Р Е Ш
Е Н И Е
№
89
гр.
Силистра, 18 ноември
2020 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова и в
присъствието на окръжния прокурор Теодор Желев, като разгледа докладваното от
съдия Чернева КАНД № 87 по описа на
съда за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Г.Т.П. с ЕГН ********** *** против Решение № 260004/27. 07. 2020 г.,
постановено по АНД № 76 по описа за 2020 г. на Районен съд – гр. Тутракан, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 20-0362-000126 от 31.03.2020 г., издадено
от началника на РУ на МВР гр. Тутракан.
В жалбата се застъпва
доводът, че оспореното решение е постановено в нарушение на закона - касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, като се правят оплаквания в две насоки: от една страна несъставомерност
на деянието поради липса на пряк умисъл за извършването му, а от друга несъобразяване на предпоставките за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на съдебното решение и потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответната страна – РУ на МВР
гр. Тутракан - не се е възползвала от предоставената възможност да представи
писмен отговор на жалбата и да даде становище по делото; не изпраща
представител в съдебно заседание.
Окръжният прокурор дава
становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че обжалваното решение
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на обжалване е
решение на районния съд, потвърждаващо Наказателно постановление 20-0362-000126 от 31. 03. 2020 г.,
издадено от началника на РУ на МВР гр. Тутракан, с което за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП на касаторката са наложени административни наказания
"глоба" в размер на 200, 00 лв. и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 месеца, на осн. чл. 175, ал. 3, предл. първо
от ЗДвП
От фактическа страна пред съда е установено, че на 11.03.2020 г.
около 17:30 часа в с. Сокол, обл.
Силистра, на кръстовище, образувано от ул. „Димитър Благоев“ и ул. „Васил
Левски“, служители на РУ на МВР - Тутракан спрели за проверка лек автомобил ***с
временни регистрационни табели ***, предоставени на „АВТОБРАДЪРС“ ЕООД гр.
Силистра. Автомобилът бил управляван от неговата собственичка Г.П., която го е
закупила същия ден. В хода на проверката
същата е представила разрешение за временно движение № *********, като е
установено, че както разрешението, така и издадените табели са изтекли на
07.06.2019 г. и автомобилът не е регистриран по надлежния ред. Въз основа на
тази констатация на П. е съставен АУАН № 134/11.03.2020 г. за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а въз основа на акта е издадено и
оспореното НП.
При така установените факти по делото съдът е
формирал извод за законосъобразност на оспореното наказателно постановление,
като е приел, че актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята
компетентност и че образуваното и водено административнонаказателно
производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете
на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице. Приел е за безспорно установено, че на 11.03.2020г. в с.Сокол обл.Силистра П. е
управлявала лек автомобил ***с временни регистрационни табели с изтекъл срок.
Обсъдил е подробно изложените в жалбата възражения като е достигнал до извода,
че те са неоснователни. Коментирал е, че е напълно е възможно Г. П. да не е
знаела, че срокът на временната регистрация на автомобила, който е закупила, е
изтекъл, но тя е била длъжна да установи действителното положение и е могла да
стори това както от разрешението за временно движение в писмена форма, с
каквото е разполагала, така и от посочената върху самите регистрационни табели
дата на валидност. Акцентирал е, че задължението ѝ да установи дали
автомобилът е регистриран по надлежния ред произтича от разпоредбата на чл.140
ал. 1 от ЗДвП, съгласно който по пътищата,отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определени за това места. Приел
е, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието
е с обичайните за това административно нарушение обществена опасност и
последици.
Така постановеното решение е
правилно.
Първоинстанционният съд е
установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по
делото доказателства и доводите на страните и е стигнал до обоснован извод, че
нарушението, за което е санкциониран дееца, е извършено. Изложените от първата
инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите
правни норми и се
споделят и от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал.
2, изр. 2-ро от АПК настоящата инстанция препраща към тях.
Несъстоятелни са оплакванията
в жалбата, че деянието е несъставомерно поради липса на пряк умисъл за
извършването му. Съгласно чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредазливите
деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. За нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е предвидено
подобно изключение, поради което дори и извършено по непредпазливост деянието е
наказуемо. Що се отнася до формата на вината първоинстанционният съд е
коментирал, че дори да не знаела, че срокът на временната регистрация е
табелите е изтекъл, като правоспособен водач Г. П. е могла и е била длъжна да
установи този факт, т. е. съдът е приел, че деянието е извършено по
непредпазливост, но съгласно текста на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН този факт не
изключва административнонаказателната отговорност.
Не могат да бъдат споделени и
изложените доводи в касационната жалба, че са налице предпоставки за приложение
на чл. 28 от ЗАНН. Маловажността на извършеното нарушение е
обективен критерий, чиито предпоставки са визирани в чл. 93 т. 9 НК и се
прилагат в административнонаказателното производство, въз основа на
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН. В този смисъл за маловажен случай следва
да се приеме този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението, за което е
санкционирана касаторката, е формално, т. е. такова, за което законът презумира
настъпването на неблагоприятни последици със самото му извършване. На са установени
смекчаващи обстоятелства и не са налице факти, въз основа на които да се
приеме, че извършеното деяние е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид, освен този, че деянието е извършено по непредпазливост,
но както вече се коментира сама по себе си
непредпазливостта не изключва наказуемостта за извършено административно
нарушение. В този смисъл настоящата инстанция намира, че преценката на
първоинстанционния съд относно липсата
на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН е правилна.
В разрез с
установеното правило в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП касаторката е управлявала МПС без регистрация, т. е. без необходимото административно разрешение превозното средство да участва в
пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер (§ 6,
т. 18а от ДР на ЗДвП). Същата е могла да установи този факт както от разрешението
за временно движение, с което е разполагала и е представила при проверката,
така и от самите регистрационни табели. Транзитният регистрационен номер с
изтекъл срок, който е бил поставен върху автомобила, е със специфичен вид
съгласно чл. 29, ал. 2 от Наредба № i-45 от 24 март 2000 г., като съгласно ал. 3 на цитирания
текст в крайната дясна част на червен фон са били обозначени месецът и годината на
валидност. Като е пренебрегнала изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, Г. П. е
допуснала нарушение, наказуемо съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Във връзка с гореизложеното се налага извода,
че решение на РС – Тутракан не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Силистренският
административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260004
от 27. 07. 2020 г., постановено по АНД № 76 по описа за 2020 г. на Районен съд – гр. Тутракан.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.