Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 05.06.2015 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски районен съд в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Б.Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1634 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД от Г.А.А. против Р.Т.А., Д. К.А. и Т.Р.И. за прогласяване
недействителността на разпоредителната сделка, обективирана в нот. акт № 153,
том ХVІІ, дело № 5711/1997 г. по описа на нотариус В* С* с район на действие
РРС по отношение на ищеца.
Твърди, че през
Тъй като приобритателят и съпругата му
не полагали грижи за нея, тя предявила иск за разваляне на договора, въз основа
на който било образувано гр.д. № 85/2014 г.
по описа на РРС. В хода на делото ищецът установила, че апартаментът е
вече собственост на дъщерята на приобритателите- Т. Р.И.. По образуваното гр. д. № 85/2015
г. било постановено решение, по силата
на което бил развален договорът за издръжка и гледане и съгласно чл. 88, ал. 1
от ЗЗД бил заличен вещно-
прехвърлителния ефект с обратна сила. Ищецът твърди, че с разпоредителната
сделка ответниците са увредили нейните интереси, като безвъзмездният характер
на извършеното дарение на жилището на тяхната дъщеря, презюмира увреждане на
ищеца по настоящото дело. Моли да бъде прогласена недействителността на
разпоредителната сделка, извършена от ответниците Р.Т.А. и Д.К.А. и по
отношение на тяхната дъщеря Т.Р.И..
В своя отговор ответниците оспорват
предявения иск. Заявяват, че искът е
погасен по давност, тъй като вземането на ищеца е станало изискуемо, считано от
датата на увреждащата сделка- 15.07.1997 г.,
а исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е
подадена след изтичане на 5- годишния давностен срок. Твърдят, че давността не
е била нито спирана, нито прекъсвана в конкретния случай.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори между страните, че на 11.10.1993
год. ищецът прехвърлила правото на
собственост върху собствения си имот, представляващ АПАРТАМЕНТ “А”, находящ се
в гр. Р*, община Р*, обл. Р*, бл. М* Д*, вх.*, ет. *, състоящ се от стая,
дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 60.96 кв.м., при
граници: улица, стълбище, ап. Б и двор, заедно с избено помещение № 23, при
граници: изба № 24, командно, изба № 22 и коридор, заедно с 0.892% ид. части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж на Р.Т.А., който е
неин племеник. Сделката е сключена по време на брака му с Д.К.А., като по
силата на договора приобретателят се задължава да гледа и издържа
прехвърлителя, като й осигури всичко необходимо за спокоен живот до смъртта,
както и непосредствени грижи при болест и немощ, внимание, храна, отопление, а
след смъртта й да я погребе, съгласно обичая.
Страните не спорят и относно факта, че
на 15.07.1997 год. Р. и Д. А* дарили жилището на дъщеря си Т.Р.А., към онзи
момент непълнолетна и действала чрез назначения й от РРС особен представител.
Не се спори и че с решение №
810/21.05.2014 год. по гр.д. № 85/2014 год. по описа на РРС алеаторният договор
е развален поради неизпълнение на задължението на А* да полагат грижи и
издържат прехвърлителя.
Страните спорят дали е изтекла
погасителната давност за предявяване на настоящия иск, от кога започва да тече
и спирана и/или прекъсвана е тя.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна
страна следното:
Според чл. 135, ал. 1
от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника (ал. 2).
Според Постановление № 1 от
29.III.1965 г. по гр. д. № 7/64 г., Пленум на ВС всеки кредитор, включително и
този, който е носител на непарично вземане, може да си служи с отменителния иск
по чл. 135 ЗЗД. Давността за обявяване на относителна недействителност на
увреждащата сделка тече от момента на сключването й. От този момент увреденият
става носител на субективното право на обезщетение за увреждането, т.е. за него
възниква и правото да иска обявяването за недействителни спрямо него
увреждащите го актове на длъжника, а претенцията да претендира недействителност
се погасява с изтичане на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, с начало
сключване на съответната увреждаща сделка (Решение № 7 от 26.01.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 456/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 38 от 24.07.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1348/2010 г., IV г. о., ГК).
Нито правните действия на
кредитора по реализиране на вземането, включително предявяването му по исков
ред, нито правните действия на длъжника, ако последният признае вземането, са
от естество да прекъснат давността за реализиране на правото кредиторът да иска
отмяна на увреждаща го сделка съгласно чл. 135 ЗЗД - предвид неговата
самостоятелност, потестативния му характер и материалните предпоставки за
упражняването му. Тъй като за успешно провеждане на отменителния иск не се
изисква нито безспорност, нито съдебна установеност на вземането, погасителната
давност за предявяването на иска с правно основани чл. 135 ЗЗД, започнала да
тече от сключването на увреждащата сделка, не се прекъсва при настъпването на
горните факти и не се влияе от прекъсване на давността по отношение на самото
вземане (Решение № 12 от 11.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3547/2013 г., III г.
о., ГК).
Въз основа на приетите за установени факти и изложените
правни съображения, настоящият съдебен състав намира предявения иск за неоснователен
като погасен по давност. Срокът за предявяването му е изтекъл на 15.07.2002
год. Исковата молба е подадена почти 13 години по- късно- на 18.03.2015 год.
Ответниците са заявили претенция за разноски, която с оглед
изхода от спора, следва да бъде уважена в размер на 500.00 лева за заплатения адвокатски
хонорар.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.А.А., ЕГН **********
против Р.Т.А., ЕГН **********, Д. К.А.,
ЕГН ********** и Т.Р.И., ЕГН ********** искове да бъде обявен за недействителен
по отношение на ищеца договор за дарение на недвижим имот от 15.07.1997 год.,
обективиран в нотариален акт № 153, том ХVІІ, дело № 5711/97 на нотариус при
РРС В. С*, по силата на който Р.Т.А. и Д.
К.А. са дарили на Т.Р.И. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Р*
и представляващ АПАРТАМЕНТ “А” в бл. М*Д*, вх. *, ет. *, състоящ се от стая,
дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 60.96 кв.м., при граници:
улица, стълбище, ап. * и двор, заедно с избено помещение № 23, при граници:
изба № 24, командно, изба № 22 и коридор, заедно с 0.892% ид. части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж
ОСЪЖДА Г.А.А., ЕГН ********** да заплати на Р.Т.А., ЕГН **********, Д. К.А., ЕГН ********** и Т.Р.И., ЕГН **********
сумата 500.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: