№ 66
гр. Тутракан, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200202 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. Ж. Д., с ЕГН **********, от ***, срещу
Електронен фиш серия К № 7974746, издаден от ОДМВР - Силистра, с
който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
600 /шестстотин/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от издадения ЕФ, жалбоподателят го обжалва в срок. Моли
съдът да отмени ЕФ като незаконосъобразен. По същество в жалбата се
твърди, че не е било ясно в какво качество е наказан жалбоподателят – дали
като физическо лице, или като представител на дружеството собственик на
МПС. На тази плоскост, ако се приемело, че е налице втората хипотеза,
според него е налице несъответствие между фактическото описание и
юридическото формулиране на обвинението, което представлявало основание
за отмяна на ЕФ. Сочи се, че от ЕФ не ставало ясно каква е скоростта на
движение, за която е санкциониран. Твърди се, че не е приложен чл. 16, ал. 5
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и че ако е бил приложен, то е следвало
наказанието да е в по-нисък размер. Възразява се, че с ЕФ не са представени
нито данни за годността и точността на АТСС, нито снимковият материал, с
който се установява нарушението. Навеждат се доводи и за неправилна
квалификация на деянието.
Въззиваемата страна – директорът на ОДМВР – Силистра, редовно
призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Подадено е
писмено становище от редовно упълномощен негов представител – В.А.,
1
главен юрисконсулт на ОДМВР – Силистра, с наведени доводи в подкрепа на
издадения ЕФ. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
недоказана. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура гр. Силистра ТО гр. Тутракан, редовно призована,
не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
Свидетелят Д. Й. Р. изпълнява длъжността полицейски инспектор в
сектор „Пътна полиция“ към РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра.
На 19.08.2023 г. св. Р. осъществявал контрол на скоростта на движение
на преминаващи моторни превозни средства по път II-21, км. 43+00, в
близост до комплекс „Роял“, намиращ се на територията, обслужвана от РУ –
Тутракан при ОДМВР – Силистра. В посочения участък от пътя, чрез пътен
знак „В 26“, било въведено ограничение на скоростта до 60 км/ч.
Полицейският служител осъществявал дейността си посредством
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № 120cd3e. Последното
било насочено в посока от гр. Русе към гр. Силистра, като заснемало
автомобилите, движещи се и в двете посоки.
В 14:41 ч. техническото средство заснело лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 350 Блутек 4 матик“ с рег. № ***, движещ се към
АТСС със скорост 118 км/ч. Нарушението било заснето от устройството,
което е видно от приложената разпечатка на снимка № 120CD3E/0031631. От
последната са видни регистрационният номер на автомобила, неговата марка,
скоростта и посоката му на движение, участъкът от пътя, по който се движи
автомобилът, координатите на мястото, на което е позиционирано АТСС, дата
и часът на извършване на нарушението, типът и индивидуалният номер на
АТСС. Установената стойност на скоростта, след приспадане на максимално
допустимата грешка при измерване на скорост в полеви условия, се равнявала
на 114 км/ч.
На 22.08.2023 г. бил издаден Електронен фиш серия К № 7974746 срещу
законният представител на ЮЛ собственик на автомобила („П. Д.“ ЕООД),а
именно жалбоподателя П. Ж. Д., с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка
с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му било наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от ЗДвП.
На 01.09.2023 г. ЕФ бил връчен на жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на
2
свидетеля Д. Р.; з. к. на ЕФ серия К № 7974746; справка картон на водача;
копие от известие за доставяне ИД PS 004LSP 0; Заповед № 8121з-
46/12.01.2022 г.; Организационно-технологични правила за работа с мобилни
АТСС модел „ARH CAM S1“; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; Протокол от
проверка № 086-СГ-ИСИС/15.06.2023 г.; Протокол за използване на АТСС;
Снимки на разположение на камерата; снимка 120CD3E/0031631 към ЕФ
серия К № 7974746 от 22.08.2023 г.; Сертификат на Д. Й. Р. за преминато
обучение за работа със стационарна преносима система за контрол на
скоростта; данни от ТР за П. Д.; Справка по история на ПС с рег. № ***;
справка АИС регистрация на ПС с рег. № ***; Служебна бележка УРИ
342 000 13165/01.07.2021 г. по описа на ОДМВР – Силистра.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП и по реда на чл.
58д и сл. от ЗАНН от лице, страна в производството, имащо правен интерес.
Като такава тя е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4,
изр. второ от ЗДвП, тъй като ОДМВР – Силистра е съответната
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението. Настоящият състав намира, че
обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити,
чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й
заплащане.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това
е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за
налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира
приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Електронният фиш е съставен на основание фиксирано и заснето
нарушение по ЗДвП, а именно движение на МПС със скорост, надвишаваща
максимално допустимата за съответния участък. Нарушението е установено с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип ARH CAM S1 № 120cd3e. Участъкът от пътя, на който е заснето
нарушението, е с ограничение на скоростта за движение до 60 км/ч.
Наказващият орган, при комплектоване на преписката за съда е
приложил доказателства за първоначалното одобряване на типа средство за
измерване на скоростта на МПС и заснемането им, както и протокол за
последната извършена проверка на техническото средство, което е използвано
за заснемане на нарушението, извършено от жалбоподателя.
Образецът на електронния фиш се одобрява със заповед на Министъра
на вътрешните работи, копие от която е приложено по делото, както е
3
приложено и копие от одобрения образец.
Електронният фиш е издаден при напълно изяснена фактическа
обстановка от наказващия орган.
От обективна страна, изпълнителното деяние на извършеното
нарушение се състои в управлението на МПС със скорост, по-висока от
указаните в чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП. В настоящия случай
заснетата скорост е 118 км/ч, която след приспаднатия толеранс е редуцирана
до 114 км/ч – т.е. нарушението се състои в превишаване с 54 км/ч., тъй като е
въведено ограничение за процесния пътен участък с пътен знак „В 26“ от 60
км/ч.
От субективна страна, жалбоподателят е действал небрежно, тъй като
съгласно чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП е бил длъжен да спазва
ограничението на скоростта на управлявания от него автомобил, като
същевременно при полагане на дължимата грижа е бил в състояние да
предотврати осъществяването на нарушението.
Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил както от обективна, така и субективна страна процесното
административно нарушение.
От приетото като доказателство заверено копие на Протокол от проверка
№ 086-СГ-ИСИС/15.06.2023 г. е видно, че процесното АТСС е преминало
технически преглед в периода 12-15.06.2023 г., като е дадено заключение, че
съответства на одобрения тип. Доколкото в т. 31 от Заповед №А-616,
издадена от председателя на ДАМТН на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за
измерванията, периодичността на метрологичният контрол относно
„скоростомерите“ е 1 година, то следва, че АТСС е било технически изправно
към процесната дата.
От приложеното по делото копие на ЕФ е видно, че жалбоподателят е
наказан в качеството му на законен представител на дружеството собственик
на МПС. Несъстоятелни са доводите, изложени в жалбата, че при това
положение е следвало нарушението да бъде квалифицирано с привръзка към
чл. 189, ал. 5 във вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Изводът следва от
обстоятелството, че посочените разпоредби не касаят правната квалификация
на нарушението, а единствено процедурата по връчването на ЕФ.
От доказателствения материал по делото (показанията на свидетеля и
приложената снимка към ЕФ) се установява, че заснетата скорост на
движение на процесното МПС е била 118 км/ч. След приспаднатия на
основание чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 във връзка с чл. 755, ал. 1, т. 2
от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, толеранс от 3 %, равняващ се на 3,54 км/ч, санкционираната скорост
на движение е установена като 114 км/ч (въпреки че фактически е с 0,46 км/ч
под нея). В чл. 189, ал. 4 от ЗДвП като реквизит на ЕФ липсва посочването на
обстоятелството каква е стойността преди приспаднатия толеранс. Именно
поради това и защитните възражения, развити на тази плоскост, се явяват
неоснователни.
В отговор на възраженията, че с ЕФ не са били връчени данни за
годността на АТСС и необходимият снимков материал, следва да се посочи
единствено, че такова законово изискване не съществува.
Правната квалификация на нарушението съдът счита, че е достатъчно
прецизна. В ЕФ е текстово описано в какво се състои нарушението, а именно
в превишаване максимално допустимата скорост на движение от 60 км/ч за
извън населено място, въведена с пътен знак „В 26“ (чл. 20, ал. 2 във връзка с
ал. 1 от ЗДвП) с 54 км/ч (чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП). Налице е корелативна
връзка между обстоятелствената част, изложена в ЕФ, и цифровото
обозначение. Вписването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдът не счита за
процесуално нарушение, доколкото посочва както основанието за издаване на
ЕФ, а не за съставянето на АУАН (в отклонение от общия ред, уреден в
ЗАНН), така и необходимите реквизити на ЕФ.
4
Имайки предвид горното съдът счита, че липсват основания
електронният фиш да бъде отменен, поради което същият следва да бъде
потвърден като законосъобразен.
В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е
направено искане за присъждане на сторените разноски по делото в полза на
АНО, като не е посочен размер. Предвид бланкетния характер на становището
на процесуалния представител на АНО (в което дори не е направено
единственото полезно в такъв случай възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН) и
почти пълната липса на конкретизация по спорните въпроси, съдът счита, че
следва да присъди разноски в минимален размер. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП той се равнява на
80 лв.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 7974746, издаден от
ОДМВР – Силистра, с който на П. Ж. Д., с ЕГН **********, от ***, на
основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лв. за
нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен.
ОСЪЖДА П. Ж. Д., с ЕГН **********, от ***, на основание 63д, ал.4 и
ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ да заплати в полза на
ОДМВР – Силистра сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-
дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред
Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5