Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град
Кърджали, 29.11.2021 год.
Административен
съд – Кърджали, ……………………...… в
открито ..............................
съдебно заседание на двадесет и осми октомври …....…….……..…………………..………….…..
през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………………….. М. Кадиева ….…….....….....…...............
с участието на Росица Георгиева – прокурор при Окръжна
прокуратура - Кърджали, .
като разгледа докладваното от ………………... съдията Виктор
Атанасов …….…................…
административно дело ………... №196 ……... по описа за ....................... 2021 год. …….....
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 и чл.4, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
искова молба от Г.З.П. от ***, подадена чрез пълномощник – адвокат И.Б. от АК-***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на
книжа – ***, срещу Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ -
град Кърджали, ***, с която ищецът претендира
заплащането на обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 10000
лева, от изпълнението на Заповед за
задържане на лице с
Рег.№1947зз-64 от 25.02.2020 год., издадена от
полицейски орган – *** при Районно управление – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, която е отменена с Решение №7 от 11.01.2021 год., постановено по КАД №288/2020
год. по описа на АдмС – Кърджали, като незаконосъобразна.
В обстоятелствената част на исковата молба е
посочено, че със Заповед за задържане на лице с peг.№1947зз-64 от 25.02.2020
год. на РУ - Кърджали, ищецът
Г.З.П. бил задържан от Й.
С. Б. - *** при РУ – Кърджали, за
срок до 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
по преписка №***/*** год.,
считано от 25.02.2020 год., за
времето от 21:30 часа до 09:00
часа на 26.02.2021 год. Посочено е, че против тази
заповед била депозирана жалба до Районен съд – Кърджали и по
повод тази жалба в Районен съд - Кърджали
било образувано производство по реда на
чл.146 - чл.178
от АПК,
във вр. с чл.72,
ал. 4 от ЗМВР, а именно - АНД №284/2020 год., като с Решение №260 от 13.08.2020
год., постановено по АНД №248/2020 год.
на Pайонен съд - Кърджали,
съдия при същия съд
отхвърлил жалбата на Г.З.П. от ***
против Заповед за задържане на лице с peг.№1947зз-64/25.02.2020
год., издадена от *** при
РУ - Кърджали - Й.
С. Б. Сочи се, че по повод касационна жалба против
посоченото решение на Районен съд – Кърджали,
в AдмC - Кърджали било
образувано КАД №288/2020 год., като с
Решение №7 от 11.01.2021 год.,
постановено по делото, състав на AдмC - Кърджали
отменил както Решение №260/13.08.2020 год.,
постановено по АНД №248/2020 год. на Pайонен съд - Кърджали,
така и Заповед за задържане на лице с peг.№194733-64/25.02.2020
год. на РУ - Кърджали.
Предвид изложеното ищецът счита, че фактът
на влязлото в законна сила Решение №7 от 11.01.2021
год., постановено по КАД №288/2020 год.
по описа на AдмC - Кърджали, прави задържането му от
органите на РУ – Кържали към ОДМВР - Кърджали, незаконосъобразно/„незаконно”/ по
смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и че това произтичало
от формулировката на самата правна форма, която предвижда отговорност на
държавата и общините за причинени вреди на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни/„незаконни”/ актове, действия или бездействия на техни органи
и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Ищецът счита също, че горният извод следва и от характера на
съдебния акт - влязлото в законна сила Решение №7 от 11.01.2021
год., постановено
по КАД №288/2020 год. по описа на AдмC - Кърджали,
с което е отречена законосъобразността, както
от материалноправна, така и от процесуалноправна гледна точка на полицейското
съдържане, предприето срещу ищеца. Твърди, с
оглед на това и съгласно чл.7 и чл.4 от ЗОДОВ и чл.52 от ЗЗД, че ОД
на МВР - Кърджали
му дължи обезщетение за всички претърпени
от него неимуществени процесни по делото
вреди - болки и страдания, търпени от него по
време и вследствие на полицейското му задържане под стража, което било
отменено от съда като незаконосъобразно.
Предвид изложеното и на основание
чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ, с исковата молба ищецът
Г.З.П. от *** моли да бъде призован
на съд и след като докаже твърденията си, да бъде постановено съдебно решение,
с което да бъде осъден ответника, а именно ОД на МВР – Кърджали, да му заплати
сумата от 10000.00/десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди - болки и страдания от незаконосъобразното
му задържане под стража за срок до 24 часа, за периода от 21:30 часа на
25.02.2021 год. до 09:00 часа на 26.02.2021 год., както и законна лихва върху
дължимата сума - цената на иска, считано от предявяване на иска до окончателното
й заплащане и направените по делото съдебни, деловодни, адвокатски и други
разноски. В исковата молба са направени и доказателствени искания.
Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът
Г.З.П. от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален
представител – адв.И.Б. от АК-***, която поддържа
исковата претенция, по изложените в исковата молба доводи и аргументи.
Счита исковата претенция за доказана, както по основание, така и по размер, като твърди, че основанието се доказва
от самия факт за образувана административнонаказателна преписка в РУ –
Кърджали, въз основа на която ищецът е бил задържан
за срок от 24 часа, със заповед на административнонаказващия орган – РУ -
Кърджали, която заповед първоначално е потвърдена от Районен съд
– Кърджали, но впоследствие е отменена от касационната инстанция, с пространно
и мотивирано решение. На това основание счита, че настоящата
искова претенция е намерила своето правно основание и тя не само, че е
основателна, но и счита, че е
доказана и като размер, за
причинени неимуществени вреди. Излага съображесия
в тази насока, като твърди, че се е случило едно батално задържане,
на детски рожден ден, в ***, пред множество родители, деца или изобщо пред
множество хора от обществеността на град Кърджали, което задържане не само че
не е имало съответното основание да бъде извършено, но че то
е било и преднамерено, предвид подадена жалба от страна на ***
детето – рожденик, която не е присъствала на рождения му ден. Твърди, че без да се извърши каквато и да е проверка, без да се
съберат необходимите данни, които да дадат основание на наказващия орган на РУ
– Кърджали за преценка, дали да се пристъпи към
съставяне на заповед за задържане и съответно задържане, ищецът е
бил задържан, като по-скоро фактическото му задържане и причинено притеснение
на този семеен празник била основната причина да се заведе
този иск. На първо място, сочи че това
е така, защото детето на ищеца,
чиито рожден ден се е празнувал, е останало ощетено и „ограбено” от факта на
задържането на баща му и рожденият ден е бил прекратен. На следващо място, ищецът е
бил изложен неоснователно, пред една не малка част от хора, присъствали на този
рожден ден, което наложило впоследствие да отговоря и на неудобни въпроси, защо
е трябвало да бъде задържан, защо именно на рождения ден на детето, в ***.
Не на последно място, твърди, че ищецът се е почувствал
„душевно ограбен”, защото е станал жертва на една заповед за неговото
задържане, която не е имала никакво правно основание и не е следвало изобщо да
се прибегне до това задържане. Сочи, че заповедта
за задържане е строго регламентирана в закона и за да се стигне до там, има
съответни основания, които трябва да са налице, за да бъде съставена, но отново
заявява, че това бил
поредният пример, как се стига до заповед за задържане и до фактическо
задържане на лице, без да се чете закона и без на практика да са изпълнени едни
формални изисквания, за да се стигне до това действие и как една такава
превантивна мярка, каквато е задържането, се превръща в наказателна репресия, ***.
Счита, че ОДМВР – Кърджали следва да понесе своята отговорност, поради което намира,
че искът е доказан и по размер, като сочи, че съдът
ще прецени въз основа на всички приложени доказателства и според своята
практика по този род дела, тъй като има
богата практика в това отношение. По тези
съображетия, моли
да бъде уважена
исковата претенция в цялост, като доказана по основание и размер, както и да бъдат присъдени
разноските в това производство, които са обективирани единствено и само в
Договора за правна защита и съдействие, съпътстващ исковата молба и да бъдат присъдени
и деловодните разноски, които са в размер на платена държавна такса. Моли за решение в
този смисъл.
Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР/ОДМВР/
- град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, се представлява от
редовно упълномощен процесуален представител – гл.юрк.М. П.,
която оспорва, като неоснователен и недоказан, предявения иск от Г.З.П. срещу Областна дирекция на МВР -
Кърджали, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Счита, че същият е
неоснователен и недоказан, поради което моли съда да го отхвърли изцяло. Сочи,
че безспорно
е налице първият елемент от фактическия състав
на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразен акт, доколкото Заповед рег.№1947зз-64 от 25.02.2020 год. на *** при РУ - Кърджали, в качеството му на полицейски
орган, е отменена. Счита, че в настоящото производство не се доказали
претърпени от ищеца неимуществени вреди, по размер и вид, които да са в пряка и
непосредствена връзка между дейността на полицейския орган и претърпените увреждания,
а тежестта на доказване била възложена изцяло върху ищеца, тъй като този
фактически състав и тази връзка не се презумират. Сочи, че безспорно, престоят
в помещение за задържане е свързано с неприятни емоции, безспорно било също, че
моментът на задържане е именно на рождения ден на детето на ищеца, което е било
свързано с допълнителни неудобства, но такива не били коментирани в предишното
съдебно заседание, а по-скоро се обърнало внимание на това, че фактът на
задържането станал достояние на обществеността. Счита, че това не отговаря на
истината, тъй като служители на ОДМВР – Кърджали не са разгласявали факти,
които да са свързани с административното производство по задържането, а ако
такова разгласяване се е случило, то не е било от служители на ОДМВР –
Кърджали. Сочи, че това, което било заявено в предходно съдебно заседание е, че
са дошли трима служители, те са били зад заведението, не са влезнали вътре с
униформа, за да притесняват децата и гостите на тържество и малък кръг от лица
са видели и разбрали какво се случва. Счита, че ако се прецени, че са доказани неимуществени вреди,
претърпени от ищеца, също и че те са непосредствена последица от
незаконосъобразен акт на административен орган към ОД на МВР - Кърджали, то
размерът на претенцията е изключително завишен - 10000 лева, като моли съдът да определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди, като прецени конкретно обективно
настъпилите обстоятелства. Излага и довод, че претендираното обезщетение, като размер, не съответства на чл.52 от ЗЗД и практиката
на съдилищата в такива случаи. С оглед на изложеното, моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан, поради липса на основните елементи от
фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ и поради
недоказаност на същия, алтернативно - да намали размера на дължимото
обезщетение, съобразно чл.52 от ЗЗД и практиката на съдилищата по този въпрос. Подробни съображения излага в писмена защита, която представя в
съдебно заседание.
Участващият
в съдебното производство прокурор от Окръжна прокуратура – Кърджали предлага
настоящият съдебен състав да постанови решение, с което да уважи исковата молба
за присъждане на неимуществени вреди, по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на ищеца Г.З.П.,
тъй като счита, че неговият иск е основателен и е доказан като основание за
неговото уважаване. Счита че безспорно от събраните писмени
доказателства става ясно, че е налице един
незаконосъобразен акт, който е бил отменен, а именно, многократно цитираната
заповед за задържане, издадена от ОДМВР – Кърджали. Счита обаче,
че размерът на иска, който е предявен, а именно - 10000 лева,
останал недоказан в този си размер и че в
конкретния случай и при конкретните обстоятелства, следва да
бъде присъдено такова обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но в
размер, значително по-малък, с оглед събраните
гласни доказателства по делото. Сочи, че разпитът
на свидетелката в предходно съдебно заседание по това дело съдържа данни, че
неговото задържане не е било публично, във вида, в който се изложиха
съображения от неговата защита, а напротив, същият е бил поканен да се яви в РУ
– Кърджали към ОДМВР – Кърджали, което е
място, значително отдалечено от провеждащия се детски рожден ден, ищецът не
е бил отведен с патрулен автомобил или придружен от полицейски служители в него
личен автомобил, а е бил превозен от свидетелката, разпитана в предходното
съдебно заседание. Сочи че безспорно е налице един
незаконосъобразен акт и при всички положения, задържането на това лице, макар и
за срок по-малък от 24 часа, е указало негативно въздействие върху него и
неговите близки, но това негативно въздействие следва във всеки конкретен
случай да бъде преценявано, доколко следва да получи имуществен измерител под
формата на изплащане на такова обезщетение. В конкретния
случай, счита, че размерът на исканото обезщетение не е доказан, макар и дължим
такъв, в по-малък размер. Моли за съдебен акт в този смисъл.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между
страните, че по отношение на ищеца Г.П. е била издадена Заповед за задържане на лице с рег.№1947зз-64 от 25.02.2020
год., издадена от Й. С. Б., на длъжност *** при Районно управление - Кърджали
към ОДМВР – Кърджали, с която заповед е било
разпоредено, на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на
вътрешните работи/ЗМВР/, във връзка с преписка рег.№*** от 25.02.2020 год. на
РУ – Кърджали, образувана по чл.144, ал.2, във вр. с ал.1 от Наказателния
кодекс. Не е спорно, а и това се установява и от доказателствата по приложеното
към настоящото дело АНД №284/2020 год. по описа на Районен съд - Кърджали, че
въз основа на така издадена заповед, ищецът Г.П.
е бил задържан на 25.02.2020 год., в 21:30
часа и е бил освободен на следващия ден – 26.02.2020 год., в 09:00 часа.
Установява се, че посочената преписка на РУ – Кърджали, във връзка с която е
бил задържан ищецът П., е била образувана по повод подадена на 25.02.2020 год. писмена
жалба до началника на РУ – Кърджали, от *** Р. Р. П., с която *** и снети от нея
допълнителни писмени обяснения, в които се съдържат твърдения за отправени от П.
закани ***.
Безспорно е, че ищецът
Г.П. е обжалвал в срок така издадената му заповед
за задържане
на лице, пред Административен съд – Кърджали, по повод което е било образувано адм.дело
№96/2020 год., като с Определение №45 от 26.02.2020 год., производството по
това административно дело е било прекратено и същото е било изпратено по
подсъдност на Районен – Кърджали. Безспорно е, че по този повод, в Районен съд
– Кърджали е било образувано АНД №284/2020 год. по описа на този съд, както и
че с Решение №260000 от 13.08.2020 год., постановено по това АНД 284/2020 год.,
е била отхвърлена жалбата на Г.З.П. против Заповед
за задържане
на лице с рег.№1947зз-64 от 25.02.2020 год., издадена от Й. С. Б., на длъжност ***
при Районно управление - Кърджали към ОДМВР – Кърджали. Не спорно също, че това
решение е било обжалвано в срок с касационна жалба, пред Административен съд –
Кърджали, по повод която в този съд е било образувано КАД №288/2020 год. по
описа на съда, както и че с окончателно Решение №7 от 11.01.2021 год.,
постатовено по същото дело, е било отменено Решение №260 от 13.08.2020 год., постановено
по АНД №284/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали и е била отменена, като
незаконосъобразна, Заповед за задържане на лице с Рeг.№1947зз-64
от 25.02.2020 год., издадена от Й. С. Б. – *** при РУ – Кърджали към ОДМВР –
Кърджали, с която, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е било разпоредено
задържане за срок от 24 часа на жалбодателя Г.З.П. от ***, с
ЕГН **********, в помещение за временно задържане в РУ – Кърджали, поради наличие на отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК,
като със същото решесие, в полза на касатора Г.П. са били присъдени и
направените деловодни разноски, в размер на 570.00 лева.
По делото, от
ответника е представена и е приета като доказателство Справка относно извършена
проверка по преписка с Вх.№***/*** год. по описа на РУ – Кърджали, изготвена от
*** С. Б./л.42-л.43/, в която е описана фактическата обстановка по случая,
такава, каквато тя е възприета от изготвилия справката ***, като при така описаната
фактическа обстановка и с оглед събраните и приложени материали, същият е
приел, че в случая са налице данни за извършено престъпление от общ характер по
смисъла на чл.144, ал.3 от НК и преписката, ведно със събраните и приложени към
нея материали е изпратена на Районна прокуратура – Кърджали, с мнение за образуване
на досъдебно прпоизводство срещу Г.З.П., EГН ********** и с адрес: ***.
По делото, от
ответника е представено и е прието като доказателство и Постановление от
05.05.2021 год. на Районна прокуратура – Кърджали, за отказ да се образува
досъдебно производство/л.34-л.38/, по преписка Вх.№**/*** год., образувана
в Районна прокуратура - Кърджали по повод извършена в РУ - Кърджали проверка по
реда на ЗМВР (ЗМ №**/** год. на РУ - Кърджали) по повод депозираната в РУ - Кърджали
жалба от Р. Р. П. от ***, с посочени данни за евентуално извършено престъпление
от общ характер по чл.131, ал.1, т.5а от НК и по чл.144, ал.3, предл.3 от НК. В
мотивите към постановлението е посочено, че *****. По делото няма данни или
твърдения, това постановление от 05.05.2021 год. на Районна прокуратура –
Кърджали за отказ да се образува досъдебно производство да е било обжалвано
пред Окръжна прокуратура – Кърджали.
За установяване на посочените в
исковата молба неимуществени вреди, по доказателствено искане на процесуалния
представител на ищеца, в настоящото производство е допусната до разпит като
свидетел В. Я. И. от ***, на която, ищецът Г.П. е ***, т.е. същият е *** на ***
Р. П., според изявлението на свидетелката. В показанията си същата сочи, че на 25
февруари, който бил делничен ден, организирали
рожден ден, по случай *** годишнина на детето – *** дъщеря на ищеца П., в заведение „***”,
намиращо се на ***, в ***, като през деня имало
подготовка – балони и торти, защото детето посещавало
*** в училище „***”, както и ***
и в двете учреждения трябвало да има почерпка
за децата. Свидетелката сочи, че за подготовката и
почерпката се погрижил основно бащата на детето
– Г. и че празненството било
от 18 часа, а към 17 часа тя отишла заедно с Г. в заведението, за
да го украсят с балоните. Свидетелката И. твърди, че имало
доста поканени гости - около 15-16 деца, с родителите им, като от
задната страна на заведението, цялата част била
ангажирана за рождения ден. Свидетелката сочи, че празненството започнало, но към 21:30 часа
се появили трима полицаи на вратата на задния вход
на заведението, където стояли тя, заедно с част от гостите. Свидетелката заявява, че полицаите били видени
от гостите, тъй като част от тях
- някои от майките, били навън и били
запалили по една цигара, защото вътре не се пуши, а децата
тичали. Свидетелката И. сочи,
че нейният съпруг
ги попитал: „Какво става момчета, за какво
идвате?”, а те отговорили:
„Вас не Ви интересува, Г. оправи си сметката и заповядай горе” и че това
станало в 21:30
часа. Свидетелката заявява, че Г. платил
сметката и казал, че трябва да се качи горе, т.е. в
районното управление, а свидетелката му казала, че
ще го закара, защото той нямало как да отиде
сам. Сочи, че се качили в
колата и тя го закарала до
РУ – Кърджали, като му казала, че
ще го изчака 10-15 минути, защото оставили
всички гости – деца и майки, а детето го оставили
на леля му. Свидетелката пояснява, че майката на детето
я нямало на рождения ден, въпреки че детето я
чакало да дойде. Сочи, че след
това Г. й се обадил по
телефона и й каза: „Тръгвай си, отивай при детето,
защото мен ще ме арестуват”, като тя се
прибрала в заведението, а положението
станало много конфузно, защото детето започнало
да я пита, къде е баща й,
гостите също я питали, тъй
като всички видели, че трима полицаи идват да го
арестуват. Свидетелката И. заявява, че след това разбрала,
че ***, а след това разбрала,
че има пусната жалба ***, като твърди, че жалбата била
подадена от ***. Свидетелката И. сочи,
че Г. цяла
вечер бил в полицията,
а детето я питало къде е баща му, как ще отиде
на училище, защото няма нито дрехи, нито чанта за училище. Свидетелката И. твърди, че на следващия ден - 26
февруари, Г. е трябвало да се яви на *** дело ***. Свидетелката твърди също, че след този арест Г. се чувствал неудобно пред детето и пред близките си, а
детето било в пълен стрес, цял
месец го следяло и го питало къде отива, ще се върне ли и да не го
арестуват, а освен товна, градът бил толкова
малък, че всичко се знаело и за това арестуване се разчуло в приятелските и роднинските им среди и
в обществеността. На поставен й въпрос свидетелката отговаря, че мисли, че броят на гостите
на тържеството е бил 15 деца с
родителите си, както и уточнява, че са пушили в
задната част на заведението, пред входа отвън, където били
масите за хранене, като пред входа имало и
паркинг. На друг поставен й въпрос отговаря, че пристигнали
трима полицаи с патрулен автомобил, но не влезли в
заведението, тъй като нейният съпруг ги спрял. Свидетелката И. уточнява, че пред задния вход на заведението пушели няколко
човека – тя самата, съпругът й, три
майки – приятелки на дъщеря й и един баща –
около 7-8 човека, като твърди, че те всички възприели
пристигането на полицаите и това, че те искат да задържат Г. и да го отведат в РУ. Свидетелката И. пояснява също, че на следващия ден Г. бил освободен, не си спомня към колко, като сочи, че към 9 часа, след като закарали
детето на училище, изпратила
съпруга си да му занесе хапчета, защото не му било
добре,
но отвън му казали, че няма нужда, защото
ще го освободят. На друг поставен й въпрос свидетелката отговаря, че се върнала
в заведението към 10:00 - 10:15
часа вечерта и приключили
с рождения ден, прибрали
подаръците, а всички гости били
втрещени и си тръгнали. Свидетелката И. добавя,
че
според нея действията на полицията били
неточни и е могло
сутринта да извикат Г. и да
го разпитат, а не да стресират детето, още
повече, че сигналът ***
бил подаден от лице, което ***.
При така приетото за установено
от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, произтичащи от издаването на Заповедта за задържане на ищеца с рег.№1947зз-64 от от
25.02.2020 год., издадена от Й. Б., на длъжност *** при Районно управление – Кърджали към ОДМВР
- Кърджали, с която на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е било разпоредено задържането на ищеца за
срок от 24 часа, която заповед е отменена като незаконосъобразна, след
обжалването й по съдебен ред.
Съгласно разпоредбата
на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират неимуществени
вреди в резултат на отменена с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразна заповед за
задържане. Ищец е адресатът на отменения
административен акт, а ответникът – Областна дирекция на МВР – Кърджали, е
юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, към което принеадлужи и органът, издал отменената заповед. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на
администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл.204,
ал.1 от АПК, срещу субект по чл.205 от АПК.
За да бъде уважен предявен иск за обезщетение за
вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
администрацията, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо да бъде
установено наличието на кумулативно посочените в закона предпоставки, а именно:
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на
административен орган или негови длъжностни лица при и по повод изпълнение на
административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинно-следствена
връзка между незаконосъобразния акт и вредоносния резултат. Съобразно нормата
на чл.4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата за
вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които
са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица. Изискването за кумулативност на
тези условия, т.е. предпоставки, се изразява в това, че липсата на кое да е от тях
води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се
реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред,
като доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника тежи
изцяло върху ищеца.
Анализът на събраните в хода на настоящето съдебно
производство доказателства дава основание на съда да направи беспорен извод,
че е осъществена първата от изискуемите предпоставки за уважаване на предявения от Г.П. иск за обезщетение на твърдяните като претърпените от него неимуществени
вреди, в резултат на незаконосъобразен административен
акт. Доказано е по делото по несъмнен
начин, че въпросната заповед за задържане
на лице, издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
с рег.№1947зз-64/25.02.2020
год., е отменена с Решение №7 от 11.02.2021
год., постановено по КАД
№288/2020 год.
по описа на Административен съд
– Кърджали и което решение е окончателно. Отмененият като незаконосъобразен административен акт – заповед за
задържане на лице представлява административен
акт, отменен като незаконосъобразен, от който акт ищецът твърди да е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат
обезщетени. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че по несъмнен и
безспорен начин е установено изпълнението на първата предпоставка за уважаване на ищцовата претенция за обезщетяване на претърпените от него
неимуществени вреди, в резултат на тази незаконосъобразна заповед, тъй като същата е отменена като
незаконосъобразна, с окончателно съдебно решение.
Настоящият
съдебен състав намира обаче, че не е изпълнено второто кумулативно изискуемо
условие, за да бъде основателен и доказан
предявения от Г.П. иск за
обезщетение,
за
претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на този незаконосъобразен
административен акт - заповед за задържане
на лице.
В исковата си молба ищецът претендира обезщетение за
всички претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания, по време и
вследствие на задържането му с отменената заповед за задържане на лице, но не
се описва какви конкретно са те. Няма легална
дефиниция за понятието „неимуществени вреди”, но съдебната практика е извела наличието
на две основни групи случаи, които попадат в обхвата на понятието – физически
болки и емоционални страдания. В исковата молба не се претендират
настъпили физически болки или страдания, а от изложеното в
хода по същество от процесуалния представител на ищеца може да се изведе, че се
претендира само
наличието на някакви емоционални и психически страдания по
повод задържането на ищеца. Настоящият съдебен състав намира, че въпреки
ангажираните гласни доказателства – показанията на
свидетелката В. И., ищецът не
съумя да докаже, че действително е претърпял такива неимуществени
вреди - емоционални и психически страдания,
изразяващи се в негативни изживявания, безпокойство, уронване на неговия авторитет
и самочувствие в резултат именно на отменената като незаконосъобразна заповед за
задържане на лице.
На
първо място, липсват категорични и безспорни
доказателства, които да могат да обосноват извод, че конкретната Заповед за
задържане на лице с рег.№1947зз-64 от 25.02.2020 год., издадена от полицейски служител в РУ – Кърджали,
действително е повлияло негативно на ищеца и
в частност е довело до изживяване на негативни преживявания и в частност е
уронило неговия престиж и добро име.
Разпитаната
по делото свидетелка В. И. в показанията си не обяснява в
какво точно се изразяват негативните преживявания Г.П.,
нито пък в показанията й се съдържат твърдения за промяна в психичното състояние на ищеца,
било то краткотрайно или по-продължително, нито за уронване на неговия престиж
в града, т.е. в град Кърджали, който все пак не е толкова
малък, както свидетелката твърди. От показанията
обаче става ясно, че след пристигането на полицейските служители пред задния
вход на заведението „***”, същите не са влезли в заведението, от което да се
притеснят децата или гостите на праздненството, същите са уведомили ищеца, че
следва да се яви в Районно управление – Кърджали, но същият не е бил отведен с
патрулния полицейски автомобил, по отношение на същия не са били използвани
някакви помощни средства - било то белезници или други, ищецът, освен това, е
бил откаран до районното управление с лек автомобил, от свидетелката И., а от писмените
доказателства става безспорно ясно, че задържането на същия е продължило не 24
часа, а около 11 часа и половина/от 21:30 часа на 25.02. до 09:00 часа на
26.02.2020 год./. Свидетелката В. И. е посочила,
че пристигането на полицейските служители пред задния вход на заведението е
било възприето от неголям брой хора – от нея самата, от съпруга й и от още
четири лица/три майки и един баща/, от което не може да се направи извод, че
фактът на задържането е станал достояние на обществеността в град Кърджали или
поне на един значителен брой хора. В показанията си свидетелката е заявила
най-общо, че Г. се чувствал неудобно пред детето и пред близките си, както и е
заявила, също неконкретизирано, че за този случай се разчуло, тъй като градът
бил толкова малък, че всички се познавали и всичко се знаело. Това твърде общо
и некоркретизирано изявление явно не отговаря на истината, тъй като град
Кърджали е областен център и както бе отбелязано и по-горе, съвсем не е толкова
малък като брой население, като е пределно ясно, че няма как всички да се
познават и всичко да се знае, вкл да се знае и фактът на задържането на ищеца П.
Свидетелката
В. И. не можа да посочи конкретни факти за това, че реално близките на ищеца
са узнали за неговото задържане в полицейското управление в град Кърджали, а в показанията на същата няма
твърдения, че
след узнаване на това обстоятелство, близките и роднините му или поне някои от тях, са променили
отношението си към него. Свидетелката не
можа да бъде конкретна и да посочи конкретни факти, които да дават основание на
съда да направи извод, че действително ищецът П. е претърпял
негативни емоции, че е бил уронен неговото добро име и престиж,
че е изпаднал и се е намирал в стресова ситуация
заради издадената му
заповед за задържане.
Свидетелката И. също така, в показанията си не изложи
факти, а дори и твърдения, че в резултат от отменената като
незаконосъобразна заповед за задържане
на лице, е настъпило някаква негативна промяна в психичното
състояние на ищеца П., било то
краткотрайно или по-продължително, както и да е настъпила някаква промяна в
поведението му. От друга страна, сам по себе си факта, че и впоследствие ищецът П. продължава да отглежда и да се грижи за дъщеря сочи, че това негово задържане в Районно управление – Кърджали не се
е отразило негативно на взаимоотношенията му с детето му, нито по
някакъв начин е променило отношението на детето към него.
От изложеното по-горе следва, че в хода на производстното по делото не бе установено
на ищеца П. да
са причинени неимуществени вреди, в резултат на емоционални
и психически страдания, кито да са вледствие на промяна на социалното му
положение, както и на цялостна промяна на поведението му или на психичното му състояние, било то краткотрайно или
по-продължително, нито пък се доказа по някакъв
начин да е бил уронен неговия авторитет или добро име в обществото.
Безспорно е, че сам по себе си, престоят в помещенията за
задържане в полицията са свързани с неприятни емоции, като в конкретния случай,
предвид времето на задържането и обстоятелствата, това задържане вероятно е
предизвикало възмущение, а дори и гняв у ищеца, но тези отрицателни емоции не
могат да бъдат приети за емоционални и психически страдания, от които да са претърпени неимуществени вреди и които да подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
Така, съдът в
настоящия състав намира, че посредством ангажираните доказателства в хода на
производството по делото, ищецът не съумя да докаже да е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в неблагоприятно въздействие – причинени му емоционални
и психически страдания, вследствие на отменената като незаконосъобразна заповед за
задържане на лице. Ясно е, че настъпването
на неимуществените вреди не може да бъде предполагано. Установяването им, вида им, техния интензитет, трайността им и т.н.
е в тежест на ищеца и поради това съдът е дал изрични указания. Съдът не
може да събира служебно доказателства, установяващи тезата на едната или
другата страна в процеса, а освен това счита, че показанията на единствената, разпитана по делото, свидетелка,
са недостатъчни, а и в голямата си част негодни, да
установят, че действително на ищеца Г.П. са
причинени неимуществени вреди в резултат на отменения незаконосъобразен
акт.
На следващо място,
съдът намира за нужно да посочи, че ищецът Г.П. не доказа и наличието и на
третата кумулативно изискуема предпоставка, за
да бъде уважен предявения от нея иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ –
наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения
като незаконосъобразен административен акт и твърдените да са претърпени неимуществени
вреди. Съдът споделя довода на ответника, че претендираните то ищцата вреди не
могат да бъдат квалифицирани като преки и непосредствени такива по смисъла на чл.4
от ЗОДОВ. Както вече бе посочено, липсата на която й да е от кумулативно
изискуемите предпоставки, за да бъде
осъществен фактическия състав за
уважаване на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ има за последица отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан, със законните последици от това.
Така, с предвид всичко изложеното
по-горе съдът намира, че с решението по настоящото дело, предявеният от ищеца Г.З.П.
от *** иск против Областна дирекция на МВР – Кърджали, с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и с посочена цена на иска – 10000 лева, следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора по
настоящото дело съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните
разноски, тъй като такива не са претендирани от ответника по иска, а реално,
такива не са и сторени от него.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка
с чл.1, ал.2, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан,
предявения от Г.З.П. от ***, с ЕГН **********, иск с
правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди/ЗОДОВ/, срещу Областна
дирекция на МВР – Кърджали, за
сумата от 10000/десет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на незаконното му
задържане със Заповед за задържане
на лице с рег.№1947зз-64 от 25.02.2020
год., издадена от Й. С. Б., на длъжност *** при Районно
управление
– Кърджали към ОДМВР - Кърджали, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба, до окончателното й заплащане.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във
връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез
Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ, в
14/четиринадесет/ - дневен срок, от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: