Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 15.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание,
проведено на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Даниела Божкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16598 по описа за 2019година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от К.Т.Н., ЕГН ********** с адрес *** срещу ОД на МВР- гр. Варна, с адрес гр.
Варна, ул. Цар Калоян № 2 иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от общо 1013,78лева
/след допуснато изменение в размера на претенцията по чл. 214 ГПК с
протоколно определение от о.с.з. от 03.06.2020г./, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2018г.- 30.09.2019г., общо 133часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 15.10.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, като сбор по периоди, както следва: 89,66лева за периода м.01-м.03.2018г.; 138,57лева за периода м.04-м.06.2018г.; 138,57лева за периода м.07-м.09.2018г.; 138,57лева за периода м.10-м.12.2018г; 141,23лева за периода м.01-м.03.2019г.; 207,33лева за периода м.04-м.06.2019г.; 160,06лева за периода м.07-м.09.2019г.
Исковата претенция се основава на следните фактически
твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с
ответника, на длъжност младши инспектор в 02 РУ,ОД на МВР Варна в периода
01.10.2016г.- 30.09.2019г. В този период е работил на 24часови смени, в т.ч. за
времето от 22ч. до 06ч., при сумирано изчисляване на работното време. На
основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се заплащат и допълнителни възнаграждения за извънреден
труд. Нормалната продължителност на работното време е 8часа дневно и 40часа
седмично при 5-дневна работна седмица- чл. 187 ЗМВР. На основание чл. 187, ал.
3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се
изчислява сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на
отчетен период. Твърди, че за процесния период е
положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за
което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен
извънреден труд. Посочва, че за процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите. В
Наредбата се сочи да липса регламентиране преобразуването на часовете нощен
труд в дневни, за разлика от предходно действалата. Затова счита, че приложение
следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство и в
частност чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано
изчисляване на работното време регламентираща нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време установени за подневно
отчитане на работното време, т.е 1.143. Твърди, че в процесния
период е положил нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден
труд, изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50%
съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за
уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, като искът се оспорва по основание и размер. Не оспорва, че ищецът за
посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение, заемайки
длъжност полицай в група „ООР“ към „Охранителна Полиция“ към 02 РУ- ОД на МВР
Варна. Потвърждава, че ищецът е работил на смени, в т.ч. е полагал нощен труд,
определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на
работното време на държавните служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая
приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата
работа от полицейските служители в МВР. Още повече, че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР
изрично е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.
178, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи определени със закон или акт на МС. Действаща за периода е Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба регламентираща
преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на
Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това.
Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания
относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за
трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв.
Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като
вид допълнителни възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия
закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят
дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така определения
фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената
тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно
правоотношение с ответника, като в процесния период е
полагал труд на 24-часови смени; основанието, от което произтича вземането му и
размер на дължимото възнаграждение за положения труд. Провеждане на това
доказване възлага на ответника доказателствена тежест
по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Между страните е нямало спор, поради което и на основание
чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по следните факти: 1/. в периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., по което
ищецът е заемал длъжност полицай в група „ООР“ към „Охранителна Полиция“ към 02
РУ- ОД на МВР Варна; че в периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. ищецът е работил
на 24-часови смени.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това
дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на
държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон - ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на
нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва
ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се
начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.
Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период
07.11.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3
изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм.
на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер - с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и
други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския
съвет за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Така, за процесния период от 01.01.2018г.-
30.09.2019г. действаща е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. №
8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните
работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен
акт се счита за отменена от деня на
влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд
с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/
11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното
би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-
неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови
правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и
обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни
привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните
условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се извод, че исковата
претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от
страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От
него се установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца
в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и
платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд от 133часа възлиза на сумата от 1013,78лв, което не е заплатено
на ищеца. Размерът е определен при отчитане на ползвани отпуск за временна
неработоспособност и платен годишен отпуск от ищеца, съобразно разрешението
дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е, както
следва: 89,66лева за периода м.01-м.03.2018г.; 138,57лева за периода
м.04-м.06.2018г.; 138,57лева за периода м.07-м.09.2018г.; 138,57лева за периода
м.10-м.12.2018г; 141,23лева за периода м.01-м.03.2019г.; 207,33лева за периода
м.04-м.06.2019г.; 160,06лева за периода м.07-м.09.2019г. Следователно исковата
претенция е доказана и в размера, в който е заявена.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, така както е било поискано.
На основание
чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид
основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС направените в производството разноски за ДТ от 50лева и
150депозит за вещо лице, общо в размер от 200,00лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 200лева платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 01.06.2020г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна,
ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.Н.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от общо 1013,78лeва, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 263часа, получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 за периода 01.01.2018г.-
30.09.2019г. формирана по периоди, както следва: 89,66лева за периода
м.01-м.03.2018г.; 138,57лева за периода м.04-м.06.2018г.; 138,57лева за периода
м.07-м.09.2018г.; 138,57лева за периода м.10-м.12.2018г; 141,23лева за периода
м.01-м.03.2019г.; 207,33лева за периода м.04-м.06.2019г.; 160,06лева за периода
м.07-м.09.2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 15.10.2019г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.
Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната
власт сумата в размер на 200лева, представляваща
разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна,
ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.Н.,
ЕГН ********** сумата от 200лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство за платено адв. възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: