№ 21017
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110137951 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца ., дружество, вписано в . под № ., с която е
предявен срещу ответника . иск за заплащане на сумата от 6376,02 лв., представляваща
регресно вземане за застрахователно обезщетение, заплатено от ищеца . по договор за
застраховка, обективиран в застрахователна полица № . г., за застраховка на товари по време
на превоз, сключен с ., за вреди от частична загуба на товар по време на международен
автомобилен превоз, организиран от ответника ..
Ищецът твърди, че между него и . бил сключен договор за имуществена застраховка
.“, обективиран в полица № . г. Твърди, че застрахованото дружество било продало на . стоки
на обща стойност 4002,80 евро безцветно стъкло (440 плочки), подробно описано във
Фактура № . г. и опаковъчен лист от . г. Стоката следвало да бъде доставена до . чрез
автомобилен превоз, организиран от . при следните условия: дата на натоварване – . г.,
товарен адрес: адреса на продавача ., с автомобил ......... За превоза била издаден фактура № .
г. Сочи, че във връзка с извършения превоз, било установено, че 330 плочки стъкло са
намокрени и 18 плочки стъкло са счупени, като размерът на щетата възлизал на 3260,01
евро (6376,02 лв.) Вина за повредата на товара имал превозвачът ., който не бил изпълнил
задълженията си за качествено извършване на превоза и пазене на товара, а вредите били
нанесени на застрахованото лице– ., поради което последното депозирало при ищеца
уведомление за щета, във връзка с което му било заплатено застрахователно обезщетение в
размер на 6376,02 лв. Според ищцовата страна с плащането на това обезщетение тя е
1
встъпила в правата на застрахования товародател . срещу причинителя на вредата –
ответникът превозвач ., който отговарял за частичната повреда на товара от момента на
приемането му до момента на доставянето. Отбелязва още, че договорът за покупко-
продажба на стоки бил сключен при условията на доставка ., при което застраховката е за
сметка на изпращача и следва да покрива рисковете за стоките до момента на пристигането
им до уговореното местоназначение. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения
осъдителен иск, както и присъждане на законна лихва от датата на исковата молба –
11.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ., с който искът
се оспорва като неоснователен. На първо място, относно качеството на . на застраховател по
застрахователен договор, сключен със застрахователна полица № . г. за застраховка на товари
по време на превоз със застрахован ., сочи, че същото не може да се установи по безспорен
начин, доколкото към исковата молба не е представен самият застрахователен договор между
застраховател и застрахован с положени подписи на двете страни, а единствено
Потвърждение за наличието на горепосочената застрахователна полица, подписано
единствено от застрахователя. В същото време ответникът не оспорва твърдението на
ищцовото дружество, че в изпълнение на поетото от него застрахователно покритие на
13.10.2021 г. то е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 3260,01 евро на
получателя „.“ за липса на част от товара, настъпила на . г. по време на изпълнение на
процесния международен автомобилен превоз на товар, в резултат на което се е суброгирал
в правата на застрахования срещу превозвача. Не оспорва, че . е приело да извърши превоза,
като със заявка за транспорт № . г., изпратена по имейл, е превъзложило извършването му на
подизпълнител ., което също е приело да извърши възложения му международен транспорт.
На . г. превозвачът е отишъл на товарния адрес, след което служители на изпращача са
натоварили в ремаркето подготвената от тях стока и извършването на превоза е започнало.
Стоката била доставена на разтоварен адрес на . г., като в .-товарителницата не са вписани
каквито и да било забележки от страна на получателя относно състоянието на стоката.
Получателят е съставил два протокола, в които е посочил следното: . (380 броя) е намокрена
отдолу нагоре. В ремаркето няма .. Товарът е натоварен .. Счупеното е в долната част на
сглобения профил. Грешка при товаренето“. Счита, че в качеството си на превозвач е
изпълнил точно задълженията си по сключения превозен договор и не носи отговорност за
причинените щети по товара, в подкрепа на което било обстоятелството, че му е заплатено
навлото. Оспорва твърдението на ищцовото дружество, че то било изпълнило всички свои
задължения, свързани с международния превоз на товари, а превозвачът бил в неизпълнение
на задълженията си за качествено извършване на превоза и пазене на товара. Видно от
Транспортна заявка № ., страните не са уговорили, че превозвачът . има задължение да
натовари, подреди, укрепи и обезопаси товара на товарен адрес, преди да започне реалното
изпълнение на възложения му превоз. Задължението на същия е било единствено да превози
стоката от товарния адрес до разтоварния адрес, за което е уговорено и съответното
възнаграждение. Освен това не е имало някакви специални изисквания за укрепването на
товара, каквато е обичайната практика, ако задължението за укрепване е било вменено на
2
превозвача. Сочи, че на . г. в град . превозвачът . е приел товара, предварително опакован,
натоварен и подреден в камиона от изпращача ., като при товарене на стоката не са сочени
от изпращача някакви специални изисквания за укрепването на товара, каквато е обичайната
практика, ако задължението за укрепване е било вменено на превозвача. Счита, че липсвали
каквито и да е доказателства, че именно действията/ бездействията на превозвача са станали
причина за твърдяното увреждане на стоката, като нямало данни кой момент са настъпили
щетите и дали това е станало в периода между приемането на стоката за транспорт и
доставката й или това е станало преди приемането на стоката или след доставката при
разтоварването на стоката. В случай на частично повреждане на стоката ищецът е този,
който следва да докаже, че същата е настъпила между приемането и доставянето на стоката.
Тези обстоятелства обаче са опровергани от протоколите, съставени от получателя при
доставяне на стоката. Следователно е установено, че товарът е бил . при натоварването
поради грешка при товаренето, а в ремаркето не е имало .. Оттук следва, че увреждането не
е станало по време на превоза, а преди започването му, преди приемането на товара от
превозвача. Оттук отговорен за щетите по процесния товар е изпращачът, който има
задължение да извърши по такъв начин натоварването и подреждането на стоката, че да я
защити по време на нормален превоз. Счита, че е налице особен риск по смисъла на чл. 17, §
4, б. „в“ от .-Конвенцията, даващ основание превозвачът да бъде освободен от отговорност
за настъпилите вреди. Сочи, че при твърдение от страна на превозвача за наличие на някой
от рискове по чл. 17, § 4 от .-Конвенцията доказателствената тежест не е за превозвача, а за
отсрещната страна, т.е. в настоящия случай ищецът следвало да докаже, че вредите не се
дължат на твърдения от превозвача особен риск. Изпращачът е длъжен да осигури такава
опаковка на стоката, която да позволи ефективно обезопасяване и укрепване на същата по
време на транспортирането и до разтоварвания адрес, като той също така отговаря за
натоварването и подреждането на стоката. Предвид изложеното, оспорва . да носи каквато и
да е отговорност спрямо ищеца във връзка с настъпилите по време на превоза вреди.
Оспорва и размера на претенцията, като счита същата за недоказана. Моли за отхвърляне на
предявения иск и за присъждане на разноски за производството.
Ответникът е отправил искане за конституиране като трето лице-помагач на страната
на ответника на дружеството . и е предявил срещу същото обратен иск за сумата от 6376,02
лв., представляваща главница за имуществени вреди при частична загуба на товар по време
на международен автомобилен превоз от . г., организиран от . и превъзложен на ., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С определение от 07.12.2022 г. съдът е конституирал . като трето лице-помагач на
страната на ответника и е приел за съвместно разглеждане предявения евентуален иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от третото лице – помагач и
ответник по обратния иск ., с който оспорва иска, като счита, че вината за настъпилите щети
по превозвания товар била на изпращача /товарача/, а не на превозвача, който е извършил
добросъвестно поетия ангажимент за превоза. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
сторените разноски.
3
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявен е от ищеца .“, дружество, вписано в . под № . срещу ответника . осъдителен
иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 419 КЗ вр. чл. 17 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (.), както и евентуално съединен с
него обратен иск от . срещу третото лице-помагач и ответник по този иск . с правна
квалификация чл. 374 ТЗ вр. чл. 17 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (.).
По иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 419 КЗ вр. чл. 17 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (.):
Основателността на този иск предявения иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 419 КЗ
произтича от установяване при условията на пълно и главно доказване на следните факти:
валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие неточно изпълнение от превозвача по договор за превоз на товари от . г.,
е настъпило конкретното застрахователно събитие – частична загуба на товари – 330
намокрени плочки стъкло и 18 счупени плочки стъкло, поради некачествено извършен
превоз и непазене на натоварените стоки по време на превоза, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника е да установи, че повредата на част от стоката е могла да да
произлезе от особения риск, предвиден в чл. 17, пар. 4, б. „в“ Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (.), в който случай в тежест на ищеца е да обори
презумпцията на чл. 18, пар. 2 от Конвенцията и да докаже, че щетата не се дължи на
посоченото обстоятелство, освобождаващо превозвача от отговорност.
С доклада по делото като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото са отделени обстоятелствата, че дружеството . е възложило на дружеството . превоз
на стоки от . до ., а именно – безцветно стъкло (440) плочки на обща стойност 4002,80 лв., за
което е издадена фактура № . г.; че превозът е бил превъзложен за извършване от третото
лице-помагач .; че във връзка с превоза бил повреден част от товара, както и че посоченото
представлява покрит застрахователен риск по договор за застраховка, обективиран в
застрахователна полица № . г.; че ищецът е заплатил на . сумата от 6376,02 лв. като
застрахователно обезщетение по цитирания договор за застраховка.
По делото е представена в превод на български език абонаментна застрахователна
полица по застрахователен договор .“ с № ., сключен на .г., с който ищецът е застраховал . за
риска от възникването на щети по товари на третото лице, настъпили при тяхното
превозване, като видно от съдържанието й същата е била действаща и валидна към датата на
настъпване на процесната щета – .г., като в изпълнението на задължението си по нея при
настъпване на застрахователен риск – възникнала вреда във връзка с превоз на товар ищецът
е изплатил на получателят на товара застрахователно обезщетение, обстоятелствата, които
4
не са спорни по делото. С оглед изложеното възражението на ответника . относно
съществуването й действието на застрахователното правоотношение не следва да се
разглеждат, тъй като ответникът, който не е страна по този договор, не разполага с
материална и процесуална легитимация да упражнява чужди права пред съд (арг. от чл. 26,
ал. 2 ГПК), нито пък правата му са производни на тези на страните по договора, а ищецът,
който има интерес да се позове на липса на застрахователен договор, очевидно не е оспорвал
сключването на такъв предвид обстоятелството, че е платил застрахователно обезщетение по
него.
На следващо място се установява от представените писмени доказателства, че със
заявка № . застрахованият . е възложил на ответника . срещу заплащането на
възнаграждение (навло) в размер на 1623,34 лв. извършването на превоз по суша – с камион
на 8 броя колети, съдържащи товар с бруто тегло 23,034 кг, вид опаковка:
стандартна/неопаковани с дата на товарене – .г. от фабрика на . в гр. ., . и дата на
разтоварване – .г. на адрес в гр. .. В заявката е вписана и изрична уговорка . при която е
сключен договорът за продажба на стоки между изпращача и получателя на стоката,
съгласно която застраховката е за сметка на изпращача и следва да покрива рисковете за
стоките до момента на пристигането им до уговореното местоназначение.
Не е спорно между страните по делото и се установява от представените доказателства,
че със заявка за транспорт 95633 ответникът . е превъзложил на третото лице-помагач .
извършването на възложения му от . превоз на товара, който следвало да се извърши с
камион с рег. № . и ремарке с рег. № ..
Установява се от приложения сертификат за застраховка на товара, потвърждение №
.г., че изпратеният на .г. товар е бил застрахован по силата на абонаментната застрахователна
полица с № ., като вида на транспорта, на превозните средства, с които ще бъде извършен и
на товара съвпада с отбелязаното в заявките за превоз. В потвърждението е посочена
стойност на товара от 4002,80 евро при . и обща застрахована сума от 4403,08 евро.
Установява се от съдържанието на приложената международна товарителница (.) и
опаковъчен лист, че на .г. в гр. . са приети за превоз с превозно средство с рег. № . от
превозвача . 8 броя колети, съдържащи 23032 кг брутно тегло от товар – прозрачно флоатно
стъкло – 3 мм (440 листове). Товарът е предаден от изпращача . с указания да се достави до
адрес в гр. ., като в товарителницата не са вписани специални изисквания или споразумения
във връзка с товара. Видно от опаковъчен лист товарът е предаден на превозвача без
опаковка от страна на изпращача .. В товарителницата е отбелязано и получаването на
товара на мястото за разтоварване, удостоверено с подписа на получателя. В
товарителницата не са вписани забележки при получаване на товара.
Видно от приетите като доказателство по делото 2 броя протоколи за
повредена/намокрена стока, съставени от получателя на стоката, са констатирани следните
увреждания по получената стока за 330 броя от листовете флоатно стъкло: „счупено в
долната част на свързващия профил, грешка при натоварване“ и „6 колета стъкло (380 броя)
влага в долната част от горе надолу. Няма влага в камиона. Товарът е натоварен ..“.
5
Не е налице спор между страните, че след констатиране на посочените повреди
ищецът като застраховател по застраховка . е уведомен за настъпилото застрахователно
събитие и при него е образувано досие № ..
Изготвен е доклад за експертна оценка за транспортна застраховка, изготвен от трето
за спора лице, от който се установява, че застрахованата фирма . е продала на турското
дружество „. следната стока: 440 плочи безцветно плоско стъкло (3176,80 м2-23.032 кг) за
сумата от 4002,80 евро. Стоката е натоварена на .г. от обекта на застрахованата фирма в . на .
. – . и изпратена на фирмата – краен купувач в .. След транспортирането и при извършени
проверки по време на разтоварване е констатирано, че 330 плочи са зацапани и залепени
една за друга поради намокряване и 18 плочи стъкло са счупени. Установено е че
разделителният материал (луцитов прах), поставен между плочите от стъкло, е прилепнал
към стъклените повърхности поради намокрянето, вследствие на което са възникнали
следните проблеми: при отделяне на залепнали едно за друго стъкла от намокряне често се
получават счупвания, поради намокряне на сепараторния материал между плочите на
стъклата се получават драскотини по стъклените повърхности, освен това е трудно да се
премахнат петната, които се получават по повърхностите на стъклата поради намокряне, а
така също така създава разходи за труд. Изготвена е оценка на нанесената щета в размер на
3482,41 евро, а след приспадане на таксата за спасяване и уговореното самоучастие по
застрахователния договор, както и прибавяне на допълнителните разходи, е определена сума
по щетата в размер на 3260,01 евро. В оценката е вписан извод, че предметната повреда е
настъпила по време на транспортиране, но не може ясно да се определи как е възникнала.
С преводно нареждане от 13.10.2021г. застрахователят-ищец е заплатил на турската
фирма – получател на стоката застрахователно обезщетение в размер на 3210,01 евро, което
не е спорно и се установява от приложеното по делото платежно нареждане.
С писмо, получено на 22.11.2021г., ответникът . е поканен да заплати сумата по
регреса в размер на 3260,01 евро.
Същевременно товародателят е заплатил на ответника на 08.03.2021г. пълния размер
на уговореното навло от 1623,34 лв.
При така обсъдените доказателства съдът намира за доказано, че в срока на действие
на застрахователния договор . от .г., потвърждение № .г., с който е застрахован процесният
товар – 440 листове прозрачно флоатно стъкло е настъпило застрахователно събитие, покрит
риск по застраховката, вследствие на което е повреден част от застрахования товар – 330
плочи са зацапани и залепени една за друга поради намокряване и 18 плочи стъкло са
счупени, както и че повредата е настъпила във връзка с извършване на международен
автомобилен превоз на стоки от превозвача ., на когото ответникът . е превъзложил превоза.
Доказано е и че застрахователят е уведомен за настъпилото събитие и е определил
застрахователно обезщетение по щетата в размер на 3260,01 евро, което е платено на
формата-получател на товара на 13.10.2021г.
С плащане на застрахователно обезщетение за увредения товар на правоимащото лице
6
застрахователят-ищец е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата,
в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение –
чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.
Доколкото в случая се касае за вреди, възникнали във връзка с договор за превоз на
товари, при който мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за
доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, по
които поне една е договаряща страна, се касае за договор за международен автомобилен
превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, за отговорността на превозвача по
който е приложима Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(.).
Съгласно чл. 17 от Конвенцията превозвачът е отговорен за цялостната или
частичната липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Превозвачът може да се освободи от
отговорност в случаите по чл. 17, пар. 2 или по чл. 17, пар. 4 – във втората група от случаи
се визират хипотезите, при които липсата или повредата произтичат от особените рискове,
дължащи се на един или няколко от следните факти: а) ползване на отворени, непокрити с
брезент превозни средства, когато това е било изрично уговорено и вписано в
товарителницата; б) липса или дефект на опаковката при стоки, които поради самото си
естество са изложени на разваляне или повреда, когато не са опаковани или са лошо
опаковани; в) пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от
изпращача или получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя;
г) естеството на някои стоки, застрашени било от цялостна или частична загуба, било от
повреда, като счупване, ръжда, вътрешно увреждане, изсушаване, изтичане, нормално
разпадане или от действията на червеи или гризачи; д) недостатъчност или неточност на
маркировката или на номерата на колетите; е) превоз на живи жИ.тни. В тези случаи, когато
превозвачът установи, че предвид конкретните фактически обстоятелства липсата или
повредата е могла да произлезе от един или повече от особените рискове, предвидени в чл.
17, параграф 4, счита се, че тя произлиза от тях. Правоимащият обаче може да доказва, че
щетата се дължи напълно или частично на някои от тези рискове (чл. 18, пар. 2 от
Конвенцията).
В случая ответникът се е позовал на наличие на особени риск, на които може да се
дължи повредата, предвидени в чл. 17, пар. 4, б. „б“ и б. „в“ от Конвенцията – липса или
дефект на опаковката при стоки, които поради самото си естество са изложени на разваляне
или повреда, когато не са опаковани или са лошо опаковани, както и пакетиране,
натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от
лица, действащи за сметка на изпращача или получателя. В случая е достатъчно ответникът
да установи в частност твърденията си, че възможна причина за повредата са посочените
действия на изпращача, свързани с липсата на опаковка, респ. натоварването на стоката на
камиона, при което Конвенцията установява оборима презумпция, че повредата се дължи на
тази причина, което обръща доказателствената тежест и възлага такава на правоимащия
7
(застрахователят-ищец) – да обори презумпцията.
Съдът намира, че в конкретната хипотеза са налице особени рискове по смисъла на чл.
17, пар. 4, б. „б“ и б. „в“ от Конвенцията, тъй като от съвкупността от събраните и обсъдени
писмени доказателства се установи, че превозвачът не е имал задължение да опакова и да
натовари стоката, не е участвал в тези дейности, нито е получил специални указания за
нейното товарене, подреждане или пакетиране, напротив установи се, че натоварването е
осъществено от изпращача – ., в неговата база в гр. ., за което последният е изготвил
опаковъчен лист, съгласно който стоката е без опаковка. С оглед последното обстоятелство
за превозвача не е имало задължение да впише в товарителницата възражения относно
състоянието на опаковката по смисъла на чл. 9, ал. 2 от Конвенцията, тъй като такава не е
била налице. От друга страна по делото не се твърди, нито установява по време на превоза
да са настъпили каквито и да било обстоятелства, които да са от естество да доведат до
намокряне или счупване на товара, каквото е установено при пристигането му на мястото на
разтоварване и които се сочат като причина за увреждане на част от товара. Напротив,
установява се от съставените от трето за спора лице – получател на товара протоколи за
увредена стока, че няма влага в камиона, а влагата е в долната част на колетите и вероятна
причина за повредата е грешка при товарене. Тези обстоятелства за потвърдени и от
експертния доклад във връзка със заведената при ищеца щета, в който е констатирано, че не
може ясно да се определи как е възникнала повредата. Индиция за наличие на особен риск в
посочените хипотези е и обстоятелството, че в международната товарителница (.) не са
вписани никакви възражения при получаване на товара, свързани с превоза му, както и
фактът, че изпращачът е изплатил на ответника пълния размер на дължимото навло за
извършения превоз.
Посочените доказателства са достатъчни, за да се установи с необходимата степен на
вероятност, че повредата може да се дължи на действия на изпращача при пакетиране (липса
на такова) и натоварване на стоката, които особени рискове по смисъла на чл. 17, пар. 4, б.
„б“ и б. „в“ от Конвенцията освобождава превозвача от отговорност за увредения товар.
Ищецът, чиято е била доказателствената тежест, не е оборил предвидената в чл. 18,
пар. 2 презумпция, че при наличие на тези особени рискове, се приема, че повредата
произлиза от тях, за което обратно доказване не е ангажирал никакви доказателства, с оглед
на което предявеният иск за регресното вземане срещу превозвача, за който е налице
хипотеза на освобождаване от отговорност, е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
С оглед отхвърляне на главния иск, не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие
за разглеждане на евентуалния обратен иск, поради което съдът не разглежда този иск.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претендирал и
доказал извършване на разноски по предявения главен иск в размер на 100 лв. – депозит за
съдебно-техническа експертиза и 1080 лв. с ДДС – платено по банков път адвокатско
възнаграждение, които разноски в общ размер от 1180 лв. следва да му се присъдят на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК и да бъдат възложени в тежест на ищеца по първоначалния иск ..
Останалите претендирани и доказани разноски в размер на 255,04 лв. – държавна такса за
8
предявения обратен иск и 1080 лв. с ДДС – платено по банков път адвокатско
възнаграждение по този иск не следва да се възлагат в тежест на ищеца по първоначалния
иск, който не е страна по процесуалното правоотношение, възникнало по обратния иск,
предявен от ответника по първоначалния иск срещу третото лице – помагач – в този смисъл
Определение № 1301 от 18.03.2025г., постановено по к.ч.гр.д. № ., в което е прието, че „По
аналогични съображения на поставения от касатора въпрос следва да се отговори в смисъл,
че ищецът по първоначалния иск не отговаря за разноските, направени от ищеца по
обратния иск (ответник по първоначалния) във връзка с обратния иск, оставен без
разглеждане поради отхвърляне на главния иск, тъй като не е страна по процесуалното
правоотношение, възникнало по обратния иск. Въпросът за отговорността за разноските по
обратния иск касае само страните по обратния иск и се разрешава според изхода на спора по
този иск.“. Тези разноски остават в тежест на ищеца по обратния иск, но същият дължи
разноски на ответника по обратния иск, който е оставен без разглеждане, на основание чл.
78, ал. 4 ГПК – в този смисъл Определение № 724 от 15.12.2015г. по т. д. № 1280/2014 г. на
ВКС II ТО, в което е прието, че „Неразглеждането на този евентуален иск от съда поради
несбъдване на процесуалното условие, под което е предявен /уважаването на първоначалния
иск/, по същество е равнозначно на прекратяване на производството по обратния иск
/оставяне без разглеждане/. Ето защо в тази хипотеза ответникът по обратния иск има право
на разноски при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК. Отговорността за направените от него
разноски следва да бъде възложена на ищеца по обратния иск, а не на ищеца по
първоначалния иск, тъй като последният не е страна по процесуалното правоотношение,
породено от предявения обратен иск.“ В случая ответникът по обратния иск . е претендирал
и доказал извършване на разноски за производството в размер на 1140 лв. с ДДС – платено
по банков път адвокатско възнаграждение по обратния иск, което следва да му бъде
присъдено на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, като отговорността за тези разноски бъде
възложена върху ищеца по обратния иск ..
Доколкото ищецът по първоначалния иск е останал задължен за разноски по делото в
размер на 200 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза, същият следва да бъде
осъден на основание чл. 77 ГПК да заплати същите по бюджетната сметка на СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ., дружество, вписано в . под № ., със седалище и адрес на
управление: .. № ., със съдебен адрес: . срещу ., ., със седалище и адрес на управление: с. ., с
правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 419 КЗ вр. чл. 17 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (.) за заплащане на сумата от
6376,02 лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение, заплатено от
ищеца . по договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № . г., за
9
застраховка на товари по време на превоз, сключен с ., за вреди от частична загуба на товар
по време на международен автомобилен превоз, организиран от ответника ..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ., ., със седалище и адрес на управление:
с. . срещу ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. ., обратен иск с правна
квалификация чл. 374 ТЗ вр. чл. 17 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (.) за заплащане на сумата от 6376,02 лв., представляваща
главница за имуществени вреди при частична загуба на товар по време на международен
автомобилен превоз от . г., организиран от . и превъзложен на ..
ОСЪЖДА ., дружество, вписано в . под № ., със седалище и адрес на управление: .. №
., със съдебен адрес: . да заплати на ., ., със седалище и адрес на управление: с. ., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1180 лв., представляваща разноски за производството
по предявения главен иск.
ОСЪЖДА ., ., със седалище и адрес на управление: с. . да заплати на ., със седалище и
адрес на управление: гр. ., ул. ., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 1140 лв.,
представляваща разноски за производството по предявения обратен иск.
ОСЪЖДА ., дружество, вписано в . под № ., със седалище и адрес на управление: .. №
., със съдебен адрес: . да заплати на основание чл. 77 ГПК по бюджетната сметка на
Софийски районен съд сумата от 200 лв., представляваща разноски за депозит за съдебно-
техническа експертиза.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника – ., със
седалище и адрес на управление: гр. ., ул. ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10