№ 507
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500371 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от "Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, ул. Димитър
Хаджикоцев 52-54, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д.И.,
подадена против разпореждане №13/06.01.2023г., постановено по ч.гр.д.
№569/2022г. по описа на РС-Първомай, в частта, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за разликата над
сумата от 1870 лв. до пълния претендиран размер от 3288,47 лв. - главница,
сумата от 620,93 лв. – договорна лихва за периода 05.06.2022 г. – 26.10.2022 г.
и за сумата от 24,03 лв. – обезщетение за забава за периода 05.06.2022 г. –
10.11.2022 г. Жалбоподателят твърди, че постановеното разпореждането е
неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и
вместо него да бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
Съдът, като провери обжалваното разпореждане, представените
доказателства и изложените оплаквания, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК от
оправомощена за това страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана обаче по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Обжалва се разпореждане с което е отказано издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за суми, претендирани по договор за
потребителски кредит. Със заявлението е поискано издаване на заповед за
изпълнение на сумите от 3288,47 лв. - главница, 620,93 лв. - договорна лихва,
1
24,03 лв.- обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата.
Представено е извлечение от сметка, в което е описано какво съставляват
претендираните суми. Приложено е и копие от договора за потребителски
кредит , сключен между страните. Видно от съдържанието му
предоставеният кредит е в размер на 1870 лв., като е уговорено и заплащане
от страна на кредитополучателя на застрахователни премии в общ размер от
1418,47 лв., от които 599,42 лв. по пакет „BANK Пакет 3 сметка“ и 819,05 лв.
по пакет „BANK Пакет 3 кредит+сметка“. Посочените в договора ГЛП е в
размер на 41,15 %, а ГПР - 49 %. Общата дължима от потребителя сума,
фигурираща в договора, е в размер на 7796,95 лв.
За да постанови обжалваното разпореждане , заповедният съд е приел,
че процесният договор не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен, а
длъжникът дължи само чистата стойност по договора в размер от 1870 лева.
Изложените от първоинстанционния съд в мотивите му правни
аргументи за недействителност на процесния договор за кредит , се споделят
изцяло и от настоящия състав на съда.
Видно от представения в заповедното производство договор за
потребителски кредит страните са уговорили годишен лихвен процент (ГЛП)
по кредита в размер на 41,15%, както и годишен процент на разходите (ГПР)
в размер на 49 %. Съгласно 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. От изложеното следва, че размерът на възнаградителната лихва е част
от разходите по кредита, които формират общия размер на ГПР, като
последният съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК не следва да
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България или 50 %. Настоящият състав намира, че уговореният
размер на възнаградителна лихва е в рамките на допустимия по закон,
доколкото не надвишава пет пъти законната лихва, но въпреки това в
договора не е предоставена информация за начина на нейното формиране и
условията за прилагане възнаградителна лихва именно в размер на 41.15 %.
Липсата на предоставена информация е в нарушение на правилото на чл. 11,
ал.1, т. 9 от ЗПК, според което такава информация се предоставя на
кредитополучателя за всички приложими лихвени проценти.
Наред с изложеното следва да се отбележи, че размерът на
възнаградителната лихва формира ГПР, който в конкретния случай е
определен на 49 %. Очевидно наред с разход за заплащане на възнаградителна
лихва в размер на 41,15 %, кредитът се оскъпява с още 7,85 %, за които не е
ясно как са формирани и за какви точно разходи се дължат. Годишният
процент на разходите е критерий, който служи като ориентир за
кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит. Размерът на
ГПР изразява стойността на всички разходи по кредита,които водят до
2
неговото оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят е
потребител и като по – слаба страна в правоотношението, следва да му бъде
разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и
всички негови компоненти. В този порядък неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Още повече, че в конкретния случай и съгласно чл. 19 от договора
заемополучателят се е съгласил да ползва услуга застраховка по кредита, със
застрахователна премия в размер на 1418,47 лева, които кредиторът превежда
директно по сметка на застрахователя при нареждане от кредитополучателя, а
видно от представения погасителен план сумата за застрахователна премия е
включена като компонент, формиращ главницата по договора. В тази връзка
следва да се посочи, средствата за застрахователна премия, които
заемополучателят следва да заплати като главница, всъщност представляват
разход по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по
кредита. В настоящия случай за съда, а и за кредитополучателя неизвестен
остава факта дали сумата за застрахователна премия е съобразена и включена
като компонент, формиращ ГПР, с оглед преценка за неговата
законосъобразност, респективно съответствие с изискването на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
Съдът намира, че поради изложените съображения се явяват нарушени
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, поради
което и на осн. чл. 22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен, а
кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита
съгласно чл. 23 от ЗПК.
Предвид изложените съображения въззивният съд приема, че частната
жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане като обосновано и
правилно следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №13/06.01.2023г. постановено по
ч.гр.д.№569/2022г. по описа на РС-Първомай, в частта, с която е отхвърлено
заявлението на „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК *********, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист за разликата над сумата от 1870 лв. до пълния претендиран размер от
3288,47 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ********** от
27.04.2022г.; сумата от 620,93 лв. – договорна лихва за периода 05.06.2022 г. –
26.10.2022 г. и за сумата от 24,03 лв. – обезщетение за забава за периода
05.06.2022 г. – 10.11.2022 г.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4