№ 160
гр. Ловеч, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Гражданско дело №
20234300100615 по описа за 2023 година
ИСК с правно основание чл. 78 от ЗДСл, вр. чл.7, ал.2 от Наредба за
установява, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки.
Постъпила е искова молба от И. А. С., ЕГН **********, от град Ловеч,
***, чрез адв. А. Ч., РАК,адрес за кореспонденция: ***, срещу Областна
дирекция на МВР – Ловеч, с посочено правно основание чл. 200 от КТ, вр.
чл.7, ал.2 от Наредба за установява, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки, и цена на иска 50 000 лева неимуществени вреди, както
и имуществени вреди, както следва: 49 283.84 лева разходи за лечение и
реконструкция на травмата и 49 000 лева, алтернативно 26 100 лева,
пропуснати ползи от неполучени трудови и приравнени на тях
възнаграждения. В молбата се излага, че в периода 01.07.2002 година –
24.03.2016 година бил служител в група „***“ на сектор „***“ към Районно
управление – Ловеч при ОДМВР – Ловеч. Посочва, че заедно с колеги бил
командирован за охрана на държавната граница и пограничния район около
град E. В навечерието на Бъдни вечер срещу Коледа към 1 часа на 25.12.2014
година в заведение в град E били нападнати заедно с колегите му от
собственика на заведението и още седем лица. Било извършено разследване и
не била установена негова вина за случилото се. Вследствие на побоя получил
телесни увреждания: комоцио, охлузвания, хематоми, счупване на носа.
1
Посочва, че претърпял няколко интервенции, поради усложнение, като
вследствие на бактериална инфекция едва не загубил живота си. На 35
годишна възраст останал доживотно обезобразен, без нос, без дясно око и с
дупка в челюстта, загубил и работата си. Наложило се да бъдат направени
пластично-реконструктивни операции, които не можело да бъдат извършени в
България, а във Франция.
Твърди, че ответникът недопустимо неглижирал законните си
задължения, като не направил нужното да регистрира злополуката в НОИ ,
нещо повече, било прекратено служебното му правоотношение.
С решение на ТЕЛК № 0104 от 36/ 26.02.2016 година е бил трайно
инвалидиризан в размер на 96%, което е в пряка причинна връзка с
произтеклото на 25.12.2014 година по време на командировката му в град E.
Поради това, счита, че работодателят носи безвиновна отговорност за
последиците от трудовата злополука, какъвто е настоящият случай.
Посочва, че вследствие на инвалидизирането му претърпял пропуснати
ползи от неполучени трудови и приравнени на тях възнаграждения около
49 000 лева за 45 месеца от 24.03.2016 до 23.12.2019 година без ДМС.
Алтернативно, разликата между получаваната за същия период пенсия и
заплатата – 26 100 лева.
В този смисъл моли да бъде постановено решение, с които ответникът
бъде осъден за му заплати обезщетение за понесените от него вследствие на
трудовата злополука имуществени и неимуществени – болки, физически и
психически страдание, накърнено самочувствие и причинена социална
изолация и терзания от обусловените от действията и бездействията на
ответника финансови затруднения, както следва: неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева за периода от възникване на трудовата злополука
25.12.2014 година до завеждане на иска 23.12.2019 година, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане;
имуществени вреди в размер на: 49 283.84 лева разходи за лечение на
последиците от злополуката, ведно със законната лихва считано от датата на
възникване на трудовата злополука 25.12.2014 година до завеждане на иска
23.12.2019 година, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска
до окончателното плащане и 49 000 лева, пропуснати ползи от неполучени
трудови и приравнени на тях възнаграждения за периода от датата на
2
прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по
назначаване 24.03.2016 година до датата на подаване на иска 23.12.2019
година, алтернативно 26 100 лева представляващи разликата между
неполучените трудови и приравнени на тях възнаграждения за периода от
датата на прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по
назначаване 24.03.2016 година до датата на подаване на иска 23.12.2019
година и получената за същия период пенсия, ведно със законната лихва,
считано от 24.03.2016 година до датата на окончателното изплащане.
Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни
разноски, приложени са писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата
молба, в който се изразява становище, че искът е недопустим, тъй като е
изтекъл преклузивния срок по чл. 57, ал.2 от КСО – една година от настъпване
на злополуката, в който пострадалият да я декларира пред териториалното
поделение на НАП. На следващо място изтъква, че след като няма
декларирана и призната трудова злополука, то и претенцията за
обезщетяването й и неоснователна. Оспорва, че претърпяната телесна повреда
не е при и по повод изпълнение на служебните си задължения. Оспорват
исковите претенции по основание и размер и молят да бъде постановено
решение, с което бъдат отхвърлени. Приложени са писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. А. Ч., поддържат
исковата молба и молят да бъде уважена.
За ответника се явява гл.юриск. Р.Р., оспорва исковата претенция, като
счита, че тя не е настъпила в работното време на ищеца и не представлява
трудова злополука.
От събраните по делото доказателства, както и приложените към
гражданско дело № 718/ 2019 година по описа на ОС – Ловеч, гражданско
дело № 263/ 2020 година по описа на РС – Ловеч и въззивно гражданско дело
№ 74/ 2021 година по описа на ОС – Ловеч, както и показанията на свидетеля
В. Д. В., както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната
взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:
Ищецът И. А. С. в процесния период като старши полицай в група
„***“, сектор „***“, Районно управление „Полиция“ – Ловеч, Областна
3
дирекция на МВР – Ловеч.
Служебното правоотношение на С. е било прекратено със Заповед №
295з-536/ 24.03.2016 година по здравословни причини – невъзможност да
изпълнява възложената му работа поради болест, считано от датата на
издаване на заповедта.
От представените командировъчни заповеди си установява, че
полицейски служители, в т.ч. и ищецът са били командировани в град E.
Безспорно по делото е, че със Заповед № 295з-488/ 08.12.2014 година на
Директора на ОД на МВР-Ловеч в изпълнение на заповед № Iз2463/ 29.11.2013
год. на Министъра на вътрешните работи, са командировани в гр.E и
придадени в разпореждане на Директора на ГДГП за времето от 11.12-
27.12.2014 година полицейски служители и техника от ОДМВР-Ловеч, между
които и ищецът И. С.. Съгласно т.4 от заповедта командированите служители
са имали за задача участие в специализирана полицейска операция в зоната за
отговорност на РДГП - E по предотвратяване, пресичане и разкриване на
престъпления, свързани с незаконна миграция и трафик на хора на държавната
граница на Република България с Република Турция. При пристигане в град E
командированите служители е следвало на изпълняват указанията на общия
отговорник за провеждане на охранителните мероприятия, съгласно плана на
РДГП – E.
Видно от писмо УРИ 686500-547/01.06.2021 г. на Началника на ГПУ-E
при пристигане на командированите служители се провежда брифинг, на
който биват запознавани с особеностите на зоната за отговорност,
действащата към момента нормативна уредба по гранично наблюдение и
охрана на държавната граница, мерки за безопасност при работа, мерки за
пожаробезопасност. Запознават се с изготвените графици да работа и от
следващия ден се включват в охраната на границата. След завършването на
брифинга, присъствалите се подписват в контролен лист. За командированите
служители не са изготвяни графици на разположение. След приключване
периода на командироване, началниците на съответните структурни звена
изготвят справки за действително отработените дневни и нощни смени и
тяхната продължителност, като графиците и справките се изпращат в
дирекциите, от където са командировани служителите. Съгласно писмото
няма забрана командированите служители да напускат територията на град E.
4
Приложено е копие от контролен лист рег. № 37977/ 15.12.2014 година,
подписан и от ищеца С..
Съгласно представената справка рег. № 39463/ 30.12.2014 година за
положен труд извън установеното работно време от служители на ОДМВР –
Ловеч, командировани в РДГП – E за периода от 11.12.2014 г. до 27.12.2014 г.
се установява, че ищецът е положил 4 часа извънреден труд на 19/20.12.2014 г.
за времето от 07.00 - 11.00 часа, а от 26.12.2014 г. вкл. е в болнични.
От график рег. № 37447/ 10.12.2014 година на командированите
служители в 02 ГОДГ към ГПУ – E за времето от 11.12 - 28.12.2014 г. е видно,
че ищецът С. е бил дневна смяна на 14,18, 22 и 26.12.2014 г. От 07.00 – 19.00
часа, а на 15,19 и 23.12.2014 година е бил нощна смяна от 19.00 - 07.00 часа с
продължителност 12 часа. От 26 От приетата като доказателство справка рег.
№ 39463/3012.2014 г. за положен труд извън установеното работно време от
служители на ОДМВР – Ловеч, командировани в РДГП – E за периода от
11.12.2014 г. до 27.12.2014 г. е видно, че същият е работил на 12- часови смени
от 07.00 -19.00 ч. от 14.12.2014 г. до 24.12.2014 г.
От протокол УРИ 1762р—42 от 06.01.2015 г. за отчитане на
отработеното време между 22.00 ч. и 6.00 ч., времето на разположение и
положения труд по време на официални празници на служителите от група
„ООР“, сектор „ОП“ при РУМВР – гр.Ловеч, работещи на смени за периода от
01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. се установява, че за този период С. има
отработени 192 часа за времето между 22.00 - 6.00 ч.
За същия период И. С. има отработени 11 ч. на официални празници,
съгласно представения протокол УРИ 1762р—3178 от 13.05.2015 година.
Не се спори между страните по делото, че на 25.12.2014 г. около 01.00
часа в заведение в град E на ищеца е бил нанесен побой, при който са нанесена
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носа - деформация на
носната пирамида.
По този повод на И. С. е извършена проверка рег.№ 1762р -185/ 2015
година, като същата е приключила с рег.№1762р-1789/ 10.03.2015 година с
мнение, че няма данни за допуснато дисциплинарно нарушение и служителят
няма вина за възникналия инцидент - удостоверение № У-78/17.05.2016
година на началника на РУ - Ловеч.
5
Във връзка с инцидента е образувано ДП № 94/ 2016 година по описа на
ОСлО при ЯОП, преписка №ТОЕ-490/ 2015 година по описа на ТО - E при РП-
Ямбол. По внесен от РП-Ямбол обвинителен акт срещу В.Д.К. и Д.С.Т., за
това, че на 25.12.2014 г. около 2.00 ч. в гр.E, обл.Я, на изхода на заведение бар
„***“ (клуб „*****“), действайки като съизвършители в съучастие с Д.В.К.,
чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата, причинили на И.
А. С. от гр.Ловеч средна телесна повреда, изразяваща се в контузии на мозъка,
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр. с чл.чл.129, вр.2, вр. ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, е образувано НОХД
№ 18/2021 г. по описа на РС – E.
Видно от писмо изх. № №ТОЕ-490/ 2015 година от 15.03.2024 година от
РП-Ямбол с присъда № 53/ 11.07.2022 година по НОХД по описа на РС-E
В.Д.К. и Д.С.Т. са признати за виновни и осъдени, като им е наложено
наказание 1 година „Лишаване от свобода“ с три години изпитателен срок.
Така постановеният акт не е влязъл в сила съгласно писмо изх. № 793/
22.03.2024 година от РС - E.
Съгласно болничните листи представени по делото: болничен лист № Б
20110322586 от 26.12.2014 г. за периода от 26.12.2014 г. до 26.12.2014 г.,
издаден от д-р Василев, болничен лист № Е 20151180133 от „УМБАЛ Д-р
Георги Странски” ЕАД - гр.Плевен за хоспитализация на ищеца за периода
27.12.2014 г. - 30.01.2015 г. за 35 дни, два броя болнични листи №
Е20151725137 от 23.02.2015 г. за периода 14.01.2015 година до 22.02.2015
година за 40 дни и № Е20151813733 от 26.02.2015 г. на ВМА за периода от
23.02.2015 г. до 26.02.2015 г. за 4 дни, С. е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност от 26.12.2014 година до 26.02.2015 година.
С Експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания към Медицински
институт – МВР № 104 от 26.02.2016 г. С. е освидетелстван с 96% т.н.р. без
чужда помощ с водеща диагноза „Остеомиелит“ за срок от три години.
С Разпореждане №10191624448/01.07.2019 год. на ТД на НОИ - Ловеч, е
преизчислена получаваната от И. С. пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, считано от 01.07.2019 година в размер на 418.14 лева.
По делото са представени служебни бележки изх.№ 295р-
7591/18.05.2020 год. и изх.№ 295р-7592/18.05.2020 год. на ОД МВР – Ловеч за
6
полученото от ищеца брутно и нетно трудово възнаграждение за периода от
01.01.2014 год. до 31.12.2014 год. и от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год.
Съгласно писмо вх. № 396/ 13.10.2021 година и писмо вх.№ 4152/
22.10.2021 г. на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД не е намерена информация за
лицето И. А. С., служител при ОД на МВР – Ловеч във връзка с настъпил
инцидент на 24.12.2014 година.
По делото са представени платежни бележки изх.№ 295р-14594/
23.19.2019 година и изх. № 295р-14595/ 23.19.2019 година за начислено
възнаграждение за периода 01 - 31.12.2014 година и за периода 01 - 31.01.2015
година; служебна бележка изх. № 295р-14593/ 23.19.2019 година за изплатено
брутно и нетно трудово възнаграждение за 2014 година; служебна бележка
изх.№ 295р-7591/18.05.2020 година на ОД МВР – Ловеч за полученото от
ищеца брутно и нетно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2015
година до 31.12.2015 година.
От приложената медицинска документация се установява, че в периода
27.12.2014 година до 21.12.2014 година И. А. С. е провел лечение в УМБАЛ
„д-р Георги Странски“ ЕАД, Клиника по УНГ болести, Плевен, където е
проведено оперативно лечение – възстановяване на носните кости. След
възникнал абсцес на 07.01.2015 година отново е постъпил в същото лечебно
заведение. Изписан е на 14.01.2015 година и насочен към ВМА – София в
увредено общо състояние за оперативно лечение. Във ВМА – МБАЛ – София,
Катедра „Ортопедия, травматология и рекунструктивна хирургия“, Отделение
„Орална, челюстна и лицево-челюстна хирургия“ е приет на 14.01.2015 година
и изписан на 22.02.2015 година, впоследствие на 23.02.2015 година изписан на
26.02.2015 година. Проведени са изследвания и консултации със специалисти,
констатирани е бакериална инфекция, възпалителни процеси в областта на
лицето вдясно, засягащи носа и дясното око, некротирали тъкани. След
изписването е насочен към Медицински институт- МВР, къде е приет в
Клиниката по УНГ на 26.02.2015 година, изписан на 15.05.2015 година.
Поради появила се гноевидна секреция от носната кухина и растеж на MRSA
на 09.06.2015 година е прието отново в Медицински институт- МВР и изписан
на 16.09.2015 година, като е насочен към пластичен хирурт с оглед преценка
възможността за пластично възстановяване на дефекта.
На 05.12.2016 година и извършена операция в Университетски болници
7
Пари Изток „Тенон“, Болница „Тенон“, Франция и Клиника „Дьо ла Маре“
частна болница във Версай, Франция за възстановяване на носа и дясното око.
Представени фактури за извършени плащания във вързка с извършени
консултации, изследвания, манипулации, пътуване и престой във Франция.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. В., С.С.
и В.С.. От показанията на св. В. се установява, че в процесния период заедно с
ищеца са били командировани в град E. Обикновено командировките
продължавали 15 дни, като нямали право да напускат мястото, в което са
комнадировани, били на разположение. Не е имало случай да ги викат и не
помни да са имали някакъв график, но двата почивни дни трябвало да стоят в
гарнизона. Смените били дванадесет часови, като се случвало да работят и
повече. Не си спомня дали е имало изрична забрана, в някоя заповед.
Пътували до E със служебен транспорт и там наемали квартири, които били
предварително одобрени от МВР. В процесната вечер били в почивка, не са
били по служба в бар „***“. След побоя, при който пострадал ищеца, на
сутринта уведомили по телефона прекия ръководител в E и че трябва да се
приберат в Ловеч, тъй като след посещение в ЦСМП – E, не могли да окажат
адекватна медицинска помощ.
От показанията на съпругата на ищеца, преценени при условията на чл.
172 от ГПК, и В.С. се установява, че след инцидента здравословното
състояние на И. А. било критично, след проведеното от 27.12.2014 година до
21.12.2014 година лечение в УМБАЛ „д-р Георги Странски“ ЕАД, Клиника по
УНГ болести, Плевен. Освен във физическо отношение, тъй като доста дълъг
период бил с опасност за живота. Вследствие на получените травми в дясната
половина на лицето, не можел да се храни нормално. Освен физически,
ищецът преживял и психични травми, изразяващи се притеснения как детето
ще приеме външния му вид. Преживял няколко операции в България и две
операции във Франция за възстановяване на оформилата се на лицето му
дупка за изграждане на носа и небцето и за поставяне на очна протеза. Между
временно след болничните с решение на ТЕЛК бил инвалидизиран и
служебното му правоотношение бил прекратено. Било много трудно, нямали
финансова възможност и за извършване на лечението се наложило да
продадат недвижимо имущество, колегите му на доброволен принцип
събирали парична помощ. Твърдят, че не получил никаква подкрепа от
8
работодателя. Това също го сринало психически.
В производството е прието заключение и допълнително заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че размерът на
обезщетението за пропуснати ползи за периода от 24.03.2016 г. до подаване на
исковата молба, включващо разликата между дохода по служебното
правоотношение и получената пенсия за неработоспособност, неполучени
суми за полагаемо се служебно облекло, месечно заплащане на специфични
условия на труд, месечна добавка за дейност по *** и патрулно-постова
служба и финансов еквивалент за храна, е 37 509.30 лв., лихвата за забава - 6
700.57 лв., а полагаемото се служебно облекло е 1 533 лева, общият размер на
имуществената вреда - разходите по лечението и оперативни реконструкции е
54 710.57 лева.
Съдът, като съобрази изложеното в исковата молба, счита че е сезиран с
иск по чл. 78 от ЗДСл, вр. чл.7, ал.2 от Наредба за установява, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки с претенция за заплащане на
обезщетение за понесените от И. А. С., вследствие на трудовата злополука
имуществени и неимуществени вреди, както следва: неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева за периода от възникване на трудовата злополука
25.12.2014 година до завеждане на иска 23.12.2019 година, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане;
имуществени вреди в размер на: 54 710.57 лева (изм. по чл. 214 от ГПК в с.з.
12.11.2020 г. гр.д. № 263/ 2020 г. на РС – Ловеч) разходи за лечение на
последиците от злополуката, ведно със законната лихва считано от датата на
възникване на трудовата злополука 25.12.2014 година до окончателното
плащане и 45 742.87 лева (изм. по чл. 214 от ГПК в с.з. 12.11.2020 г. гр.д. №
263/ 2020 г. на РС – Ловеч) представляващи разликата между неполучените
трудови и приравнени на тях възнаграждения за периода от датата на
прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по
назначаване 24.03.2016 година до датата на подаване на иска 23.12.2019
година и получената за същия период пенсия, ведно със законната лихва върху
съответната главница, считано от 24.03.2016 година до датата на
окончателното изплащане, както и направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на работодателя по
9
реда на чл. 78 от ЗДСл, следва при пълно главно доказване в исковото
производства да бъдат установени при условието на кумулативност
елементите на фактическия състав: наличие на служебно правоотношение,
претърпяна трудова злополука, както и вреди за пострадалия, причинени от
нея.
След приемане на КСО в съдебната практика безспорно се приема, че
надлежният ред за установяване на трудова злополука като елемент от
фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя
на основание чл. 200 от КТ, респр чл. 78 от ЗДСл е по чл. 57 и сл. от КСО и
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки. Безспорно се приема, че липсата на разпореждане по чл.
60 от КСО, с което се установява наличието на трудова злополука по смисъла
на чл. 55 от КСО, препятства защитата по чл. 200 от КТ, респ. чл. 78 от ЗДСл,
като не позволява инцидентно установяване на характера на злополуката в
това исково производство.
Изключение от тази практика се допуска само в хипотезите по чл. 7, ал.
2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки (НУРРОТЗ), когато компетентният административен
органе задължен за разследва злополука, при наличие на данни за причинено
увреждане на повече от трима работещи, довела е до инвалидност ли смърт,
или има основание да се предполага, че ще доведе до такива увреждания, и
административният орган не е изпълнил задължението си да разследва
злополуката, възложеното му по чл. 58, ал. 1 КСО, възпроизведено в чл. 7, ал.
2 НУРРОТЗ. В този смисъл решение № 795/13.06.2014 г. по гр. д. № 2330/2014
г., ІІІ г. о. на ВКС; решение № 205 от 8.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5039/2017
г., IV г. о., ГК, решение № 339/10.10.2011 г. по гр. д. № 859/2010 г., IV г. о. и
цитираните в него предходни актове, решение № 109/12.03.2012 г. по гр. д. №
622/2011 г., IV г. о., решение № 374/23.07.2014 г. по гр. д. № 3766/2013 г., IV г.
о.Решение № 50264 от 19.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4558/2021 г., IV г. о.,
ГК.
При наличието на някоя от тези хипотези, ако компетентният
административен орган откаже да изпълни това си задължение, е допустимо
установяване характера на злополуката, в исковото производство за
обезщетяване на вредите от нея.
10
В конкретния случай безспорно е, че към момента на злополуката
ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, бил е командирован в
периода 11.12.-27.12.2014 година в град E, и вследствие на нанесен побой е
получил твърдените вреди. Спорен е характерът на злополуката и налице ли е
някоя от хипотезата на чл. 58, ал.1 от КСО, при което характерът на
злополуката може да бъде установен в настоящото производство.
От представената по делото медицинска документация и експертно
решение на ТЕЛК се установява, че увреждането вследствие на инцидента –
счупване на носните кости; остеомиелит на носните кости, дясната максила и
дясната етмоидална кост; субтотален дефект на дясната стена на носната
кухина, челния израстък на дясната максила, дясната слъзна кост, твърдото
небце, носната преграда и дясната етмоидална кост; ретробулбарен абсцес
вдясно; състояние след тромбоза на дясната вътрешна сънна артерия и десния
кавернозен синус; амавроза на дясното око, е довело до трайна
нетрудоспособност 96%, определена по реда на раздел ІІІ Методика за
прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената
работоспособност в проценти, Приложение 2 към Наредба за медицинската
експертиза (отм. бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) „Когато са
налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на
трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е
посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно
намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-
високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към
него се прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на останалите
увреждания. Прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на
освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент
за останалите увреждания.“
От констатациите е видно, че хроничният остеомиелит след счупване на
носните кости със засягане на дясната максимила и дясната етмоидална кост с
подчертано инфилтриране на меките тъкани, нагнояване и отделяне на
секрети, довел до субтотален дефект на дясната стена на носната кухина,
челния израстък на дясната максила, дясната слъзна кост, твърдото небце,
остеопериостит и абсцес на орбитата с белези на активност в лаборатарните
данни обуславя 70% т.н.р. – част І, раздел ІІ, т.3 от Приложение 1 към Наредба
11
за медицинската ексретиза (отм. бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017
г.); за пълната слепота на дясното око – 45 % - част V, раздел І; за липсващо
периферно зрение на същото око – 35%, част V, раздел ІІ, т.1 и ца
инсулинозависимият захарен диабет без данни за хронични усложнения – 50%
трайна нетрудоспособност – част ІХ, раздел І, т.2.1. На ищеца са
противопоказани тежък физически труд, нощен труд, работа в среда с
инфекциозни причинители, запрашена среда, изискваща двуочно зрение.
Предвид на това, че КСО не съдържа легална дефиниция на термина
"инвалидност", по аргумент от чл. 72 КСО, такава е налице при 50 % или
повече от 50 % трайно намалена работоспособност.
Видно от решението на ТЕЛК, дори и при несъобразяване на процента
на инвалидност обусловен от захарния диабет, от който безспорно ищецът е
страдал преди инцидента, и определена по реда на раздел ІІІ Методика за
прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената
работоспособност в проценти, Приложение 2 към Наредба за медицинската
експертиза (отм. бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г.), процента на
инвалидност е над 50 %, което означава, че този инцидент попада в хипотезата
на чл. 7, ал. 2 от НУРРОТЗ. Нормата цели да се създадат гаранции за
реализиране на правата на пострадалия и следва да се тълкува в негов интерес.
По отношение на спорния въпрос какъв е характера на трудовата
злополука, следва да се съобрази следното:
Безспорно по време на инцидента И. А. е бил в служебна командировка
в град E, видно от заповед № 295з-488/ 08.12.2014 година за участие в
специализирана полицейска операция в зоната за отговорност на РДГП – E в
изпълнение на заповед № Із-2209/ 06.11.2013 година на Министъра на
вътрешните работи. Периода на командировката е от 11.12.-27.12.2014 година.
С протоколно определение от 08.07.2020 година по гр.д. № 263/ 2020 година
съдът е задължил ответника да представи заповедта на министъра.
Трудова злополука съгласно разпоредбата на чл. 55 от КСО е всяко
внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод
на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт. Трудова е и злополуката, станала с
осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или
12
при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго
допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където
осигуреният обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване
на възнаграждение. В този смисъл Определение № 1142 от 16.05.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 3775/2022 г., IV г. о., ГК. Не е налице трудова злополука,
когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.
В конкретния случай ищецът е бил командирован в град E за процесния
период, до мястото на командировката са се придвижили със служебен
транспорт, като на командированите са осигурени квартири за спане.
Командировката е била за участие в специализирана полицейска операция в
зоната за отговорност на РДГП – E в изпълнение на заповед № Із-2209/
06.11.2013 година на Министъра на вътрешните работи, която въпреки, че
ответникът е бил задължен да представи, не е представена по делото. От
данните по делото и извършената служебна проверка от МВР се установява,
че служителите на МВР, в частност и И. А. нямат вина за настъпилия
инцидент. При това положение настоящата инстанция счита, че се касае за
трудова злополука по смисъла на чл. 78 от ЗДСл.
Безспорно е по делото е, че получените увреди са вследствие на тази
злополука.
Относно размера на претендираните неимуществени вреди съдът
съобрази, следното: Касае за инвалидизация на ищеца повече от 70 %, тъй
като определените от ТЕЛК 96 %, включват и предходно заболяване.
Вследствие на инцидента са получени следните травми - счупване на носа и
получените впоследствие увреди - остеомиелит на носните кости, дясната
максила и дясната етмоидална кост; субтотален дефект на дясната стена на
носната кухина, челния израстък на дясната максила, дясната слъзна кост,
твърдото небце, носната преграда и дясната етмоидална кост; ретробулбарен
абсцес вдясно; състояние след тромбоза на дясната вътрешна сънна артерия и
десния кавернозен синус; амавроза на дясното око. Ищецът е претърпял
няколко операции за наместване на костите на носа, впоследствие за
отстраняване на некротиралата тъкан, както и такива за реконструкция на
дефекта в дясната половина на лицето с липса на дясната половина на носната
пирамида, деструкция на дясната носна кост, част от септума, медиална стена
на десния максиларен синус и част от медиалната стена на дясната орбита и
13
пр. В периода 27.12.2014 година - 16.09.2015 година е провеждал болнично
лечение в Плевен и София, а до 27.02.2016 година е бил в болнични. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че А. освен
претърпените болки по време на злополуката и по време на лечението, след
изписването за домашно лечение се тревожел за това, как детето му ще
възприеме външния му вид. Ходел с маска, отказвал да излиза и да контактува
с други хора, следвало да преживее и уволнението си от МВР. Във болнични
заведения във Франция претърпял още две операции – на 05.12.2016 година е
направена реконструкция на лицевия му дефект - максилно-назална
реконстукция чрез транспланта- ция на костно-фасициално-мускулно ламбо от
ратимус дорси и присаждане на кожа. В края на м. юни - началото на м. юли
2019 година, съгласно оперативен протокол от Клиника „Дьо ла Ме“ Версай,
Франция и издадени фактури в тази връзка, на А. е извършено следното:
Първи операционен етап: евисцерация на дясното око; поставяне на средна по
големина леща. Втори операционен етап: Нос-медиален разрез и поставяне на
силиконова протеза. Трети операционен етап: Твърдо небце – затваряне на
фистула с лигавично плъзгащо ламбо.
При тези съображения, съдът счита, че и ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78 от ЗДсл обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лева за периода от
възникване на трудовата злополука 25.12.2014 година до завеждане на иска
23.12.2019 година, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Претендирано е обезщетение и за претърпени имуществени вреди за
периода от възникване на злополуката – 25.12.2014 година до датата на
исковата молба - 23.12.2019 година, представляващи разходи за лечение и
реконструкция на травмата – 54 710.57 лева (изм. по чл. 214 от ГПК), ведно
със законната лихва от датата на злополуката 25.12.2014 година до
окончателното плащане, и пропуснати ползи от датата на прекратяване на
служебното му правоотношение 24.03.2016 година до датата на исковата
молба – 23.12.2019 година в размер на 45 742.87 лева (изм. по чл. 214 от ГПК)
представляващи разликата между неполучени трудови възнаграждения и
получената за същия период пенсия, ведно със законната лихва от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение - 24.03.2016 година до
окончателното изплащане на обезщетението. Законната лихва при
14
обезщетение за
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява,
че общият размер на разходите за лечение и реконструкция на травмата
възлизат на 54 710.57 лева. При това положение искът за имуществени вреди
за периода от възникване на злополуката – 25.12.2014 година до датата на
исковата молба - 23.12.2019 година, представляващи разходи за лечение и
реконструкция на травмата е основателен и доказан за сумата от 54 710.57
лева, ведно със законната лихва от датата на възникване на трудовата
злополука 25.12.2014 година до окончателното плащане.
Претенцията за пропуснати ползи от датата на прекратяване на
служебното му правоотношение 24.03.2016 година до датата на исковата
молба – 23.12.2019 година в размер на 45 742.87 лева (изм. по чл. 214 от ГПК)
представляващи разликата между неполучени трудови възнагражде- ния и
получената за същия период пенсия, ведно със законната лихва от датата
датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 24.03.2016 година до
окончателното изплащане на обезщетението. Пропуснатите ползи
представляващи разликата между неполучени трудови възнаграждения и
получената за същия период пенсия видно от заключението на ССчЕ са в
размер на 37 509.30 лева, сумата от 1 533 лева за служебно облекло, а 6 700.57
лева е лихва. Сумата за служебно облекло не е елемент от трудовото
възнаграждение, както и лихвата. Предвид изложеното претенцията е
основателна за сумата от 37 509.30 лева, ведно със законната лихва от датата
на прекратяване на трудовото правоотношение - 24.03.2016 година до
окончателното изплащане на обезщетението, за която следва да бъде уважена,
а в останалата до пълния претендиран размер на сумата от 45 742.87 лева
пропуснатите ползи представляващи разликата между неполучени трудови
възнаграждения и получената за същия период пенсия, като неоснователна и
недоказана следва да бъде отхвърлена.
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част на иска в
размер на 2 174.13 лева за адвокатско възнаграждение. По отношение на
претендираното от адв. А. Ч. адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал.2,
т.5 от Наредба № 1 за минималните адв. възнаграждения съобразно цената на
иска минималното адвокатско възнаграждение e в размер и на 10 338.79 лева.
15
Съдът като съобрази решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/ 22
г., с оглед противоречие на така определените размери по наредбата с чл. 101,
§1 и § 2 от ДФЕС, счита, че тези размери подлежат на преценка от съответния
съд. Съставът следва да съобрази вида на спора, вида и количеството на
извършената работа, фактическата и правна сложност, при зачитане принципа
за достойно заплащане на труда. В конкретния случай, за изготвянето на
исковата молба, въззивна жалба, събиране на доказателства и процесуално
представителство по делото са заплатени 2 300 лева, като настоящото дело е
протекло в две о.с.з., както и при отчитане обема на извършената работа,
зачитайки принципа за достойно заплащане на труда съдът счита, че
минималният размер за предявените искове, определен в Наредба № 1 е
прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа, поради което
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 700 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Ловеч 280
лева, представляващи възнаграждение на вещи лица, а по сметка на Ловешки
окръжен съд сумата от 5 688.68 лева д.т., съразмерно уважената част на иска.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Ловеч, седалище и адрес на
управление ***, да заплати на И. А. С., ЕГН **********, от град *** ***,
адрес за кореспонденция: ***, на основание чл. 78 от ЗДС, вр. чл.7, ал.2 от
Наредба за установява, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки сумата 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди (болки, физически и
психически страдания от накърнено достойнство и самочувствие и
причинената социална изолация, въпреки младата си и активна възраст) за
периода от възникване 25.12.2014 година до завеждане на иска 23.12.2019
година, вследствие на претърпяна на 25.12.2014 година трудова злополука,
довела до счупване на носните кости; остеомиелит на носните кости, дясната
максила и дясната етмоидална кост; субтотален дефект на дясната стена на
носната кухина, челния израстък на дясната максила, дясната слъзна кост,
твърдото небце, носната преграда и дясната етмоидална кост; ретробулбарен
абсцес вдясно; състояние след тромбоза на дясната вътрешна сънна артерия и
16
десния кавернозен синус; амавроза на дясното око, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на иска - 23.12.2019 година до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Ловеч, с горните данни, да
заплати на И. А. С., с горните данни, на основание чл. 78 от ЗДС, вр. чл.7, ал.2
от НУРРОТЗ, сумата от 54 710.57 (петдесет и четири хиляди седемстотин и
десет 0.57) лева представляващи разходи за лечение на получените
увреждания за периода от възникване на злополуката – 25.12.2014 година до
датата на исковата молба - 23.12.2019 година, ведно със законната лихва от
датата на възникване на трудовата злополука 25.12.2014 година до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Ловеч, с горните данни, да
заплати на И. А. С., с горните данни, на основание чл. 78 от ЗДС, вр. чл.7, ал.2
от НУРРОТЗ, сумата от 37 509.30 (тридесет и седем хиляди петстотин и девет
0.30) лева, пропуснати ползи от датата на прекратяване на служебното му
правоотношение 24.03.2016 година до датата на исковата молба – 23.12.2019
година, ведно със законната лихва от дата на прекратяване на служебното
правоотношение - 24.03.2016 година до окончателното плащане, като искът в
останалата част до пълния претендиран размер на сумата от 45 742.87 лева,
като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Ловеч, с горните данни, да
заплати на И. А. С., с горните данни, съдебно-деловодни разноски съразмерно
уважената част на иска в размер на 2 174.13 (две хиляди сто седемдесет и
четири 0.13) лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Ловеч, с горните данни, да
заплати на на адв. А. Ч. на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв сумата от 700
(седемстотин) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Ловеч, с горните данни, да
заплати по сметка на РС-Ловеч 280 (двеста осемдесет) лева, представляващи
възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Ловеч, с горните данни, да
заплати по сметка на Ловешки окръжен съд сумата от 5 688.68 (пет хиляди
шестстотин осемдесет и осем 0.68) лева д.т., съразмерно уважената част на
иска.
17
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от
съобщението на страните, че е изготвено ведно с мотивите.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
18