№ 56
гр. Гълъбово, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Таня Д. Арнаудова
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20215550100435 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по повод предявени Р.Т.И. и Д.Т.И. от гр.Р.
срещу С.И.К. от гр.С. обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1) Главен иск с правно основание о чл.42, б."Б", предл.2 от ЗН, вр.чл.25, ал.1,
изр.2 от ЗН за обявяване като нищожни на завещателните разпореждания, извършени под
формата на саморъчно завещание от 15,07.2021 г. на В.В.К.
2) Иск с правно основание чл.108 от ЗС предявен от Р.Т.И. и Д.Т.И. от гр.Р. срещу
С.И.К. от гр.С. за осъждане на ответницата да им предаде владението на получения от тях по
силата саморъчно завещание от 09.10.2013 г. на В.В. К. недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО
от 1160 кв. м. / хиляда сто и шестдесет двадратни метра /, ведно с построените в него
ПЪРВИ ЕТАЖ от жилищна сграда, състоящ се от три стаи и коридор и СТОПАНСКА
СГРАДА, което дворно място съставлява УПИ 1-595 / първи за планоснимачен номер
петстотин деветдесет и пет / в кв. 41 / четиридесет и първи / по плана на село Г., утвърден
със Заповед М 171 / 11.02.1981 г., при граници: от двете страни - улица, УПИ IV-597, УПИ
Ш-595 и УПИ 11-595.
В исковата и уточняващата молби ищците твърдят, че К. нямал наследници от първи
ред и те полагали грижи за него до смъртта му. В знак на благодарност починалият В.В. К.
им завещал цялото си имущество със саморъчно завещание от 09.10.2013г. След смъртта му
ищците обявили завещанието и вписали същото в Службата по вписвания гр.Г. на
29.09.2021г. Тогава разбрали, че имало вписано и друго завещание, съставено на
15.07.2021г., с което В.В. К. завещвал на ответницата същия недвижим имот - дворно място
от 1160 кв.м., находящо се в с.Г., общ.Г., съставляващо УПИ 1-595 в кв.41 по плана на
същото село, ведно с построените в него първи етаж от жилищна сграда, състоящ се от три
стаи и коридор и стопанска сграда.
Ищците заявяват, че ответницата била дъщеря от първия брак на С.Й.К. - съпруга на
друг брат на починалия В.В. К. - К.В. К.. В.В. К. почти не познавал ответницата и нямало
причина да й завещае част от имуществото си. Поради тази причина ищците считат, че
1
представеното от ответницата завещание не е написано и подписано от починалия В.В. К. и
е нищожно. Поради нищожността на завещанието ответницата нямала основание да владее
описания по-горе недвижим имот, който бил собственост на ищците. Това породило правен
интерес за ищците да предявят настоящите искове.
Молят съда да прогласи за нищожно завещателно разпореждане на В.В. К. извършено
със саморъчно завещание от 15.07.2021г, тъй като същото не било написано и подписано от
завещателя.
Молят съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на недвижим имот: Дворно място от 1160 кв.м., находящо се в с.Г., общ.Г.,
съставляващо УПИ 1-595 в кв.41 по плана на същото село, ведно с построените в него първи
етаж от жилищна сграда, състоящ се от три стаи и коридор и стопанска сграда, при граници
на дворното място: от двете страни - улица, УПИ IV-597, УПИ Ш-595 и УПИ II-595, както и
да осъди ответницата да предаде на ищците владението на описания имот.
Претендират разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника С.К. чрез
процесуалния му представител, в който заявява становище за неоснователност на
предявените искове, , без да излага аргументи в тази насока . Прави възражение за местна
подсъдност на делото, като счита, че на основание чл.105 ГПК делото следва да бъде
разгледано от РС-С. по нейния постоянен адрес.
Моли исковете да бъдат отхвърлени и съдът да й присъди направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищците – Р.Т.И. и Д.Т.И., чрез процесуалния си представител
поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени. Оспорват твърденията на
ответницата, че е придобила имота , по силата на саморъчно завещание на В.В. К. от
15.07.2021г.
Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и
правят възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнагражение.
Ответникът С.И.К., чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове
на изложените в отговора основания и моли да бъдат отхвърлени. Също претендира за
присъждане на съдебно-деловодните разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
В.В. К., б.ж. на с.Г., общ.Г., починал на 02.08.2021г. Починалият нямал наследници
от първи ред и ищците Р.Т.И. и Д.Т.И. са негови племенници, а ответницата С.И.К. - дъщеря
от първия брак на С.Й.К. - съпруга на - К.В. К.- брат на починалия В.В. К..
В.В. К. бил собственик на недвижим имот - дворно място от 1160 кв.м., находящо се
в с.Г., общ.Г., съставляващо УПИ 1-595 в кв.41 по плана на същото село, ведно с
построените в него първи етаж от жилищна сграда, състоящ се от три стаи и коридор и
стопанска сграда.
Видно от представените писмени доказателства, налице са две завещателни
разпореждания, изготвени от завещателя В.В. К.:
Саморъчно завещание от 09.10.2013г., по силата на което К. завещава цялото си
имущество на племениците Р.Т.И. и Д.Т.И..
Саморъчно завещание от 15.07.2021 г., по силата на което К. завещава цялото си
имущество на С.И.К. - дъщеря от първия брак на С.Й.К. - съпруга на - К.В. К.- брат на
починалия В.В. К..
От заключението на проведената по делото съдебно-графолофична експертиза,
2
поддържано в съдебно заседание от вещото лице П. Г. П. се установява, че:
1. Ръкописно изписания буквен и цифров текст, изпълнил съдържанието на
Саморъчното завещание с дата 15.07.2021г. от името на В.В. К. и сравнителния материал от
почерк, представен от ответницата С.И. за изпълнен от В.В. К., са изпълнени от едно и
също лице.
2. Ръкописно изписания буквен и цифров текст, изпълнил съдържанието на
Саморъчното завещание с дата 09.10.2013г. от името на В.В. К. и сравнителния материал от
почерк, представен от адвокат Р.И. за изпълнен от В.В. К., са изпълнени от едно и също
лице.
3. Ръкописно изписания буквен и цифров текст, изпълнил съдържанието на
Саморъчно завещание с дата 15.07.2021г. от името на В.В. К. и ръкописно изписания
буквен и цифров текст, изпълнил съдържанието на Саморъчно завещание с дата
09.10.2013г. от името на В.В. К., са изпълнени от различни лица.
4.Подписът, положен в края на завещанието, под думата „К." в Саморъчно
завещание от 15.07.2021г не е положен от завещателя В.В. К..
ч
В съдебно заседание на въпроси на страните вещото лице посочва, че подписите,
които е ползвал за сравнителен материал са от различен период -завещанието е от 2021 г., а
последният материал, който е сравнителен е от 2013 г.; взетите за сравнителен материал
образци са от подписа на В.В. К., от паспортна служба гр.Г., от пенсионното досие от НОИ
гр. С.З., предвид което са напълно автентични; ползван е и подписа върху молбата на В. К.
за завещанието при Нотариус Г.Д..
Инкриминираната дата е 2021 г., а последният подпис, който е ползван за образец е от
2013 г.
Вещото лице заявява,че е възможно с времето да има промяна в почерка, особено в
напреднала възраст и ако в този период е настъпило някакво заболяване, може да се промени
почерка или изписания текст, така че да няма идентификационни принципи. ако човекът
има заболяване на нервната система, това се отразява и на двигателната и може да има
промяна в почерка.
Заявява, че има пълно съответствие между сравнителния материал, представен от С.К.
и текста на инкриминираното завещание.
Сравнителният материал, представен от ищцовата страна и текстът на завещанието от
2013 г. от ищцовата страна също има пълно съвпадение и е изпълнено от едно и също лице.
Между двата текста в двете завещания няма съответствие. Отрицателните признаци
са толкова много, че са напълно достатъчно, за да даде заключение, че тези два текста са
изпълнени от различни лица.
Подписът на завещанието от 2013 г. е изпълнено от лицето, което е изпълнило
подписите, представени за сравнителен материал.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите А.Р. И., Д.В. П., П.К.Д. и Т.Д.С.
В показанията си свидетелят А.Р. И.- син на ищеца Р.Т.И. посочва, че не си спомня
точно кога е починал В. К., но за това, че е починал разбрал впоследствие – 2-3 дни след
погребението му- от кмета на селото. След като узнал за смъртта му, заедно с ищците се
насочил към имота, за да видят състоянието на намиращите се в къщата ел. уреди-
хладилници- и да почистят. На место установили, че предната вратата, която е основната
врата към имота, била с катинар и верига, за който катинар нямали ключ и по тази причина
не съумели да влязат в имота. Последната среща на свидетеля с починалия била около
година и половина преди смъртта муПо данни на свидетеля, към момента на срещата им, К.
бил в нормално състояние, не бил бавно и/или трудно подвижен, в добро състояние за
възрастта си.
Свидетелят Д.В. П. - кмет на с.Г., посочва, че познава добре В.В. К.. Знае, че последния
отрязък от живота си, К. е прекарал в старчески дом. Според свидетеля, К. бил с буден ум,
говорел нормално,но бил по-трудно подвижен - движел се бавно, на почивки, но при все
3
това успявал да стигне до центъра на селото, от където пазарувал. П. заявява, че
нееднокартно е минавал край процесния имот- имота би заграден с ограда и входна врата с
катинар, но видимо занемарен и без полагани системни грижи по поддръжката му. Видно
било ,че не е стопанисван. Не може да посочи, дали входната врата е била заключена.
От показанията на свидетелката П.К.Д. - управител в Дом за стари хора "Л." гр.Г.- се
установява: Познава В. К. от месец юли миналата година, когато ходила до домът му за да
съдейства за пренасянето на С.К.- съпруга на брат му- до дома за стари хора в гр.Г.. Тогава
К. направил изявление, че ако на С.К. й хареса в дома, той също ще се пренесе там, а
няколко дни по-късно получила обаждане от К. и личната му молба за настаняване в дома.
Бил настанен в същия ден. Бил щастлив, но се движел с бастунче и имал лек тремор. Кратко
след настаняването в дома паднал и си счупил крака и бил настанен в отделение по
травматология в гр. С.З.. Починал два дни по-късно.
Договорът за настаняването му в дома бил сключен между св.Д. и ответницата С.К.. За
смъртта на К. Д. уведомила единствено К.. Няколко дни по-късно, ищците се свързали с
дома за стари хора и поискали личните вещи на починалия. Били им предадени – телефон ,
връзка ключове и др.
Свидетелката Т.Д.С. съсед, посочва, че живее в с.Г., на една улица с дома на починалия
К. и съпругата на неговия брат –С.К.. Чувствала последната близка и полагала грижи за нея,
като по съвместителство се грижела и за К.. Заявява, че вторият етаж от къщата в имота, се
води на С.К., имотът, който е бил на К. тя го била закупила и също е нейна собственост.
Първият етаж бил на В.. К. имал леко треперене в ръцете. Достъпа до имота бил през две
врати, но функционирала и се ползвала само едната. Тази врата в момента била
заключена от С.К.. През тази врата бил единственият достъп до имота на В. К..
Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи
от правна страна:
По иска с правно основание чл.42, вр.чл.25, ал.1 от ЗН
Предявеният главен иск от Р.Т.И. и Д.Т.И. против С.И.К.. е с правно основание чл.42,
вр.чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 15.07.2021г.
на В.В. К.,поради това, че същото не е написано и подписано от завещатеят.
Ищците са наследници по силата на саморъчно завещание от 09.10.2013г., поради
което съдът приема, че за тях е налице правен интерес от предявяване на иска за
недействителност на завещанието, доколкото основателността му би породило права в тяхна
полза.
За да произведе своя ефект, завещанието трябва да е действително. Според чл. 42, б.
"б" ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при съставянето му не са спазени
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а именно завещанието да е изцяло написано от самия
завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него,
като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
Саморъчното завещание по същността си представлява частен диспозитивен
документ, което означава, че при евентуално оспорване на неговата действителност, в това
число автентичността му от лице, чиито подпис не лежи върху документа, съгласно
разпоредбата на чл.193, ал.3, от ГПК лицето, което се ползва от него носи доказателствената
тежест да установи, че същото е действително и отговаря на изискванията на чл.25, ал.1 от
ЗН. В настоящия случай ищците оспорват действителността на завещанието извършено от
В. К. в полза на ответницата по иска с твърдения, че същото не е изписано лично и не носи
подписа на завещателя. Със самият факт на оспорване на предявения иск с правно
основание чл.42 от ЗН ответницата заявява намерение да се ползва от оспорвания документ,
с което тя индиректно заявява, че завещанието отговаря на разпоредбите на чл.25, ал.1 от
ЗН и не се противопоставя на направеното от ищците искане за доказване, чрез ангажиране
специалните знания на вещо лице по изготвянето на съдебно-графологична експертиза.
Проведеното доказване ангажира и двете завещателни разпореждания на починалия
К..
Съдебно-графологичната експертиза отчитайки многобройните съвпадения в общите
4
и частните признаци на обекта и сравнителните образци, дава заключение, че ръкописно
изписания буквен и цифров текст, изпълнил съдържанието на Саморъчното завещание с
дата 15.07.2021г. от името на В.В. К. и сравнителния материал от почерк, представен от
ответницата С.И. за изпълнен от В.В. К., са изпълнени от едно и също лице;ръкописно
изписания буквен и цифров текст, изпълнил съдържанието на Саморъчното завещание с
дата 09.10.2013г. от името на В.В. К. и сравнителния материал от почерк, представен от
адвокат Р.И. за изпълнен от В.В. К., са изпълнени от едно и също лице;ръкописно
изписания буквен и цифров текст, изпълнил съдържанието на Саморъчно завещание с
дата 15.07.2021г. от името на В.В. К. и ръкописно изписания буквен и цифров текст,
изпълнил съдържанието на Саморъчно завещание с дата 09.10.2013г. от името на В.В. К., са
изпълнени от различни лица.
^.Подписът, положен в края на завещанието, под думата „К." в Саморъчно
завещание от 15.07.2021г не е положен от завещателя В.В. К..
ч
Страните не оспорват заключенията на вещото лице.
Съгласно разясненията, дадени в решение № 202/24.07.2001 г. по гр. д. № 583/2000 г.
на І г. о. на ВКС, при оспорване на саморъчно завещание тежестта за доказване на
изискванията за неговата действителност пада върху страната, която се ползва от него. В
този смисъл е и решение № 493/09.07.2003 г. по гр. д. № 106/2003 г. на І г. о. на ВКС, в
което е прието, че в тежест на ползващия се от едно завещание е да установи неговата
автентичност и то по нетърпящ съмнение начин, т. е. чрез пълно и пряко доказване. Ако е
оспорено авторството на завещанието, следва ползващия се от него да се ангажира такива
доказателства, които по несъмнен начин, пряко и пълно да докажат, че завещателят е
написал завещанието собственоръчно /решение № 1122/05.11.2008 г. по гр. д. № 5553/2007 г.
ІV г. о. / Да докаже автентичността на завещанието за лицето, което ползва от него, означава
да ангажира доказателства в този смисъл, включително и да представи сравнителен
материал, с който да работи експертизата /Определение № 35/17.01.2013 по дело № 840/2012
на ВКС, ГК, I г. о. /.
В настоящия случай ползуващите се от завещанието от 09.10.2013год ищци изцяло
доказаха неговата автентичност.
Ползуващата се от завещанието ответница С.К. не установи по категоричен и
безспорен начин неговата автентичност.
Изцяло доказано е обстоятелството, че завещанието от 15.07.2021 г. не е с
подпис, положен от завещателя В. К.. Това дава основание да се приеме, че
завещанието страда от пороци, които според чл. 42, б. "б" ГПК го правят
недействително.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения главен иск за
недействителност на саморъчно завещание от 15.07.2021 г. на основание чл. 42 б. "б" във
вр. с чл. 25 ЗН се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По исковете за собственост
По отношение на съединения в условията на евентуалност иск за собственост с
правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответницата да предаде владението на
процесния имот на ищците, съдът намира за установено следното:
Материалноправната си легитимация по отношение на визирания обект ищците
извличат от качеството си на наследници по силата на завещателно разпореждане от
09.10.2013 год на В.В. К..
От показанията на свидетелите, разпитани в съдебното зааседание, по безспорен и
категоричен начин се установи, че към настоящия момент имотът на завещателя К. не е
ползуван от ответницата, но единствено тя е имала достъп до имота и пасивно е
препятствала ищците да установят владение- единствената врата, чрез която е можело да се
достигне до имота е била заключена от ответницата и само тя е имала достъп до имота.
5
При това положение съдът намира, че искът на Р.Т.И. и Д.Т.И. за приемане за
установено, че са собственици на ДВОРНО МЯСТО от 1160 кв. м. /хиляда сто и шестдесет
квадратни метра /, ведно с построените в него ПЪРВИ ЕТАЖ от жилищна сграда, състоящ
се от три стаи и коридор и СТОПАНСКА СГРАДА, което дворно място съставлява УПИ 1-
595 /първи за планоснимачен номер петстотин деветдесет и пет/ в кв. 41 /четиридесет и
първи/ по плана на село Г., утвърден със Заповед М 171/11.02.1981 г., при граници: от двете
страни - улица, УПИ IV-597, УПИ Ш-595 и УПИ 11-595, придобито по силата на по силата
на завещателно разпореждане от 09.10.2013 год на В.В. К. за основателен.
Съгласно т.2 от ТР 4/2014г. на ВКС, при произнасяне по иск с правно основание
чл.108 от ЗС съдът дължи произнасяне с двоен диспозитив – произнасяне по въпроса за
принадлежността на правото на собственост и за осъждане на ответника да предаде
владението. Съгласно мотивите на решението, аналогично е произнасянето и когато съдът
не установи правото на собственост на ищеца – тогава „отхвърля и двете искания за
защита”.
По разноските
Ищците са направили искане за присъждане на разноски, за което представят
списък по чл. 80 ГПК, съгласно който направените от тях разноски са 100 лв. държавна такса
за образуване на дело, 14,00 лв. заплащане за издаване удостоверение за данъчна оценка,
10,00лв. - такса за вписване на искова молба, 1000 лв. адвокатско възнаграждение /л.15 от
гр.д. № 435/2021г. по описа на РС Гълъбово/ и 800 лв. възнаграждение за вещо лице.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО на основание чл. 42 б. "б" във вр. с чл. 25 ЗН
завещателно разпореждане от В.В. К., починал на 02.08.2021г. в полза на С.И.К. , извършено
във формата на саморъчно завещание от 15.07.2021 г., поради това, че Подписът, положен
в края на завещанието, под думата „К." в Саморъчно завещание от 15.07.2021г не е
ч
положен от завещателя В.В. К. .
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес
гр. Р., ****** и Д.Т.И., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ****** против С.И.К., ЕГН
********** с адрес: гр. С., ж.к. ****** искове, че Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес гр. Р.,
****** и Д.Т.И., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ****** са собственици на недвижим
имот, представляващ: ДВОРНО МЯСТО от 1160 кв. м. /хиляда сто и шестдесет квадратни
метра /, ведно с построените в него ПЪРВИ ЕТАЖ от жилищна сграда, състоящ се от три
стаи и коридор и СТОПАНСКА СГРАДА, което дворно място съставлява УПИ 1-595 /първи
за планоснимачен номер петстотин деветдесет и пет /, в кв. 41 /четиридесет и първи/ по
плана на село Г., утвърден със Заповед М 171/11.02.1981 г., при граници: от двете страни -
улица, УПИ IV-597, УПИ Ш-595 и УПИ 11-595. и ОСЪЖДА С.И.К., ЕГН ********** с
адрес: гр. С., ж.к. ****** да им предаде владението на същия.
ОСЪЖДА С.И.К. ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к. ****** ДА ЗАПЛАТИ на
Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ****** и Д.Т.И., ЕГН **********, с адрес: гр. Р.,
****** направените по делото разноски общо в размер на 1924,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
6
7