РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
1274
град
Пловдив, 04. 07. 2023
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ с., в
открито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 324 по описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на А.Т.В., ЕГН **********,***, срещу ЗППАМ № 22-5697-000161 от 12.12.2022 г., издадена от Д.Г.– началник група към ОДМВР
Пловдив, сектор специализирани полицейски сили Пловдив.
Твърди
се незаконосъобразност на заповедта като издадена в нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с целта
на закона. Като основен изложен довод е посочено, че процесното
МПС е управлявано от лице, което притежава чуждестранно национално свидетелство
за управление.
Заема
се тезата, че процесната ПАМ се разминава с целта на
закона.
Сочи
се, че важното в случая е, че жалбоподателят е бил правоспособен водач към
момента на проверката.
Претендират
се разноски.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.
Представя
се подробна писмена защита.
За
ответника по жалбата се представя становище за законосъобразност на заповедта.
Прави
се възражение за прекомерност на евентуално претендиран
адвокатски хонорар.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, а
по същество за неоснователна, предвид
следното установено от фактическа и
правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-5697-000161 г. от 12.12.2022 г. по чл.171 т.2А, б.А от ЗДвП, издадена от д.г.д.,
началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Специализирани полицейски сили Пловдив, надлежно
оправомощен със заповед № 317з-3162/15.04.2012 г. на
директора на ОДМВР Пловдив, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ
на жалбоподателя, изразяваща се прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
6 месеца заради това, че МПС – лек автомобил мерцедес с 320 с рег. № РВ 0660РМ,
собственост на А.Т.В., е управлявано от
лицето Христо Колев Златев, което управлява горепосоченото МПС на
територията на РБългария с чуждестранно национално
свидетелство/Великобритания. Контролните органи установяват, че въпросното
чуждестранно национално свидетелство не е издадено от държава-членка на ЕС или
от друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо
пространство и управлява с него повече от три месеца от датата на влизане в
страната (30.07.2022 г.).
Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. По делото са
представени и приети като доказателства: Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на
директора на ОД на МВР – Пловдив, с
която на основание чл.43 ал.4 от ЗМВР и във връзка със Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени началниците на групи в сектор „СПС“, които да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по
чл.171 т.2а от ЗДвП/.
Следователно,
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171 т.2а б.„а” от ЗДвП № № 22-5697-000161
г. от 12.12.2022
г., е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия.
В настоящия случай, описаните в АУАН №
359222/11.12.2022 г. фактически обстоятелства за извършено административно
нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за
издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая,
няма спор между страните по установената от административния орган фактическа
обстановка, същата се установява и от събраните по делото доказателства, спорът е правен и се концентрира относно
тълкуването и прилагането на материалноправните и
процесуалноправни разпоредби.
Правилото на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 14 от Закона за Министерството
на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България.
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде
една принудително-административна мярка законна, тя трябва: да бъде прилагана
само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само
от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и
по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за
всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Конкретните цели на процесната
принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http: //parliament. bg/bills/43/653-19-3. pdf и http: //parliament. bg/bills/43/554-01-162. pdf/, според
които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната
обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните
произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в
движението. Промените са съобразени с Националната
стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република
България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември
2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено, че
регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е
насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде
управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство.
Нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП дава право на
българските граждани да управляват моторни превозни средства на територията на
Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз,
или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от
датата на влизането им в страната.
Според данните от Министерство на
вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия (www. mvr. bg), в рамките на преходния
период (до 31.12.2020 г.) свидетелство за управление на моторно превозно
средство (СУМПС), издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС,
издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го
ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в
зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред.
След изтичане на преходния период в
Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано
като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение №
6 към конвенцията.
Цитираната нормативна
уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно
прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни
нарушения, установено по съответния ред.
В случая не се спори по обстоятелството,
че Х.К.З.след влизането на територията на страната – 30.07.2022 г., в срок до
три месеца, не е подменил чуждестранно национално
свидетелство за управление на МПС, издадено от Великобритания. Тоест, не може
да има съмнение, че на датата 12.12.2022 г. Златев,
като водач на лек автомобил мерцедес с 320 с рег.
№ РВ 0660РМ, собственост на А.Т.В., е управлявал, без да притежава валидно
СУМПС за категорията към която спада управляваното МПС.
Ирелевантно към извършването на
нарушението е, че при предходни проверки на контролните органи фактът, че Х.К.З.след
влизането на територията на страната – 30.07.2022 г., в срок до три месеца, не
е подменил чуждестранно национално
свидетелство за управление на МПС, издадено от Великобритания, не е констатиран
и той не е санкциониран.
Установено е управление на автомобил от
водач без валидно СУМПС, поради което мярката правилно е насочена срещу
собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства.
Мотивиран от горното настоящият състав
намира, че процесната принудителна административна
мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената
от закона форма в съответствие с приложимите процесуални правила, материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което
жалбата се явява неоснователна.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.В., ЕГН **********,***,
срещу ЗППАМ № 22-5697-000161 от 12.12.2022 г.,
издадена от Д.Г.– началник група към ОДМВР Пловдив, сектор специализирани
полицейски сили Пловдив.
Решението
е окончателно.
Административен съдия: