РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 05.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №3753 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.240 от Закона за задълженията и договорите, чл.286 от Закона за задълженията и договорите и чл.245 от Закона за задълженията.
Образувано е по искова молба (и поправени искови молби
от 03.01.2020 г., 14.01.2020 г. и 25.06.2020 г.) на С.И.А. с ЕГН ********** ***,
чрез процесуалния представител адвокат М.В., срещу Е.И.С. с ЕГН ********** ***,
като са предявени осъдителни искове за заплащането на следните суми: 1) По
чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащането на
сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща задължение по
договори за заем, сключени на 10.09.2016 г., 20.01.2017 г., 12.09.2017 г.,
16.01.2018 г. и 25.02.2018 г., всичките в размер на по 500 (петстотин) лева и
със срок за връщане три месеца от предаването на сумите, предоставени на
ответницата за заплащането на такси за пет семестъра за обучение в Шуменския
университет. 2) По чл.286 от Закона за задълженията и договорите за заплащането
на сумата от 207 (двеста и седем) лева, дължима по договори за поръчка относно
закупени и незаплатени вещи за упражняването на дейност от ответницата чрез клуб
„Елдес“ – аварийна лампа на стойност от 12 лева; завеси с музикални елементи –
2 броя по 27 лева за общо 54 лева; часовник „Ноти“ на стойност от 13 лева;
закачалка „Пиано“ на стойност от 20 лева; сувенир „Акустична китара“ на
стойност от 10 лева; сувенир „Цигулка“ на стойност от 10 лева; сувенир
„Електрическа китара“ на стойност от 15 лева; възглавничка „Ноти“ на стойност
от 16 лева; възглавничка „Бухал“ на стойност от 10 лева; детска подова настилка
„Пъзел – букви“ на стойност от 23 лева; 4 броя PVC „Пеперуди“ за таван на стойност от по 6 лева всеки,
т.е. общо 24 лева. 3) Съгласно поправената искова молба са предявени искове по
чл.245 от Закона за задълженията и договорите за заплащането на сумата от
4812.91 лева, представляваща сбор от задължения на ответницата за консумирани
разходи във връзка с дейността на посочения в т.2 клуб (А. Консумирана ел. енергия през периода от 12.09.2014 г. до
30.04.2019 г. в размер на 2925.20 лева. Б.
Такси за интернет, заплащани на кабелна телевизия „ДОБРУДЖА КАБЕЛ“, за периода
от 22.12.2015 г. до 30.04.2019 г. в размер на по 10 лева месечно за 41 месеца,
т.е. за общо 410 лева. В. Такси
за СОД за периода от 01.08.2014 г. до 30.09.2019 г. в размер на по 20 лева
месечно за 62 месеца, т.е. общо за 1240 лева. Г. Консумирана вода за периода от 12.09.2014 г. до
22.04.2019 г. на стойност от 237.71 лева; претендира се заплащането на
законните лихви върху посочените по-горе суми от датата на подаването на
исковата молба (16.10.2019 г.) и присъждането на направените разноски. В
първоначалната и поправените искови молби ищецът е посочил, че при условията на
първа евентуалност е предявил искове по чл.45 от Закона за задълженията и
договорите, а при условията на втора евентуалност – такива по чл.59 от Закона
за задълженията и договорите, но доколкото не е изложил фактически
обстоятелства в тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че не е сезиран
с такива искове. В исковата си молба и поправените искови молби ищецът е заявил,
че е живял на съпружески начала с ответницата от края на месец май 2014 година
до 07.04.2019 година; през този период се е грижил за всички разходи в
домакинството; доколкото ответницата работи като учител по музика, е предложил
тя да завърши допълнително образование по специална педагогика – логопедия в
Шуменския университет; за завършването на образованието и е дал заем в размер
на 2500 лева за заплащането на 5 вноски по 500 лева; от 01.09.2014 г. е
предоставил негов имот за упражняването на нейната дейност чрез клуб „ЕЛДЕС“ –
уроци по пиано, пеене, музикотерапия и работа с логопед; имотът е предоставил
на ответницата безвъзмездно за ползване с уговорката тя да заплаща дължимите
консумативни разходи за ел. енергия, вода, интернет, СОД; за извършването на
дейността по поръчка на Е.И.С. е закупил необходимите материали и пособия с
уговорката за възстановяването на вложените средства; за периода на съвместното
съжителство е изпълнявал поръчките своевременно, заплащал е дължимите такси за
обучение и консумативни разходи, за да може ответницата да упражнява дейността си;
от страна на Е.И.С. е получил обещания, че ще си върне парите, но това не се е
случило; по настояване на ищеца на 01.01.2019 г. страните са сключили писмен
договор, в който са обективирани вземанията по размер и основание; това е
обтегнало отношенията между тях и на 07.04.2019 г. двамата са се разделили; на
01.05.2019 г. на основание на сключения договор ищецът е преустановил възможността
на ответницата да ползва предоставения имот; настоява за уважаването на
предявените искове и присъждането на сторените разноски.
В
законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответницата, в
който се сочи, че предявените искове са допустими, но неоснователни; не е
получавала суми от ищеца за покриването на разходите за обучението в Шуменския
университет под формата на заеми или под каквато и да е друга форма; тези суми
е получила от своята майка Недялка С., като заплащаните такси са възлизали на
сумите от по 550 лева, а не посочените по 500 лева; искът за заплащането на
сумата от 207 лева е неоснователен, тъй като описаните в исковата молба вещи не
са закупени по нейна инициатива, а по желание на ищеца; часовник „Ноти“ е
закупен от Е.И.С., а сувенир „Електрическа китара“ и сувенир „Цигулка“ са
закупени от битака, като цените им са съответно под 5 и под 2 лева; след като
посочените вещи не са закупувани по инициатива на ответницата, то няма никакво
възлагане С.И.А. да извърши правни действия по договор за поръчка; описаните
вещи се намират в имота на ищеца и са в негово владение; искът за заплащането
на сумата от 5076.20 лева също е допустим, но неоснователен, като към исковата
молба няма никакви доказателства за заплащането на посочените консумативни
разходи; дори и такива доказателства да бъдат представени, те са възстановени
от ответницата в пълен размер; таксите за СОД са заплащани лично от Е.И.С. на
човек от фирмата, поддържаща системата; в самата искова молба е посочено, че
страните са се разделили на 07.04.2019 г. и ответницата не е имала достъп до
помещението на клуб „Елдес“, а се претендират разходи за СОД до 30.09.2019 г.,
т.е. недължимостта на тези разходи за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.
се извлича от съдържанието на исковата молба; клуб „Елдес“ така и не е започнал
да функционира пълноценно и всичко е останало в сферата на проекти за неговата
дейност, като основната причина е отказването на логопеда, който е трябвало да
работи в него. Даден е отговор и на поправената искова
молба от ответницата чрез нейния процесуален представител, в който се сочи, че
изменението на иска по пункт 3 е процесуално недопустимо, тъй като първоначално
е липсвало основанието, въз основа на което се претендират тези суми, което е
затруднило защитата на ответницата.
В последното съдебно заседание и писмената
си защита ищецът чрез своя процесуален представител е отбелязал, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява ползването на
процесния имот от ответницата за обучение на деца; налице е уговорка между тях
за заплащането на съответните текущи разходи, които е сторил ищецът във връзка
с упражняването на дейност от ответницата и това няма нищо общо с тяхното
съжителство на съпружески начала; наем е нямало и не се претендира наемна цена
от С.И.А.; ответницата е използвала имота безвъзмездно, но би следвало да
заплаща текущите разходи; тези текущи разходи не са заплатени от Е.И.С., а от
ищеца, за което са представени доказателства; вещите са описани и закупени по
поръчка на ответницата, като са послужили за упражняването на нейната дейност и
до настоящия момент се намират в обекта; вещото лице е изготвило два варианта
за цената на вещите – към датата на закупуването им и към датата на изготвянето
на заключението, като трябва да бъде приета датата на закупуването, защото
изхабяването е поради тяхното ползване от ответницата; ищецът е давал сумите за
обучение на ответницата на ръка в размер на по 500 лева на семестър и после тя
си ги е заплащала; събрани са доказателства за упражняваната от Е.И.С. дейност,
като нейните телефони са записани в документите до НАП и има снимки, от които
може да се види състоянието на имота; всички вещи за упражняването на дейността
са в процесния имот и са ползвани услугите, за които са предявени исковете;
страните са нямали договор, тъй като са разчитали на доверие, но след
изчерпването на доверието е сключен писмен договор, който е изтеглен от
интернет и неправилно е наименован „договор за наем“; този договор е подписан
от ответницата; имотът на ищеца се състои от три отделни помещения, като след
2011 година са функционирали две помещения, между които и процесното, а от 2017
година се отдава под наем и третото помещение; всяко от помещенията е имало
отделна електрическа инсталация и отделен пасантен електромер, както и един общ
електромер за трите помещения и един общ водомер за трите помещения; всеки
обект е ползван с отделен интернет и СОД, а сключеният договор от 01.09.2014 г.
за СОД е за обект музикална школа, намираща се в гр. Добрич, ул***;
консумираната ел. енергия е засичана от общия електромер и след това е
разпределяна между ползвателите съобразно показанията на пасантните
електромери; консумираната вода е засичана от водомера и разпределяна поравно
между ползвателите; таксите за СОД и интернет са индивидуални по съответните
договори; по отношението на договорите за заем и поръчка не се изисква
задължителна писмена форма; той държи закупените вещи след смяната на патрона
на процесното помещение на 01.05.2019 г. и след заплащането на стойността им ще
ги предаде на ответницата; настоява за уважаването на предявените искове и
присъждането на сторените разноски.
В последното съдебно заседание ответницата
е заявила, че ищецът е правил всичко по свое собствено желание; парите за
следването в университета ги е дала нейната майка. Нейният пълномощник настоява
за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на разноските само за един адвокат в
съответствие с пълномощното, представено от адвокат В.; други разноски не са
сторени; събрани са изобилни доказателства, от които не се доказва, че
ответницата дължи претендираните суми на основанията, на които са поискани; доказателствата
по делото ясно сочат, че парите за обучение в Шуменския университет са предоставени
от друго лице, но не и от ищеца; липсват каквито и да е доказателства за т.н.
„договор за заем“ между страните; неоснователна е претенцията за заплащането на
движими вещи, купени по устен договор, както и третата претенция за
консумативите разходи за вода, ток, интернет за един клуб, който фигурира само
във въображението на ищеца; те не носят нито името на клуба, нито името на Е.И.С.,
нито са подписани от нея, нито тя е заявявала такива услуги за потребление; написаното
в исковата молба е изцяло плод на въображението на ищеца и представлява опит да
оправдае разходи и средства, които е сторил и направил единствено по свое
желание, единствено по свое решение и единствено по свое усмотрение; няма
документ и доказателства по делото, които да обвързват ответницата с нещата, описани
в исковата молба; тя не е собственик нито на процесния апартамент, нито на
партидите по него, нито пък се доказва по надлежен начин наличието на наем,
поръчка или други действия от нейна страна по задължаването за потребление на
ток и вода; музикална къща „Елдес“ като правноорганизационна форма не е
съществувала, не е регистрирана и няма правосубектност, която да генерира
задължение, за да се търси отговорност; всичко закупено от ищеца си е в неговия
имот и всички разноски са сторени по негово желание за поддържането на имота;
те не носят санкцията, намесата и решението на Е.И.С.; настоява за отхвърлянето
на исковете.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са неоснователни.
Ищецът не е доказал основателността на
исковете по чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите за заплащането
на сумата от 2500 лева, представляваща задължение по договори за заем, сключени
на 10.09.2016 г., 20.01.2017 г., 12.09.2017 г., 16.01.2018 г. и 25.02.2018 г.,
всичките в размери на по 500 лева и със срок за връщане три месеца от
предаването на сумите, предоставени на ответницата за заплащането на такси за
пет семестъра за обучение в Шуменския университет. Не са представени писмени
доказателства относно сключването на такива договори за заем. От показанията на
ангажираните от ищеца свидетели *** също не се установява даването на
процесните заеми от ищеца на ответницата за посочените суми с уговорката за
тяхното връщане – *** заявява, че не е присъствал на предаването на парите,
като помагането от страна на ищеца се е изразявало в намерението по-скоро да
бъдат заедно и после даденото да се възвърне от дейността; не е запознат да е
имало конкретни срокове за връщане; майката на ищеца ***първо посочва, че в
края на връзката на нейния син с ответницата, т.е. в началото на 2019 г.,
последната е споделила, че е получила пари на заем за следването в
университета; впоследствие е споделила, че това не е казано, а написано по месинджър,
като не е била свидетел на плащането или уговарянето на заема и не знае каква е
уговорката за връщането на сумите; *** заявява, че е присъствал единствено на
даването в заем на сумата от 500 лева през месец януари 2016 година, която не е
предмет на настоящото производство. Нещо повече – от показанията на
ангажираните от ответницата свидетели ***категорично се установява, че парите
за обучението на ответницата са били давани от нейната майка; за разлика от
посоченото от ищеца, последните свидетели конкретизират и точния размер на
таксата за обучение, която е била 550 лева на семестър. Следователно
предявените искове по чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите са
неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни са и предявените искове по чл.286
от Закона за задълженията и договорите за заплащането на сумата от 207 лева, дължима
по договори за поръчка относно закупени и незаплатени вещи за упражняването на
дейност от ответницата чрез клуб „Елдес“ – аварийна лампа на стойност от 12
лева; завеси с музикални елементи – 2 броя по 27 лева за общо 54 лева; часовник
„Ноти“ на стойност от 13 лева; закачалка „Пиано“ на стойност от 20 лева;
сувенир „Акустична китара“ на стойност от 10 лева; сувенир „Цигулка“ на
стойност от 10 лева; сувенир „Електрическа китара“ на стойност от 15 лева;
възглавничка „Ноти“ на стойност от 16 лева; възглавничка „Бухал“ на стойност от
10 лева; детска подова настилка „Пъзел – букви“ на стойност от 23 лева; 4 броя PVC „Пеперуди“ за таван на стойност от по 6 лева всеки,
т.е. общо 24 лева. Между страните не се спори, че тези вещи действително са
закупени от ищеца и от 01.05.2019 г. до настоящия момент се намират в неговото
собствено помещение. Не са представени писмени документи, от които да стават
ясни правоотношенията между страните по делото във връзка със закупуването на посочените
вещи. Дори в представения на лист 187 от делото договор за наем на процесното
помещение от 01.01.2019 г., който е нищожен, доколкото в него е посочено
безвъзмездното ползване и липсва най-същественият елемент от договора за наем,
а именно наемната цена, не са посочени конкретни намиращи се в имота вещи. От
показанията на ангажираните от ищеца свидетели *** също не се установява сключването
между страните на договори за поръчка относно закупуването на тези движими вещи
– *** споделя, че заедно с ищеца са закупили част от вещите, но не е присъствал
на тяхното монтиране и не е водил разговори лично с Е.И.С. относно уговорките
между страните във връзка с придобиването на вещите; свидетелката *** е заявила,
че не е присъствала и не е била
запозната с финансовите уговорки между нейния син и ответницата относно
дейността на клуб „Елдес“ и закупуването на процесните вещи, като е разбрала за
това впоследствие от своя син; *** е посочил твърде общо, че веднъж през
периода 2016 г. – 2018 г. в разговор ответницата е поръчала на С.И.А. бутафорни
музикални играчки, като не ги е конкретизирал и не може да се прецени дали
същите са посочените от ищеца в настоящото производство. Липсата на договори за
поръчка за покупка на процесните вещи се потвърждава от показанията на
свидетеля ***, според когото на ищеца от време на време му е хрумвало и той е
вземал различни вещи за дейността на клуба, които не само не са поръчвани от
ответницата, но тя след това е казвала, че са излишни. Следователно предявените
искове по чл.286 от Закона за задълженията и договорите са неоснователни и
трябва да бъдат отхвърлени.
Съгласно поправената искова молба са предявени
искове по чл.245 от Закона за задълженията и договорите за заплащането на сумата
от 4812.91 лева, представляваща сбор от задължения на ответницата за
консумирани разходи във връзка с дейността на процесния клуб „Елдес“ (А. Консумирана ел. енергия през
периода от 12.09.2014 г. до 30.04.2019 г. в размер на 2925.20 лева. Б. Такси за интернет, заплащани
на кабелна телевизия „ДОБРУДЖА КАБЕЛ“, за периода от 22.12.2015 г. до
30.04.2019 г. в размер на по 10 лева месечно за 41 месеца, т.е. за общо 410
лева. В. Такси за СОД за
периода от 01.08.2014 г. до 30.09.2019 г. в размер на по 20 лева месечно за 62
месеца, т.е. общо за 1240 лева. Г.
Консумирана вода за периода от 12.09.2014 г. до 22.04.2019 г. на стойност от
237.71 лева). Вещото лице по изслушаната съдебно – оценъчна експертиза е
посочило, че в процесния апартамент са се помещавали общо 3 обекта, между които
е бил този, в който се е намирал клуб „Елдес“, като за тях в
енергоразпределителното дружество е имало открит само един абонатен номер с
един отчитан електромер; през годините
този електромер е имал 4 различни титуляра, между които не е била нито
ответницата, нито клуб „Елдес“; през процесния период общо потребената
електроенергия за трите обекта е на стойност от 3494.66 лева; за процесния
апартамент с трите обекта има монтиран един водомер, чиято обща консумация за
периода е била на стойност от 718.38 лева. В допълнителното заключение е
отразено, че има три отделни електромера, като единият отчита общото
потребление, а останалите два електромера са пасантни и отчитат потреблението
единствено в другите два обекта, но не и в този, в който се е помещавал клуб
„Елдес“; пасантните електромери не е известно кога са монтирани и има данни
само за техните показания към настоящия момент, но не и през процесния период. Представеният
по делото договор №53200035434, сключен между ищеца и „ДОБРУДЖА КАБЕЛ“ за
ползването на интернет, е от 07.05.2019 г. и очевидно не касае процесния
период. Представените на лист 157 – 178 от делото квитанции за заплатени суми
за СОД не съдържат достатъчно индивидуализиращи признаци, от които да става
ясен доставчикът на услугата, клиентът, обектът, а и по-голямата част от тях са
неподписани. С оглед на изложеното не се установява точният размер на
електроенергията и водата, които са консумирани в обекта; не се установява
ползването на интернет – услуги през процесния период, както и заплащането на
СОД; предявените искове по чл.245 от Закона за задълженията и договорите са
неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора на ответницата следва
да бъдат присъдени направените и поискани съдебно – деловодни разноски в размер
на 720 лева заплатено адвокатско възнаграждение (единствено на адвокат Д.В. –
пълномощното е на лист 81 от делото).
Водим от горното и на основание на чл.240 от Закона за задълженията и договорите, чл.286 от Закона за задълженията и договорите и чл.245 от Закона за задълженията, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.И.А. с ЕГН ********** *** срещу Е.И.С. с ЕГН **********
*** искове за заплащането на следните суми: 1) 2500 (две хиляди и петстотин) лева,
представляваща задължение по договори за заем, сключени на 10.09.2016 г.,
20.01.2017 г., 12.09.2017 г., 16.01.2018 г. и 25.02.2018 г., всичките в размер
на по 500 (петстотин) лева и със срок за връщане три месеца от предаването на
сумите, предоставени на ответницата за заплащането на такси за пет семестъра за
обучение в Шуменския университет, заедно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на исковата молба (16.10.2019 г.) до окончателното плащане. 2)
207 (двеста и седем) лева, дължима по договори за поръчка относно закупени и
незаплатени вещи за упражняването на дейност от ответницата чрез клуб „Елдес“ –
аварийна лампа на стойност от 12 лева; завеси с музикални елементи – 2 броя по
27 лева за общо 54 лева; часовник „Ноти“ на стойност от 13 лева; закачалка
„Пиано“ на стойност от 20 лева; сувенир „Акустична китара“ на стойност от 10
лева; сувенир „Цигулка“ на стойност от 10 лева; сувенир „Електрическа китара“
на стойност от 15 лева; възглавничка „Ноти“ на стойност от 16 лева;
възглавничка „Бухал“ на стойност от 10 лева; детска подова настилка „Пъзел –
букви“ на стойност от 23 лева; 4 броя PVC „Пеперуди“
за таван на стойност от по 6 лева всеки, т.е. общо 24 лева, заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (16.10.2019
г.) до окончателното плащане. 3) 4812.91 лева (четири хиляди осемстотин и
дванадесет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща сбор от
задължения на ответницата за консумирани разходи във връзка с дейността на
посочения в т.2 клуб (А. Консумирана
ел. енергия през периода от 12.09.2014 г. до 30.04.2019 г. в размер на 2925.20
лева. Б. Такси за интернет,
заплащани на кабелна телевизия „ДОБРУДЖА КАБЕЛ“, за периода от 22.12.2015 г. до
30.04.2019 г. в размер на по 10 лева месечно за 41 месеца, т.е. за общо 410
лева. В. Такси за СОД за
периода от 01.08.2014 г. до 30.09.2019 г. в размер на по 20 лева месечно за 62
месеца, т.е. общо за 1240 лева. Г.
Консумирана вода за периода от 12.09.2014 г. до 22.04.2019 г. на стойност от
237.71 лева), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
исковата молба (16.10.2019 г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.И.А. с
ЕГН ********** *** да заплати на Е.И.С. с ЕГН ********** *** направените
разноски по гр. дело №3753/2019 г. по описа на ДРС в размер на 720 (седемстотин
и двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: