Решение по дело №4886/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11287
Дата: 11 юни 2024 г.
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20241110104886
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11287
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110104886 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от
Александър Славчев Александров и Ивайло Ивов Епитропов, с който е поискало да бъде
установено по отношение на ответника Г. П. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. София, **, че
същия дължи на ищеца следните суми:: сумата от 769,87 лева - главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., за имот, находящ се на адрес: гр. София, **/жилищен/, отчитан под абонатен
№ **, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение –30.05.2023 г. до окончателното плащане на дължимото,
сумата от 188,81 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 01.10.2020 г. до
25.05.2023 г., сумата от 1,51 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,41 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 25.05.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по силата на сключен между страните Договор от 02.07.2020г.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение №ОУ-043/12.07.2002г. на ДКЕВР,
Решение №ОУ-013/06.03.2006г. на ДКЕВР и Решение №ОУ-033/08.10.2007г. на ДКЕВР са в
сила от датата на решението. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за
потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава
енергия, най-късно до 20-то число на следващия месец, като с това, ищцовото дружество
обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
1
извършва дялово разпределение от „Бруната България“ ООД,, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва исковете за
главница и лихва за доставена топлинна енергия по основание и размер, като излага
подробни съображения за недопустимост и неоснователност. Признава исковете за
дължимост на сумите за главница за дялово разпределение и лихва върху тази главница.
Претендират се и направените по делото разноски.
С определение от 30.04.2024 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „Бруната България“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, се явява лично. Поддържа писмения отговор. Молят
съда да отхвърли исковете. По делото са постъпили писмени бележки.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 29296/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 769,87 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. за
имот, находящ се на адрес: гр. София, **/жилищен/, ателие 2.3, инсталация **/аб.№ **,
ведно със законна лихва от 30.05.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на
188,81 лева, за периода от 01.10.2020 г. до 25.05.2023 г., сумата от 1,51лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2022
г. до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва от 30.05.2023 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 0,41 лева, за периода от 01.05.2022 г. до 25.05.2023 г.. С възражение от
04.12.2023 г. ответника е оспорил вземането без мотив.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №2/21.01.2020г.,,
ответника е закупил процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, гр. София,
**/жилищен/, представляващ ателие №2.3.
Със заявление от ответника от 02.07.2020г., последния е поискал да сключи с ищеца
договора съгласно ОУ, като такъв е сключен между страните на същата дата- Договор от
02.07.2020г.
По делото са предствени Общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от “Топлофикация – София” ЕАД на потребители в гр.София.
По делото са представени Протокол от проведено на 10.09.2008 г. ОС на ЕС на сграда
с адрес гр. София, **, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че
последните са решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Бруната“.
Представени са доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с
посочената ФДР – договор от 28.05.2018г.
По делото са приети 4бр. индивидуални справки за използвана ТЕ и 2 бр. формуляр
за извършен отчет, представени от „Бруната“ ООД.
Представени са множество фактури от ответника за процесния период от страните.
Ищеца е представил и писмо до ответника от 18.07.2022г., ведно с известие за
доставяне.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
„Бруната“ ООД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла
2
топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 705,75 лв., от която сумата от 220,09 лв.
за отопление, а сумата от 485,66 лв. за подгряване на топла вода. Посочва, че ако реалния
отчет на водомера е 152 м3, то сумата от 485,66 лв. не се дължи.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№2/21.01.2020г., се установява по категоричен начин, че за процесния период ответника е
бил собственик на процесния недвижим имот, както и че страните са били обвързани от
облигационно отношение за доставка на ТЕ по силата на сключен Договор от 02.07.2020г.,
който факт не е спорен по делото.
В тази насока, съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, както и представените от третото лице помагач индивидуални
справки за използвана ТЕ, съдът намира, че сумата за изразходвана ТЕ е в размер на 220,09
лв., представляваща дължима сума за ТЕ за сградна инсталация и общи части на сградата.
Безспорно се установява, че посочената в СТЕ сума от 485,66 лв., за подгряване на топла
вода, не се дължи от ответника, доколкото видно от индивидуална справка за използвана ТЕ
за периода 01.05.2021г.-31.04.2022г. (стр.127), направена въз основа на извършен реален
отчет, показанията на водомера са 152 м3, като изразходваната енергия е 0.00. Съгласно
индивидуална справка за ползвана ТЕ за м.07.2020г. (стр.125), показанията на водомера са
посочени над тази стойност – 163.168, поради което по делото се установява, че за целия
процесния период от 01.07.2020 г. (начална дата съгласно искова молба) до 30.04.2022 г.,
изразходваната енергия е 0.00.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и
съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на
документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по
какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в
нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа
на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имота е доставена топлоенергия на
стойност 220,09 лв., която не е заплатена. Или предявения иск следва да бъде уважен до този
размер, като за разликата над тази сума, иска следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
По отношение иска за обезщетение за забава: Съгласно чл. 40, ал. 1 от ОУ, купувача е
длъжен да заплаща месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, след
получаване на издадена от продавача фактура. По делото няма ангажирани от ищеца
доказателства за връчени на ответника фактури за процесния период. По делото е
представено единствено писмо до ответника от 18.07.2022г., с което последния е поканен да
заплати доставена ТЕ, но за същото няма данни да е редовно връчено, доколкото видно от
приложеното известие за доставяне (стр.17) същото не е връчено, а а пратаката е върната,
като непотърсена. С оглед на това предявеният иск е неоснователн и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
С отговора на исковата молба ответника прави признание на исковете за дължимост
на сумите за главница за дялово разпределение и лихва върху тази главница. С оглед
представените по делото доказателства и извършеното от ответника признание, съдът
3
намира исковете за основателни, поради което следва да бъдат уважени в пълния им
предявен размер, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за
това.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12
на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните
по ч.гр.д.№ 29296/2023 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство
между страните, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 128,64 лв., от които сумата от 114,29 лв. за внесена държавна такса, 100,06 лв. за
депозит за експертизи и 114,29 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 392,82 лв., представляваща направени по делото разноски за депозит за вещи лица.
Не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото по
делото няма ангажирани в срок доказателства за извършени такива от ответника.
Приложения към молба вх. №172894/28.05.2024г. ДПЗС не следва да бъде взиман предвид,
доколкото същия е представен по делото след обявяване на устните състезания за
приключени.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. П. Н., ЕГН: **********, с
адрес гр. София, **, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 220,09 лева
(двеста и двадесет лева и 09 стотинки), представляваща стойност на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, **/жилищен/, отчитан под абонатен № **, ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 30.05.2023 г. до окончателното плащане на
дължимото, сумата от 1,51 лева (един лев и 51 стотинки), представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г.,
ведно със законна лихва от 30.05.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 0,41 лева
(нула лева и 41 стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 25.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед
№16416/08.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
29296/2023 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 769,87 лева и иска за сумата от 188,81 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода 01.10.2020 г. до 25.05.2023 г.
ОСЪЖДА Г. П. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. София, **, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 128,64 лева (сто двадесет и осем лева и 64
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№
29296/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от Aлександър
Александров, да заплати на Г. П. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. София, **, сумата от
4
392,82 лева (триста деветдесет и два лева и 82 стотинки), представляваща направени по
делото разноски.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Бруната България“
ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 29296/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5