№ 219
гр. гр.Несебър, 23.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101466 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „В.и.К.“ ЕАД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № 3, представлявано
от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител - гл.юрк.
Д.З. против Х.Е.Х., родена на ****г., Булстат: *****, гражданка на Н. и Л.К.Х. родена на
*****г., Булстат: ****, гражданка на Н., двете с адрес в Р.Б.: гр. С.В., к-с „П.д.“, бл.*, вх.*,
ет.*, ап.**.
В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на „В.и.К.” ЕАД и страна по
валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги
по отношение водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна
собственост с адрес гр. С.В., к-с „П.д.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, със заведена партида в базата
данни с аб.№ ****. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, ответниците притежават качеството „потребители“ във
възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от
момента на придобиването му. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4,
предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране, които са публично известни и публикуни на интернет-страницата на водния
оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите
условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период
отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством
използването на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно
1
отчитане инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи
се, че съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК
оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3
от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат
отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко отчитане по
електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити
фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който всяка фактура се издава,
както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал
и пречистване. Сочи се, че ответниците е следвало да заплатят задълженията по издадените
фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от
Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на
ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора.
Твърди се, че били издадени фактура № ********** от 25.10.2018г. на стойност 95,00
лв., фактура № ********** от 25.07.2019г. на стойност 3,00 лв., фактура № ********** от
26.08.2019г. на стойност 29,94 лв. и фактура № ********** от 25.09.2019г. на стойност 14,98
лв., сумите по които не били заплатени в 30-дневен срок от датата на издаването на всяка от
тях. Излага се, че върху тези суми ответниците дължат и обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа
до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 38,22 лв., считано от
25.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба, както и лихвата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да осъди Х.Е.Х. и Л.К.Х. да заплатят на „ВиК” ЕАД, сумата от общо 142,92 лв.,
дължима разделно в квоти от по 1/2 от всеки от ответниците, по издадени фактури за
периода от 25.10.2018г.-25.09.2019г., с отчетен период по фактури 31.10.2017г.-30.08.2019г.,
сумата от общо 38,22 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците, дължимо за периода от 25.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба,
дължима разделно в квоти от по 1/2 от всеки от ответниците, както и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 03.11.2021г. до окончателното изплащане на
задължението. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените
по делото разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото постъпи писмен отговор от назначения на
ответниците особен представител - адв.Силвия Ц. от АК-Б., с който се сочи, че искът е
допустим и основателен.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява. Депозират
молба, с която молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Заявяват, че поддържат исковата
молба и приложените към нея писмени доказателства. Представят писмени доказателства за
2
собствеността на ответниците върху процесния имот. Във връзка с подадения отговор на
исковата молба, молят съда да постанови решение, с което да признае иска, като им присъди
направените по делото съдебни разноски.
Назначеният на ответниците особен представител не се явява в съдебно заседание.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима - подадена е
от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Между страните по делото няма спор, че е налице договор, по силата на който
ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода до водоснабдения
имот - гр. С.В., к-с „П.д.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, със заведена партида в базата данни с аб. №
****. С оглед на това, съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала
облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на вода.От
представените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
том ***, рег. № ********г. на Нотариус с рег. № 208 на НК с район на действие РС-Несебър
/л. 72/, както и справка от персоналната партида на ответниците /л.23-24/, се доказа и
качеството на ответника – собственик на процесния самостоятелен обект.
По делото е представена справка-извлечение на отчет с мобилно устройство /л. 21/,
съдържаща показания на отчетеното количество вода по партида с абонатен № ****, с
титуляр Х.Е.Х. и справка-извлчение на отчет с мобилно устройство /л. 22/, съдържаща
показанията на централен водомер, с адрес: гр. С.В., к-с „П.д.“, бл. 1-2-3, с потребителски
номер 970509. Представяни са и четири броя фактури, задължението по които възлиза общо
в претендирания размер от 142,92 лева /л.27-30/. Съдържанието на фактурите не е оспорено
по делото (в частта относно качеството на ответника), поради което съдът приема за
доказано, че ответникът е бил потребител за доставената до цитирания адрес вода. Наред с
това по делото не са оспорени Общите условия на ВИК, действали за процесните периоди,
поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите
условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника.
Предвид така установената фактическа обстановка, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
В настоящото съдебно производство, назначеният на ответниците Х.Е.Х. и Лена
Кристин Хайертас особен представител признава, че искът е допустим и основателен.
Процесуалният представител на ищеца пък прави искане да се постанови решение при
признание на иска. Предвид изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.
237 ГПК и следва да се постанови решение съобразно признанието, като се уважи иска по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в размер на 142,92 лева, като основателен и доказан. Направеното от
страна на особения представител на ответника признание на иска представлява по същество
процесуално действие, с което ответната страна се отказва от защита срещу иска, тъй като
го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря
на действителното правно положение, което води до съвпадение на правните твърдения на
двете страни пред съда. Особеният представител може да извършва действия, за които се
изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.
Съдът намира, че извършеното от страна на особения представител на ответника
3
признание на иска следва да бъде одобрено, тъй като се касае за иск, по който спора е
изцяло правен. Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и съдът
следва да го зачете, уважавайки на това основание предявената искова претенция.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и
акцесорната претенция на ищеца с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на
лихва за забава в размер на 38,22 лева за периода от 25.11.2018г. до датата на подаване на
исковата молба - 03.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 03.11.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, поради което същата следва да бъде уважена.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответниците следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото, възлизащи
общо в размер на 350 лева /триста и петдесет лева/, от които: държавна такса - 100 лева,
възнаграждение за особен представител - 150 лева и юрисконсултско възнаграждение - 100
лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х.Е.Х., родена на ****г., Булстат: *****, гражданка на Н., с адрес в Р.Б.:
гр. С.В., к-с „П.д.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на „В.и.К.“ ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № 3, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в размер на 71,46 лева, дължима по издадени
фактури за периода от 25.10.2018г.-25.09.2019г., с отчетен период по фактури 31.10.2017г.-
30.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 03.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
в размер на 19,11 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците,
дължимо за периода от 25.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 03.11.2021г.
ОСЪЖДА Л.К.Х. родена на *****г., Булстат: ****, гражданка на Н., с адрес в Р.Б.:
гр. С.В., к-с „П.д.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на „В.и.К.“ ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № 3, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в размер на 71,46 лева, дължима по издадени
фактури за периода от 25.10.2018г.-25.09.2019г., с отчетен период по фактури 31.10.2017г.-
30.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 03.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
в размер на 19,11 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците,
дължимо за периода от 25.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 03.11.2021г.
ОСЪЖДА Х.Е.Х., родена на ****г., Булстат: *****, гражданка на Н., с адрес в Р.Б.:
гр. С.В., к-с „П.д.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на „В.и.К.“ ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № 3, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител - гл. юрк.
4
Д.З., сумата в размер на 175 лева /сто седемдесет и пет лева/, представляващи заплатени по
делото разноски.
ОСЪЖДА Л.К.Х. родена на *****г., Булстат: ****, гражданка на Н., с адрес в Р.Б.:
гр. С.В., к-с „П.д.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на „В.и.К.“ ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № 3, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител - гл. юрк.
Д.З., сумата в размер на 175 лева /сто седемдесет и пет лева/, представляващи заплатени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Б..
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5