Р Е
Ш Е Н
И E №
гр.А., 07.08.2018 г.
C В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д
А
А.кият
районен съд - гражданска колегия, І състав, в публично заседание на дванадесети
юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия : Таня Спасова
при
секретаря Росица Марковска, като разгледа докладваното от съдията Спасова гражданско
дело № 199/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявена от Р.Й.Т. с ЕГН ********** с постоянен
адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ж.А.
молба с правно основание чл. 542, вр. чл. 545 ГПК, като се иска
постановяване на решение, с което да бъде установено, че молителят е завършил
средно образование в ***, понастоящем *** и задължаване да се издаде на
молителя диплома за завършено средно образование (първоначално в молбата е
посочено свидетелство за завършено средно образование, като в с.з. от
12.07.2018 г. е коригирано на диплома на завършено средно образование).
Поддържа се, че за периода от 1990 – 1994 г. молителят
се е обучавал в ***, понастоящем ***, професия рестениевъд. Завършил през
1993/1994 г., а държавните изпити положил през 1996 г. след отбиване на
военната си служба, като следвало да му се издаде диплома за завършено средно
образование. Не получил такава, тъй като не могъл да се организира да представи
своевременно снимки за нейното изготвяне. Въпреки опитите да се снабди с такава
през 2015 г., когато му възникнала необходимост от удостоверяване на
завършеното средно образование, проверката показала нередовности в личния му
картон и съответно му било отказано издаването на такава. Ето защо за него бил
налице правен интерес да търси установяването на този факт по съдебен ред,
поради което предявява настоящата молба.
В съдебно заседание молителят лично и чрез
процесуалния си представител поддържа молбата, като заявява, че държавните
зрелостни и квалификационни изпити са положени успешно, за което се съдържат
данни в личното досие и показанията на свидетелите по делото, а последиците от
липсата на документация и нередностите, допуснати при оформяне на личното
досие, не следва да се носят и тълкуват във вреда на молителя.
Заинтересованата страна МОН не взема
становище по молбата.
Заинтересованата страна Община А. не взема
становище по молбата, а само сочи, че не разполага с документи, изходящи от
обучаващото заведение по повод случая на молителя.
Заинтересованата страна Районна прокуратура-А.
изразява становище по молбата, като счита, че същата е основателна.
Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа страна се
установява следното:
По делото не се спори,
че молителят е бил записан и съответно е завършил успешно пълния четиригодишен
курс на обучение по специалността „***“ в периода от 15.09.1990 г. до 14.09.1994
г. в обучаващото заведение с наименование *** гр. А., променено по-късно на ***
гр. А., със професионална квалификация „***“, трета квалификационна степен.
През време на обучението молителят е придобил и право да получи свидетелство за
използване на трактори и селскостопански машини (трактористка книжка), издадено
под номер 109 на 30.06.1994 г., удостоверяващо правото му да управлява трактори
и селскостопански машини. В тази връзка са констатациите на вещото лице в
писменото заключение и от изслушването му в съдебно заседание от 12.07.2018 г.,
които изцяло съответстват на събраните по делото писмени доказателства и
по-конкретно представения в оригинал личен картон на молителя. В личния картон на
молителя, представен в оригинал по делото, са вписани резултатите по
изучаваните предмети, удостоверяващи успешното преминаване на четирите години
на обучение от молителя в специалността „***“ в *** гр. А., а извършената
справка от вещото лице по наличните в обучаващото заведение документация е
констатирала, че молителят в допълнение е придобил правоспособност и съответно
му е издадено свидетелство за използване на трактори и селскостопански машини №
109 от 30.06.1994 г.
По делото не се спори също така, че
молителят няма издадена диплома за средно образование към момента на завършване
на четиригодишния курс на обучение в обучаващото заведение, а такава не е била
издавана и впоследствие, като е налице отказ за това от обучаващата институция,
за което са приложени протоколи от проверките
на комисии, констатирали нередности и непълноти в наличната документация.
В тази връзка са представените протоколи от 17.11.2016 г. и 14.12.2017 г. на
комисии при *** (л.63-65 от делото). От протоколите е видно, че издаването на
дипломата е отказано, тъй като са констатирани нередности в личното досие на
молителя – липсва заверка с подпис и печат на вписаната оценка от държавен
изпит по български език и литература през януарската сесия на 1995 г.; макар да
има подпис на директора С.К. тогава, то липсва печат на оценките от държавен
изпит по математика, теория и практика през юнската сесия на 1996 г. и подпис
на зам. директора по учебната част; липсват протоколи, от които да се види, че
лицето действително успешно е положило държавните изпити; не съществува главна
материална книга за отразяване на оценките от държавните изпити; на последната
страница на картона, представляваща диплома за средно образование липсват дата
на протокола на решението на зрелостната комисия за придобиване на средно
образование и професионална квалификация и общ успех; последната страница е
подписана на две места от П.С. – директор, който по това време е пенсиониран,
не е положен и печат. В допълнение е посочено, че при прегледа на личните
картони на други ученици от класа се вижда, че и други двама ученици са се
явявали на зрелостни изпити през 1996 г. и 1997 г., като техните оценки в
личните картони са заверени с подписи и печати. Страниците с описанията на
дипломите са попълнени с всички реквизити за издаване на дипломи и такива са
издадени. Подписани са от С.К. – директор на училището по това време. На
вътрешната страна на папката, в която се съхраняват личните дела на всички ученици,
има залепен списък с имената им и номерата на издадените дипломи, като списъкът
е приложен на л.62 от делото. Срещу имената на дипломираните ученици през 1996
г. и 1997 г. са вписани номерата на издадените дипломи, т.е. списъкът е
допълван през тези години, а срещу името на молителя има текст – недипломиран.
Последвала е проверка от РУО – Б., за която е съставен констативен протокол №
КМД-02-283 от 29.12.2017 г. – л.231-232 от делото, която е потвърдила
констатациите на преходните две комисии, съставени от длъжностни лица при ***.
Въз основа на констатациите от извършените
проверки, описани по-горе, от ***, представлявана от Директора Т.Ч.,
предявената молба се оспорва като неоснователна, като се твърди, че не са
налице предпоставките за издаване на диплома за завършено средно образование на
молителя. Поддържа се, че нередностите в личното досие, наред с липсата на
категорични доказателства, че молителят успешно е положил държавните зрелостни
и квалификационни изпити, са основание молбата да бъда отхвърлена като
неоснователна. Макар задължението за съхраняване на протоколите с резултатите
от зрелостните и квалификационните изпити да принадлежи на обучаващата
институция, от тяхна страна такава документация не е представена по делото,
като се твърди, че същата липсва в архива на училището. Такава документация не
е открита и при извършената проверка в архива на училището от вещото лице,
което само е констатирало липсващи архивни единици. В заключението, като е
констатирало същите нередности по оформяне на личното досие и липсата на друга
документация, от която да е видно, че молителят успешно е положил държавните
зрелостни и квалификационни изпити, е дало извод, че не са налице основания за
издаване на диплома за завършено средно образование, а само свидетелство за
завършен през 1993/1994 г. пълен курс на 4-годишно обучение по специалност „***“.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите С.К., директор за периода от 1994 г. до 2004 г. и
класен ръководител на молителя по време на обучението му, Н.И. и Р.Р., които
също са били преподавали по време на обучението на молителя и са участвали в
комисиите по държавните квалификационни изпити и А.А., който е бил съученик на
молителя. Показанията на свидетелите потвърждават отразеното в личното досие на
молителя, а именно че същият е издържал успешно всички зрелостни и
квалификационни изпити, а причината за неиздаването на диплома за завършено
образование е била единствено липсата на снимка. Свидетелката Н.И. –
преподавател на молителя по специалността рестениевъдство изрично установява
факта, че молителят се е явил на държавните квалификационни изпити по теория и
практика, по отношение на които същата свидетелка е била член на изпитната
комисия. Свидетелят Р.Р. сочи, че казусът с молителя бил много коментиран сред
учителите, тъй като въпреки успешното завършване молителят не есе организирал,
за да донесе снимка и да бъде задействано издаването на дипломата му. Самият
той се опитал да помогне, като казал на брат му, който към този момент бил
негов ученик, да му предаде, че трябва да донесе снимка, за да му издадат
диплома. От съществено значение са показанията на свидетелката С.К., която
освен класен ръководител на молителя към този момент била и директор на
училището. Свидетелката е категорична, че лично е извършила вписванията на всички
резултати по предмети и изпити на стр.9 и 10 от личното досие на молителя,
наименовани съответно резултати от държавни изпити и диплома за завършено
средно образование. Същата установява, че вписаните оценки от държавните
зрелостни изпити по български език и литература, както и квалификационните
изпити, са били нанесени лично от нея на основание изпитните протоколи,
отразяващи резултатите от тях. Категорично и в съответствие с показанията на
останалите свидетели посочва, че молителят е положил успешно зрелостните
изпити, след което и държавните квалификационни изпити, като е изискавла
представянето на снимка, необходима за издаването на диплома на завършено
образование. По тази причина личният картон на молителя бил съхраняван ноколо
2-3 месеца на бюрото, с цел да бъде представена снимка за издаване на
дипломата. Свидетелката заявява, че поради обстоятелството, че такава не е била
представена диплома не е била издадена, а личният картон е бил прибран в архив.
Всички свидетели категорично установяват, че към този момент до държавен
квалификационен изпит са били допускани само ученици, които успешно са
издържали държавните зрелостните изпити по български език и литература и
математика. Свидетелят А.А. е бил съученик на молителя, като е категоричен, че
двамата заедно се явили и успешно издържали държавните квалификационни изпити,
а до тях допускали само учениците, които успешно са положили държавните
зрелостни изпити. Самият той успешно взел зрелостният изпит по математика още
през 1993 г., но му бил останал изпита по български език и литература, като
едва след него се явил на държавните квалификационни изпити, на който бил
заедно с молителя Р.Т.. Показанията на свидетеля изцяло съответстват на
вписванията в личното досие на свидетеля на л.59 и 60 от делото, поради което
съдът няма основание да не ги кредитира.
При така установените фактически данни, съдът намира, че предявената молба
е основателна, като съображенията са следните:
Разпоредбата
на чл.542, ал.1 от ГПК предвижда възможност определени факти с правно значение,
което следва да бъдат удостоверени с документ, съставен по надлежен ред, да се
установяват по съдебен ред и когато е необходимо да се състави съответния
документ, ако такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или
съставения е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде
възстановен. Нормата на чл.545 ГПК изрично предвижда да се установява завършено
образование в определено учебно заведение. В настоящия случай предмет на
установяване е завършено средно образование в ***, понастоящем ***, като
събраните по делото писмени и гласни доказателства, разгледани в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, обосновават извод за основателност на молбата.
Неоснователни в тази връзка са възраженията на ответната страна. Задължението
за съхраняване на протоколите с изпитните резултати принадлежи на обучаващата
институция, като именно липсата на първична документация – протокол № 44 от
25.06.1996 г., както и пропуските, констатирани при оформяне на личното досие
от проверките и заключението на вещото лице, са станали основание за отказа да
бъде издадена диплома за завършено средно образование, като се налага фактът на
завършеното средно образование да бъде установен по съдебен ред с всички
допустими доказателства.
Събраните гласни и писмени доказателства
взаимно се допълват, кореспондират помежду си и няма основание съдът да не
кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са безпристрастни и няма
данни, които да будят съмнения относно достоверността им. В самия личен картон
на молителя, приложен в оригинал по делото между л.79 и 80, са вписани
резултати от държавни изпити. Отразяването на резултатите е направено на две
места – предпоследна и последна страници, наименовани „резултати от държавни
изпити“ и „диплома за завършено средно образование“. На двете места оценките са
попълнени, като съвпадат изцяло – „добър 4“ по български език и литература,
положен през януарската сесия на 1994/1995 г., „среден 3“ по математика,
положен през юнската сесия на 1996 г. и държавни квалификационни изпити по
теория и практика с оценки „среден 3,33“ по теория и „отличен 6“ по практика. Свидетелката
С.К. е категорична, че вписванията на оценките от държавните зрелостни и
квалификационни изпити са направени лично от нея по времето, когато е била
директор и това е станало въз основа на изпитните протоколи, отразяващи
резултатите от тях. Нейните показания кореспондират с показанията на
свидетелите Н.И. и Р.Р., които са категорични, че изпитите са били успешно
взети от молителя, като останало само донасянето на снимката, за да му бъде
издадена диплома. Те се подкрепят и от представените документи, открити в Държавен
архив – гр. Б., а именно: протокол № 28 от 19.06.1995 г. от заседание на
Педагогическия съвет при ***-гр. А., протокол № 17 от 24.06.1996 г. от
заседание на Педагогическия съвет при ***-гр. А. и сведение за резултатите от
зрелостния изпит по математика, проведен на 17.01 и 23.06.1996 г. в *** – гр. А.,
от които е видно, че всички явили се успешно са преминали изпита. С протокол №
28 от 19.06.1995 г. Педагогическият съвет е допуснал до зрелостни изпити по
български език и литература и по математика ученици по списък, завършили
успешно обучението си в трети курс. В края на списъка са посочени имената на
лицата, които не са част от випуска, завършващ през 1996 г., но са били
допуснати заедно с тях за явяване на зрелостни изпити, в това число молителя Р.Т.
и свидетеля А. К. А., който съгласно неоспорените вписвания в личния му картон
на л.59 от делото към този момент е издържал успешно държавния зрелостен изпит
по математика. От данните по протокол № 17 от 24.06.1996 г. на Педагогическия
съвет при ***-гр. А. се установява, че на посочената дата са допуснати
конкретно изброени ученици до явяване до държавен квалификационен изпит, сред
които е името на молителя, завършил през 1994 г. С този протокол е изрично
посочено, че се допускат учениците „издържали зрелостния изпит до държавен
квалификационен изпит“, а същевременно всички свидетели са категорични, че към
този момент до държавен квалификационен изпит са били допускани само ученици,
които успешно са издържали държавните зрелостните изпити по български език и литература
и математика.
Анализът на фактическите данни обосновава
извод относно хронологията, в която се развивали събитията по отношение на
молителя. Същият се е явил на държавен зрелостен изпит по български език и
литература през януарската сесия на 1994/1995 г. и го е положил успешно, след
което е бил допуснат до държавен зрелостен изпит по математика с протокол № 28
от 19.06.1995 г. от заседание на Педагогическия съвет при ***-гр. А.. Успешното
издържане на изпита по математика съответно е довело до решението на
Педагогическия съвет при ***- гр. А., който с протокол № 17 от 24.06.1996 г.
като част от завършващите, които успешно са издържали държавните зрелостни
изпити, го допуснал до държавни квалификационни изпити. Изпитите са издържани
успешно, като за всеки от тях има нанесена оценка в личното досие на молителя лично
от С.К., която е била директор на обучаващото заведение тогава. Била необходима
снимка за издаване на дипломата, но такава не била донесена, поради което
личното досие било оставено на съхранение в архива, от където е изкарано по
повод заявлението на молителя за издаване на диплома за завършено средно
образование през 2015 г. Възраженията на ответната страна съдът не може да
сподели, тъй като те са основани единствено на липсата на първичната
документация и нередовностите по оформяне на личното досие - все отговорности и
задължения, вменени на нея. Няма противоречие със заключението на вещото лице,
тъй като същото е работило само въз основа на писмената документация, като е
направило същите фактически изводи – липсват първични документи в архива на
училището и има нередовности по оформяне на личното досие. Именно последните са
станали основание да не може да бъде издадена диплома за завършено средно
образование, съответно спорът е отнесен към съда, който обосновава преценката
си въз основа на всички доказателства, включително гласните такива.
Възраженията, основани на прокрадващите се предположения за умисъл от страна на
директора С.К. в опит да бъде издадена диплома на молителя, без същият да е
положил успешно държавните зрелостни и квалификационни изпити, съдът не възприема.
Първо - не са доказани по делото, второ - не са налице основания да се счита,
че е налице заинтересованост повече от обичайната, доколкото между молителя и
свидетелката липсват данни за връзка, надхвърляща нормалната между ученик и
преподавател. Същото е относимо и към останалите свидетели, поради което съдът
не съзира причина да поставя под съмнение техните показания при положение, че
същите следват хронологията на събраните писмени доказателства по делото. Констатацията
на вещото лице, че няма логика молителят да бъде допускан повторно до държавни
зрелостни изпити с протокол № 28 от 19.06.1995 г. от заседание на
Педагогическия съвет при ***-гр. А., ако се приеме, че е издържал изпита по
български език и литература през януарската сесия на 1994/1995 г., не държи
сметка, че държавните зрелостни изпити са два – по български език и литература
и математика, а към момента на протокола молителят все още не е бил положил
държавен зрелостен изпит по математика, което е видно от вписванията в личното
досие на молителя. Аналогично е положението със свидетеля А.А., който е
допуснат до държавни зрелостни изпити със същия протокол, очевидно до изпит по
български език и литература, докато по математика вече е имал успешно положен
такъв през 1993 г. По делото са събрани достатъчно доказателства относно
основния спорен въпрос, а именно дали молителят е положил успешно държавните
зрелостни и квалификационни изпити. Макар да липсват първичните документи,
данните по личното досие на молителя, наред с данните по протоколите от
заседанията на Педагогическия съвет при ***-гр. А. и показанията на разпитаните
свидетели, не могат да бъдат игнорирани само въз основа на констатираните
формални пропуски при документалното оформяне на личното досие на молителя. Възраженията,
основани на прокрадващата се теза, че се касае до свое рода неформално
подпомагане на молителя от страна на свидетелите да се снабди с диплома за
завършено средно образование, не се възприемат, тъй като не са доказани по
делото, а събраните доказателства са достатъчни, за да се приеме, че молителят
е провел пълно и главно доказване на твърденията си за завършено средно
образование при успешно издържани държавни зрелостни и квалификационни изпити.
Ето защо и въз основа на изложеното съдът
следва да постанови решение, с което да
уважи молбата, като личното досие на молителя съдържа достатъчно данни относно
изискуемите реквизити на дипломата, която следва да се издаде от компетентните
институции.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Й.Т. с ЕГН ********** с постоянен
адрес ***, е завършил средното си образование в
обучаващото го заведение с наименование *** гр. А., променено по-късно н
понастоящем *** гр. А., след успешно завършване на пълния четиригодишен курс на
обучение по специалността „***“ в периода от 15.09.1990 г. до 14.09.1994 г., с
професионална квалификация „***“, трета квалификационна степен и след успешно
положени държавни зрелостни и квалификационни изпити, както следва: по български
език и литература през януарската сесия на 1994/1995 г. с „добър 4“, математика
през юнската сесия на 1996 г. със „среден 3“ и теория и практика на професията
и специалността през юнската сесия на 1996 г. съответно със „среден 3,33“ по
теория и „отличен 6“ по практика, ЗА
КОЕТО ДА МУ БЪДЕ ИЗДАДЕНА диплома за завършеното средно образование.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на молителя, ***, представлявана от
директора Т.Ч., Министерство на образованието, Община А. и Районна прокуратура
– А..
Препис от решението да се изпрати на
страните съгласно чл.7, ал.2 от ГПК.
Районен
съдия: