№ 180
гр. Варна, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100500036 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е образувано по жалба на Д. М. Д., чрез
адв.А. против Решение № 1499 от 29.10.2021 година, постановено по гр.дело
№ 5147/2021 година, по описа на ВРС, в частта, с която съдът е приел за
установено в отношенията между страните, че Д. М. Д., ЕГН **********
дължи на Община Варна, с административен адрес ***, представлявана от
Иван Портних в качеството му на Кмет сумата от 462.25 (четиристотин
шейсет и два лева и двадесет и пет) лева - представляваща дължима главница
за извършени действия по премахване на преместваем обект - модулен
павилион за пчелни продукти с площ от 18.00 кв.м., разположен в имот с
идентификатор *** към ***, в изпълнение на Заповед на Кмета на район
“Одесос“ при Община Варна № 37/31.01.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда – 13.01.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и в частта, с която е бил осъден Д. М. Д., ЕГН **********
да заплати в полза на Община Варна, с административен адрес ***,
представлявана от Иван Портних сумата от 28,12 (двадесет и осем лева и 12
ст.) лева заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, като и сумата от 93,74 (деветдесет и три лева и 74
ст.) лева доплатена по делото държавна такса и юрисконсултско
1
възнаграждение за исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
В жалбата се излага, че решението в атакуваните му части се явява
неправилно и противоречи на наличните доказателства.Според въззивника
поведението му е било безукорно и че процесния обект, по повод на които се
претендира сумата не е преместваем.Отделно от горното, въззивника намира,
че претенцията на общинската администрация е останала недоказана.Излагат
се аргументи, като се цитира неоспорената по делото съдебно техническа
експертиза на в.л. О. и по отношение статута на обекта, и по отношение на
установените в нея цени.По същество се иска отмяна на атакувания съдебен
акт, в обжалваната му част.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна – Община – Варна не
депозира отговор.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован, не се
явява, представлява се от адв.А., която поддържа въззивната жалба и моли
съдът да я уважи.
Въззиваемата страна – Община – град Варна, редовно призована, се
представлява от ю.к.Ц., която оспорва жалбата и моли решението да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС са били предявени искове от Община Варна, представлявана
от Иван Портних в качеството му на Кмет против Д. М. Д., ЕГН **********
за приемане за установено по отношение на ответника, че същия дължи
сумата от 1231.47 лева - представляваща дължима главница за извършени
действия по премахване на преместваем обект - модулен павилион за пчелни
продукти с площ от 18.00 кв.м., разположен в имот с идентификатор *** към
***, в изпълнение на Заповед на Кмета на район “Одесос“ при Община Варна
№ 37/31.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда – 13.01.2020 г. до окончателното й изплащане , както и
сумата от 108,44 лева мораторна лихва, от която сумата 55.42 лв.,
представляваща лихва върху главницата, начислена за периода 20.01.2019г.
до 30.06.2019г. , както и сумата от 53.02 лв., представляваща лихва върху
главницата, начислена за периода 01.07.2019г. до 02.12.2019г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
509/04.02.2020г. постановена по гр. дело № 280/2020г. на ВРС, на осн. чл.57а,
ал.9 ЗУТ и чл. 86 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
Съобразно твърденията в исковата молба с административен акт –
Разрешение №12/5/22.03.2013г. за поставяне на преместваме обект за срок от
01.04.2013г. – 31.12.2015 година, е бил поставен павилион на позиция №88 по
2
схемата за преместваеми обекти на територията на район „Одесос“ при
Община Варна.Обектът е премахнат на основание Заповед № 37/31.01.2018г.
на Кмета на Община Варна, която е връчена - лично на ответника на
31.01.2018г. Фактическото премахване на обекта е осъществено на
31.07.2018г., за което е съставен протокол №205/31.07.2018г. от 1
изпълнителя „Поли Йорд“ ЕООД.Според общинските власти сумата от
1231.47 лева се формира от сумата от 536.43 лева – стойност на разбиване на
основа и сумата от 489.80 лева – стойност на натоварване и извозване на
строителни отпадъци, съответно включване на дължимия ДДС от 20%.
Депозиран е бил отговор от ответника, в който се посочва, че исковете
са допустими, но неоснователни, по основание и размер.Той е възразил, че
Заповед №37/31.01.2018г. му е връчена, при което счита, че не е изтекъл
срокът й за обжалване. Не оспорва, че на 24.01.2019г. му е връчена покана за
плащане, към която не са били представени доказателства за сторените
разноски. Посочва, че заповед №32/31.01.2018г. на кмета на район Одесос е
изцяло отменена с решение постановено по адм.дело № 574/2018г. на Адм.
съд Варна, в което решение се посочва, че обекта на ответника няма характер
на преместваем обект. При тези съображения счита, че доколкото павилиона
не е подлежал на премахване, то не се дължат и разноските за тази дейност.
От фактическа страна е било установено и не се спори от страните, че е
налично Разрешение за поставяне №12/5/22.03.2013г. издадено от Община
Варна, район Одесос, с което се разрешава на ответника да постави
премествам обект за търговия – павилион за пчелен мед и плодове, върху
имот общинска собственост намиращ се н ***, с площ от 18 кв.м., позиция
№88, 1-ва зона, при посочена месечна цена от 135 лева , което разрешение за
поставяне е за периода 01.04.2013г.-31.12.2015г.
Налична е също така и Заповед №37/31.01.2018г. на Кмета на район
Одесос при община Варна, с която е наредено в срок от 14 дни да бъде
премахнат павилион за пчелни продукти, с площ от 18 кв.м. намиращ се в
***. Постановено е принудително изпълнение на действията по премахване на
обекта.
Представен по делото е констативен протокол № 28.02.2018г., съставен
от служители на община Варна, в който се посочва, че обекта предмет на
премахване съобразно заповед № 37/31.01.2018г., намиращ се в имот
общинска собственост не е премахната към момента на проверката. В
протокола се посочва, че заповедта е връчена на задълженото лице на
31.01.2018г. С възлагателно писмо от 15.03.2018г. община Варна е възложила
на търговското дружество „Поли Йорд“ ЕООД да премахне обекти намиращи
се терен общинска собственост, сред които и обект посочен в заповед
№37/31.01.2018г. на кмета на район Одесос при община Варна. Изготвен е
протокол за установяване завършването и заплащането на натурални видове
строителни и монтажни работи към 31.07.2018г., в който се посочва, че
разходите по отношение изпълнението на заповед №37 за обект павилион за
пчелни продукти №88, 18 кв.м. възлизат на 536,43 лева без вкл. ДДС за
дейността по 2 разбиване на основа, покритие и замазка, като общото
количество отпадък е посочено, че възлиза на 2,81 куб.м. Разходите за
3
натоварване, транспортиране и разтоварване на строителни отпадъци до
терен за рекултивация и/или фирма притежаваща разрешение за дейност с
отпадъци от РИОСВ – Варна са изчислени на 489,80 лева без ДДС, за
количество в размер на 16,24 тона.
Представена е по делото фактура № **********/31.07.2018г. с
доставчик „Поли Йорд“ ЕООД и получател община Варна на стойност
92131.98 лева, в която се включва и дейност по премахване на преместваеми
обекти от имоти общинска собственост, сред които и имот намиращ се на
***.
С покана №19000279ВН/22.01.2019г. връчена на 24.01.2019г.,
ответникът е уведомен от община Варна, че дължи сумата от 1231,47 лева
представляваща разходи по премахване на обект посочен в Заповед
№37/31.01.2018г.
С възражение № 19000279ВН-001ВН/29.01.2019г. депозирано пред
община Варна, ответникът е оспорел размера на сумата от 1231,47 лева, която
е поканен да заплати.
От изготвената и изслушана пред ВОС Съдебно техническа експертиза
на в.л. О., става ясно, че за дейността по разбиване на бетонни блокове с багер
–хидрочук при количество от 0,56 кум.метра възлиза на 52.26 лева.Дейността
по разбиване на армирана бетонна настилка с багер-хидрочук възлиза на
183.25 лева, за натоварване на отпадъците за транспорт в размер на 37.69
лева. По отношение компонентите превоз и такса смет експерта предлага в
заключението си два варианта: Първи вариант в случай, че генерираният
отпадък се извозва до депото в село В. – транспорт в размер на 120 лева и
такса смет в размер на 2452,49 лева. При Втори вариант, в случай, че
отпадъка се извозва за депониране в депо „***“ разходите за превоз възлизат
на 40 лева, а за такса смет в размер на 72 лева.Експерта е уточнил в о.с.з. че
депо „***“ към настоящия момент е със запълнен капацитет и не
функционира, но към момента на осъществяване на дейността по премахване
на обектите и депониране на генерирания вследствие дейността отпадък,
депото е функционирало, като е приемало строителни отпадъци.
За да уважи претенцията ВРС е приел, че тя е доказана по основание и
размер.
Виждането на съда е следното:
Предявеният иск е положителен установителен с правно основание
чл.422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.59 от ЗЗД, като правният интерес от
търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно
производство по ч.гр.д.№ 280/2020 г. по описа на ВРС, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и срещу която въззиваемия
надлежно е възразил.В конкретното производство в тежест на ищеца е да
докаже, че е налице намаляване на имуществото му, увеличаване
имуществото на ответника, причинна връзка между тях, липса на правно
основание за разместването на имуществените блага и липса на друг ред за
защита на ищеца. Редът за премахване на преместваеми обекти по смисъла на
чл. 56, ал.1 от ЗУТ е уреден в чл.57а от ЗУТ, както и в Наредба за условията и
4
реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ на
Община Варна. Съгласно чл.68, ал.1 от цитираната Наредба тези обекти се
премахват със заповед на Кмета на общината, който определя срок за
доброволното им премахване от страна на собственика, като при
неизпълнение се пристъпва към принудително премахване на обекта за
сметка на неизпълнилия собственик. Последният следва да заплати сумата на
направените разходи за премахване съобразно чл.70, ал. 7 от наредбата, тъй
като в резултат на премахването неоснователно се обогатява за сметка на
общината, спестявайки си разходи до размера на обедняването на общината.
По делото няма спор, че въззиваемия Д. М. Д. е била собственик на павилион
за мебели с позиция № 88, разположен на ъгъла на ул. “Б.К.“ и ул. “Р.“ с вход
откъм ул.“ Р.“, разположен в ПИ ***.2, който е общинска собственост. Той е
разполагал с разрешение да разположи обекта върху общинския имот до 2015
г. Със Заповед № 37 от 31.01.2018 г. на кмета на район „Одесос“ е наредено в
срок от 14 дни да бъде премахнат преместваем обект-магазин за продажба на
мед, с площ от 18 кв.м, разположен в имот с идентификатор *** към ул.“Б.К.“
– град Варна и терена под павилиона да бъде възстановен в първоначалния му
вид. Безспорно по делото е и че въззиваемия доброволно е премахнала
конструкцията на павилиона в срока за доброволно изпълнение. Спорът се
свежда до това дали той е имала задължение да премахне намиращата се под
павилиона бетонова конструкция, стълби и цокъл, за които Община Варна е
извършила разходи по демонтиране. От данните по делото става ясно, че
върху целия терен, където са били разположени павилиони е била изградена
бетонова основа поради неговата голяма денивелация и за изравняване на
нивото. Същевременно се установява, че процесната бетонова основа е била
трайно прикрепена към земята и е била необходимо условие за поставяне на
постройки върху нея поради голямата денивелация на терена. Трайното
прикрепване върху терена изключва възможността тази бетонова основа да е
част от разположените върху нея преместваеми обекти, тъй като преместваем
е такъв обект, който може след отделянето си от повърхността и от мрежите
на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да
губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място
със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на
обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Очевидно е, че
бетоновата основа не отговаря на критериите за преместваем обект и не може
да се разглежда като едно цяло с такъв в конструктивно отношение. Като
трайно прикрепена към земята тази бетонова основа е собственост по
приращение на собственика на терена, който в случая е Община Варна,
поради и което е крайно нелогично собственикът на преместваемия обект да
има задължение да я премахне, като извършените разходи в тази връзка не
следва да се поставят в негова тежест, а следва да бъдат поети и да останат за
сметка на общината. Изложеното води до извод, че предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Поради неидентичните
крайни изводи, до които достигна въззивният съд, то обжалваното решение
5
следва да бъде отменено, а претенцията – отхвърлена.
Предвид горното, в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени и
сторените от него разноски в заповедното производство, пред ВРС и ВОС.
С оглед на това, ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1499 от 29.10.2021 година, постановено по
гр.дело № 5147/2021 година, по описа на ВРС, в частта, с която е прието за
установено в отношенията между страните, че Д. М. Д., ЕГН **********
дължи на Община Варна, с административен адрес ***, представлявана от
Иван Портних в качеството му на Кмет сумата от 462.25 (четиристотин
шейсет и два лева и двадесет и пет) лева - представляваща дължима главница
за извършени действия по премахване на преместваем обект - модулен
павилион за пчелни продукти с площ от 18.00 кв.м., разположен в имот с
идентификатор *** към ***, в изпълнение на Заповед на Кмета на район
“Одесос“ при Община Варна № 37/31.01.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда – 13.01.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и в частта, с която е бил осъден Д. М. Д., ЕГН **********
да заплати в полза на Община Варна, с административен адрес ***,
представлявана от Иван Портних сумата от 28.12 (двадесет и осем лева и 12
ст.) лева заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, като и сумата от 93.74 (деветдесет и три лева и 74
ст.) лева доплатена по делото държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Варна, с административен адрес
***, представлявана от Иван Портних в качеството му на Кмет иск против Д.
М. Д., ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между
страните, че дължи на Община Варна, с административен адрес ***,
представлявана от Иван Портних в качеството му на Кмет сумата от 462.25
(четиристотин шейсет и два лева и двадесет и пет) лева - представляваща
дължима главница за извършени действия по премахване на преместваем
обект - модулен павилион за пчелни продукти с площ от 18.00 кв.м.,
разположен в имот с идентификатор *** към ***, в изпълнение на Заповед на
Кмета на район “Одесос“ при Община Варна № 37/31.01.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 13.01.2020 г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
6
ОСЪЖДА Община Варна, с административен адрес ***,
представлявана от Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Д., ЕГН **********
от *** сумата от 954.86 (деветстотин петдесет и четири и осемдесет и шест)
лева, с ДДС заплатено възнаграждение за процесуално представителство в
заповедното производство – по ч.гр.дело № 280/2020 година, пред ВРС и
ВОС, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
В останалата му част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7