Р Е Ш Е Н И Е
№ 2903/14.7.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на тридесети юни през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при
участието на секретар Йоанна
Трендафилова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16232 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявен от Й.Ф.Т., ЕГН **********,*** срещу „К.Б."
ЕАД (В несъстоятелност), вписано в ТР към АВ с *************, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от синдика М.Ш. иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца по
заповед за изпълнение на парично задължение №5669/03.10.2016г. издадена по
частно гражданско дело № 11749 по описа на ВРС за 2016 год. общо сумата в размер на 2 415,10 лв.,
представляваща дължимо частично брутно трудово възнаграждение за м. февруари
2016г. в размер на 250,51 (двеста и петдесет лева и петдесет и една ст.) лева,
ведно с мораторна лихва в размер на 7,58 лева за периода от 01.04.2016г.
(датата на която плащането е дължимо) до 18.07.2016г. (датата, предхождаща
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК); дължимо брутно трудово
възнаграждение за м. март 2016г. в размер на 574,59 (петстотин седемдесет и
четири лева и петдесет и девет) лева, ведно с мораторна лихва в размер на 12,62
лева за периода от 01.05.2016г. (датата на която плащането е дължимо) до
18.07.2016г. (датата, предхождаща датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК); дължимо обезщетение в размер на 1404,54 (хиляда четиристотин и четири
лева и петдесет и четири ст.) лева, представляващо брутното трудово
възнаграждение за 2 месеца, на основание чл. 221, ал. 1 от КТ; дължима сума за
неизползван годишен отпуск в размер на 165,26 (сто шестдесет и пет лева и двадесет
и шест ст.) лева, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до датата на погасяване на
задължението.
Ищцата обосновава
съществуващия за нея правен интерес от провеждане на предявените искове,
навеждайки следните фактически твърдения:
По силата на Трудов
договор № 1706 от 2б.04.2010г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с
чл. 70 и чл. 71 от КТ. е била назначена на длъжност „касиер" с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лева, като е престирала труда си
в магазин „Карфур", находящ се в Гранд мол Варна. Съгласно чл. 5, т. 5 от
трудовия договор работодателят се
задължил да заплаща редовно уговореното трудово възнаграждение, но не
по-късно от 10 число на следващия месец. Тъй като до 25.03.2016г. Й.Т. не
получила трудовото си възнаграждение за престирания през м. февруари труд, тя
депозирала Уведомление за прекратяване на трудовите взаимоотношения на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ с вх. № 77/25.03.2016Г.
Със Заповед №
1691/25.03.201бг. издадена от „К.Б." ЕАД, вписано в ТР към АВ с *************,
в качеството му на работодател е прекратено възникналото съгласно Трудов
договор № 1706 от 26.04.2010г. трудово правоотношение на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 от КТ със служителя Й.Ф.Т. с ЕГН **********. Съгласно издадената
заповед, освен дължимите трудови възнаграждения за месеци февруари и март
2016г. на Й.Т. е трябвало да бъде изплатено на основание чл. 224, ал. 1 от КТ
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни и на
основание чл. 221, ал. 1 от КТ обезщетение в размер на брутното й трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца.
Тъй като нито една
от горе описаните суми не е изплатена за ищцата е налице правен интерес от
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
за претендираните суми. По образувано ч.гр.д. в СРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, с която на ответника е разпоредено да заплати
на ищеца сумите претендирани с исковата молба. В срока по чл. 414 ГПК
ответникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и на ищеца е
указано да предяви иска си за установяване на вземанията посочени в заповедта
за изпълнение в едномесечен срок.
Прилага писмени
доказателства и моли за събирането на такива, моли за допускане на ССЕ.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника. В молба синдикът на ответното дружество заявява, че не разполага със
счетоводна документация относно вземанията на работниците и служителите на
ответника, поради което е в невъзможност да изготви списък на служебно приетите
вземания на служителите на ответника.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 49615/2016 год. по описа на СРС, 55 състав, се
установява, че по заявление на Й.Ф.Т. срещу
„К.Б.” ЕАД е издадена Заповед от 10.09.2016 год. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено „К.Б.” ЕАД да заплати на заявителя сумата
от 2415,10 лева, дължима по трудов договор № 1706/26.04.2010 г., от които
250,51 лева – възнаграждение за м.02.2016 г., 574,59 лева – възнаграждение за
м.03.2016 г., 1404,54 лева обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ и 165,26 лева –
обезщетение по 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва за периода от 29.07.2016 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 7,58 лева за периода от 01.04.2016 г. до
18.07.2016 г. върху главницата от 250,51 лева, и лихва в размер на 12,62 лева
за периода от 01.05.2016 г. до 18.07.2016 г. върху главницата от 574,59 лева. В срока
по чл. 414 ГПК, длъжникът „К.Б.” ЕАД
е възразила срещу издадената заповед за изпълнение.
Видно
от представения по делото Трудов договор № 1706 от 26.04.2010 г. между Карфур
България АД и ищеца Й.Ф.Т., на основание чл. 67, ал. 1 т. 1 КТ във вр. чл. 70 и
чл. 71 КТ, е възникнало трудово правоотношение. По силата посочения трудов
договор, ищцата е била назначена на длъжност „касиер” в сградите на
работодателя. За престирания труд работодателят се е задължил да заплаща
основно месечно трудово възнаграждание в размер на сумата от 600 лева.
Описаното трудово правоотношение е прекратено
посредством Заповед № 2691/25.03.2016 г. издадена от К.Б. ЕАД във функциите му
на работодател, на основание чл. 327, ал. 1 т. 2 КТ. Съгласно представената по
делото заповед е предвидено на ищцата да се изплатят обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 5 /пет/ работни дни, както и обезщетение в
размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 2 месеца.
По делото е постъпила Молба с изх. № 399/22.03.2017 г.
подадена от синдик М.Ш. изпълняваща функциите на времнен синдик на ответника „К.Б.”
ЕАД. От оформеното в молбата волеизялвние става ясно, че по силата на Решение №
9/23.01.2017 г. по т.д. № 171/2016 г. по описа н Софийски окръжен съд, I-ви състав, обявено в Търговския регистър към
Агенция по вписванията на 23.01.2017 г. е открито производство по
несъстоятелност спрямо „К.Б.” ЕАД, *************, със седалище и адрес на
управление:***.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК. Активно
легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
задълженото по същата лице. Предмет на иска е установяване съществуването на
вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед.
Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на
ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
страните са били обвързани от действителен договорни отношения, стойността на
разпределеното количество топлинна енергия, отдавано от сградната инсталация,
доставена и отчетена по предвидения в сключените индивидуални договори и общите
условия към тях ред.
От
събрания по делото доказателствен материал безспорно се установи, че страните в
настоящото производство са били обвързани по силата на Трудов договор № 1706 от 26.04.2010 г., въз основа на
който е възникнало трудово правоотношение между тях с произлизащите от това
права и задължения за страните по него.
След прекратяването на въпросното трудово правоотношение
работодателят и ответник по делото не е изпълнил предписаните му от закона
задължения за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на
основание чл. 224, ал. 1 КТ, както и за изплащане на обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на ищцата за период от 2 месеца, на основание
чл. 221, ал. 1 КТ.
Установи се от Молба с изх. № 399/22.03.2017 г.
депозирана от синдик Ш., че спрямо ответното дружество е открито производство
по несъстоятелност по реда на чл. 608 и сл. ТЗ. Доколкото органите на
търговското дружество не са предоставили изисканата на основание чл. 640 ТЗ
информация за актуалното имуществено състояние на дружеството, както и
счетоводната документация и търговски книги на същото, то за синдика е непосилно
да знае за извършени плащания преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност. Що се касае за извършвани плащания след назначаването на
синдик, то такива не са извършвани.
В представената по делото заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение е предвидено на ищцата да се изплатят обезщетения за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 /пет/ работни дни, както и
обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 2 месеца.
Не бяха представени доказателства, че същите са били изплатени на ищцата, което
налага на съда извода за основателност на предявените искове и като
такива същите следва да бъдат уважени в рамките на предявените размери.
Относно
разноските:
С оглед
изхода от спора следва да бъде уважено направеното искане от ищеца с правно
основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на разноски за заплатен адвокатския
хонорар съразмерно на уважената част от предявените искове в размер 500 лв., в съответствие с представения по делото
списък по чл. 80 от ГПК и писмени доказателства.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 216,18
лв. за уважените оценяеми искове.
Имайки
предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то
следва да се постанови осъдителен диспозитив и за разноските направени в
заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12,
които разноски възлизат на сумата от 26,50 лв. за държавна такса и 500,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че срещу „К.Б."
ЕАД (В несъстоятелност), вписано в ТР към АВ с *************, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от синдика М.Ш. ДЪЛЖИ НА Й.Ф.Т., ЕГН **********,*** сумата в общ в размер на 2 415,10 лева /две хиляди четиристотин и
петнадесет лева и 10ст./, представляваща дължимо частично брутно трудово
възнаграждение за м. февруари 2016г. в размер на 250,51 /двеста и петдесет лева
и петдесет и 01ст./ лева, ведно с мораторна лихва в размер на 7,58 лева за
периода от 01.04.2016г. /датата на която плащането е дължимо/ до 18.07.2016г. /датата,
предхождаща датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/; дължимо
брутно трудово възнаграждение за м. март 2016г. в размер на 574,59 /петстотин
седемдесет и четири лева и 59ст./ лева, ведно с мораторна лихва в размер на
12,62 лева за периода от 01.05.2016г. /датата на която плащането е дължимо/ до
18.07.2016г. /датата, предхождаща датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК/; дължимо обезщетение в размер на 1404,54 /хиляда четиристотин и четири
лева и 54ст./ лева, представляващо брутното трудово възнаграждение за 2 месеца,
на основание чл. 221, ал. 1 от КТ; дължима сума за неизползван годишен отпуск в
размер на 165,26 /сто шестдесет и пет лева и 26ст./ лева, на основание чл. 224,
ал. 1 от КТ, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до датата на погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „К.Б." ЕАД (В несъстоятелност), вписано в ТР към АВ с *************,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от синдика М.Ш. ДА ЗАПЛАТИ НА Й.Ф.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото
разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Б." ЕАД (В несъстоятелност), вписано в ТР към АВ с *************,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от синдика М.Ш. ДА ЗАПЛАТИ НА Й.Ф.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща направените по ч. гр.д. №
49615 по описа на 2016 г. на СРС разноски от ищеца за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Б." ЕАД (В несъстоятелност), вписано в ТР към АВ с *************,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от синдика М.Ш. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, в бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
сумата в размер на 216,18 лв. /двеста и шестнадесет лева и 18 ст./,
представляваща държавна такса върху уважените искове, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: