Р
Е Ш Е
Н И Е
№
..................................., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Четиринадесети състав, в открито съдебно заседание
на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска,
разгледа докладваното от съдията Проданова адм. дело № 144 по описа на Административен съд – Варна за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Глава
десета на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството по делото е
образувано по предявени искове от Ю.Р.М., действаща лично и като законен представител
на малолетното си дете А.И., против Дирекция „Комуникационни и информационни
системи“ при МВР, с които се претендират обезщетения за претърпени
неимуществени и имуществени вреди от действия на длъжностни лица на Дирекция
„Комуникационни и информационни системи“ при МВР, както следва:
За Ю.Р.М., ЕГН **********,***, следните суми:
- 5 000,00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи психически стрес, негативни преживявания – чувство за изолираност,
социална дезинтеграция и лишаване от възможност за нормален социален живот,
физически, психически и емоционален дискомфорт, причинени в резултат на
незаконосъобразно действие – изземване на български лични документи – лична
карта № *********, издадена на 30.04.2014 г. от МВР Варна, и международен
паспорт № *********, издаден на 18.01.2012 г. от МВР Варна, ведно със законната
лихва върху главницата от 5 000,00 лева за периода от датата на
непозволеното увреждане /23.07.2017 г./ до окончателното й изплащане;
- 218,00 лева – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи платени билети за автобус Варна – Атина от 21.07.2017 г. и Стара
Загора – Варна от 24.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
218,00 лева за периода от 24.07.2017 г. до окончателното й изплащане;
- 19,08 лева – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи платена такса за издаване на лична карта от 04.12.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 19,08 лева за периода от 04.12.2017 г.
до окончателното й изплащане.
За А.И., ЕГН **********,***, следните суми:
- 3 000,00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи психически стрес, физически, психически и емоционален
дискомфорт, болки и страдание от обриви в областта на гръдния кош, пояса,
долните крайници, отоци в областта на долните крайници, които са резултат на
жизнената дейност на насекоми, причинени в резултат на незаконосъобразно
действие – изземване на български лични документи – лична карта № *********,
издадена на 30.04.2014 г. от МВР Варна, и международен паспорт № *********, издаден
на 18.01.2012 г. от МВР Варна, ведно със законната лихва върху главницата от 3 000,00
лева за периода от дата на непозволеното увреждане /23.07.2017 г./ до
окончателното й изплащане;
- 108,00 лева – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи платени билети за автобус Варна – Атина от 21.07.2017 г. и Стара
Загора – Варна от 24.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
108,00 лева за периода от дата 24.07.2017 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди,
че вредите са настъпили в резултат на действия на длъжностни лица на ответната
страна, довели до отнемането на документи за самоличност на двамата ищци и
поставили ги в състояние на невъзможност да извършат пътуване, оставайки без
средства, предизвикано състояние на стрес, временно разстройство на здравето на
детето, невъзможност за ищцата да се ползва от правата си на гражданин в
продължение на пет месеца, считано от 23.07.2017 година. Посочва се, че
пътувайки с автобус от Варна за Атина, при извършена проверка на ГКПП Кулата –
Промахон на автобуса, в който са пътували ищците, служители на ГКПП са отнели
личната карта и международния паспорт на ищцата Ю.Р.М.. Описва се поведението
на граничните служители като агресивно и арогантно. Сочи се, че не е било
позволено на ищците да продължат пътуването си, поради което същите са останали
на граничния пункт сами, без пА.чни средства, храна, вода и връхни дрехи, като
при престоя си там са нахапани от насекоми, вследствие на което ищецът А.И. е получил обриви по тялото. На връщане автобусът ги закарал до гр. Стара
Загора, откъдето на следващия ден са се качили на друг автобус за Варна, като
билетите за пътуването са закупени от нейни близки на Автогара Варна. Във
връзка с ухапванията, на 28.07.2017 г. – 5 дни след случилото се, са посетили
МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където лекар от отделение „Съдебна медицина“ е
прегледал А.И. и е установил обриви по гръдния кош и в областта на двете
подбедрици. Ищцата Ю.М. твърди, че в периода след 23.07.2019 г. е живяла без
документи и не е можела да започне работа. Живеела е в постоянен страх да не
бъде проверена, тъй като не е можела да се легитимира. Искането е на ищците да
бъдат присъдени посочените по-горе суми, представляващи обезщетения за
претърпени от ищците имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразни действия на длъжностни лица на Дирекция „Комуникационни и
информационни системи“ при МВР, както и направените съдебно - деловодни
разноски съгласно представен списък.
В проведено на 18 март 2019
година открито съдебно заседание ищците, чрез представител по пълномощие,
уточняват, че причинените вреди са в резултат на незаконосъобразно действие, представляващо
изпратеното писмо и списък на 29.12.2016 година от Директора на Дирекция
„Комуникационни и информационни системи“ при МВР, довело до изземване на
българските документи за самоличност.
Ответната страна – Дирекция
„Комуникационни и информационни системи“ при МВР, оспорва исковете като
неоснователни и недоказани по основание и по размер. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения за
неоснователност на исковете са изложени в депозирани чрез процесуален представител
писмени бележки.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на исковете по
съображения, че писмото на Директора на Дирекция „Комуникационни и
информационни системи“ при МВР, на което се основават исковите претенции, по
съдържание възпроизвежда информацията, която се съхранява в съответните
информационни системи на Министерството на правосъдието, което е единственият
компетентен орган по въпросите на българското гражданство. Счита, че в случая
събраните по делото доказателства не установяват първата от необходимите
предпоставки на чл.1 от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на ответника
по този законов текст.
Исковете с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са редовно предявени и допустими, поради което съдът дължи
разглеждането им по същество.
Съдът, преценявайки основателността на исковете с
оглед събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема
следното:
На 23.07.2017 г., в 09:00 часа ищците Ю.Р.М. и малолетното й дете А.И. ***, Гърция.
За това свидетелстват приложените на л.16 от делото автобусни билети на
стойност съответно 100,00 евро – билетът на Ю.Р.М., и 50,00 евро – билетът на А.И..
Около 22:00 часа автобусът, в който пътуват ищците, пристига на ГКПП Кулата –
Промахон, където вследствие на извършена проверка, служители на ГКПП нареждат
на М. да предаде личните си документи, за което съставят нарочен протокол за
доброволно предаване УРИ 539600-1972/23.07.2017 година /л.17/. За предадените
документи Ю.М. дава обяснения, че майка й е с руско гражданство, а баща й – с
българско, като при раждането й решават да й дадат съветско гражданство. Когато
навършва 18 години ищцата подава молба за българско гражданство, като от тогава
до сега притежава българска лична карта и не е имала никакви проблеми.
Поради отнемането на
документите на М. ищците не продължават пътуването си до Атина, а в продължение
на няколко часа престояват на ГКПП Кулата – Промахон. Впоследствие, със същия
автобус, но в обратна посока /от Атина към Варна/, ищците се придвижват до гр.
Стара Загора, откъдето, на 24.07.2017 г., около 14:30 часа, с друг автобус се
придвижват до гр. Варна. Представени са два броя автобусни билети /л.26/,
издадени от превозвача „Арда Тур“ ЕООД, по линия Кърджали – Варна, от Стара
Загора до Варна, за дата 24.07.2017 г., с начален час на тръгване от гр. Стара
Загора 14:50 часа. Билетът на А.И. е на стойност 11,50 лева, а този на Ю.М. е
на стойност 23,00 лева.
В представените свидетелство
за съдимост и удостоверение за раждане на Ю.М., удостоверение за раждане на Д. Д.
с майка Ю.М., ищцата Ю.М. е записана като българска гражданка; с българско
гражданство е посочено детето А.И. удостоверението му за раждане и в
международния му паспорт, издаден на 06.11.2013 година. /л.7 –л.9; л.11, л.14/.
С писмо изх. №
06-00-296/21.11.2016 г. /л.98/ Директорът на Дирекция „Българско гражданство“
към Министерство на правосъдието уведомява Община Варна, че съгласно приложено
копие на акт за раждане на Ю.Р.М., графа „Бележки“, родителите й са избрали
същата да е със съветско гражданство. Посочено е, че след извършена проверка в
автоматизирана информационна система на Дирекция „Българско гражданство“ е
установено, че няма данни Ю.Р.М., родена на *** г. да е подавала молба за
придобиване на българско гражданство, от което следва, че лицето не е български
гражданин.
С писмо УРИ 2853р-9030/28.12.2016
г. /л.18/ Директорът на Дирекция „Български документи за самоличност“ при МВР
отправя молба до Директора на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“
при МВР, за предоставяне на списък на лицата, които са освободени от българско
гражданство, и притежават валидни български документи за самоличност.
С писмо УРИ
5290р-21924/29.12.2016 г. /л.19/ Директорът на Дирекция „Комуникационни и
информационни системи“ при МВР изпраща на Директора на Дирекция „Български
документи за самоличност“ при МВР списък на лицата, които са освободени от
българско гражданство, и притежават валидни български документи за самоличност,
към 28.12.2016 година. Видно от приложение към писмото списък /л.20/ под № 1 в
него фигурира Ю.Р.М., притежаваща лична карта № *********, издадена от ОД на
МВР Варна.
С писмо УРИ
2853р-120/09.01.2017 г. /л.21/ идентичен списък е изпратен и на директорите на
ОД на МВР Варна и на СДВР.
Съгласно съобщение № УРИ
5396р-12958/23.07.2017 г. /л.23/ началник смяна ГКПП Кулата Г. Р. уведомява
отдели „ГП“, „НКЦ“ – ГДГП, както и ОДЦ – РДГП и ОДЧ – ГПУ – Петрич, че на
23.07.2017 г., в 21:30 часа на ГКПП Кулата – Промахон са иззети лична карта №
*********, издадена на 30.04.2014 г. от ОД на МВР Варна, и паспорт № *********,
издаден на 18.01.2012 г. от МВР Варна, на българската гражданка Ю.Р.М., ЕГН **********,
адрес: ***. Посочено е, че личната карта и паспорта на лицето са със статус „недействителни“
съответно със системен № ********* от 08.02.2017 г. и системен № ********* от
08.02.2017 г., както и че по отношение на документите е предприета мярка обявени
за недействителни, конфискация, като причината е освобождаване от българско
гражданство. Личната карта и паспортът са предадени с протокол за доброволно
предаване УРИ 539600-1972/23.07.2017 г., а лицето е върнато в страната.
С писмо УРИ
5396р-13090/25.07.2017 г. /л.22/ Началникът на ГПУ – Петрич изпраща на Дирекция
„Български документи за самоличност“ при МВР иззетите лична карта и паспорт на
българската гражданка Ю.Р.М., ЕГН **********, адрес: ***.
Съгласно медицинско
удостоверение № 693/2017 г., издадено от д-р Д.И.Г.– лекар в Отделение „Съдебна
медицина“ при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД /л.27/, на 28.07.2017 г. е извършен
преглед на А.И., ЕГН **********, при което е установено, че лицето има обриви в
областта на гръдния кош, пояса и долните крайници, както и отоци в областта на
долните крайници, които са в резултат на жизнената дейност на насекоми,
най-вероятно комА.. Посочено е, че същите биха могли да бъдат получени при
множество ухапвания от такива насекоми в указаното време – 23.07.2017 г., между
22:00 часа и 03:00 часа. Заключено е, че обривите са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според удостоверение изх. №
3287/01.11.2017 г., издадено от държавен експерт към Министерство на
правосъдието на Република БългА.я /л.28/ Ю.Р.М., родена на *** ***, държава
БългА.я, е български гражданин, на основание чл.6, буква „в“ от ЗБГ от 1968 г.
/отм./.
Представена е справка от
Национален автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските
лични документи“ по гр. дело № 3566/2017 г. на ВРС за Ю.Р.М., ЕГН **********,
съгласно която лицето притежава лична карта № *********, издадена на 15.12.2017
г. от МВР Варна, валидна до 15.12.2027 г., със статус „валиден“. На л.31 от
делото е приложено копие на описаната в справката лична карта.
Видно от представената
разписка от Easy Pay /л.30/ с превод номер
02000666131395 от 04.12.2017 г., Ю.Р.М. е заплатила по сметка на ОД на МВР
Варна сума в размер на 19,08 лева, с посочено основание „издаване на лична
карта“.
Съгласно писмо рег. № АУ039299ВН_001ВН/19.04.2019
г. /л.97/ Директорът на Дирекция „Информационно и административно обслужване“
при Община Варна уведомява Дирекция „Комуникационни и информационни системи“
при МВР, че с писмо изх. № 06-00-296/21.11.2016 г. Министерство на
правосъдието, Дирекция“ Българско гражданство“ уведомява Община Варна, че Ю.Р.М.,
родена на *** ***, с вписано съветско гражданство в графа „Бележки“ на Акт за
раждане № I673/28.03.1979 г., не е български гражданин. На
основание това писмо изх. № 06-00-296/21.11.2016 г., на 20.12.2016 г. в
Национална база данни „Население“ е обработено „Съобщение за промяна на
гражданство и статут“ в записа на Ю.Р.М.. След извършена процедура по
установяване на гражданство на Ю.Р.М., родена на *** ***, с удостоверение изх.
№ 3287/01.11.2017 г. Министерство на правосъдието, Дирекция“ Българско
гражданство“ удостоверява, че лицето е български гражданин, на основание чл.6,
буква „в“ от ЗБГ от 1968 г. /отм./, като въз основа на това удостоверение, на
07.11.2017 г. в Национална база данни „Население“ е обработено „Съобщение за
промяна на гражданство и статут“ и е въведено българско гражданство в записа на
Ю.Р.М..
Като доказателство по делото
е приложен Акт за раждане № I673/28.03.1979
г., издаден на Ю.Р.М. /л.101/.
Събрани са гласни
доказателства – разпитани са свидетелите А.Р.М. и Р.Г.М..
Свид. М., която е мащеха на
ищцата Ю.М., описва пътуването на ищците и изпитаното от тях във връзка с
отнемането на документите за самоличност на ищцата М. като неприятно
преживяване, причинило им стрес и негативни емоции. Посочва, че съпругът й е
закупил автобусни билети, за да могат ищците да се приберат в гр. Варна. Заявява,
че след пристигането им в гр. Варна ищците са били изморени и изтормозени от
преживяното, с влошено психическо състояние, а ищецът А.И. и с недобро здраве
поради получените обриви. Дава показания, че по време на пътуването ищцата Ю.М.
е имала 5 лева в себе си, тъй като е била сигурна, че в Гърция ще я посрещне
нейният съпруг. Установява, че поради липсата на документи ищцата Ю.М. не е
можела да започне работа.
Според показанията на свид. М.
– баща на ищцата Ю.М., целта на предприетото от нея и сина й пътуване до Гърция
през лятото на 2017 г. е била да се срещнат с бащата на ищеца И.. Този свидетел
също описва преживените от ищците негативни емоции във връзка с отнемането на
документите, както и промяната в емоционалното и психическото поведение на
ищеца А.И. в продължителен период от време след случилото се на 23.07.2017 г.
на ГКПП Кулата – Промахон, като заявява, че същият е станал агресивен и буен. Заявява,
че към настоящия момент детето няма проблеми. Дава показания, че е заплатил
билет и половина на Автогара Варна, за да могат ищците да се придвижат от гр.
Стара Загора до гр. Варна. Сочи, че липсата на лична карта е възпрепятствала
ищцата Ю.М. да започне работа.
Съдът кредитира показанията
на двамата свидетели, в частите, в които същите отразяват техни лични
възприятия – относно психическото състояние на ищеца А.И. след случилото се на
23.07.2017 г. на ГКПП Кулата – Промахон, относно заплащането на автобусни
билети по дестинацията Стара Загора – Варна, както и относно невъзможността на
ищцата Ю.М. да започне работа поради това, че няма лична карта. В частта, в
която свидетелите описват преживяното от ищците при престоя им на ГКПП Кулата –
Промахон и изживените от последните емоции, показанията не се основават на
непосредствено придобити от тях впечатления, а са опосредени от обясненията на
трети лица – ищците по делото, т.е. свидетелите не са били преки очевидци на състоянието
на Ю.М. и А.И. към 23.07.2017 г., поради което в тази част съдът не ги
кредитира с доверие.
По делото са приети като
доказателства заключения на съдебно-психологична експертиза /СПЕ/ и
съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/.
От заключението на СПЕ
/л.117 – л.124/ се установява, че не са налице данни за психично заболяване на
ищците преди 23.07.2017 г., както и че тяхното психично състояние след тази
дата е продиктувано от акцентите в поведението и начините на реагиране на
ищцата Ю. М., както и от депривационните условия, в които живеят тя и детето А.И.
към момента. Вещото лице Р.Г. не е констатирала психиатрични симптоми, а е
регистрирала единствено състояние, релевантно на дискомфорт, породен от
преживения стрес на границата, разминаване на очаквания и реалност. Експертът
посочва, че изведените психологични симптоми са отзвучали към настоящия момент,
но детето е със симптоматика, породена от споменатата депривация, в която живее
и която няма връзка със случилото се на 23.07.2017 година.
В открито съдебно заседание
по приемане на заключението по СПЕ вещото лице Г. пояснява, че по твърдение на
майката /ищцата Ю.М./ психичните симптоми са продължили около четири-пет
месеца, но предвид стабилната нервна система на ищцата този период може да е и
по-кратък, като заявява, че случилото се на 23.07.2017 г. няма никаква връзка с
повишената невротичност на детето, която е свързана с разминаванията между
очаквания /да се срещне с баща си и да получи подаръци/ и реалност /събитията
от 23.07.2017 г./ и депривацията, т.е. разделени родители.
В заключението на СМЕ /л.138
– л.142/ вещото лице Х.Б.-Д. е пресъздала съдържанието на медицинско
удостоверение № 693/28.07.2019 г., издадено от д-р Д. Ганчев, ординатор в
Отделение „Съдебна медицина“ на МБАЛ „Света Анна – Варна“, като е посочила, че констатираните
в удостоверението увреждания на ищеца А.И. представляват обриви в областта на
гръдния кош, пояса и долните крайници, както и отоци в областта на долните
крайници; същите са в резултат на жизнената дейност на насекоми, най-вероятно комА.
и биха могли да бъдат получени при множество ухапвания от такива насекоми в
указаното време. Посочено е, че обривите са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Експертът е заключил, че при прегледа на детето,
две години след инцидента, по данни на роднините на детето, които са имали
контакт с него, множеството ухапвания от насекоми тогава са причинили страдания
от много силен сърбеж, болка, дискомфорт. Констатирано е, че преживените от
детето силен стрес и страх /от това, че е останало само в тъмното, че е
наблюдавало как майката плаче, че са върнати от границата/ допълнително са
утежнили оплакванията, тъй като всички алергични страдания имат не само
морфологичен субстрат, но и психична компонента.
Заключенията по СПЕ и СМЕ не са оспорени от страните и се
възприемат от съда като обективно и компетентно дадени и безпристрастно
изготвени.
Успешното провеждане на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
изисква доказано осъществяване на фактически състав, който включва кумулативно
наличие на: а/ незаконосъобразен акт или незаконосъобразни действия и
бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна
дейност; б/ вреди от този акт/действия/бездействия; в/ причинна връзка между
незаконосъобразните актове/действия/бездействия и настъпилите вреди. Липсата на
който и да е от елементите на фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
пречка за реализирането на отговорността на държавата по посочения в тази
правна норма ред.
Доказателствената
тежест за установяване на тези три предпоставки в тяхната логическа
последователност носи ищецът, търсещ присъждане на обезщетението.
В конкретния случай ищците са насочили исковите си
претенции срещу Дирекция
„Комуникационни и информационни системи“ при МВР, с твърдение, че причинените
им вреди са в резултат на незаконосъобразно действие, представляващо
изпратеното писмо и списък на 29.12.2016 година от Директора на тази дирекция,
довело до изземване на българските документи за самоличност на ищцата Ю.М..
Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ е част от специализираната администрация на
МВР, която осигурява функционирането и развитието на комуникационните и
информационните системи на МВР и други държавни органи – арг. от чл.11, ал.1,
т.7 и чл.87 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на
вътрешните работи. С писмо УРИ 5290р-21924/29.12.2016
г., действията по изпращането на което ищците сочат като незаконосъобразни, Директорът
на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при МВР изпраща на
Директора на Дирекция „Български документи за самоличност“ при МВР /по изрично
отправено от последния искане/ списък на лицата, които са освободени от
българско гражданство, и притежават валидни български документи за самоличност,
към 28.12.2016 година. С това писмо не се създава информация, а единствено се удостоверява
наличие на конкретен вид информация в информационните системи на МВР. Видно от
приложените по делото писмо изх. № 06-00-296/21.11.2016 г. на Директора на
Дирекция „Българско гражданство“ към Министерство на правосъдието и писмо рег.
№ АУ039299ВН_001ВН/19.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Информационно и
административно обслужване“ при Община Варна източник на информацията, че
ищцата Ю.М. не е български гражданин, е Дирекция „Българско гражданство“ към
Министерство на правосъдието, която е компетентният орган по въпросите на българското
гражданство. Актуалната информацията за гражданството на лицата, налична в
Национална база данни „Население“, ежедневно се предоставя от Единната система
за гражданска регистрация и административно обслужване на населението /ЕСГРАОН/
на МВР. Предоставяните от ЕСГРАОН данни за гражданската регистрация на лицата,
в т.ч. и относно тяхното гражданство /вж. чл.1, ал.3 и чл.8, ал.1, т.4 от
Закона за гражданската регистрация/ имат задължителен характер за останалите
информационни системи, извършващи административно обслужване на населението, в
т.ч. и за служителите на МВР, и в частност за Директора на Дирекция
„Комуникационни и информационни системи“ – арг. от чл.111, ал.2 от Закона за
гражданската регистрация.
Изложеното налага извод, че
нито действията на Директора на Дирекция „Комуникационни и информационни
системи“ при МВР по изпращане на писмо УРИ 5290р-21924/29.12.2016 г. на
Директора на Дирекция „Български документи за самоличност“ при МВР, нито самото
писмо, представляват незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност, т.е. те не са
израз на незаконосъобразна административна дейност, която да доведе до
ангажиране на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Установяването на
административна дейност, която противоречи на законови или подзаконови правни
разпоредби е основна предпоставка за възникване на безвиновната отговорност на
държавни или общински органи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.203 и следващите
от АПК. Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност
/чл.1, ал.1 от ЗОДОВ/. Следователно, за да е налице административен деликт,
трябва при осъществяване на административна дейност да се издават актове, които
от една страна са незаконосъобразни, а от друга – административните органи не
изпълняват административни правомощия или извършват действия, когато те не са
свързани с издаването на актове, в противоречие с правни норми. В разглеждания
казус, по делото не са доказани факти и обстоятелства за извършени действия при
или по повод изпълнение на административна дейност от служители на Дирекция
„Комуникационни и информационни системи“, както и на нейния директор, които да
противоречат на правни норми.
Всичко изложено дотук
обуславя извод за липса на материалноправна легитимация на ответника по
предявените искове. Не е налице първата предпоставка за ангажиране
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт или
незаконосъобразни действия и бездействия на орган или длъжностно лице при
осъществяване на административна дейност.
Не съществува и причинна
връзка между действията на служители от Дирекция „Комуникационни и
информационни системи“ при МВР и настъпването на твърдения вредоносен резултат.
Всички действия от страна на служители на МВР /изготвянето и изпращането на
писмото от Директора на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ и
извършената проверка от граничните полицаи, при която е осъществено доброволно предаване
на документите за самоличност на ищцата Ю.М./, както и твърдените в исковата
молба вреди, са следствие от извършената от страна на Дирекция „Българско
гражданство“ към Министерство на правосъдието промяна в гражданството на Ю.М., която
е отразена в Национала база данни „Население“. Следователно, в конкретния
случай служителите на МВР са изпълнили свои служебни задължения. Промяната в
гражданството на ищцата е извършена от служители извън системата на МВР, от
която административна структура е част и ответната Дирекция „Комуникационни и
информационни системи“ при МВР, които факти се установиха и доказаха по
безсъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства /писмо изх. №
06-00-296/21.11.2016 г. на Директорът на Дирекция „Българско гражданство“ към
Министерство на правосъдието и писмо рег. № АУ039299ВН_001ВН/19.04.2019 г. на
Директора на Дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община
Варна/.
Ангажираните по делото
доказателства /два броя автобусни билети по направление Варна – Атина и Атина –
Варна; разписка от Easy Pay за
заплатена от Ю.Р.М. такса за издаване на лична карта; медицинско удостоверение
№ 693/2017 г., издадено от д-р Д.И.Г.– лекар в Отделение „Съдебна медицина“ при
МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД; заключенията по СМЕ и СПЕ и показанията на свид.
А. М. и свид. Р. М./ за претърпени от ищците имуществени и неимуществени вреди,
макар и не в пълния, претендиран в исковата молба, размер, при отсъствието на
първия елемент /незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице при осъществяване на административна дейност/ и на третия
елемент /причинна връзка между
незаконосъобразните актове/действия/бездействия и настъпилите вреди/ от
кумулативно предвидените елементи на сложния фактически състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, не
позволяват да се реализира отговорността на държавата в настоящия процес.
При изложените съображения
исковете за обезщетяване за причинени на ищците имуществени и неимуществени
вреди се явяват недоказани, поради липса на елементите от фактическия състав,
необходим за ангажиране на отговорността на ответника, поради което същите
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При
този изход на правния спор претенциите на ищците за присъждане на разноски е
неоснователна. Предвид направеното своевременно искане, на основание чл.10,
ал.2, изречение първо и ал.4 от ЗОДОВ, във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ и като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна
сложност, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в размер на 100,00 лева, които ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Ю.Р.М., ЕГН **********, действаща лично и като
законен представител на малолетното си дете А.И., ЕГН **********, против
Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при МВР, с които се
претендират обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди от
действия на длъжностни лица на Дирекция „Комуникационни и информационни
системи“ при МВР, както следва:
За Ю.Р.М., ЕГН **********,***, следните суми:
- 5 000,00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи психически стрес, негативни преживявания – чувство за
изолираност, социална дезинтеграция и лишаване от възможност за нормален
социален живот, физически, психически и емоционален дискомфорт, причинени в
резултат на незаконосъобразно действие – изземване на български лични документи
– лична карта № *********, издадена на 30.04.2014 г. от МВР Варна, и
международен паспорт № *********, издаден на 18.01.2012 г. от МВР Варна, ведно
със законната лихва върху главницата от 5 000,00 лева за периода от датата
на непозволеното увреждане /23.07.2017 г./ до окончателното й изплащане;
- 218,00 лева – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи платени билети за автобус Варна – Атина от 21.07.2017 г. и Стара
Загора – Варна от 24.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
218,00 лева за периода от 24.07.2017 г. до окончателното й изплащане;
- 19,08 лева – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи платена такса за издаване на лична карта от 04.12.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 19,08 лева за периода от 04.12.2017 г.
до окончателното й изплащане.
За А.И., ЕГН **********,***, следните суми:
- 3 000,00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи психически стрес, физически, психически и емоционален дискомфорт,
болки и страдание от обриви в областта на гръдния кош, пояса, долните крайници,
отоци в областта на долните крайници, които са резултат на жизнената дейност на
насекоми, причинени в резултат на незаконосъобразно действие – изземване на
български лични документи – лична карта № *********, издадена на 30.04.2014 г.
от МВР Варна, и международен паспорт № *********, издаден на 18.01.2012 г. от
МВР Варна, ведно със законната лихва върху главницата от 3 000,00 лева за
периода от дата на непозволеното увреждане /23.07.2017 г./ до окончателното й
изплащане;
- 108,00 лева – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи платени билети за автобус Варна – Атина от 21.07.2017 г. и Стара
Загора – Варна от 24.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
108,00 лева за периода от дата 24.07.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ю.Р.М., ЕГН **********,*** и А.И.,
ЕГН **********,***, да заплатят в полза на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при МВР сумата
от 100,00 лева /Сто лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд на Република БългА.я в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: