№ 37836
гр. София, 24.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110131890 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. Л. И., с която е предявен
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу
**********, за установяване, че ищцата е собственик на недвижим имот с
идентификатор ******* по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, съставляващ гараж № 10, находящ се в гр. ***********, със застроена площ от
19,87 кв.м., при граници: изток - коридор, запад - улица, север - склад партер № -2, юг -
гараж № -9, заедно с припадащите се 0.2709 % ид. части от общите части на вход А и
вход Б на сградата, на основание давностно владение, упражнявано в продължение на
повече от 10 години.
В исковата молба се твърди, че на 28.11.1996 г. ищцата сключила с ********* на
основание решение на УС от 27.11.1996 г. договор, по силата на който бил определен
за закупуване процесният имот – гараж № 10, находящ се в ********* на ведомствен
жилищен блок № 326 на *********. С договора посоченото дружество се задължило да
направи необходимото за извършване на продажба на гаража от СО - Район ********
след изплащане на строителната цена от ищцата, която тогава била служител в
дружеството, а последната се задължила да финансира изграждането му. Твърди се, че
към датата на сключване на договора по отношение на имота е издаден на основание
чл. 81, ал. 1 от НДИ (отм. ДВ бр. 82 от 27.09.1996 г.) Акт за собственост № 3989 от
22.12.1994 г. на CO, ТОА ********, въз основа на който жилищен блок 326 се
предоставя за управление на *********, като изграждането на блока било извършено
чрез финансиране от служителите му, които следвало да станат собственици на
самостоятелните обекти в сградата. Посочва се, че ********* уведомило кмета на СО -
Район ********, че дружеството е дало съгласие за закупуване на процесния имот,
както и че от ищцата е внесена по банкова сметка на дружеството продажната цена за
строителната стойност на гаража, съгласно утвърденото ценообразуване. Твърди се, че
въз основа на настанителна заповед № 122 от 28.11.1996 г. на ********* на ищцата
било предоставено ползването на гаража заедно с ключ от същия. Със Заповед № 88 от
05.12.1996 г. на Кмета на СО - Район ****** било разпоредено процесният имот да
бъде продаден на ищцата за посочената в договора цена. Твърди се, че от сключване на
договора с ********* и превеждане от ищцата по банков път на цялата продажна цена
1
на гаража и към настоящия момент договор за покупко-продажба на гаража не е
сключен, както и че в момента имотът е частна държавна собственост. Твърди се, че
ищцата се е намирала във владение на процесния имот, като е придобила същия въз
основа на давностно владение, тъй като в периода от 28.11.1996г., и след 05.12.1997 г.,
когато владяла имота чрез лицето *********, и до настоящия момент, в продължение
на повече от 10 години е упражнявала фактическа власт по отношение на процесния
имот необезпокоявано, непрекъснато, спокойно, явно и като свой, с което придобила
същия по силата на давностно владение. Моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
Представя под опис 9 бр. писмени доказателства. Прави доказателствени искания
за допускане на до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, с които да
доказва упражняваната фактическа власт в процесния имот, искане за издаване на
съдебни удостоверения за снабдяване с исканата информация, както и искане по чл.
190 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от **********, в
който се оспорва предявеният иск. Твърди се, че е бил съставен Акт за държавна
собственост № 3898/22.12.1994 г. на ТОА ********, а в последствие Акт за частна
държавна собственост № 08709/07.11.2014 г., утвърден от областния управител на
област ****** се, че въз основа на Заповед № 122/28.11.1996 г. на генералния директор
на ********* ищцата е настанена в процесния имот и с оглед на това от тази дата
ищцата е била в наемни отношения с дружеството, отдало под наем имота, като
въпреки че е установила фактическа власт върху имота, липсват доказателства да е
владяла имота с намерението да го свои. Признава се фактът, че за имота е издадена
Заповед № 88/05.12.1996 г. на кмета на район- ********, съгласно която е разпоредено
същият да се продаде на ищцата, като се възразява ищцата да е държала имота като
собствен, доколкото договор за продажба на имота не е сключен. В тази връзка се
твърди, че продажбата не е извършена, тъй като на 11.12.1996 г. в общината е
постъпила жалба от ******* за спиране на продажбата поради издадена обезпечителна
заповед от 25.03.1996 г. на СРС, 27 с-в по гр. д. № 1311/1996 г. Навежда се възражение,
че Заповед № 88/05.12.1996 г. на кмета на СО- Район ******** е нищожна поради
липса на компетентност, доколкото Областният управител, а не кмета на район
******** е бил компетентният административен орган, в чийто правомощия се е
включвало и правото да издава заповед за настаняване и продажба на процесния
недвижим имот, с оглед на което ищцата недобросъвестно е сключила на 28.11.1996 г.
договор с *********, съгласно който дружеството се задължава да направи
необходимото за извършване на продажба от ******** - район ********. Договорът от
28.11.1996 г. не съставлявал и предварителен договор за покупка на имота, тъй като
********* не е било собственик на същия към датата на сключването му. Поддържа
се, че ищцата е имала ясното съзнание, че собствеността върху процесния имот е
държавна, като се сочи, че за периода от 28.11.1996 до месец ноември 2006 г., ищцата е
подавала молби до ********, така и на 30.04.2014 г. е сезирала Областна
администрация на София област, от които искания било видно, че намеренията й са
насочени към придобиване собствеността на имота чрез сключване на договор за
покупко-продажба със ******** - район ********, с оглед на което ищцата е била
държател на имота с ясното съзнание, че собствеността върху него е на друго лице.
Оспорва се ищцата да е демонстрирала намерението си да свои имота и да придобила
правото на собственост. Твърди се, че за процесния имот е съставен Акт за частна
държавна собственост № 08709/07.11.2014 г., утвърден от областния управител на
2
област София – град, като с посочения акт от страна на Държавата е преустановено
упражняването на фактическа власт върху имота, поради което и давността е
прекъсната за повече от 6 месеца. Поддържа се, че за периода от 31.05.2006 г.-
30.12.2017 г. и от 20.01.2018 г.-07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна
държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от
законодателя мораториум, като същата започва да тече от влизане в сила на решението
№ 3 от 24.02.2022 г. по конст. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република
България. Моли за отхвърляне на иска.
Оспорва Заповед № 88/05.12.1996 г. на кмета на район- ******** и прави искане
на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК да бъде извършен косвен съдебен контрол за
законосъобразност на постановения административен акт.
Представя под опис 41 бр. писмени доказателства. Прави доказателствено искане
по чл. 192 ГПК.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По положителния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
ищцата следва да докаже, че е собственик на процесния имот на твърдяното правно
основание, т.е. ищцата следва да докаже владението си на валидно правно основание,
като с оглед възражението за придобиване по давност, следва да докаже фактическите
твърдения, че е осъществявала необезпокоявано, непрекъснато и явно владение за
период повече от 10 години, съобразно твърденията си: считано от 28.11.1996г., а след
05.12.1997 г. е владяла имота чрез лицето *********, и владее същия до настоящия
момент.
Ответникът следва да докаже фактическите твърдения, че процесният недвижим
имот е частна държавна собственост въз основа на Акт за държавна собственост №
3898/22.12.1994 г. на ТОА ********, както и че за имота е издаден Акт за частна
държавна собственост № 08709/07.11.2014 г., в който смисъл да докаже, че са налице
основанията по чл.68, ал.1, чл.71, ал.1 ЗДС вр. чл.103 и чл.104 ППЗДС.
По искането на ответника по чл.17, ал.2 ГПК за инцидентно произнасяне по
валидността на Заповед № 88/05.12.1996 г. на кмета на район- ********, ответникът да
установи, че не е бил страна в производството /по допустимостта на искането с оглед
Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5 / 2011 г. на Върховен
касационен съд, ОСГК), като съдът разпределя в доказателствена тежест на ответника
да докаже, че заповедта не дава възможност да бъде припознат като валиден правен
акт, съответно че са налице визираните пороци, а именно: че Заповед № 88/05.12.1996
г. на кмета на район- ******** е издадена от некомпетентен орган, както и че
процесният недвижим имот е бил частна държавна собственост въз основа на Акт за
държавна собственост № 3898/22.12.1994 г. на ТОА ******** както и че за имота е
издаден Акт за частна държавна собственост № 08709/07.11.2014 г., за който са били
налице посочените основания по ЗДС.
3. Няма факти и обстоятелства, които да са безспорни.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора
3
на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на
доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Искането по чл. 190 ГПК на ищцата следва да бъде оставено без уважение, тъй
като посоченият от ищцата документ е приложен към отговора на исковата молба, а по
исканията за издаване на съдебни удостоверения съдът се е произнесъл.
Искането на ответника за задължаване на трето за спора лице да представи
документи по реда на чл. 192 ГПК е относимо и допустимо.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по- бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 30.11.2023г. от 14:50 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като указва на страните, че най-късно до
първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените представени към
исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели в режим на довеждане на страната на ищцата.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК Областния управител на област София
да представи в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение заверено копие от представени от него с писмо вх.№ 11-00-
362(2)/18.09.2023г. в МРРБ документи, както и допълнителни такива относими към
предмета на делото, в т.ч. и ако е издаване заповед за изземване на гараж № 10,
гр.София, ж.к. ****** -********, по чл.80 ЗДС, съгласно приложената към отговора –
молба по чл.192 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4