№ 1975
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20211100106321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял Първи, Глава Дванадесет от ГПК.
Образувано е по предявени от Н.В. К. и Р.В. К. срещу „Чез разпределение България“
АД, иск с пр.кв. чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователно
действие, изразяващо се в ползване за трасе за ВЕ, 20Кv, разположено в част, с площ от
около 1000кв.м. от собствен на ищците имот, като премести преминаващия през имота
въздушен електропровод и освободи имота, както и иск с пр.осн.чл.59 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати разделно на ищците сума в размер на общо 163280,00лв./изм.по
реда на чл.214 от ГПК в с.з. от 16,05,2022год./, представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на имота, в периода от 18,05,2016год. до 18,05,2021год., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Ищците излагат съображения да са собственици в режим на съпружеска
имуществена общност на поземлен имот, находящ се в село Казичене, улица Околовръстен
съд №436 по силата на договор за покупко-продажба и урегулиране с ПУП, представляващ
УПИ, парцел XIV-1481, кв.79 по плана на гр.София, м.С.Казичене-промишлена зона –север,
с площ от 22038кв.м., при граници на имота, от изток-п.Имот 016093, имот 000206, имот-
000209, от запад-локална улица към Околовръстен път, от север-№016098-полски път на СО
и от юг-имот №038001, №156008, №156009 и №156010. Поддържа по цялото протежение на
имота в северната му част, на площ от 1000кв.м. да преминава трасе на въздушен
електропровод, средно напрежение 20кв, част от електропреносната мрежа на ответното
дружество, построен без съгласието на ищците и техните праводатели.
Посоченият електропровод като средство за разпределение на електрическа
1
енергия е част от електроразпределителната мрежа собственост на ответното дружество
съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ, без да е учредено договорно сервитутно право на ползване
на земята на ищците. Същевременно се твърди да не е възникнало сервитутно право по
закон, тъй като не са спазени законовите изисквания за изграждане на енергийния обект, т.е.
ако е изграден и въведен в експлоатация по предвидения за това ред и отговаря на
строителните правила и норми и технически правила за безопасност. Ето защо
извършването на действия, които поддържат сервитутната зона се явява
незаконосъобразно и препятстващо правото на собственост на ищците, което ограничава
възможността за ползване на имота в пълен обем, включително забранява застрояване или
засаждане на трайни насаждения на 2м. хоризонтално разстояние от крайните неотклонени
проводници на ВЕ от всяка страна. ВЕ е пречка за поставяне по северната ограда на
поземления имот изграждане на павилиони за офиси, сервизи, бензиностанции,
газостанции, дюнери и други обекти, обслужващи съществуващ ТИР паркинг, както и
паркинг за камиони, които са с височина над 4 метра. Предвид установеното фактическо
положение се сочи и ответното дружество да се е обогатило неоснователно със спестения
пазарен наем за ползване на частта от имота, поради което дължи обезщетение в размер на
163280,00лв.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-„ЧЕЗ Разпределение България“АД в указания законоустановен срок за
отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата
претенция. Не оспорва ищците да са собственици на процесния имот, но не е налице
неоснователно въздействие върху същия от ответното дружество. Поддържа „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД да е собственик на въздушен електропровод средно
напрежение 20 kV /ВЕЛ/, който преминава през имоти публична общинска собственост и не
засяга имота на ищците. Номерът на актива в САП е 22300084. Датата на изграждане на
мрежата, от която е част този ВЕЛ е преди 1992г. - датата на капитализацията. Твърди, че
съгласно чл. 2, ал.1 от Закона за електрификацията от 1948 г./отм./ „Енергийните източници
и всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията, както и
електропромишлеността, са държавна общонародна собственост”, вкл. съществуващите
към момента на влизане в сила на този закон електростопански обекти. Идентично е
законодателното разрешение и в следващия закон - Закона за електростопанството от 1975
г., в сила до 1999 г. Впоследствие след 1991год. поддържа електропровода да е собственост
на „НЕК”АД, образувано с Разпореждане № 46 на МС от 7.11.1991 г., регистрирано по ф.д.
№ 29869/1991 г. на CГC. Въз основа на Заповед № ДВ-123-А от 24.04.2000г. на Държавната
агенция по енергетика и енергийни ресурси за преобразуване на „НЕК”ЕАД, чрез отделяне
на „Електроразпределение-Столично” /ЕРП Столично/ ЕАД и Окончателен разделителен
протокол от 31.07.2000 г. между „НЕК” ЕАД и „ЕРП Столично” ЕАД, е предаден и
процесния обект, представляващ енергиен обект по смисъла на т.23 от §1 към ДР на ЗЕ, а
именно BEJI ЧЕПИНЦИ. С Решение № 21/29.01.2008г. на CГC по ф.д. № 6358/2000 г. е
2
вписана промяна на наименованието на Дружеството на „ЧЕЗ Разпределение България” АД.
Твърди се тъй като мрежата средно напрежение на гореописания BEJI да е изградена преди
1999г., то спорът касае“съществуващ” по смисъла на чл. 60, ал. 2, т. 1 от Закона за
енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ, обн. ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г„ отм./, към
влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./ енергиен обект, за който е възникнало сервитутно право по
закон-чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ /отм./, което позволява на електроразпределителното
дружество да държи енергиен обект в чужд имот. Ищците като собственици на имоти,
включени в сервитутните зони, или граничещи с тях, не могат да искат изместването им,
освен при техническа възможност за това и за тяхна сметка, по реда на чл. 64, ал. 5 и чл. 73,
ал. 1 от ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи. Условията за тяхното упражняване и размерът на сервитутните ивици са
регламентирани от Наредба №16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти.
Оспорва ползването на имота да е неправомерно по арг. от чл.67, ал.1 от ЗЕ. Същевременно
оспорва въздушния електропровод да е незаконно изграден, тъй като „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД не е променяло трасето на изградената мрежа.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните, а от приложения нот.акт №39, т.14, рег.
№36585, д.№2563 от 23.12.2019год. се установява, че ищците да са собственици по силата на
договор за покупко-продажба на имот, урегулиране и строителство на дворно място, а
именно ПИ с идентификатор 35239,6102,1481 по КККР, одобрена със заповед №РД-18-
77/21,12,2010год. на ИД на АГКК, в с.Казичене, ул.Околовръстен път №436, с площ от
22038кв.м., а съгласно скица 22045кв.м., съставляващ УПИ 14-1481 от кв.79 по плана на
гр.София, м.Казичене промишлена зона –север при описани съседи, заедно с находящата се
в имота едноетажна складова база и ресторант.
Не се спори между страните ответното дружество да е собственик на
електропреносната мрежа, част от която е въздушен електропровод средно напрежение от
20квч., в качеството на правоприемник на „НЕК”ЕАД, посредством преобразуване, чрез
отделяне на „Електроразпределение-Столично” /ЕРП Столично/ ЕАД, на което с
окончателен разделителен протокол от 31.07.2000 г. между „НЕК” ЕАД и „ЕРП Столично”
ЕАД, е предаден и процесния обект, BEJI ЧЕПИНЦИ. Посоченото обстоятелство се
установява от приложените по делото Разпореждане №46/07,11,1991год. на МС за
преобразуване на обединенията и комбинатите, както и други предприятия от системата
на Комитета по енергетика съгласно приложение №1 в ЕАД с държавно имущество НЕК
АД, заповед №ДВ-123-А/24,04,2000год. на ДА по енергетика и енергийни ресурси за
преобразуване на НЕК АД, чрез отделяне на ново еднолично акционерно дружество с
фирма Електроразпределение Столично ЕАД, окончателен разделителен протокол от
3
31,07,2000год., решение №21/29,01,2008год. на СГС, ф.д.№6358/2000год., решение
№1/27,04,2000год.
Видно от счетоводна справка 03,09,2021год. ВЕП от п.ст. Искър Индустрия до въз.
Д.Богров-номер на актив в САП 22300084, е включен в баланса на „Чез разпределение
България“ АД към 31,03,1992год.
Не е спорно ответното дружество да притежава лицензия за разпределение на
електрическа енергия №Л-135-07/13,08,2004год. издадена от ДКЕВР на осн.чл.39, ал.1 от
Закона за енергетиката за срок от 35 години.
Изслушана е по делото съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че в процесния недвижим имот преминава въздушна линия с наименование
ВЕЛ Чепинци от подстанция Искър-Индустрия, в посока изток и има кабелно отклонение
към КТП с диспечерски номер 12-779. Касае се за въздушен електропровод средно
напрежение 20Кв, разположена в близост до северната имотна граница, успоредно на
цялото северно протежение на имота. ВЕЛ е част от електроразпределителната мрежа на
„Чез разпределение България“ АД, представляващ линеен обект на техническата
инфраструктура за пренос на електрическа енергия.
Поддържа се становище прилежащата сервитутна зона на електропровода съобразно
Приложение №5 към чл.7, ал.1, т.5 от Наредба №16 за сервитутите на енергийните обекти
от 09,06,2004год. по конкретно т.1, касаеща трасе за въздушен електропровод 20Кв
разположени в населени места и селищни образувания да е 7метра от оста на ВЕ. Така
определена сервитутната ивица заема пространство от 2341,64кв.м. от най-северната част
на имота. Посочва ширината на сервитутната ивица да е по-малка от указаната в
Наредбата, тъй като разстоянието от север от оста на съоръжението до границата на имота
е по-малко от 7 метра, а отстоянието на юг от оста на съоръжението до границата на имота
е 7 метра.
Съгласно заключението на СТЕ липсва строителна документация относно
изграждането на въздушен електропровод. В кадастралните планове за територията на
Столична община кадастралните и регулационни граници на имота не са се изменяли в
периода от 1990год. до изготвяне на заключение на вещо лице. Заявено е становище
процесното съоръжение да е допустимо съобразно разпоредбите, които са действали по
време на изграждането му.
По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено
от страните и прието от съдът, от което се установява, че пазарният наем за процесния
имот е 163280лв..
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с пр.кв.чл.109 от ЗС.
Искът основан на чл.109, ал.1 от ЗС предоставя правна защита на правото на
собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно въздействие над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява
владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на
вещта, според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита,
чрез иска възниква и при състояние само на заплашване и опасност от вредно или
смущаващо въздействие, произтичащо от упражняване на правомощия, но смущаващо
правата на потърсилия защита.
4
Следователно предпоставките обуславящи фактическия състав на визираната правна
норма са свързани с установяване правота на собственост на ищеца от една страна и от
друга установяване на обстоятелствата, обусловили търсената съдебна защита и
съставляващи „Неоснователно въздействие”.
По отношение наличието на първата законова предпоставка –правото на
собственост, съдът намира същата за установена, както видно от събраните по делото
доказателства, така и предвид фактът, че не се спори между страните относно собствеността
върху поземления имот.
Безспорно установено е и съществуването на въздушен електропровод, трасето на
който е разположено успоредно на северната част от имота.
Спорно по делото е обстоятелството, доколко е налице неоснователно въздействие
от страна на ответника, посредством разполагане в чужд имот на собствено съоръжение на
електропреносната мрежа. За изясняване на горното е необходима преценка налице ли е
възникнало по силата на закона сервитутно право върху енергиен обект.
От ангажираните по делото доказателства се установява процесното съоръжение да
е енергиен обект по смисъла на §1, т.17 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната
ефективност/отм./в сила от 1999год/. Съгласно сочената норма "Енергиен обект" е обект, в
който или посредством който се извършва производство на електрическа и/или топлинна
енергия, добив или съхранение на природен газ, пренос, както и преобразуване на
параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, разпределение на
електрическа, топлинна енергия или природен газ, без сградните инсталации на
потребителите. Тъй като от заключението на СТЕ се установи въздушния електропровод да
е изграден към м.03,1992год., то попада в приложното поле на съществуващ обект на
енергийната инфраструктура към влизане в сила на ЗЕЕЕ/отм./. Ето защо се налага извод да
е изграден при действието на Закона за електростопанството/отм./ и действащ от 1948год.
до 1999год. Съгласно чл. 2. (1) от ЗЕл. електрическите централи за производство на
електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на
електрическа енергия са държавна собственост, а предходната редакция на чл.2 от закона е
Енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на
енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна собственост. С оглед
установеното енергийният обект да е съществуващ към 1999год., то приложима е нормата
на чл.60, ал. (2), т.1 от ЗЕЕЕ предвиждаща възникване на сервитутното право за
съществуващите енергийни обекти - по силата на този закон; На основание § 26, ал. 1 от
ПЗР от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в сила от 05.03.2004 г., възникналите по силата на
отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия запазват действието
си когато енергийни обекти са съществуващи към влизането в сила на този закон.
При анализ на правната уредба настоящият състав намира фактическият състав на
чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ/отм./ да е изпълнен с оглед установяване съществуването на
енергиен обект. Касае се за обект с обществено значение, за който по силата на изрична
законова норма възниква ограничено вещно право при наличието на съществуващ
5
материален обект към датата на влизане в сила на закона ЗЕЕЕ/отм./ при уреждане
собствеността върху обектите, до момента държавна собственост в собственост на
енергийните дружества, доколкото е предвидено задължителното им изкупуване от
енергийните предприятия-§5 от ПЗР на ЗЕЕЕ/отм./ като за последните възниква
безвъзмездно сервитутно право върху служещия имот за обслужване на енергийния обект-
§7 от ПЗР на ЗЕЕЕ/отм./.
Съгласно съдебната практика сервитутното право възниква по закон само относно
енергийни обекти, за които са изпълнени изискванията за законовото им изграждане.
Съгласно чл.8, ал.(3) от Закона за електростопанството електрическите уредби и мрежи,
както и външното изкуствено осветление в населените места се изграждат, разширяват,
модернизират и поддържат по реда, установен от Закона за териториално и селищно
устройство. Според разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗТСУ „….. електрически инсталации и
уредби се изграждат и инсталират в зони и части на населените места и в други
извънселищни територии съгласно предвижданията на съответните
териториалноустройствени планове при спазване на условията и изисквания по този закон,
разпоредбите по неговото приложение и другите действуващи разпоредби“. Съгласно чл.
175 ППЗТСУ, строителството на нови електроснабдителни мрежи се извършва по реда и
при условията на чл. 187 от закона, като в ал. 2 на текста е предвидено изискване за пълна
строителна документация. С оглед характера на конкретния енергиен обект следва и
определянето на сервитутната зона около него. Предпоставка за възникване на
сервитутното право е изискването обектите да отговарят на техническите изисквания за
това. Действително в процесната хипотеза не се установява налична строителна
документация за обекта, но съдът намира същият да има характер на търпим строеж.
Аргумент за това е обстоятелството, че се касае за обект обслужващ обществен интерес,
регулиран от специална нормативна уредба, за който изрично е уредено възникване на
сервитутно право, без в ЗЕЕЕ/отм./ да е предвидено премахване/преместване на тези обекти
при липса на строителна документация. Отделно от това заключението на изслушаната
съдебно-техническа експертиза сочи строежът да е допустим по разпоредбите действали
при изграждането му като не се установи да не отговаря на техническите изисквания за
безопасност и експлоатация, които биха могли да застрашат ползването на имота на
ищците. Неоснователни са доводите на ищците обектът да не съответства на
регулационните планове от 2004год., които не предвиждат изграждане и преминаване на
въздушен електропровод, тъй като се установи изграждането му преди 1999год. Липсата на
данни за вписване съобразно §26, ал.3 от ЗЕ е ирелевантно обстоятелство, доколкото се
касае за оповестително действие на вписването на сервитута, а не оповестително- защитно
действие, с оглед непротивопоставимост на сервитута спрямо приобретател на вещта.
Ето защо съдът намира исковата претенция да подлежи на отхвърляне като
неоснователна.
По иска с пр. осн.чл.59 от ЗЗД.
С оглед горните мотиви за възникнало по силата на закон сервитутно право искът за
6
заплащане на обезщетение е неоснователен. Енергийното дружество има безвъзмездно
сервитутно право върху терена, който за него представлява сервитутна зона, по силата на §
26, ал. 1 ПЗР ЗЕ към 2004год., когато са налице данни ищците да са придобили имота, чрез
покупко-продажба. За тези сервитути не се предвижда заплащане на обезщетение, за разлика
от сервитутите, които възникват по силата на чл. 64, ал. 5 ЗЕ след заплащане на
обезщетение. /р.440-2011-ІV ГО и р.47-2013-ІV ГО/. Поради изложеното следва да се
приеме, че ответникът ползва дворното място на правно основание като искът за заплащане
на обезщетение за ползването на недвижимия имот е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ответника се дължат разноски на осн.чл.78, ал.3 от ГПК,
които съдът намира за доказани в размер на 530,00лв., от които 250,00лв.-в.л., 80,00лв.-в.л. и
200,00лв.-юрк.възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.В. К., с ЕГН ********** и Р.В. К., с ЕГН
**********, двамата със съд.адрес гр.София, ул.****, оф.5 срещу „Чез разпределение
България“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес гр.София, бул.****, бл.Бенчмарк, Бизнес
център, иск с пр.кв. чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови
неоснователно действие, изразяващо се в ползване за трасе за ВЕ, 20Кv, разположено в
част от собствен на ищците имот като премести преминаващ въздушен електропровод,
както и иск с пр.осн.чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати разделно на ищците
сума в размер на общо 163280,00лв., представляваща обезщетение за неоснователно
ползване на имота, в периода от 18,05,2016год. до 18,05,2021год., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.В. К., с ЕГН ********** и Р.В. К., с ЕГН **********, двамата със
съд.адрес гр.София, ул.****, оф.5 да заплатят на „Чез разпределение България“ АД, с ЕИК
****, със седалище и адрес гр.София, бул.****, бл.Бенчмарк, бизнес център на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сумата от 530,00лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7