П Р О Т О К О Л
гр. Кюстендил, 18.09.2019 г.
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, V-то отделение, в открито съдебно
заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |
ПЕНКА БРАТАНОВА ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА СИМОНА НАВУЩАНОВА |
|
при
участието на съдебен секретар: |
Галина Кирилова |
|
и
прокурора: |
Валери Пенков |
|
сложи за
разглеждане |
ВЧНД №447/2019 г. |
|
докладвано
от съдия: |
Веселина Джонева |
На именното повикване в 14:04 часа се явиха:
…
Делото е образувано по
жалби, подадени, както следва: от адв. М.М. от ВАК, в качеството му на
упълномощен защитник на К.К.Г., с ЕГН **********,*** и от адв. М.О. от КАК, в
качеството му на служебен защитник на В.А.В., с ЕГН **********,***, двете
жалби, насочени срещу определение на РС-Дупница, постановено по
ч.н.д.№1028/2019 г. по описа на съда, с което по отношение на К.К.Г., с ЕГН **********
и В.А.В., с ЕГН **********, обвиняеми по ДП №96/2019г. по описа на РУ на МВР –
гр.Бобов дол, са били взети мерки за неотклонение „Задържане под стража“.
В подадените жалби се
съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение, като се твърди отсъствие на предпоставките за вземане по отношение
на обвиняемите на най-тежките мерки за неотклонение. Претендира се отмяна на
акта и вземане на по-леки или никакви мерки за неотклонение.
Прокурорът счита жалбите
за неоснователни и пледира за потвърждаване на определението на ДнРС.
ОС-Кюстендил, след като
се запозна с материалите по делото, намира, че определението е неправилно,
поради следното:
По отношение на К.К.Г., с
ЕГН ********** и В.А.В., с ЕГН ********** са били повдигнати обвинения за
престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,за
това, че на 11.09.2019 г. около 02.10 часа в с.Мало село, общ.Бобов дол, в
съучастие, с предварително приготвени средства, от огнище, са взели дървени
колове, като К.Г. е нанесъл удари с дървен кол в областта на главата и е
причинил средна телесна повреда на Н. Г. ***, изразяваща се във фрактура
/счуване/ на черепната кост в областта на тила, представляваща разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Двете обвиняеми лица не
са осъждани. В.В. е студент и работи по трудово правоотношение; живее под наем
в гр.София. По отношение на двамата обвиняеми са представени характеристики, с
добри характеристични данни.
С обжалваното
определение, РС-Дупница е приел, че по отношение на обвиняемите са били
изпълнени предпоставките на чл. 63 от НПК и е взел спрямо тях най-тежката мярка
за неотклонение.
Като съобрази
гореизложеното и като взе предвид и материалите по приложеното ДП №96/2019г. по
описа на РУ-Бобов дол, както и приетите в рамките на съдебното производство
документи, настоящата инстанция приема
от правна страна следното:
Съгласно чл. 64, ал. 4 от НПК, мярка за неотклонение в досъдебното производство се взема при наличие на
предвидените в чл. 63, ал. 1 от НПК предпоставки. Последната разпоредба
предвижда кумулативното установяване на няколко предпоставки, а именно: 1) от
доказателствата по делото да може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение;
2) повдигнато обвинение да е за престъпление, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и 3) да съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Правилна е преценката на
ДнРС за наличието на първата предпоставка по чл. 63, ал.1 от НПК, а именно –
наличие на обосновано предположение за авторството на деянието. От събрания
доказателствен материал в хода на досъдебното производство може да бъде
направен обоснован извод, че и двамата обвиняеми са съпричастни към извършване
на престъплението, за което им е било повдигнато обвинение, макар участието на
всеки от тях да се различава по степен и форма. Действително, показанията,
които лицата са дали като свидетели, не представляват годно доказателствено
средство след промяната на процесуалното им качество в обвиняеми, но в
досъдебното производство се съдържат и други доказателствени източници относно
авторството на деянието - например в показанията на свидетелите Б. М., Е. В. и
Д. К.. Не се споделят доводите на защитата, че в показанията си последните две
лица признавали извършителство на престъплението, тъй като това са полицейски
служители, които възпроизвеждат свои възприятия относно дадени от обвиняемите
обяснения, касателно действия на последните. Доколкото разследването е в своя
първоначален етап, събраните до този момент доказателства са напълно достатъчни
да обосноват предположението по чл.63 ал.1 от НПК, без да е потребно наличието
на абсолютна категоричност и несъмненост на направения извод. В този смисъл се
споделя извода на ДнРС за наличие на обосновано предположение относно
извършителството на престъплението, в което лицата са обвинени.
Налице е и втората от
гореказаните предпоставки, тъй като за престъплението, за което на В. и на Г. е
било повдигнато обвинение– престъпление по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.20 ал.2 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода до шест
години.
Според настоящия състав,
от данните по делото, обаче, не може да се изведе обосновано предположение за
съществуваща опасност обвиняемите да се укрият или да извършат престъпление. В.
и Г. не са осъждани. Имат регистрирани постоянни адреси, като първият е и
трудово зает. Всеки от тях има създадена социална обвързаност с местоживеенето
му. При това положение, неправилен се явява изводът на ДнРС за наличие на
реална опасност двамата да се укрият или да извършат престъпление. Не са
изпълнени предпоставките на чл.63 ал.1 от НПК, поради което на основание чл.64
ал.4 от НПК, по отношение на обвиняемите следва да бъдат взети по-леки мерки за
неотклонение. Предвид данните, съдържащи се в материалите от досъдебното
производство, сочещи на този етап на извод за по-висока степен на противоправна
деятелност, осъществена от обвиняемия К.Г. (за когото може да се предположи, че
фактически е нанесъл ударите, довели до причиняване на травмата на
пострадалия), съдът приема, че спрямо този обвиняем целите на мерките за
неотклонение ще бъдат постигнати, посредством вземане на мярка „парична
гаранция“, която, предвид липсата на трудови доходи, следва да бъде в размер на
1 000 лева. По отношение на обвиняемия В.В., следва да бъде взета мярка за
неотклонение „подписка“.
Настоящата инстанция ще
измени обжалваното определение в горния смисъл, като счита, че с така
определените по-леки мерки за неотклонение в най-пълна степен ще се постигнат
целите, предвидени в чл.57 от НПК, без да се стига до неоправдана репресия
срещу лицата.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 434/13.09.2019 г. на ДнРС, постановено по
ЧНД № 1028/2019 г. на ДнРС и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА по отношение на обвиняемия К.К.Г. мярка за неотклонение
„парична гаранция” в размер на 1000 лв. като определя срок за внасяне на същия
10 дни, считано от днес.
ОБВИНЯЕМИЯТ да се освободи незабавно след
внасяне на гаранцията.
ВЗЕМА по отношение на обвиняемия В.А.В. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, която да се изпълнява по
мястото на настоящия му адрес: гр. София, кв. „***”, бул. „***, първи
надпартерен етаж, ателие № 1.
Копие от настоящето определение в тази част да се
изпрати на органите на МВР гр. София за осъществяване на контрол по отношение
на взетата мярка за неотклонение „Подписка”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Заседанието по делото приключи в 15.00 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: