РЕШЕНИЕ
№43
гр. Велико Търново, 18.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №38 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба на *** И.Н., в качеството му на пълномощник на „Фаворит-98“ ООД от гр. В.
Търново срещу ревизионен акт №Р-04000419002817-091-001/11.10.2019г. на ТД на
НАП – В. Търново, потвърден с Решение №182/30.12.2019г. на и.д. директор на
Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново. Жалбоподателят твърди, че с обжалваният ревизионен акт
незаконосъобразно е прието, че дружеството следва да носи солидарна отговорност
за публичните задължения на „Фаворит-89“ ЕООД, тъй като не са доказани
предпоставките по чл. 177 от ЗДДС. Счита, че изводите на органите по приходите са
необосновани, като при извършване на ревизията са нарушени основни принципи,
регламентирани в ДОПК. Възразява изрично срещу задължението за лихви, тъй като
длъжникът в хипотезата на чл. 177 от ЗДДС не е в забава. Допълнителни съображения излага в писмена
защита. Моли обжалвания ревизионен акт да бъде отменен, като претендира за
присъждане на разноски по производството.
Ответникът по
жалбата, директорът на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, по съображения, изложени в
потвърдителното решение на директора на Д”ОДОП”. Претендира за разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 457,67 лв.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на
административния контрол. Ревизионният акт, който се обжалва пред
административния съд, е потвърден с Решение №182/30.12.2019г. на и.д. директора
на Дирекция “ОДОП” – В. Търново/ вж. Заповед №ЗЦУ-ОПР-19/08.10.2019г. и Заповед
№13903/13.12.2019г. на изп. директор на НАП, стр. 15 и 16 от адм. преписка по
делото/. При това положение жалбата е процесуално допустима за разглеждане по
същество.
Обжалваният
Ревизионен акт №Р-04000419002817-091-001/11.10.2019г. е издаден от орган по
приходите при ТД на НАП – В. Търново след извършена ревизия на „Фаворит-98“ ООД
от гр. В. Търново за установяване на отговорността на дружеството за непогасени
задължения по ЗДДС на „Фаворит-89“ ЕООД за данъчни периоди по ЗДДС месеци
04.2017г. и 05.2017г., възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№Р-04000419002817-020-001/02.05.2019г.
С РА е
определена отговорност на „Фаворит-98“ ООД за публичните задължения на „Фаворит-89“
ЕООД общо в размер на 31 522,39 лв. от които главница в размер на
25 361,24 лв. и лихви в размер на 6 161,15 лв. След обжалването по
административен ред с решението на ответника РА е потвърден, поради което
законосъобразността му е предмет на спора по делото.
Ревизионен акт №Р-04000419002817-091-001/11.10.2019г.
е издаден от компетентните за това органи, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо
от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при спазване на
процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК, поради което е валиден
акт.
С обжалвания РА
е реализирана отговорност на дружеството жалбоподател, като получател по
облагаеми доставки, за дължим и невнесен данък от „Фаворит-89“ ЕООД, свързан с
тези доставки. В хода на ревизията е било прието за установено, че „Фаворит-98“
ООД е получател по 14 бр. фактури, издадени от „Фаворит-89“ ЕООД през данъчни
периоди месеци 04.207г. и 05.2017г. Предмет на стопански операции по фактурите
са доставки на стоки/брашно и трици/. Като получател по облагаеми доставки,
жалбоподателят е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по така
издадените му фактури в общ размер на 31 522,39 лв. От своя страна
дружеството доставчик е начислило данък по издадените фактури, вкл. и чрез
посочване на съответните стойности резултатно в подадените справки-декларации и
отчетни регистри по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС/дневници за продажбите/, но
декларираният данъчен резултат – данък за внасяне за данъчните периоди месец
04.2017г. и 05.2017г. съответно в размер на 21 556,93 лв. и 3 804,31
лв. не е бил внесен. Издадените фактури за извършени доставки към дружеството жалбоподател
представляват основна част от извършените продажби на „Фаворит-89“ ЕООД през
посочените данъчни периоди.
Установено е
било, че през процесните периоди управител и представляващ двете
дружества/“Фаворит-98“ ООД и „Фаворит-89“ ЕООД/ е била М.И.М., а дружествата
имат едни и същи седалище и адрес на управление. При наличие на безспорно
установена свързаност на лицата по смисъла на § 1, т. 3, б „з“ от ДР на ДОПК,
ревизиращите органи са приели, че е налице знание у представляващия жалбоподателя,
че данъкът по издадените фактури, по които е ползвано право на данъчен кредит,
няма да бъде внесен от доставчика, тъй като той представлява и ръководи
дейността и на доставчика. Поради което са приели за доказано наличието на
представките по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС и са издали РА за реализирани на
отговорността на получателя на тези доставки за цялата сума на ползвания
данъчен кредит.
Възраженията на
жалбоподателя се свеждат до съображения за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на извършената ревизия; неправилно тълкуване на разпоредбите
на чл. 177 от ЗДДС и липса на
предпоставки за ангажиране на отговорността на „Фаворит-98“ ООД като получател
по издадените от „Фаворит-89“ ЕООД фактури; неправилно определяне на
размерите/пределите на тази отговорност, поради включване на задължение за
лихви, които не могат да текат спрямо жалбоподателя, тъй като той не е носител
на задължението за заплащане на публичните вземания на своя доставчик. Тези
възражения съдът намира за неоснователни.
По делото не е
налице спор относно фактите.
Спорът по
делото е правен и се свежда до отговори на въпросите налице ли са
предпоставките за реализиране на отговорността на дружеството жалбоподател като
получател по облагаеми доставки за задължения на неговия доставчик по реда на
чл. 177 от ЗДДС и правилно ли е реализирана тази отговорност с обжалвания РА.
На първо място съдът намира за неоснователни
оплакванията за допускане на съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство по издаване на обжалвания РА.
Съгласно принципа за
обективност, посочен в чл. 3,
ал. 1 от ДОПК, органите по приходите са длъжни да установят фактите и
обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на
задължените лица. Истината за фактите се установява по реда и със средствата,
предвидени в ДОПК
/чл.
3, ал. 2 от ДОПК/, като административните актове следва да се основават не
на предположения или евентуални изводи, а на действителните факти от значения
за случая. Извършените от приходния орган действия, следва да се приемат за
законосъобразни и документираните с тях обстоятелства могат да се ползват с
доказателствена сила, тъй като отговарят на условията за събирането им по реда
на ДОПК. Не се
констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията
от страна на приходната администрация. Не се констатират и нарушения на
процесуалните правила при присъединяване на събраните доказателства и
установени факти.
Не
се установяват обстоятелства, които да подкрепят и неконкретизираното оплакване
за нарушение на принципа на служебното начало, въведен с чл. 5 от ДОПК.
Ревизионното производство е образувано, проведено и приключило в съответните
регламентирани в чл. 114 от ДОПК срокове, като няма данни да не са били взети
предвид искания от ревизираното
лице или да не му е била дадена възможност да прави такива и да сочи
доказателства.
По арг. от чл.
160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и следва да реши въпроса дължи
ли се определеният с ревизионния акт данък и ако да, дали в посочения размер, а
не да отменя ревизионния акт само въз основа на формално допуснати процесуални
нарушения.
Неоснователни са и възраженията за неправилно
приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС
регистрирано лице, получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и
невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на
данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Включването
на тази разпоредба в Глава двадесет и пета от ЗДДС определя отговорността за
злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчни измами. Съдържанието на
този особен вид отговорност е за плащане от регистрираното лице – получател по
облагаема доставка за дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен
данък. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е, че отговорността се
носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде
събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по
реда на доставките. Предпоставка за отговорността за злоупотреби е знанието на
регистрираното лице за това, че данъкът няма да бъде внесен – чл. 177, ал. 2 от ЗДДС и доказването за съществуването на знание по реда на чл., чл. 117 – 120 от ДОПК – посредством извършване на
ревизия. С ал. 3 на чл. 177 е въведена презумпция, че лицето е било длъжно да
знае това обстоятелство, ако едновременно: дължимият данък не е ефективно
внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по
облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия,
изменен или преработен вид; и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона
или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
В конкретния случай съдът намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за ангажиране
на отговорността на жалбоподателя.
Между страните по делото е безспорно наличието на
първият кумулативен елемент от сложния фактически състав на отговорността –
налице са облагаеми доставки по горепосочените 14 бр. фактури, издадени от
„Фаворит-89“ ЕООД за ревизираните периоди, с получател „Фаворит-98“ ООД като
регистрирано по ЗДДС лице, по които доставчикът като регистрирано по ЗДДС лице
е бил длъжен да внесе ДДС. За получателя е възникнало право на данъчен кредит
по същите доставки и той е упражнил това си право като е включил фактурите в
дневниците си за покупки за съответните периоди.
Установява се също така, че начисленият и
дължим ДДС от доставчика не е бил реално внесен. Процесните фактури са били включени в
дневниците за продажби на „Фаворит-89“ ЕООД за данъчни периоди месеци 04.2017г.
и 05.2017г., като за всички тези периоди доставчикът е декларирал данъчен
резултат за периода – ДДС за внасяне.
Настоящият състав счита, че доказателствата по
делото обосновават извода за наличието и на субективния елемент – знанието у
получателя за това, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Наличието на
знание или предпоставките за прилагане на презумпцията за знание, следва
логически да се изведат от определени обективни факти от действителността,
които взети заедно указват, при липса на друго логично обяснение, на наличие на
такова субективно отношение към неплатеното чуждо задължение, като се отчитат
всички фактори, касаещи наличието на грижа на добър търговец към собствените
работи, знанието и добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира
по този ред. Тези факти и обстоятелства следва да са налице най-късно към
момента на възникване на задължението за внасяне на данъка от доставчика.
В хода
на ревизията е било установено, че страните по доставките са свързани лица по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, което не се оспорва от жалбоподателя. Тези
обстоятелства обосновават наличие на хипотезата на чл. 177, ал. 2, предл. първо
от ЗДДС. Не би могло по никакъв начин убедително да се приеме, че лицето,
представляващо дружеството доставчик/което представлява и получателя/ няма да
знае, че дружеството дължи данък, за кой период се отнася това задължение,
както и че то произтича от извършените доставки със свързано лице през
процесните периоди.
Съгласно чл. 14, т. 3 от ДОПК
задължени лица са физическите и юридическите лица, които отговарят за
задължението на лицата по т. 1 и 2. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ДОПК задължено
лице по чл. 14, т. 3 е лице, което в предвидените от закон случаи има
задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на
носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци или
задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок.
Задължените/отговорните лица по чл. 177 от ЗДДС попадат именно в тази
категория, тъй като при наличието на определени законови изисквания същите са
отговорни за невнесения данък от съответното задължено лице, т.е. за
задължението на лице по чл. 14, т. 1 от ДОПК. В този смисъл е и преобладаващата
съдебна практика/вж. решения на ВАС по АД №8727/2018г., АД №4335/2017г. АД
№3808/2017г., АД №1163/2016г. и много други/, която се споделя от настоящия състав.
За неоснователно съдът намира и възражението
за включване на лихвите по непогасените задължения на доставчика в размера на
задълженията, определени по реда на чл. 177 от ЗДДС. Доколкото
задълженията на доставчика за ДДС и лихви върху тях безспорно са публични по
арг. от чл. 162, ал. 2, т. 2 и т. 9 от ДОПК, а по силата на чл. 16, ал. 3 от ДОПК отговорността на третото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК/както е в настоящия
случай/ обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и
разноските за събирането им, то няма основание вменените задължения на
жалбоподателя да бъдат считани като частноправни, съответно по отношение на тях
да бъде прилагана правната уредба на чл. 110 и сл. от ЗЗД. В подкрепа на този
аргумент е и законодателното решение на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС отговорността да
се реализира и доказва с ревизионен акт по ДОПК, а не по друг ред. Следва да се
има предвид, че моментът на възникване на отговорността на получателя по чл.
177 от ЗДДС съвпада с момента на
възникване на несъбраните задължения за ДДС на доставчика – след 14-то число на
месеца, следващ съответния данъчен период.
По тези съображения, настоящият състав приема, че в
конкретния случай нормата на чл. 177 от ЗДДС е приложима, а отговорността на
жалбоподателя за неплатения данък от страна на доставчика „Фаворит-89“ ЕООД е
ангажирана обосновано и законосъобразно. Правилно са начислени и лихви за
забава върху дължимите суми, с оглед разпоредбите на чл. 14, т. 3 и чл. 16, ал.
3 от ДОПК, като в този смисъл е и цитираната съдебна практика.
Жалбата е
неоснователна.
При този изход
на делото и с оглед направеното искане от страна на процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноски по производството, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, съдът присъжда такива на основание чл. 161, ал.
1, изр. посл. от ДОПК в размер на 1 475,67 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Фаворит-98“ ООД от гр. В. Търново срещу ревизионен акт
№Р-04000419002817-091-001/11.10.2019г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с
Решение №182/30.12.2019г. на и.д. директор на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново.
ОСЪЖДА „Фаворит-98“
ООД от гр. В. Търново, ул. „Сан Стефано“ №32, ЕИК *** да заплати на Дирекция
“ОДОП” – В. Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 475,67лв./хиляда
четиристотин седемдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: