РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 67595
гр. София, 12.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20241110124589 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
138832/26.04.2024 г., от В. В. Т., ЕГН **********, постоянен адрес:
********* и М. В. Т., ЕГН **********, постоянен адрес:
************, чрез процесуален представител адв. М. З., съдебен адрес за
двамата: ************** срещу ********* Д. К. (адвокат), служ. дрес:
************, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 51 от
ЗАдв, за сумите:
1. 240 (двеста и четиридесет) лева - по разписка от 21.02.2019 г., която
сума ответникът е получил на отпаднало основание, като държавна такса
за водене на гр.д. № 16260/2019 г. по описа на СРС, заплатена от неин
доверител ********* Т., ЕГН **********, като впоследствие
доверителят, по молба на адв. Н. К. бил освободен от държавни такси за
цитираното дело ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба (22.02.2024 г.) до датата на окончателното заплащане на
сумата
2. 270 (двеста и седемдесет) лева - по разписка от 20.07.2020 г. която сума
ответникът е получил на отпаднало основание, като държавна такса за
водене на гр.д. № 10936/2021 г. по описа на СРС, заплатена от неин
доверител ********* Т., ЕГН **********, като впоследствие
доверителят, по молба на адв. Н. К. бил освободен от държавни такси за
цитираното дело ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба (22.02.2024 г.) до датата на окончателното заплащане на
1
сумата
В исковата молба са изложените следните твърдения:
Първо, бащата на ищците - ********* Т., ЕГН ********** възложил на
ответника като адвокат да води и го представлява по две граждански дела
срещу **********, а именно гр.д. № 16260/2019 г. и гр.д.№ 10936/2021 г., и
двете по описа на СРС. Твърдят, чезЗа воденето на делата баща им заплатил
адвокатско възнаграждение и предавал пари за държавна такса на ответника
адв. Н. К.. За адвокатското възнаграждение се подписвали договори за правна
помощ (в които по-късно баща им научил, че не е вписано платеното
възнаграждение и то е записвано по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и е присъждано
направо на адвоката, с което ответницата е получавала сумите отново).
Исканите суми за разноски се предавали на адвоката, за което баща им е
настоявал и получавал разписка. Баща им починал на 12.10.2023 г.
Второ, твърди се, че с разписка от 21.02.2019 г. баща им предадел на
ответника сума от 240 (двеста и четиридесет) лева /+ 60 лева/, представляваща
„държавна такса за дело срещу **********. Срещу ********** бил заведен
иск за установяване и връщане на недължимо платена от баща им сума на
ответното дружество в размер на 5 983,37 лева. По иска е било образувано по
гр. дело № 16260/2019 г. на СРС, 178 състав. Още с подаване на исковата
молба на 20.03.2019 г. ответникът (като адвокат пълномощник) била заявила
(и с молба от 05.09.2019 г. отново е поискала) и с Определение от 10.09.2019
г. баща им, като ищец е бил освободен от заплащане на държавна такса в
размер на 239,42 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Твърди се, че с
Определение № 20043574 от 21.06.2022 г. по гр. дело № 16260/2019 г. на СРС,
********** е осъдена да заплати по сметка на СРС 239,42 лева държавна
такса върху цената на иска. Считат, че сумата от 240 лева (по разписка от
21.02.2019 г.) не е използвана за държавна такса и е платена на ответника без
основание, тъй като в последствие ищецът бил освободен от такава.
Трето, твърдят, че с разписка от 20.07.2020 г. баща им предал на
ответника сума от 270 (двеста и седемдесет) лева /+ 60 лева/, представляваща
„държавна такса за дело срещу **********, за което е образувано гр.дело №
10936/2021 г. на СРС, 90 състав. Делото било заведено срещу ********** за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
главницата от 6 851,01 лева за периода от 07.05.2009 г. до 17.06.2020 г. Още с
подаване на исковата молба на 24.02.2021 г. ответникът (като адвокат
пълномощник) е заявил и с Разпореждане 20131837 от 04.06.2021 г. баща им,
като ищец, е бил освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК. Твърди се, че делото било спечелено от баща ми, като съдът
е осъдил ********** да заплати по сметка на СРС сумата от 274,04 лева,
представляваща дължима държавна такса за образуване на делото. Твърдят,
че сумата от 270 лева (по разписка от 20.07.2020 г.) не е използвана за
държавна такса и е платена на ответника без основание, тъй като в
последствие ищецът бил освободен от такава.
2
Четвърто, излага подробни факти, както ответникът образувал
изпълнително дело за сумата от 6 851.01 лева, която е следвало да бъде
върната на баща им, като спечелена по гр.д. № 10936/2021 г., но същата била
получена от ответника, а не от баща им. Твърдят, че за това действие най-
накрая ответникът върнал сумата. Сочат, че поради неизпълнението на
задълженията като адвокат и злоупотребата с правата им от страна на
ответника, ищците са подали жалба с вх. № 6746/13.11.2023 г. срещу адвокат
Н. К. в Софийската адвокатска колегия. С решение от м. Април 2024 г.
Дисциплинарният съд при Софийска адвокатска колегия й наложи глоба в
размер на 3 (три) минимални работни заплати.
Пето, излага подробни правни съображения, че за периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давност не е текла, поради което вземането по
исковите претенции не са погасени по давност.
Твърдят, че поради освобождаването на баща им от държавни такси в
производствата по цитираните гр. дела адв. Н. Д. К. е получила сумите на
отпаднало основание. Поради неизпълнението на законовите си задължения и
на дължимата професионална грижа - знанието за освобождаване от държавна
такса по всяко от двете дела, адв. Н. Д. К. не е върнала получените пари и
дължи сумите от 240 лева (по разписка от 21.02.2019 г.) и от 270 лева (по
разписка от 20.07.2020 г.).
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
Прилага и моли да се приемат като писмени доказателства и писмени
доказателствени средства: 1. Удостоверение за наследници на ******** Т.. 2. Разписка
от 21.02.2019 г. на адв. Н. К.. 3. Искова молба от 20.03.2019 г. по гр.дело № 16260/2019 г. на
СРС, 178 с. 4. Молба от 05.09.2019 г. по гр.дело № 16260/2019 г. на СРС, 178 състав 5.
Определение № 213163/10.09.2019 г. по гр.д. № 16260/2019 г. на СРС, 178 с. 6. Решение №
6035/09.02.2020 г. по гр.дело № 16260/2019 г. на СРС, 178 с. 7. Определение № 20043574 от
21.06.2022 г. по гр.дело № 16260/2019 г. на СРС, 178 състав. 8. Разписка от 20.07.2020 г. на
адв. Н. К. 9. Искова молба от 25.02.2021 г. по гр.д. № 10936/2021 г. на СРС, 90 с. 10.
Разпореждане №20131837/04.06.2021 г. по гр.д. № 10936/2021 г. на СРС, 90 състав. 11.
Решение № *********/05.04.2022 г. по гр.дело № 10936/2021 г. на СРС, 90 състав.
Моли на основание чл. 186 от ГПК да се изиска и приложи следните
дела: Гр. дело № 16260/2019 г. на СРС, 178 състав - арх. № 26668/2020 г., Гр. дело №
10936/2021 г. на СРС, 90 състав - арх. № 2571/2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищците се представляват от адв.М. З., със съдебен адрес: ************,
с надлежно учредена представителна власт само за СРС (л.17-18 от делото).
Ответникът на този етап не се представлява.
По държавната такса
3
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска. Общата им
цена е под 1250 лева, поради което се прилага чл.72, ал.2 ГПК. Ето защо
дължимата държавна такса е в размер на 50.00 лева. Липсва реквизит по
чл.128, т.2 ГПК.
По редовността на ИМ и доклада на делото
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.
В обстоятелствената част, пункт втори и трети се твърди, че двете суми
ответницата е получила без основание. Това означава, че към момента на
плащането им е нямало основание за получаването от ответницата. В пункт 6
от обстоятелствената част се твърди, че сумите са получени на отпаднало
основание - ответницата е държала сумите, не ги е върнала, въпреки, че
ищецът е бил освободен от държавни такси, съгласно определение на съда.
В петитума се твърди, че сумите се претендират на отпаднало
основание.
Налице е противоречие между обстоятелствена част и петитум, поради
което е налице нередовност. Следва да се изложат факти и обстоятелства дали
сумата се претендира на получена без основание или получена на отпаднало
основание или на двете основания и при каква поредност, тъй като са при
условията на евентуалност. Следва да се формулира съответния петитум.
Второ, липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.
Ето защо искова молба с вх. № 138832/26.04.2024 г. следва да бъде
оставена без движение, като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127,
ал.1, т.4-5 и чл.128, т.2 ГПК, като се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото разпореждане, с препис за противната
страна, следва да изпълни дадените по-долу указания, както и в същия срок
да представи доказателства за това, както следва:
1. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочи дали претендира сумите
на отпаднало основание или на получено без основание. Ако претендира
сумите и на двете основания, то да посочи тяхната последователност, при
условията на евентуалност.
2. на основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да формулира точен, ясен и
прецизен петитум, който да отговаря на уточнението по предходната точка.
3. На основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса в размер на 50.00 по сметка на СРС. Внасянето на държавна
такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път
по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка"
на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез
плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..
Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без
начисляване на банкови такси.
Следва да се укаже, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата
молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради
4
неотстраняване на нередовности в срок.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване
на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила
и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната
цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните,
както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 138832/26.04.2024
г., като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4-5 и чл.128,
т.2-3 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото разпореждане, с препис за противната страна,
следва да изпълни дадените по-долу указания, както и в същия срок да
представи доказателства за това, както следва:
1. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочи дали претендира сумите на
отпаднало основание или на получено без основание. Ако претендира
5
сумите и на двете основания, то да посочи тяхната последователност,
при условията на евентуалност.
2. на основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да формулира точен, ясен и прецизен
петитум, който да отговаря на уточнението по предходната точка.
3. На основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса в размер на 50.00 по сметка на СРС. Внасянето на
държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини:
1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби –
"Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC
– CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС
терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в
съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната, ГПК, поради неотстраняване на нередовности в срок, на
основание чл.129, ал.3
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към
Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също
могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете
да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от ******** на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
6
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
7
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията,
съдът ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8