Решение по дело №6938/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1664
Дата: 8 март 2019 г. (в сила от 8 март 2019 г.)
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20181100506938
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№................

гр. София, 08.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                  

РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

 

при участието на секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 6938 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         С Решение № 284323 от 04.12.2017 г., постановено по гр.д. № 74415/2015 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав, е отхвърлен предявения от „Р.Б.“ ЕАД срещу „Б.Д.“ ЕАД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 017,54 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в дължими суми  за доначислен акциз за дизелово гориво за отопление съгласно дебитно известие № **********/28.12.2010 г. към фактура № 237336/15.11.2010 г. и дебитно известие № **********/28.12.2010 г. към фактура № 237495/21.11.2010 г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 889,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.11.2012 г. до 30.11.2015г.

         Срещу решението е подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца „Р.Б.“ ЕАД. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че СРС неправилно е квалифицирал иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Релевират се доводи, че правното основание на предявения иск е чл. 45 ЗЗД и погасителната давност е пет години, като се аргументира, че същата не е изтекла към датата на депозиране на исковата молба. Претендират се разноски.

В законоустановения срок ответникът по жалбата „Б.Д.“ ЕАД е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

СРС е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за продажба на гориво за отопление. Релевира доводи, че страните са изпълнили задълженията си по договора, като Б. „Д.“ ЕАД е направила 14 заявки, които са изпълнени от ищеца и за които са издадени и заплатени съответните фактури. Сочи, че при част от извършените доставки служителите на банката, отговарящи за получаването на горивото, не са попълнили и предали коректно и съобразно изискванията на закона придружаващите горивото приложения 14а. В резултат на това заявява, че на основание чл. 33, ал. 4 ЗАДС лицето, освободило от данъчния склад съответните количества гориво за потребление (отопление) – „Л. Б.“ ЕООД е било задължено по закон да начисли по-високата акцизна ставка, а именно 600 лв. за 1000 литра за 24 169 литра, за които не са били предоставени от ответника коректно попълнени приложения 14а. Релевира доводи, че доставчикът на ищеца „Н.-Т.“ АД е издало допълнителни фактури за сумата от 17 473,68 лв., с които е начислило по-високата акцизна вноска за тези количества гориво, доставени на банка „ДКС“ АД, за които ответникът не е попълнил надлежно приложение 14а и с кредитни известия е приспаднало първоначално заплатената ниска акцизна ставка от 50 лв. за 1000 литра.  Ищцовото дружество претендира, че е заплатило допълнително начислените му суми в общ размер на 16 017,54 лв., претърпявайки вреди в този размер, които счита, че са в следствие на непредставянето на надлежно попълнение приложения 14а от ответника.

В подадения от ответника отговор на исковата молба искът е оспорен. Твърди, че е изпълнил договорните си задължения. Аргументира, че в качеството си на потребител по смисъла на ЗАДС е попълнил коректно необходимите документи за прилагане на по-ниската акцизна ставка. Посочва, че съгласно чл. 80а от Правилника за прилагане на ЗАДС единственият акцизен документ, който се попълва от потребителя е приложение № 14а в частта относно датата на получаване на горивото и реално полученото количество. Заявява, че тези задължения на ответника са стриктно изпълнени по отношение на всички цитирани от ищеца случаи. Прави възражение, че не е данъчно задължено лице по смисъла на ЗАДС, респективно не дължи заплащане на разликата в акцизните ставки. Оспорва, че търсените вреди от ищеца не са конкретизирани по основание и размер и не е обосновано наличието на причинно-следствена връзка. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Няма спор между страните, а и от приетия като писмено доказателство по делото договор се установява, че между ищеца, в качеството на продавач, и ответника, в качеството на купувач, е сключен договор за покупко – продажба на дизелово гориво и газьол за отопление. Налице е облигационно правоотношение между страните със задължение за купувача да подава месечна заявка до 25 – то число на текущия месец за вид и количество гориво, което желае да закупи през следващия месец и да извършва плащане до седем календарни дни от датата на доставка на горивото до съответните поделения, удостоверена с подписани от представители на двете страни приемо – предавателни разписки, и след получаване на фактура, издадена от продавача, съгласно договора. Видно от приетото по делото предизвестие за прекратяване, договорът е прекратен, считано от 10.01.2011 г. на основание чл. 9.2, пр. 3 от договора.

   Страните не спорят, че  ответникът е направила заявки за вид и количество гориво, което желае да закупи, като същото е доставено от ищеца, който е издал фактури за продажната цена с включено ДДС и съответната сума по фактурите е била заплатена от банката. Видно от приложените по делото фактури, същите не съдържат отделна стойност за акциза, а той е включен в цената. Страните не спорят, че за доставеното количество е начислен акциз от 50 лв. за 1000 литра, тъй като се касае за гориво, което ще се използва за отопление. В съответствие със заявените количества ищецът е закупил дизелово гориво за отопление за ответника, а  доставчикът  „Н.-Т.“ АД е освободил от данъчен склад на  „Л. Б.“ ЕООД гориво съгласно „Акцизен данъчен документ“, в който е посочен обекта на  Б. „Д.“ ЕАД и количеството освободено гориво.

От приетите по делото фактури, издадени от „Н.-Т.“ АД като доставчик се установява, че същите са издадени във връзка с процесните сделки, като  „Р.Б.“ ЕАД е заплатил на  „Н.-Т.“ АД акцизна ставка върху газьола за отопление от 50 лв. на 1000 литра /съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗАДС - в редакцията към момента на извършване на доставките/. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗАДС намалената акцизна ставка върху газьола за отопление от 50 лв. за 1000 литра се прилага само в случай, че газьолът за отопление е придружен от документ съгласно Приложение № 14a, който следва да бъде заверен от лицето, което ще ползва стоките за съответното предназначение (в случая Б. „Д.“ ЕАД) и да бъде предаден на лицето, което освобождава стоките за потребление – „Л. Б.“ ЕООД. Спорно между страните е заверен ли е коректно акцизният документ от ответника по делото.

От показанията на свидетелката Х.Г., които съдът кредитира като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се установява, че в периода ноември-декември 2010 г. е била служител на ответника и е проверявала съответствието между фактурираното количество, приложените документи под формата на приемо-предавателни протоколи и верността на цените по договора. Заявява, че към фактурите е имало Приложение № 14а. Свидетелства, че не е имала задължение да проверява дали документите са правилно попълнени, а дали реално е получено количеството, за което се иска заплащане и да заплати съответната сума.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено и компетентно, се установява, че доставчикът на ищеца „Н.-Т.“ АД е издал две фактури за заплащане на сумата от общо 16017,54 лв. от „Р.Б.“ ЕАД във връзка с доставки към б. „Д.“ ЕАД. От таблицата, изготвена от вещото лице, се установява, че сумата е получена като за посоченото в таблицата количество гориво е начислена разликата между високия размер за акциз от 600 лв. на 1000 литра и ниския размер на акциз от 50 лв. на 1000 литра. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че сумата от 16 017,54 лв., представляваща доначисления по – висок акциз, е заплатена на 23.12.2010 г. от  „Р.Б.“ ЕАД на доставчика  „Н.-Т.“ АД.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, за допустимостта му в обжалваната част, а досежно правилността му е обвързан от посоченото в жалбата - чл. 269 от ГПК.

Въззивната инстанция счита, че правилната правна квалификация на иска е чл. 49 ЗЗД. Правното основание се извежда от фактите, които се твърдят, в исковата молба. Софийски градски съд споделя изложеното от въззивника, че наличието на договорни отношения между страните не препятства възникването на деликтна отговорност. В случая нямаме твърдения в исковата молба задължението за попълване на акцизния документ приложение № 14а да е договорно, а ищецът заявява, че задължението на банката произтича от закона. Основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чието защита търси в исковия процес, при което всякакви други фактически твърдения, които не се отнасят до заявеното в исковата молба материално правоотношение, не формират основанието на иска по смисъла на чл. 214 ГПК. Първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск като е приел, че се претендира обезщетение за неизпълнение на договор. Поради изложеното обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено и делото да се върне на същия съд за произнасяне по предявения иск от друг състав на основание чл. 270, ал. 3, изр. посл. ГПК.

Този изход на спора не предлога присъждане на разноски.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 284323 от 04.12.2017 г., постановено по гр.д. № 74415/2015 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав.

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на СРС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ:   1.                        2.