Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието
на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева
гр.д. № 19807 по описа за 2019 г.:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове от “В.К.В.” ООД, ЕИК *****, гр. Варна срещу А.Х. по реда на чл. 422 ГПК с правно
осн. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установена дължимостта на сумата от
802, 45 лв., претендирана като цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за
обект, находящ се в ***** за периода от 22.08.2017г. до 22.08.2019г., във
връзка с която са издадени 24 броя фактури, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.09.2019г. до окончателното
изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 74, 51 лв. за
периода от 26.10.2017г. до 07.09.2019г., за които суми е издадена заповед № 7061/11.09.2019г. по ч.гр.д. №
14524/2019г. на ВРС.
Ищецът твърди, че е изправна по
облигационното отношение страна, като в качеството си на В и К оператор е
доставил на ответника А.Х.
водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в ***** за периода
от 22.08.2017г. до 22.08.2019г., които потребителят не е заплатил, съгласно чл.
6, т. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от
В и К оператор.
Правният интерес от предявяване
на установителния иск, ищецът обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът А.Х. не е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. В ОСЗ, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За да се произнесе по спора съдът съобрази
следното:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 7061/11.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 14524/2019г. на Районен съд – Варна,
на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ангажираните писмени доказателства сочат, че
ответникът А.Х. е
абонат на “В.К.В.” ООД, като за периода от 22.08.2017г. до
22.08.2019г. до
ползвания от него имот, находящ се в *****, са доставени В и К услуги, чрез
сертифицирано средство за търговско измерване на обща стойност 802, 45 лв.,
обективирани в 24 броя фактури, които не са заплатени.
Неизпълнението на
задължението за заплащане на водоснабдителни и канализационни услуги, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
има за последица изпадане в забава на абоната, считано от деня следваща падежа
на всяка сума по всяка фактура до 07.09.2019г., чиито размер възлиза на 74, 51
лв.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника
съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор
(чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание
(чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и
че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени в
претендираните размери.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски, чиито размер
за настоящото производство възлиза на 175 лв., а за производството по ч.гр.д. №
14524/2019г. на ВРС сумата от 75 лв., на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание
чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че А.Г.Х., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК *****, гр. Варна сумата от 802, 45 лв. /осемстотин и два
лева и четиридесет и пет ст./, представляваща цена на ползвани
и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в ***** за периода от
22.08.2017г. до 22.08.2019г., във връзка с която са издадени 24 броя фактури,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 10.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за
забава в размер на 74, 51 лв.
/седемдесет и четири лева и петдесет и една ст./ за периода от 26.10.2017г.
до 07.09.2019г., за които суми е издадена заповед №
7061/11.09.2019г. по ч.гр.д. № 14524/2019г. на ВРС по предявените искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Г.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК *****,
гр. Варна сумата от сумата от 250 лв.
/двеста и петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, от които 175 лв. за настоящото производство, а за
производството по ч.гр.д. № 14524/2019г. на ВРС сумата от 75 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО
РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: