Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 28 26.02.2021
година град Търговище
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На двадесет и шести януари 2021 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ
АНГЕЛОВ
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 120 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Правно
основание на иска е чл.204,ал.4 АПК вр. ал.1 от ЗОДОВ.
Производство е образувано по искова
молба от Н. Н., с която първоначално срещу община
Търговище са предявени искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 2223,50 лева и
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лева в резултат
на незаконосъобразни действия, изразяващи се в издаване на скици за парцел, в
които липсва съдържание, изискуемо се по закон, наличие на данни и
обстоятелства, които не отговарят на действителните, както и за
незаконосъобразни бездействия, изразяващи се в поддържане на разписни листа в
състояние, което не отговаря на действителното правно положение, извършени от
длъжностни лица на отдел „Териториално-селищно устройство“ към Търговище.
Претендира разноски в настоящото производство.
Постъпила е молба за отстраняване на нередовност
Вх.№2096/16.11.2020 г.
Допълнително са
конкретизирани ответните страни. Претендират се претърпени вреди за периода
2015 – 2019 г.
Претендираните неимуществени вреди са против Т. К.в
размер на 5000 лв.
Претендирана е искова сума за претърпени имуществени
вреди в
размер на 173, 50 лв. при условията на евентуалност от първоначално посочената
сума в размер на 2223,50
лева спрямо
община Търговище
в резултат на незаконосъобразни действия, изразяващи се в издаване на скици за
парцел, в които липсва съдържание, изискуемо се по закон, наличие на данни и
обстоятелства, които не отговарят на действителните, както и за
незаконосъобразни бездействия, изразяващи се в поддържане на разписни листа в
състояние, което не отговаря на действителното правно положение, извършени от
длъжностни лица на отдел „Териториално-селищно устройство“ към Търговище.
Твърдяните действия респ.
бездействия са фактически не правни.
Сумите се претендират ведно със законната лихва.
Твърди издаване на скици с
липса на законово определените и изискуеми реквизити, както и такива съдържащи
вписани факти, които не отговарят на действителното правно положение.
Позовава се на отговор от Началник отдел при „Държавен архив“
Търговище, съгласно който през 1989 г. по искане на Община Търговище са й
предадени: кадастрален и регулационен план на с. Въбел от 1962 г., ведно с
разписни листи към регулационния и кадастрален план, скици за изменение на дворищната
регулация по регулационния план на с. Въбел за периода от 1953-1967 г. и
стопански регистър към регулационния план на с. Въбел от 1969 г. Планът от 1962
г., ведно с разписните листи, е представен на ищеца едва през 2018 г., т.е. 3
(три ) години след отпочването на действия по търсене на правата му. Излага доводи, че от всички приложени към исковата молба скици,
които са само и единствено за един и същ имот
отразените данни се разминават, освен, че не отговарят на правната
действителност. Вредите са за периода от 2015 г. до 2019 г.
Излага доводи, че неправдоподобно е издаването на скици за един
и същ имот през различен период от време да съдържат вписани различни данни,
като всички са за пред съда. Ищецът като носител на доказателствената тежест се е стремял доказване на собствената си
правота. Право, което изначално му е било потъпкано след като скиците носят
различна, незаконосъобразна информация. „Грешки“, които Община Търговище
признава в писмо с изх. №94-00-3044/27.09.2019 г. Тези „грешки“ са причинили в
достатъчна степен имуществени и неимуществени вреди, като водене на няколко
съдебни процеса,
Видно от приложените
доказателства - писма до Община Търговище, „…които съвсем не са в пълен обем, ищецът
твърди, че се е терзаел. Всички негови писма са пропити със страдание и мъка по
търсене на обективни причини - Защо плановете, нужни му за защита правото му на
собственост не се представят?; Защо отразяването на данни по издаваните му
скици, за които плаща, е различно, непълно, неточно, неотговарящо на истината?
А всяка експертиза в дело е финансов ресурс!“
Твърди се, че е незаконосъобразно
е бездействието за непредоставяне на плана от 1962 г. от 2015 г. до 19.09.2018
г. (писмо на Община Търговище с изх. №ТСУ-04- 00-2367/09.10.2018 г.). В писмо с
изх. №ТСУ-94-00-2095/25.08.2016 г., архитектът при Общината отговоря, че в
архивите на дирекция „ТСУ“ не се съхраняват плановете от 1925 г. до 1965 г., а е
налице копие от действащ през този период план, изчертан върху платно. Противно
на това, „Държавен архив- Търговище“ отговаря на 31.07.2018 г., че кадастрален
и регулационен план, ведно с разписните листи към него от 1962 г. е предаден на
Община Търговище през 1989 г. Едва след тази дата, достояние на ищеца става
планът от 1962 г. За този период са издадени пет броя скици. Нито една, от
които не отразява данни по плана от 1969 г.
Налице е разликата в данните
по Скица №КСК-ТСУ- 347/08.04.2015 г. и Скица №СК-ТСУ-19291/12.12.2018 г. Всички
издадени скици са подписани от инж. Т. К.- Началник отдел „ГСУ“ при Община
Търговище. При издаването на скиците са допуснати следните незаконосъообразни
действия и бездействия според ищеца.
Издадените през 2015 г. и 2016
г. скици не отговарят на изискванията на закона - чл.31, ал. от Наредба №З от
28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри /отм./ приложима - ДВ, бр.82/21.10.2011 г., като
същите не са съгласно Приложение №12 към 85, ал.1 от ПЗР на акта, както следва:
1. Скица КССК-ТСУ-140/19.02.2015
г., е издадена за УПИ У-316, кв.35 по плана на кв. Въбел, като същата не
съдържа: стар номер на имота, т.е. този от който е образуван; № /номер/ и дата
на заповедта, с която е одобрен плана и № и датата на заповедта за последно
изменение на имота- дори да са налице повече от една заповед, всички те следва
да бъдат отразени, вместо изписаното „По стар план действал към 1965 г”. През
1965 г. има две заповеди, с които е изменен кадастралният план - Заповед №41/27.02.1965
г. и Заповед №1338/14.09.1965 г.; липсва отразяване на площта на имота; липсва
отразяване на трайното предназначение и начина на трайно ползване на имота;
изписани са само две от четирите граници на имота;
2. Скица №ТСУ-345/08.04.2015г.,
е издадена за УПИ ХП1-299, кв.27 по плана на кв. Въбел, като същата не съдържа:
стар номер на имота, т.е. този от който е образуван; № /номер/ и дата на
заповедта, с която е одобрен плана и № и датата на заповедта за последно
изменение на имота - дори да са налице повече от една заповед, всички те следва
да бъдат отразени, вместо изписаното „По план действал от 1Х.65- У.68”. През
1965 г. има две заповеди, с които е изменен кадастралният план - Заповед №41/27.02.1965
г. и Заповед №888/14.09.1965 г.; липсва отразяване на площта на имота; липсва
отразяване на трайното предназначение и начина на трайно ползване на имота;
изписани са само две от четирите граници на имота: най-големият порок на тази
скица е неправилното отразяване на М. Т. М.като собственик - лице с такова име
не фигурира сред лицата придобивали имота, като М. Т. М.не е собственик на имот, за който
е отреден парцел ХШ-229, кв.27 по плана на кв. Въбел по плана одобрен със
Заповед №18388/14.09.1965 г. С тази заповед се прави частично изменение на
плана по отношение на имоти ХIII-229 и ХII-229 което изменение дава
отражение на площите им.
3. Скица
КСК-ТСУ-346/08.04.2015 г. е издадена за УПИ ХIII-229, кв.27 - с
единствената разлика, че „По план действал от У.68 г. до IХ.81 г.”, скицата страда от същите пороци като
предходната. В този период, планът е действащ, одобрен със Заповед №1338/14.09.1965
г. - частично изменение, засягащо вътрешната граница между имотите, даващо
изменение по отношение на площите им. Правилно единствено са отразени правата
на собственост досежно имот, представляващ парцел ХII-229 в патримониума на Гр.
Д. Ст. и П. и И. Д.;
4. Скица №СК-ТСУ-347/08.04.2015
г. е издадена за УПИ IХ-499,
кв. 18, чиито пороци са в липсата на отразяване на реквизитите по чл.З1, ал.1
от Наредба №З/28.04.2005 г. в пълен обем;
5. Скица №СК-ТСУ-1291/12.12.2016
г. за УПИ IХ499,
кв.18, т.е. за същия имот, за който е издадена предходната скица с дата от
08.04.2015 г. Твърди, че единственото
правилно нещо в нея е Заповед №878/18.09.1981 г. Собственик на този имот е Н.Н.
- така както е отразено в Скица №-ТСУ-347/08.04.2015 г. с правилно отразяване
на титула му на собственост; в останалата си част - скицата страда от пороци,
поради незаконосъобразното неотразяване на изискуемите по чл.31, ал.1 от
Наредба №3/28.04.2005 г. реквизити, за което е и Приложение №12 от наредбата.
През 2019 г. са издадени три
незаконосъобразни скици според ищеца.
1. По Скица №-ТСУ-319/26.03.2019
г., неправилно е отразено лицето „М. Т. М. ” като собственик на парцела; без конкретно
вписване на заповедите и отразяване на промените, които следват от тях; липсва
отразяване на площ както и другите задължителни реквизити;
2 По Скица №-ТСУ-320/26.03.2019
г., противно на всички издадени до този момент скици - не е отразен нито собственик
на парцел V-316,
нито на УП-316 от кв.З5; без отразяване на останалите задължителни реквизити,
същата е в противоречие със следващата Скица №-ТСУ-821/26.03.2019г., която по
съдържанието си също не съдържа изискуемите по закон реквизити.
Имуществените вреди произтекли
от издаването на горепосочените незаконосъобразни актове са в размер на 173,50
лв. (сто седемдесет и три лева и 0,50 ст.), представляващи платени такси, в
т.ч. и 11,00 лв. (единадесет лева), представляващи платени такси за извършени
услуги в „Държавен архив-Търговище“ във връзка с „установяване на фактическото
местонамиране на плана от 1962 г. Претенцията за
предявените имуществени вреди е в общ размер на 2223,50 лв. (две хиляди двеста
двадесет и три лева и 0,50 ст.), в условията на евентуалност - в размер на 173,50
лв. (сто седемдесет и три лева и 0,50 ст.) е спрямо Община Търговище.
Претенцията за предявените
неимушществени вреди в размер на 5000,00 лв. (пет хиляди лева) е спрямо инж. К.-
Началник отдел „ТСУ.
Ответната страна - Община Търговище, чрез процесуалният си
представител ю.к. Желязков счита иска за недопустим, респ. неоснователен.
Претендира разноски.
Ответната страна - Т.К., чрез
процесуалният си представител адм. С.Маринова счита иска за недопустим, респ. неоснователен.
Претендира разноски.
Окръжна прокуратура счита иска
за недопустим, респ. неоснователен.
Въз
основа на приетите по делото доказателства съдът приема следното от фактическа
страна:
Ищецът се е легитимирал като собственик на имот,
представляващ: дворно място - УПИ IХ499, в кв.18, находящ се в кв.
„Въбел”, гр. Търговище, с площ на имота 1160 кв.м., ведно с построените върху
него къща и стопански постройки по
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №195, том I рег. №1722, дело №243/14.04.2004
г. на нотариус с рег. №194 на НК, вписан с вх. рег.№1484/14.04.2004 г, акт №55, том IV/, дело №739/2004 г.
Във връзка с правото на собственост от 2015 г. са водени съдебни
дела досежно 140 кв.м:
Гр.Д. №1579 по описа за 2015
г. на Районен съд - гр. Търговище, образувано по иск с правно основание чл.54,
ал.2 ЗКИР, по което са постановени следните съдебни актове: Решение №384/12.07.2016
г. на Районен съд - гр. Търговище, по Гр.Д. №1579/2015 г., отменено с Решение №139/22.11.2016
г. на Окръжен съд - гр. Търговище по Гр.Д. №148/2016 г., недопуснато до
касационно обжалване съгласно Определение №393/2.10.2017 г. на ВКС, IIо.,ГК по Гр.Д. №825/2017
г. Първо и второ-инстанционните актове са отменени с Решение №32/20.04.2018 г.
на ВКС,I
ГО по Гр.Д. №72/2018 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд - гр. Търговище. Новообразуваното дело под нов №627/2018 г. по описа на Районен съд
-гр. Търговище по иск с правно основание чл.124, ал. ГПК, предявен от ищеца и
съпругата му, против собствениците на съседния тях имот, за установяване
правото им на собственост върху 140 кв.м., представляващи част от имот с
идентификатор №73626.502.75 по КК и КР на гр. Търговище, която спорна площ се
владее от двамата ответници като част от собствения им имот с идентификатор №73626.502.74.
По Гр. Д. №627 по описа за 2018 г. на Районен съд - гр. Търговище са налице
следните постановени актове: Решение №602 от 30.11.2018 г., потвърдено с
Решение №16/26.02.2019 г. на Окръжен съд - гр. Търговище по Гр.Д. /В/ №19/2019
г., което решение е допуснато до касация с Определение №8/08.01.2020 г. на ВКС,
I
ГО по Гр.Д. №2315/2019 г. на ВКС.
Приети като доказателство са :
Нотариален акт №92, том II, рег.№1026, дело №307/30.Х.1944 г. , с
който Т. М. Т. продава на М. Т. М.парцел V-316 с площ от 2370 кв.м.
по плана на с. Въбел;
Нотариален акт №49, том I, дело №
103/1965
г. на ТРС, с който М. Т. М.дарява Й. и П. Бр. с имот,
представляващ парцел V-316,
кв.35, с площ 1300 кв.м.
Нотариален акт № 94, том I, дело № 140/1995
г. на ТРС, с
който Й. и П. Бр. прехвърлят на Т. Т. и Д. Ст. имот, представляващ парцел IХ-499, кв. 18, с площ - 1300 кв.м, по
нотариален акт и
1155 кв.м. - по скица;
С Нотариален акт №95,
том I,
рег. №
722, дело № 234/2004
г. на нотариус с рег. № 164
на НК, Н.Н. придобива имота от Т. Т. и Д. Ст., като УПИ IХ-499, кв. 18, с площ
1160 кв.м.
Нотариален акт № 156, том I, дело № 231/1968 г. на ТРС, М. Т.
М.продава на Гр. Д. Ст., П. Гр. Д. и И. Гр. Д. имот, представляващ парцел ХII-229, кв.27, с площ 1дка 1000 кв.м./;
Нотариален акт № З1а,
том II,
дело № 459/1972 г. на ТРС, с
който Гр. Д. Ст. и П. Гр. Д. са признати за собственици на имот, представляващ
парцел ХII-229,
кв.27 с площ 1,2 дка 1200 кв.м./;
С Нотариален акт №61 , том VIII,рег. №7213,
дело № 623/2012
г., с който М. Н. Н.и И. Гр. Д. се разпореждат в
полза на Б. Т.и Г. Г. с имот с идентификатор №73626.502.74 по КК и КР на гр.
Търговище, с площ 1146 кв.м.
Приети като доказателство са
скици:
Скица СК-ТСУ-140/19.02.2015
г., Скица №СК-ТСУ-345/08.04.2015 г. Скица
№СК-ТСУ-346/08.04.2015 г. Скица №СК-ТСУ-347/08.04.2013 г. ,Скица №СК-ТСУ347/08.04.2015
г. , Скица №СК-ТСУ-319/26.03.2019 г., Скица №СК-ТСУ-320/26.03.2019 г., Скица
ФСК-ТСУ-321/26.03.2019 г. По отношение на съдържанието в тях се основава исковата
претенция.
Приложен е отговор с изх. №ТСУ-94-00-2095/25.08.2016
г., книжа, досежно кадастъра и регулацията се съхраняват в Държавен архив - гр.
Търговище
Отговор с изх. №94-00-788/04.04.2017
г. , в който е отразено, че „в издадената скица с изх. №СК-ТСУ-345/08.04.2015
г., парцел ХIII-229
е записан на М. Т. М., като данните са взети от разписния лист към плана от
1965г.
Досежно предявената претенция
за имуществени вреди са представени и приети като доказателство: Договори за
правна защита и съдействие: №**********/2017 г.№**********/2017 г; №**********/16.03.2018
г. №**********/18.04.2019 г. и №**********/19.09.2018 г. и Квитанции за платени такси за издаване на
скици; заверяване на документи от архив, включително и за издадена читателска карта към
ДА.
Представена е Епикриза от
27.08.2015 г. от който е видно, че ищецът е претърпял исхемичен мозъчен инсулт.
Въз
основа на изложеното съдът приема следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица,
като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск
предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя
кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт,
незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или
длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие
да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен
по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие
или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата
вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи
на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната
хипотеза, съдът приема, че ищеца не се е справил с възложената му от закона
доказателствена тежест.
По
отношение претендираните имуществени вреди:
Скицата
представлява официален документ, а не индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК. Такъв акт, съгласно чл.21, ал.3 от АПК, представлява
волеизявлението или отказът за издаването ѝ.
В разпоредбата чл.21, ал.3 от АПК е
предвидено, че индивидуален административен акт е волеизявлението за издаване
на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или
задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Т.е. индивидуален
административен акт е само волеизявлението за издаване на документ, в случая -
скица, както и отказът да се издаде такъв документ. Ето защо, скицата по своя
характер не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а
извадка от плана, своеобразно копие на съответната част от плана, със записана
информация за съответния имот (неговите кадастрални характеристика) и има
удостоверяващ, а не констативен характер, поради което оспорването на нейното
съдържание не попада в приложното поле на чл. 128, ал. 1 от АПК.
В съдебната практика скицата на недвижим имот се счита за официален
свидетелстващ документ, чието съдържание може да се оспори само по
административен ред пред горестоящия административен
орган, съгласно чл. 81, ал. 2 от АПК. Следователно
съдържанието на документа, в конкретния случай скица не подлежи на оспорване по
този ред.
Съгласно
чл. 204, ал. 4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Когато
твърдените вреди произтичат от незаконосъобразно действие/бездействие на
администрацията, не се изисква провеждането на предходно спрямо исковото
съдебно производство, което да е предпоставка за разглеждането на иска по чл.1,
ал. ЗОДОВ по същество. В тези случаи административният съд установява в
мотивите на съдебния акт незаконосъобразността на действието/бездействието и в
зависимост от направената преценка, уважава или отхвърля иска.
В съдебната практика и
доктрината безпротиворечиво се приема, че незаконосъобразното действие, за
вредите от което може да се претендира обезщетение, е само фактическо
(материално) действие, което се предприема без правно основание (нормативен или
административен акт). То не може да бъде правно действие, тъй като в този
случай то би било или административен акт, или процедурен акт по издаването му
- чл.21, ал.5 от АПК, чиято незаконосъобразност не може да бъде установявана
отделно. В тази връзка съдът намира, че изложените
твърдения не опровергават издаването със съответното съдържание скици. Отделно
се касае и за заплащане на предвидена такса по повод извършена услуга. Искът в
тази му част в условията на евентуалност е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Видно от приложените съдебни
актове е било водено производство по реда на чл.108 ЗС като е бил предявен
ревандикационен иск. Основното в това
производство е доказването на собствеността
на имота,същият да се владее от друго лице, към момента на предявяване на иск и
това да е без правно основание. В приложените съдебни актове освен
представените от жалбоподателя в настоящото производство и претенции по
отношение на скиците е била допусната и съдебна експертиза – Решение №59 от
05.08.2020 г. на ВКС, първо гражданско
отделение. Това налага извода, че предявеният иск е останал недоказан както въз
основа на представените документи за собственост, то и въз основа на
заключението на експертизата.
По
отношение на имуществените вреди до пълния им размер следва да се има предвид и следното: Претендираните
имуществени вреди са с оглед приключили съдебни производства. Съгласно
константната практика на Върховния административен съд, приложимият процесуален
закон /ГПК, АПК с оглед цитираното в исковата молба като
производства/, признават право на ищеца за разноски по водене на
съответните дела, поради което държавата не дължи заплащането им в исково
производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Приложени са договори за оказване на правна помощ по дела със
съответният им номер и годна и хонорар. Иска се заплащането им.
Приложени са разходооправдателни документи за снабдяване с доказателства по
дела. Претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и направени
разноски за воденето на дела е заобикаляне на процесуалния закон. След като
разноски не се дължат във висящо съдебно производство, няма основание за
присъждането им в друго исково производство. Освен това разноските, направени
за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на административен акт пред
съда, не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4 вр. с чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ. Същото се отнася и за водените искови производства. Те не са в пряка
причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт или резултата по
предявен иск и не са пряка и непосредствена последица, а произтичат от договорно
правоотношение между адвоката и лицето, търсещо правна помощ. Редът за
заплащане на разноски е предвиден в процесуалните закони и тези разноски не
подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.
Не
са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на предвидената
в закона отговорност за имуществени вреди. В тази част исковата молба следва да
се върне, а производството прекрати в частта.
По
отношение на претендираните неимуществени вреди.
В
исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т. е. той трябва с
допустимите доказателства и доказателствени средства да докаже претърпени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменения акт,
съответно незаконосъобразни действия на административни органи. В случая
твърдените за причинени в исковата молба неимуществени вреди не се установяват
от гласни доказателства. Представена е епикриза от 27.08.2015 г. Същевременно в
исковата молба е посочен период 2015-2019 г. Заболяването на ищеца е в началото
на този период, липсват последващи доказателства. Отделно съдът няма
специалните знания да прецени това като последица дали е дължимо в резултат на
общото му физическо състояние, явява ли се последица от водените съдебни дела
или в резултат от действията на ответната страна.
Обезщетенията
за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и
психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
административния орган. Поради характера на неимуществените вреди те могат да
се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно
от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания
аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение и същата
следва да се отхвърли.
Следва да се
върне /като действие/ исковата молба подадена от Н.С.Н. ***, действащ чрез а..
С.В. с правно основание чл.204, ал.4 във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ с цена на иска за имуществени вреди за разликата от 173,50 лв. до 2223,50 лв. или 2050 лв.,
ведно със законната лихва представляваща заплатен адвокатски хонорар по
водени граждански дела за периода 2015-2019 г. и прекрати производството по АД № 120 по описа за 2020 г. на Административен
съд-Търговище в тази му част.
Ищецът следва да
бъде осъден да заплати на Т. А. К.разноски по делото в размер на
600 лв. представляващи адвокатско възнаграждение.
Съгласно § 5 т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) се
създава нова ал. 4 на чл. 10, според която „Съдът осъжда ищеца да заплати на
ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ“ в тази връзка претенцията е основателна и
следва да се присъди в размер на 200 лв.
Водим от горното
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.С.Н. ***, действащ чрез а.. С.В. с правно основание
чл.204, ал.4 във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ против Община Търговище за нанесени
имуществени вреди в размер на 173,50 лв., ведно със законната лихва в условията на
евентуалност представляваща платени
такси за извършени административни услуги за периода 2015-2019 г. дължащ се на
неправомерни фактически действия, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.С.Н. ***, действащ чрез а.. С.В.
с правно основание чл.204, ал.4 във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ против Т.
А. К.за нанесени неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, като
неоснователен.
ВРЪЩА искова молба /като действие/ подадена от Н.С.Н. ***, действащ чрез а.. С.В. с правно
основание чл.204, ал.4 във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ с цена на иска за имуществени
вреди в размер на 2050 лв., ведно със
законната лихва представляваща заплатен адвокатски хонорар по
водени граждански дела за периода 2015-2019 г. и представляващ разликата от
първоначално предявения иск в размер на 2223, 50лв. до евентуално предявения в
размер на 173,50 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 120 по описа за 2020 г. на Административен
съд-Търговище в тази му част поради недопустимост.
ОСЪЖДА Н.С.Н., с ЕГН:********** *** разноски по
делото в размер на 200 лв. представляващи ю.к.възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.С.Н., с ЕГН:********** да заплати на Т.
А. К.разноски по делото в размер на 600 лв. представляващи
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок
пред ВАС от съобщаването му.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: