№ 921
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.ева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000503409 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 265657 от 08.09.2021 год., постановено по гр.д.№ 7602/2019 год. по описа на
СГС, I-1 състав е отхвърлен предявен от Д. Ж. М. против В. Г. Н. главен иск с правно
основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността като привиден и евентуален
иск за прогласяване нищожността на основание чл.17 от ЗЗД като привиден, прикриващ
дарение, на договор от 26.11.2010 г. за покупко-продажба на недвижим имот, Апартамент №
**, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.207.63.1.95, находящ се в гр.
***, ж.к. ***, с площ от 63.89 кв.м., заедно с мазе № 28 с площ от 5 кв.м. и таванско
помещение № 13 с площ от 4 кв.м., заедно с 0.578 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, както и иск с правно основание чл.30, ал.1
от ЗН за възстановяване на запазена част. С решението са разпределени разноските по
делото.
Решението е обжалвано от ищеца Д. Ж. М.. Правят се оплаквания, че съдът не е обсъдил в
цялост събраните по делото доказателства и от там е достигнал до неправилен извод
относно действителността на сключения договор. Твърди, че по отношение на сключения
договор за покупко-продажба е налице абсолютна симулация, тъй като страните не са
желали настъпване на правните последици, което се установявало от свидетелските
показания по делото и обстоятелството, че не е платена продажна цена по сделката. Отделно
от това, при условията на енетуалност навежда доводи за неправлино възприет извод от
1
съда, че сключения договор не прикрива дарение, което пък накърнява запазената й част от
наследеното имущество. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което
главният иск да бъде уважен, а при условията на евентуалност – да бъде уважен и
евентуалния такъв. Претендира разноски.
Въззиваемият В. Г. Н., чрез процесуален представител оспорва навените по жалбата доводи
и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноските по делото.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо. Преценявайки основателността на
жалбата съобразно изложените оплаквания, касаещи наличието на основанията за
недействителност на договора, на посочените основания, съдът намира следното:
В исковата молба Д. Ж. М. твърди, че е наследник по закон на своя баща Ж. М., починал на
05.12.2018 г., последният от своя страна единствен наследник на М. М., починала на
22.09.2018 г., като двамата притежавали недвижим имот, находящ се в гр.***, ж.к „***”,
бл.***, представляващ Апартамент № **, на 6-ти етаж от вход Г, който приживе
прехвърлили чрез договор за покупко-продажба на ответника. Поддържа се, че този договор
е нищожен, като сключен при условията на абсолютна симулация, тъй като страните не са
желаели настъпването на последиците му, а целта е била имотът привидно да се прехвърли
на ответника до погасяване задълженията на наследодателя на ищцата М. към трето лице,
след което собствеността да се прехвърли обратно. Ако съдът счете, че договорът не е
нищожен поради абсолютна симулация, навежда на неговата относителна симулативност по
чл.17 от ЗЗД, като прикриващ дарение с твърдение да не е била платена посочената в
нотариалния акт продажна цена. Твърди прикритата сделка да накърнява запазената ѝ част с
искане за нейното възстановяване по чл.30 ЗН.
Ответникът В. Г. Н. оспорва исковата претенция, като излага доводи, че сключената сделка
е породила целените от страните правни последици и не е налице твърдяната
недействителност, поради което моли за отхвърляне.
Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционния съд въз
основа на анализ на приетите доказателства, като по нея не се и спори между страните.
Не е спорно по делото, че на 26.11.2010 год. между Ж. Б. М. и М. К. М., като продавачи и
В.Н., като купувач е сключен договор за покуп-ко продажба, оформен с нотариален акт №
20, том II, дело № 194/10 год. по описа на нотариус П., по силата на който са прехвърлили
на купувача правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.***, ж.к „***”,
бл.***, представляващ Апартамент № **, на 6-ти етаж от вход Г, за продажна цена в размер
на 50 000 евро, която сума продавачите са получили от купувача съобразно дяловете си
предварително и напълно, както и че продавачите запазват безвъзмездно правото на
ползване върху имота заедно и поотделно до края на живота си.
2
Не е спорно също така, че ответникът и бащата на ищцата са били близки приятели и
колеги, които работили като таксиметрови шофьори, както и че преди сключването на
договора за продажба на имота срещу М. била издадена заповед за изпълнение по чл.417
ГПК и изпълнителен лист на 03.09.2010 г. по гр.д.№ 33282/2010 г. по описа на СРС, 72
състав, за сумата от 6506.29 евро въз основа запис на заповед в полза на „Т.Б.А.Л.“ АД, с
което дружество е имал сключен договор за лизинг на лек автомобил. Въз основа на
издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20108410403357 по
описа на ЧСИ, по което му била връчена покана за доброволно изпълнение.
Пред първоинстанционният съд са разпитани четирима свидетели.
От показанията на свидидетеля Г. се установява, че е съученик на ищцата и познава баща й
Ж. М., който в разговори споделял, че процесното жилище трябва да остане за дъщеря му и
нейните деца. Споделял, че има финансови проблеми и необходимост от парични средства
поради наличие на задължения, които трудно погасявал и по тази причина обмислял
възможността да прехвърли апартамента на дъщеря си. Не е споменавал на свидетеля, че
може да го продаде на някой друг. Знае, че апартамента е продаден, но не знае на кого.
Свидетелката К., майка на ищцата и бивша съпруга на М., с когото се развели през 1984 г.,
чийто показания съдът преценява съобразно чл.172 от ГПК установява, че след развода
живеела в съседен вход на същия блок и поддържала добри отношения с него, както и
помагала в грижите за майка му. За продажбата разбрала през септември 2018 г., когато
бившият й съпруг споделил, че са го посъветвали да прехвърли апартамента си на ответника
за да не може дъщеря му да наследи неговите дългове и да продадат принудително
жилището. С ищцата се разбрали да съберат сумата от 3 000 лева, да се явят пред нотариус и
да си върнат апартамента. Бившият ѝ съпруг изразявал увереност, че ответникът, както и
съпругата и децата му, никога няма да имат претенции към процесния апартамент. Сочи, че
М. имал сериозни финансови затруднения, без да знае точно какви, както и лично й казал, че
не е споделял с приятели за прехвърлянето на имота на друго лице.
От показанията на свидетеля П. се установява, че в края на м. септември или м. октомври
2010 г. ответникът, когото познавал отдавна, го помолил да отиде с него
до процесния апартамент на М., където парите за продажбата му били предадени в брой.
Видял как ответникът предава на М. парична сума в пачки на банкноти в евро, но не знае
колко. М. ги взел и заявил, че ще ги преброи по-късно, а след това извикал такси за да
отидат с ответника при нотариус за оформяне на сделката. След продажбата свидетелят
разговарял с ответника, който му казал, че купил апартамента, както и с М., който му
споделил, че е благодарен на В.Н. за помощта.
Свидетелят Г. Н. пък установява, че познава ВВ.Н. и Ж. М. като клиенти в автосервиза,
където работи, а и е съсед с първия. Сочи в показанията си, че закарал Н. и свидетеля П. до
апартамента на М. и присъствал на срещата, на която била предадена сумата. М. прибрал
парите, без да ги брои и заедно с купувача тръгнали да изготвят документите по продажбата.
Не знае каква сума е била предадена, както и ответникът не му е казвал за колко е купил
апартамента. На двамата свидетели /Н. и П./ ответникът казал, че парите, които предава са
3
предназначени за покупка на имот.
Решението е правилно и съдът на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите му.
Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД привидните договори са нищожни. Такива са договорите,
при които страните са се съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните им последици, а
целят създаването на привидност пред третите лица за това какви са действителните им
отношения. Привидността бива относителна и абсолютна. При абсолютната симулация
страните изобщо не желаят да се обвържат от последиците на сключения договор и без да
прикриват друго съглашение, а когато страните сключат договора, но не желаят да се
обвържат с него, а с последиците на друго прикрито съглашение е налице относителна
симулация. В този случай привидното /външно обективирано/ съглашение е нищожно на
основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, като в отношенията между страните се прилагат
правилата на прикритото, ако са налице условията за неговата действителност-чл.17, ал.1
ЗЗД.
За да се приеме абсолютна симулация и в този смисъл нищожност по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД
следва да се установи, че страните по оспорения договор не са имали воля да се обвържат от
него, конкретно да се прехвърли правото на собственост върху имота срещу заплащането на
определена цена, а са го сключили само за да създадат привидна правна последица,
настъпването на която не са желаели. Съответно за да се приеме относителна симулация по
чл.17 от ЗЗД следва да се установи, че действителната воля на страните е била вместо с
продажба да се обвържат с друг договор. И в двете хипотези привидността не се предполага,
а подлежи на главно и пълно доказване от ищеца.
Принципно симулацията се установява с писмено доказателство, наречено „обратно писмо“,
в което страните са обективирали признанието за привидност на сключения договор, респ.
прикритото съглашение. В настоящия случай поддържаната от ищцата симулативност на
договора за продажба не се основава на „обратно писмо“, което да съдържа изявление на
продавачите и/или ответника, че волята им при неговото сключване е била различна от тази
изразена в съставения нотариален акт, нито по делото са представени писмени
доказателства от категорията на тези по чл.165, ал.2 от ГПК, които да навеждат вероятна
привидност. Събрани са единствено свидетелски показания, от чиийто съвкупен анализ не
може да се обоснове извод, че постигнатото съгласие за сключване на процесния договор за
продажба да е било симулативно.
Нотариалният акт, в който е оформен договора е официален свидетелстващ документ с
материална доказателствена сила, удостоверяващ фактите, които са се осъществили пред
нотариуса: явяването на страните, прочитането на акта и изявлението им за съгласие с
неговото съдържание, както и в частта, отразяваща удостоверяването от нотариуса, че
продавачът по сделката е направил изявление, че е получил продажната цена, а в частта за
самото изявление на продавача за получаване на цената има характеристиките на частен
документ, който обвързва автора си и неговите универсални правоприемници. В този
смисъл отразеното в нотариален акт № 20, том II, дело № 194/10 год. по описа на нотариус
4
П. изявление на продавачите да са получили продажната цена от 50 000 евро предварително
и в брой не се опровергава, а се потвърждава от показанията на свидетелите П. и Н., които
са присъствали на предаването на сумата, макар и да не знаят точно колко е било платено.
За да е налице абсолютна симулация следва да бъде установена съгласувана воля на
страните, че не желаят да се обвържат от правните последици на сключения договор. При
продажба фактът на неплащането на цената не е елемент от фактическия състав на чл.26,
ал.2, пр.5 от ЗЗД, а може да служи само като индиция за симулативност. Но в настоящето
производство се установи, че купувачът е платил цената, съответно продавачите са я
получили, което недвусмислено сочи на воля да се обвържат с договора и са желаели
именно произтичащите от него правни последици - да се прехвърли правото на собственост
срещу определена цена.
Изложеното в пълна степен важи и по отношение поддържаната относителна симулация по
чл.17 от ЗЗД. Обективираното в нотариалния акт съгласие за продажба и доказаното
плащане на цената от купувача на продавачите изключва не само привидност по смисъла на
чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, но и привидност с прикриване на договор за дарение. В подкрепа на
последното ищцата не е привела нито едно доказателство, а в показанията си всички
разпитани свидетели говорят за продажба, т.е. от тях не се установява, че действителната
воля е била имотът да бъде подарен, вместо продаден. Обстоятелството, че години след
прехвърляне правото на собственост наследодателят на ищцата и неговата майка са живели
в апартамента е в упражняване правото им да го ползват пожизнено, изрично уговорено с
договора. Учреденото право на ползване по продажбения договор има отношение
единствено към възможността продавачите да продължат да упражняват фактическа власт
върху имота и след разпоредителната сделка.
Изложените доводи за сериозни финансови затруднения и дългове към различни кредитори
на продавача М., започналото против него принудително изпълнение непосредствено преди
продажбата, изявленията му пред ищцата и други лица, че ще остави имота на нея, както и
разговорите с дъщеря му години след това да съберат парична сума и да си възстановят
собствеността върху имотане обосновават друга воля към момента на сключване на
договора, освен изразената в нотариалния акт.
По изложените съображения предявените в условията на евентуалност искове с правно
основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и чл.17 от ЗЗД са неоснователни и правилно са
отхвърлени. Отхвърлянето на втория иск за относителна симулация обуславя отхвърляне и
на съединения с него иск по чл.30 от ЗН, тъй като не е налице дарение, което да уврежда
ищцата като наследник със запазена част.
Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции, решението на
първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, на правно
основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 2 500 лева, съгласно представен списък
по чл.80 от ГПК.
5
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265657 от 08.09.2021 год., постановено по гр.д.№ 7602/2019
год. по описа на СГС, I-1 състав.
ОСЪЖДА Д. Ж. М. да заплати на В. Г. Н. сумата от 2 500 лева, разноски по делото пред
въззивния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6