Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 27.10.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Камелия Стоянова и в присъствието на прокурор Снежана
Станчева, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 2583 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ НПК.
С Присъда от 04.03.2020 г., постановена от СРС, НО, 17-ти
състав по НОХД № 5340/2019 г. съдът е признал подсъдимия С.В.К. ЗА ВИНОВЕН за
това, че на 29.03.2018 г. около 09:30 часа в гр. София, в апартамент обитаван
от Д.С.П., находящ се на адрес *** отправил закана за убийство на Д.С.П., като
след като я е ритнал в корема и я е блъснал, е отправил репликата „сега ще
видиш, какво е смърт“, която закана би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
ѝ, поради което и на основание чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 54,
ал. 1 от НК го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия С.В.К.
направените по делото разноски в досъдебното производство по сметка на СДВР в размер
на 456.48 лева, както и разноски в съдебното производство в размер на 838.40
лева.
Срещу така постановената присъда
е постъпила Жалба от подсъдимия К., чрез неговия служебен защитник адв. П.В. от
САК в която се сочи, че присъдата е незаконосъобразна.
Постъпило е и Допълнение към
жалбата от адв. П.В. от САК, който прави разбор на доказателствата, сочи, че
СРС неправилно не е кредитирал заключението на вещите лица по първата
експертиза, както и че пострадалата е променила показанията си при второто
изслушване от експертите. В подкрепа на казаното, защитата сочи показанията на
св. М.Б., който твърди, че пострадалата и К. били в добри отношения и след
инцидента. Сочи, че показанията на П. и нейната приятелка са предубедени, а
съдът неправилно е пренебрегнал казаното от свидетелитеБ.и С.. В заключение се
иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия К. за невиновен, поради
недоказаност на обвинението.
В съдебно заседание по делото
защитникът на подсъдимия – адв. В. поддържа жалбата. Не прави искания по
доказателствата.
Пред въззивния състав
представителят на държавното обвинение оспорва подадената жалба. Не прави
искания по доказателствата.
Частният обвинител П. оспорва
жалбата и не прави доказателствени искания.
В хода по същество адв. В.
препраща към изложените в жалбата доводи, като въз основа на тях, но без да ги
преповтаря, релевира
недоказаност на повдигнатото обвинение на подзащитния му. Намира присъдата за
незаконосъобразна и моли същата да бъде отменена, като подсъдимият К. бъде
признат за невиновен.
Прокурорът застъпва становището,
че първоинстанционният съд мотивирано е кредитирал показанията на свидетелката П.,
подкрепящи се от тези на свидетелите В.и М., както и от изготвените експертизи.
Намира атакуваната присъда за правилна и като такава изразява мнение за нейното
потвърждаване, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Частният обвинител П. изтъква в
своята пледоария, че единствената защитна теза се крепи върху обстоятелствата
около продължилите се срещи между нея и подсъдимия К., за чието осъществяване
посочва единствено необходимостта подсъдимият да контактува с дъщеря си.
Подсъдимият К. лично в своя
защита заявява, че поддържа казаното от неговия адвокат и няма какво да добави.
В правото си на последна дума
подсъдимият К. моли да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди доводите в
протеста, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери
изцяло правилността на атакуваната присъда
намира следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.В.К. с ЕГН: **********
е роден на *** г. в гр. Плевен, българин, български гражданин, неженен,
работещ, с висше образование, неосъждан /реабилитиран/, адрес - гр. София, ул. *********,
партер, ателие № 2.
Пострадалата Д.П. живеела на
съпружески начала с подсъдимия К. в периода 2014 г. – 2017 г. По време на
съжителството им те често имали скандали. С течение на времето отношенията им
се влошили, което довело до фактическата им раздяла. Двамата имали общо дете,
което след раздялата им заживяло с частния обвинител П.. Въпреки обтегнатите им
отношения П. продължила да се среща с подсъдимия К., за да осигури възможност
дъщеря им да се вижда с баща ѝ.
На 07.02.2018 г. – рожденият ден
на свидетелката П., двамата с подсъдимия К. имали сериозен скандал, поради
което пострадалата се преместила да живее при своя приятелка – свидетелката В.на
адрес гр. София, ул. *********. Към месец март частният обвинител П.
продължавала да живее на този адрес, като подсъдимият знаел местонахождението
ѝ. Той искал двамата да подновят връзката си и изпитвал ревност към бившата си
приятелка, затова често ѝ се обаждал, следил кореспонденцията ѝ в
социалните мрежи и правил опити да я посещава в дома ѝ.
На 28-ми срещу 29-ти март 2018 г.
вечерта частният обвинител П. не се прибрала в дома си. Дъщеря ѝ била при
родителите на подсъдимия, а тя нощувала навън. Същата вечер свидетелката В.била
излязла с приятеля си навън, с когото се прибирали в дома ѝ около 03 часа.
Прибирайки се, двамата заварили подсъдимия К. в кухнята на апартамента, който
бил под въздействието на алкохол. Подсъдимият им обяснявал, че чака Д.П., и ако
я види с друг мъж – ще я убие. Свидетелката В.решила тайно да се обади на
пострадалата, като ѝ казала да не се прибира тази нощ. След повече от час
разговори с подсъдимия свидетелката В.и приятелят ѝ убедили подсъдимия К.
да се прибира и той потеглил с такси.
На сутринта, на 29.03.2018 г.,
около 08:30 часа свидетелката В.отишла на работа и апартаментът останал празен.
След това по неустановен начин, най-вероятно през вратата на верандата, която
стояла отключена, тъй като подсъдимият нямал ключ за жилището, той отново
проникнал в жилището, обитавано от пострадалата.
Същата сутрин, на 29.03.2018 г.,
свидетелката П. се събудила и осъзнала, че някой ползва профила ѝ от личния
компютър в дома ѝ и изпраща съобщения на нейните контакти. Тя веднага
преценила, че най-вероятно това е дело на подсъдимия К. и му се обадила. Той
потвърдил подозренията ѝ и започнал да я обижда и заплашва. Свидетелката П.
решила да се прибере в дома си на ул. ********* и пристигнала в апартамента
около 09:30 часа. Тя заварила подсъдимия К. във видимо нетрезво състояние да
седи в нейната стая и да използва компютъра ѝ. Пострадалата го помолила
да напусне дома ѝ, но подсъдимият проявил ревността си и я обвинил, че е
била с друг. Подсъдимият К. нападнал пострадалата, като двукратно я ритнал в
стомаха, блъскал я, след което я хвърлил на леглото, затиснал я с тяло, а тя
опитвала да се предпази, плачела и викала. Подсъдимият викал и обиждал
свидетелката П., като отправил към нея репликите „Сега ще видиш какво е
смърт!“, „Ти оттук жива няма да излезеш“. Тогава пострадалата успяла да се
измъкне от него и да позвъни на телефон 112, където съобщила за
нападението. Като чул това, подсъдимият се стреснал и си тръгнал, като блъснал
вратата и изритал котката на пострадалата.
Свадата, съпроводена с викове и
удари, била чута от живеещата на горния етаж свидетелка М.. През прозореца тя
видяла непознат за нея мъж, държащ бира в ръка, да напуска жилищната кооперация
и слязла до апартамента на пострадалата. След като позвънила и П. ѝ
отворила, свидетелката М. възприела колко е разстроена и изплашена съседката
ѝ, видяла и зачервявания по лицето ѝ, като останала с нея, докато
се успокои. Пострадалата разказала на своята съседка какво се е случило.
На подадения сигнал на тел. 112
се отзовали полицейски служители от 06-то РУ СДВР, които огледали жилището и
обиколили околността. Те успели в близост да установят подсъдимия и в 10:40
часа го задържали. Свидетелката П. още същия ден посетила сградата на 06 РУ
СДВР и подала сигнал за случая, като се обадила и на своята съквартирантка св.Я.В.и
ѝ разказала за поведението на подсъдимия.
В резултат на извършеното спрямо
нея физическо и вербално нападение свидетелката Д.П. била много стресирана и
страдала от безсъние. Не можела да изпълнява трудовите си задължения като журналист
на свободна практика. Тя се страхувала от среща с подсъдимия и като била навън
се оглеждала за него, заключвала внимателно всички врати и прозорци в дома си. След
кратко време П. успяла да се успокои достатъчно, за да осигурява правото на
подсъдимия да се среща с дъщеря им /но без да посещава дома на подсъдимия/ и
дори тя самата се обърнала за помощ към К., за да ѝ осигури контакт с
негов познат – св. С., който тя да интервюира. Поради това през месец април
същата година, подсъдимият и пострадалата заедно се срещнали със свидетеля С. и
разговаряли с него в рамките на около 30 минути. Подсъдимият присъствал и на
събиране с пострадалата и свидетелката В.в дома им за Великден. Същото лято, в
началото на месец август 2018 г., свидетелката П. била на Иракли с дъщеря си и
поканила подсъдимия да дойде, за да отпразнуват заедно рождения ден на детето им,
когато те се срещнали и със свидетеля Б..
Описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие въз
основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и
доказателствени средства, а именно:
Гласни: показанията на свидетелите Д.П., Н. М.,Я.В., М.Б./частично/ и Б.С. /частично/,
включително показанията на свидетелите П. и М. от досъдебното производство,
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 от НПК
Писмени: Заповед за задържане на С.В.К. от 29.03.2018 г.; Протокол за
предупреждение от 29.03.2018 г.; справка за съдимост и други приобщени по реда
на чл. 283 НПК, както и Заключенията на вещите лица К. и Г. на изготвените в
хода на досъдебното производство съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
на подсъдимия К. и пострадалата П.; Заключение на вещите лица К.и З.на изготвената
в хода на съдебното следствие допълнителна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза на пострадалата П..
Така възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с тази
установена от първата инстанция. Фактическите констатации на районния съд са
обосновани и почиват на правилен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, поради което не се наложи настоящата инстанция да ги ревизира. Контролираният
съд не е допуснал превратно тълкуване на обективните находки по делото.
Внимателният прочит на мотивите към атакувания акт сочи на подробен и
задълбочен анализ както на оправдателните, така и на осъдителните
доказателства. В този ред на мисли настоящата инстанция намира за необходимо с
оглед възражението на защитата да акцентира, че подобно деление на
доказателствата е законово установено в чл. 107, ал.3 от НПК и се застъпва не
само в практиката, но и в наказателноправната теория (Досъдебно производство по
НПК – Теория и практика, изд. 2013 г., проф. д-р М.Ч.– стр.509). Изключително
задълбоченият доказателствен анализ на първоинстанционния съд по ясен и
недвусмислен начин позволява да се проследи процеса на формиране на вътрешното му
убеждение. Обсъждайки доказателствата и средствата за тяхното установяване –
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, районният съд е достигнал до
обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които напълно се
споделят от съда в този си състав. Солидаризирайки се с доказателствения анализ
на първата инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а
може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Едно от основните възражения на
защитата е касателно достоверността на показанията на свидетелката П., като се
изтъква принцип, че един свидетел не е свидетел. Преди да пристъпи към анализ
на показанията на единствения свидетел очевидец, съдът акцентира, че в
наказателния процес не съществуват доказателства и доказателствени средства с
формална сила. Обстоятелствата подлежат на доказване с всички предвидени в НПК
средства и способи, като няма ограничения, че присъдата не може да почива на
показанията на един единствен свидетел очевидец, стига те да са надеждни,
убедителни и достоверни. В тази връзка и районният съд е разгледал задълбочено
проблематиката на деяния, извършени в условията на домашно насилие, за каквото
може да се счита и настоящото, които най-често не се извършват пред никого.
Затова и единствените очевидци са пострадалата и подсъдимия. При това положение
задължително за първата инстанция е било обсъждането на показанията на П. отделно и съвкупно с останалия доказателствен
материал, какъвто надлежен доказателствен анализ е осъществен. Районният съд прецизно
е изследвал показанията на П. през призмата на евентуалната ѝ
заинтересованост с оглед качеството ѝ на пострадало лице, стигайки до
извода за тяхната вътрешна логичност, обективност и последователност. Показанията
на П. са изключително подробни и детайлни относно отношенията ѝ с
подсъдимия К. – предхождащи, съпътстващи и следващи инкриминираното деяние.
Изложените от нея твърдения остават непроменени през целия наказателен процес,
като единствено се наблюдава липса на спомени досежно конкретната дата и час на
извършеното спрямо нея деяние. С оглед изминалия период до непосредствения
ѝ разпит пред районния съд е житейски правдиво и логично свидетелката да
не си спомня подобна конкретика, свързана със запаметяването на цифри и числа.
С изключение на този пропуск свидетелката П. в детайли споделя събитията от
инкриминираната дата. В непосредствено изложения разказ пред първата инстанция
пострадалата възпроизвежда хронологично и конкретно извършаното спрямо нея
физическо и вербално нападение. Макар и същата да е изпитвала страх от
подсъдимия К., тя споделя добросъвестно и ситуациите, при които след
инкриминираното деяние се е виждала с него. И настоящата инстанция не отчита
тенденциозност в обсъжданите гласни доказателствени средства, като дори
напротив – показанията на П. отразяват реално възприетите и добросъвестно възпроизведени
факти, отговарящи на обективната истина. Предвид обективността, липсата на
вътрешни противоречия, хронологическото излагане на събитията и споделените
детайли изложеният от П. разказ е убедителен и обосновано е кредитиран като
достоверен.
На следващо място, основният
източник на информация търпи надлежна проверка при съпоставката му с останалия
събран и проверен по делото доказателствен материал, на каквато е бил подложен
от районния съд. Споделеното от свидетелката П. намира пълна подкрепа в
показанията на свидетелките В.и М.. Макар и последните да не са възприели пряко
събитията между П. и К., те възпроизвеждат споделеното им от пострадалата, като
не са налице разминавания в твърденията и на трите свидетелки по делото относно
действията на подсъдимия в инкриминираната сутрин. Постоянна е съдебната
практика относно производните доказателства, които се използват за проверка на
преки и първични такива, но не могат да заместят последните, освен в изрично
установени ситуации. В процесния случай първичните и производни доказателства,
извлечени от показанията съответно на П. и на В.и М., формират логическо
единство, като взаимно се допълват и подкрепят. Показанията на тези две
свидетелки освен производни съдържат и редица косвени доказателства, подкрепящи
изложената от пострадалата история. Така свидетелката М. първа е възприела
състоянието на П. след инкриминирания случай, описвайки я като много разтроена
и именно в този момент е възприела зачервявания по лицето ѝ. Същевременно
същата, като съсед живеещ на етажа над пострадалата, е чула свада между мъж и
жена, както и викове от мъжа към жената със съдържание „ще те убия“. Тези лични
възприятия на свидетелката М. косвено потвърждават изложеното от пострадалата. Освен
това свидетелката е възприела мъж с описанието на подсъдимия да си тръгва от
кооперацията с бира в ръка, което подкрепя твърдението на П., че е заварила
подсъдимия К. в нетрезво състояние с бира в квартирата ѝ. Изложеното от
свидетелката М. не само кореспондира с останалия доказателствен материал, но е
вътрешно непротиворечиво и логически последователно. Същата е съхранила конкретни
спомени с някои пропуски, които са били отстранени от първата инстанция чрез
приобщаване на депозираните от свидетелката показания в хода на досъдебното
производство. М. се явява и единственият незаинтересован от изхода на делото
свидетел, тъй като към датата на инкриминираното деяние тя не се е познавала с
пострадалата П. и не са били в близки приятелски отношения с нея.
Последователността и обективността на М. в нейните показания в двете фази на
процеса, липсата на съществени противоречия между непосредствените и надлежно приобщените
показанията, както и фактът, че същите взаимно се допълват, мотивира настоящата
инстанция да кредитира с доверие изложеното от нея.
Косвени доказателства, подкрепящи
показанията на П., се съдържат и в тези на свидетелката В.. Същата споделя, че
заедно с приятеля ѝ са заварили часове преди инкриминираното деяние
подсъдимия в кухнята на квартирата – видимо в нетрезво състояние, търсещ
пострадалата П. и отправящ закани към нея. Още в този момент са били налице
индикации, че подсъдимият е физически агресивен, поради което и В.предупредила П.
да не се прибира. От показанията на В.се извлича и информация досежно
отношенията между пострадалата и подсъдимия, предхождащи инкриминираното
деяние, причината поради която частният обвинител се пренесла да живее в
квартирата на свидетелката, психическото състояние на П. след деянието, както и
последващата среща с подсъдимия на Великден, които кореспондират изцяло с
показанията на пострадалата. Първоинстанционният съд не е пропуснал да обсъди и
евентуалната заинтересованост на свидетелката В.. Въпреки близкото приятелство
между двете свидетелки, тя не изопачава известните ѝ факти относно
отношенията между подсъдимия К. и пострадалата. Същата добросъвестно споделя
както за влошените им отношения, за скандалите, така и за срещите между тях
след инкриминирания случай. Предвид вътрешната последователност и логичност на
показанията на В., както и съответствието им с останалите гласни и писмени
доказателства, за съда не остава съмнение, че тя е пресъздала обективно,
добросъвестно и в пълнота известните ѝ факти, касаещи инкриминираното
деяние, поради което съдът им се довери напълно.
Гореизложеното води до извода, че
правилно в основата на своя доказателствен анализ, а от там и на своите
фактически и правни констатации, първостепенният съд е поставил показанията на
пострадалата Д.П., които се намират в логическо единство с показанията на В.и М.,
както и с писмените доказателства по делото. От съвкупния прочит на обсъдените
дотук гласни доказателствени средства се извеждат редица преки, производни и
косвени доказателства, установяващи по един категоричен начин изложената
по-горе фактическа обстановка.
Неоснователни са възраженията на
защитата и относно направения от първата инстанция анализ на показанията на свидетелитеБ.и
С.. Не са игнорирани споделените от двамата свидетели срещи с подсъдимия К. и
пострадалата П., като правилно съдът е приел за обективни показанията им в тези
части. Обстоятелството, че свидетелката П. е продължила да реализира по
различни поводи срещи с подсъдимия К., не се отрича от самата нея и се потвърждава
и от свидетелката В.. Проведените срещи след инкриминираното деяние и
констатациите на свидетелитеБ.и С., че двамата изглеждали като семейство,
респективно млада влюбена двойка, не опровергават обстоятелството, че
пострадалата е изпитала основателен страх за живота си от упражненото спрямо
нея физическо и вербално насилие към момента на деянието. От друга страна, възпроизведените
лични възприятия на свидетелитеБ.и С. относно отношенията между подсъдимия К. и
пострадалата П. не отговарят на обективната действителност към момента на
срещите, а са проекция на споделените и несподелените им факти от подсъдимия.
Това е така, тъй като последният е споделил при срещата със свидетеляБ.през
лятото на 2018 г., че пострадалата П. е негова съпруга. Впечатление прави, че свидетелятБ.се познава
с подсъдимия от 2010-2011 г., но очевидно не е бил запознат с отношенията между
К. и П., тъй като въпреки дългото им познанство едва през лятото на 2018 г.
разбира, че подсъдимият е имал някаква връзка със П. и имал дете от нея. При
положение, че свидетелятБ.не е знаел нищо за отношенията между двамата до този
момент, подсъдимият е представил П. като негова съпруга и както самият свидетел
твърди – е прекарал малко време с тях, житейски логично е при първата им среща
и при подобно представяне от подсъдимия той да ги възприеме като семейство.
Личните възприятия на свидетеляБ.обаче не съвпадат с действителните отношения
между подсъдимия и пострадалата, които към този момент са били във фактическа
раздяла и са поддържали контакт единствено заради детето им.
Що се отнася до срещата със свидетеля
С. – същата е продължила около 30 минути, за което време той е възприел
поведението на К. и П. като на млада влюбена двойка. Същевременно С. не може да
посочи в какво се изразява поведението на млада влюбена двойка – нито може да
посочи дали двамата са се държали за ръка, дали е имало докосвания помежду им.
Така възпроизведените лични възприятия на С. се дължат на обстоятелството, че
свидетелят не е бил запознат с факта на раздяла между двамата, за което
свидетелства самият той, посочвайки че към 2018 г. според него те все още
живеели заедно. Въпреки че С. споделя, за някакви проблеми между подсъдимия и
пострадалата, той не е бил запознат с тяхното естество, което води до извод, че
подсъдимият К. не е споделял в детайли за отношенията си с П., нито е споделил
за тяхната раздяла. От друга страна, видно от обстоятелствената част на
допълнителната СППЕ П. е личност, която желае да стабилизира положението си и
да създава у околните добро впечатление. Личностните ѝ особености,
разгледани съвкупно с обстоятелството, че същата е успяла бързо да обработи
стресовата ситуация, отговарят и на въпроса, защо същата се е държала нормално
при срещите ѝ с приятели на подсъдимия К. в негово присъствие. Ето защо, подобно на свидетеляБ.житейски
логично е и свидетелят С. с оглед личностната характеристика на П. и след като
знае, че К. и П. са двойка в рамките на 30-минутна среща с професионална тема
на разговор, да възприеме двамата като такива. Тези негови лични възприятия,
както при свидетеля Б., не отговарят на обективната истина, а са проекция от
споделените и несподелените от К. обстоятелства.
Предвид изложеното и настоящата
инстанция кредитира частично показанията на свидетелитеБ.и С., което не е начин
да се обезсили значението на техните показания, както се твърди в допълнението
към жалбата. Напротив, по този начин съдът отсява обстоятелствата, на които да
даде вяра, от тези, които не кореспондират с останалия събран и проверен по
делото доказателствен материал. Няма как и първоинстанционният съд да лиши
свидетелите от правото да изкажат мнението си посредством мотивите си. Съдът е
обезпечил правото на защита на подсъдимия, уважавайки доказателственото искане
за разпит на тези двама свидетели, разпитал е същите в открито съдебно
заседание, в което те са споделили своето мнение. Показанията им са били
подложени на анализ, въз основа на който както първата, така и настоящата
инстанция стигна до извода за частичното им кредитиране. Поради това и
възраженията на защитата са изцяло неоснователни.
Първоинстанционният съд е
подложил на задълбочен анализ и изготвените експертни заключения в хода на
досъдебното и съдебното производство. Пред скоби настоящата инстанция намира за
необходимо да отбележи, че дали пострадалата П. е изпитала основателен, реален страх
за живота си или не е обстоятелство, което не е част от състава на
престъплението, за което подсъдимият К. е предаден на съд. Въпреки това
районният съд е положил необходимите процесуално-следствени усилия, за да
изяснени това обстоятелство. Противно на доводите застъпени в жалбата,
неотговарящи на съдържанието на мотивите към атакувания акт, подробно съдът на
стр. 6 и 7 от мотивите е обосновал решението си да не кредитира заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на пострадалата относно въпроса за наличието на реален
страх за живота. Настоящата инстанция напълно се солидаризира с изложените от
първата инстанция съображения. Правилно съдът е констатирал, че вещото лице К.
заявява, че пострадалата е изпитала основателен страх, непосредствено пред съда,
като са налице противоречиви отговори от двете вещи лица. Не е игнорирано
обстоятелството, че единствено вещото лице К. е осъществил лично интервю с
пострадалата П.. Предвид това обосновано съдът не се е доверил на отговора на
този въпрос и е назначил допълнителна експертиза, която стига до заключението,
че агресивните действия и отправените закани от страна на подсъдимия са
възбудили реален страх за осъществяването им към инкриминираната дата. Видно от
обстоятелствената част на допълнителната СППЕ вещите лица са формирали изводите
си не само въз основа разпита на пострадалата П. от двете фази на процеса, но и
въз основа на разпита на свидетелката М., писмо от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“
относно подсъдимия К., докато първоначалната експертиза е използвала единствено
разпита на П.. По-нататък в обстоятелствената част вещите лица подробно са
описали извършените тестове с освидетелстваната и резултатите от тях. На база събрания
доказателствен материал в хода на наказателното производство, данните от
прегледа и на тези от психологическото изследване вещите лица са заключили, че П.
е разгърнала след инцидента остра стресова реакция. Като основания за нея
посочват споделените от свидетелката смущения – тревожност, напрежение,
вегетативни прояви и нарушеното социално функциониране през следващите два
дена. Вещите лица К.и З.убедително са защитили своето заключение и в открито
съдебно заседание, като според тях разликата в двете заключения относно въпроса
за реалния витален страх се корени в това, че те са взели предвид изпитваното
напрежение от П., безпокойството, заключването на прозореца в банята,
обстоятелството, че не е могла да работи първите два дена, съобрази ли са и
състоянието, в което я е заварила свидетелката М., непосредствено след
инцидента. Отделно от това те убедително отговарят в открито съдебно заседание,
че по време на интервюто с пострадалата не са констатирали тенденция към
симулация или преувеличаване на определени факти. Вещото лице З.заявява, че
споделеното от П. е било абсолютно автентично и емоционално подплатено, което
сочи, че тя е преживяла събитията, за които е разказвала. Съдът констатира
допълнително, че споделеното от П. в интервюто с вещите лица З.и К.кореспондира
с показанията ѝ от съдебно заседание. Заявеното от свидетелката пред
вещите лица К. и Гергов също не се отличава съществено, тъй като за
инкриминирания случай и за дните непосредствено след него свидетелката отново е
споделила, че вечерта не е можела да спи, плачела е и е пиела. Въпреки това
вещите лица К. и Гергов не са изследвали този въпрос, нито са разгледали
показанията на свидетелката М. от досъдебното производство, за да направят
обоснован извод относно състоянието на П.. Предвид гореизложеното и с оглед
данните, въз основа на които е изготвено допълнителното заключението, както и
пълнотата на допълнителната експертиза обосновано районният съд се е доверил
именно на нея, а не на първоначалната относно въпроса изпитала ли е пострадалата
витален страх.
Последното възражение на защитата
е свързано с твърдения, че представителят на държавното обвинение е действал
като повереник на пострадалата. Доколкото прокурорът и частният обвинител в
хода на съдебното производство изпълняват една и съща функция – тази на
обвинението, и твърдението на защитата не е подкрепено с доказателства, същото
не следва да се разглежда като основателно.
С оглед на всичко изложено
въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени изводи на проверяваната
инстанция относно конкретните параметри на поведението на подсъдимия К., а
оттам и правната оценка на действията му се явяват обосновани от
информационното съдържание на гласните доказателствени средства и другите
доказателства.
От правна страна:
Въззивната инстанция намира, че
при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, първоинстанционният съд е направил и правилни
правни изводи досежно съставомерността на поведението на подсъдимия К. както от
обективна, така и от субективна страна именно по реда на по чл. 144, ал.3, вр.
ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият К. на 29.03.2018 г. около 09:30 часа в
гр. София, в апартамент обитаван от Д.С.П., находящ се на адрес *** отправил
закана за убийство на Д.С.П., като след като я е ритнал в корема и я е блъснал,
е отправил репликата „сега ще видиш, какво е смърт“, която закана би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването ѝ.
Първоинстанционният съд е
установил всички елементи от обективна страна. По делото са събрани безспорни
преки, подкрепени от редица производни и косвени доказателства, изводими
съответно от показанията на пострадалата П. и свидетелките В.и М., че
подсъдимият К. в инкриминираната сутрин на 29.03.2018 г., около 09:30 часа е
бил в апартамента, в който живеел частният обвинител.
На следващо място, обосновано
първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият К. е осъществил изпълнителното
деяние на вмененото му престъпление чрез действие, като последният ритнал в
корема пострадалата П., блъснал я, след което отправил към нея репликата „сега
ще видиш, какво е смърт“. Съвкупността от извършените действия от подсъдимия К.
– физическото насилие съпроводено с вербална агресия, която съдържа отправяне
на такива реплики, съдържащи конкретни думи и изрази, асоцииращи се със смърт и
убийство, недвусмислено изразяват по своя характер реализирана закана с
убийство. Същата е била отправена към конкретен адресат – пострадалата П.,
която е възприела непосредствено отправените към нея заплашителни реплики. В
тази връзка обосновано районният съд, отчитайки обстановката, начина, по който
е извършено деянието, психическото състояние на дееца, предхождащите деянието взаимоотношения
между подсъдимия К. и пострадалата е приел, че така отправената закана с
убийство обективно е в състояние да възбуди основателен страх у частния
обвинител, че същата може да бъде изпълнена. Практиката е константа и
последователна, че за съставомерността на деянието не е необходимо такъв страх
реално да е възбуден, а единствено заканата
да е от такова естество, че да може да възбуди основателен страх. В
процесния случай цялостното поведение на подсъдимия, разгледано от първата
инстанция в контекста на влошените му отношения с пострадалата, неговата
завишена ревност към нея, е довело до реално изпитан от П. страх за живота
ѝ, което се потвърждава от заключението на допълнителната СППЕ.
Правилно са изложени и доводи
относно субективната страна на деянието, което е извършено при условията на
пряк умисъл. Подсъдимият К. е осъзнавал, че упражнявайки спрямо пострадалата
установеното физическо насилие и отправяйки към нея реплика със съдържание
„сега ще видиш, какво е смърт“, е отправил закана за убийство към частния
обвинител, която може да възбуди основателен страх. Предхождащите отношения,
изпитваната ревност, желанието отново да бъде заедно с пострадалата и неприемайки
мисълта, че тя може да бъде с друг мъж, обуславят желанието му за настъпване на
общественоопасните последици от така извършеното деяние, а именно в резултат на
създадения страх пострадалата да се върне при него.
По вида и размера на наказанието:
Настоящата инстанция извърши
проверка на присъдата и по отношение на вида и размера на наложеното наказание,
при което не намери основание за изменение на присъдата в тази ѝ част.
Първоинстанционният съд правилно
е отчел смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, стигайки до извода, че не са
налице предпоставките на чл. 55 от НК,
поради което е индивидуализирал наказанието съгласно чл. 54 от НК.
Наложеното наказание от 1 година „лишаване от свобода“ е съответно както на
обществената опасност на извършеното деяние, така и на личната опасност на
дееца. Същото е от естество да постигне предвидените в чл. 36 от НК цели.
Налице са били и предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, поради което обосновано
изпълнението на така индивидуализираното наказание е отложено за срок от 3
години. Условното осъждане ще спомогне да бъдат постигнати
корекционно-превъзпитателната и превантивната цел на наказанието.
С оглед изхода на делото и
съобразявайки разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК законосъобразно направените
по делото разноски са възложени на подсъдимия К..
Предвид всичко изложено Софийски
градски съд, НО, ХІІІ-ти въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 04.03.2020г.,
постановена от СРС, НО, 17-ти състав по НОХД № 5340/2019 г.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.