Р Е Ш
Е Н И Е № 45
Гр.Самоков, 08.02.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав ,в открито
съдебно заседание ,проведено на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и
първа година ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА
ТРИФОНОВА
при секретаря Параскева Г. ,като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 61/2019 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид
следното:
С.Г.Ч. чрез
пълномощника си адв.Димитър Караниколов е предявила срещу В.А.Н. *** ,З.А.Ц. ,Г.З.Г.
и Д.З. *** иск с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ - за установяване по
отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в с.Белчин,
община Самоков, Стефанка Тимева /Бучова/Ч.-наследодател на ищцата ,е била
собственик на земеделски земи – НИВА, находяща се в землището на с.Белчин,община
Самоков, м. "Мали лаг", с площ от 1,100 дка, при граници и съседи:
Борис Бучов,Илия Карушки и път; НИВА ,находяща се в землището на
с.Белчин,община Самоков, м. "Джонов дол", с площ от 1,800 дка, при
граници и съседи:братя Минови Марин Шупалов и Райна Тимева Бучова; ЛИВАДА
,находяща се в землището на с.Белчин,община Самоков, м. "Реката", с
площ от 1,100 дка, при граници и съседи:братя Караджинови ,река ,Коста
Попов;ЛИВАДА ,находяща се в землището на с.Белчин,община Самоков, м.
"Вадата", с площ от 1000 дка, при граници и съседи:Никола Ушанов,
Коста Боюков и братя Караджинови.
В
исковата молба ищцата сочи ,че процените имоти,описани по-горе нейната
наследодателка/баба/ –Стефанка Тимева /Бучова /Ч. ,е притежавала преди
колективизацията на земеделските земи през 1956 година ,на основание публично
завещание от 28.01.1947 година, направено в нейна полза от баща й Тиме Николов
Бучов,починал на 30.01.1949 година.
Сочи
се ,че Стефанка Тимева /Бучова/ Ч. е заявила процесните земеделски земи за
възстановяване пред ОСЗГ-Самоков със Заявление № 183/11.02.1992 год.,като към
заявлението е приложила и акта за публично нотариално завещание ,с който Тиме
Бучов й ги завещава на 28.01.1947 година.
Ищцата
заявява ,че Общинска служба „Земеделие“-Самоков е отказала да й върне заявените
със заявление с вх.№ 183/11.02.1992 год. земеделски имоти ,с мотива ,че тези
имоти са заявени от наследниците на А. Иванов Разсолков и правото на
собственост върху тези имоти са им възстановени с протокол № 184Б/19.07.1993
год.
Ищцата
твърди ,че докато наследодателката й Стефанка Тимева /Бучова /Ч. била жива
12.12.2008 год. наследниците на А. Иванов Разсолков и нейни племеннци /деца на
сестра й Райна Разсолкова/ й обещавали да й върнат процесните земеделски земи
,като неправилно възстановени на тях.Претендира разноски по делото.
В
хода на производството по делото е починал ответникът Здравка А.Ц. на
06.05.2019 год.
От
представеното по делото удостоверение за наследници се установява ,че
наследници на починалия ответник са ответниците –Г.З.Г. и Д.З.Г./ низходащи,
негови дъщери/
В
срока за отговор на исковата молба е постъпил отговор от ответниците В.А.Н. ,Г.З.Г.
и Д.З.Г. чрез пълномощника им адв.Ваня Н. –Гелова ,в който са изразили
становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.Твърдят ,че
процесните имоти са закупени от наследодателите им Райна Тимева Бучова и А.
Иванов Разсолков с Договор за обещание за продажба на недвижим имот и са
заплатили сумата от 150 000 лева напълно и в брой на продавача Тиме Николов
Бучов на 21.12.1945 година и са влезли във владение същия ден.От тогава тези
имоти са ползвани и владени от наследодателите им до момента на образуване на
ТКЗС, а след възстановяването им от ответниците.
Оспорват
акта за публично нотариална завещание от 28.01.1947 година на Тиме Николов
Бучов.
Ответниците
твърдят ,че наследодателката на ищцата Стефанка Тимева /Бучова/Ч. никога не е
ползвала процесните имоти ,тъй като е живеела в гр.София.Не е била собственик
на процесните имоти към момент на образуване на ТКЗС в селото и не е вносител
на имотите в ТКЗС.Общият им наследодател Тиме Николов Бучов е починал 1949
година и не е вносител в ТКЗС.Процесните имоти са владени и внесени от
наследодателите на ответниците Райна и А. Разсолкови.Претендират разноски по
делото.
Съдът, като прецени по
свое убеждение събраните по делото доказателства както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от
представеното удостоверение за наследници на Тиме Николов Бучов ,починал на
30.01.1949 год. ,б.ж. на с.Алино изх.№ 140/05.10.2016 год. на кметство с.Алино
,че ищцата С.Г.Ч. е законен наследник /низходяща –внучка/ на Стефанка Тимева Ч.
,низходща на общия наследодател Тиме Николов Бучов , починала на 12.12.2008
год.Ответниците В.А.Н. е законен наследник на Райна Тимева Разсолкова,
починалана 31.10.1986 год. и А. Иванов Разсолков, починал на 05.06.1991 год.
/низходяща –дъщеря/ и внучка на общия наследодател Тиме Николов.Ответниците Г.З.Г.
и Д.З.Г. са законни наследници на А. Иванов Разсолков
С договор обещание за
продажба на недвижим имот ,сключен между Тиме Николов Бучов и Райна Тимева
Бучова / по мъж Анегелова/ и А. Разслоков на 21.12.1945 година ,Тиме Николов
Бучов е продал на Райна Тимева Бучова и А. Разсолков недвижими имоти –една къща
, плевня и сайвант ,заедно с празно място от около 1 декар в с.Белчин за сумата
от 50 000 лева ,платено напълно в брой от продавача на купувача.Със същия
договор обещание за продажба на недвижим имот Тиме Николов Бучов е продал на
Райна Тимева Бучова собствените си земеделски имоти ,между които и процесните
,находящи се в с.Белчин общо за сумата от 150 000 лева напълно в брой на
продавача от купувача.Купувачът влиза във владение на имотите от деня на извършената
продажба.
По
делото е представен Акт за публично нотариална завещание от 28.01.1947 година
,с което Тиме Николов Бучов е завещал на Райна и А. Разсолкови следния недвижим
имот :една къща ,находяща се в с.Белчин, плевня е сейвант, в незастроена дворно
място от около 1 декар .На Райна Тимева Бучова по мъж А. Разсолкава е завещал
нива в местността „Миташица“ от 1,7 дка и нива в местността „Студена падина“ от
2,5 дка ,находящи се в с.Белчин .На С. Тимева Бучова е завещал нива в м.“Мали
лак“ от 1,1 дка .; нива в м.“Джонов дол“ от 1,8 дка ; ливада в м.“Реката“ от
1,1 дка и ливада в м.“Вадата“ от 1
дка.,находящи се в землището на с.Белчин.
По
делото е представено удостоверение изх.№ 212/28.05.2009 год. на кметство
с.Белчин ,община Самоков ,от което е видно че в емлячния регистър ат 1929/30
г., на стр.490,пар.265, на името на Тоне Н.Бучов има записани недвижими имоти
ниви, ливади и градина общо 40,2 дка.
По
делото е представено удостоверение изх.№ ВС-31-245/16.05.2019 год. от Началника
на Общинска служба „Земеделие“-Самоков ,в което е видно ,че процесните имоти
–земеделски земи са възстановени на наследниците на А. Иванов Разсолков по
пр.вх.№ 184Б от 20.10.2000 год. и
решение № 184б от 03.04.1995 год.
По
делото е представена преписка с вх.№ 184Б/11.02.1992 год. на наследници на А. Иванов Разсолков за
землището на с.Белчин.Към преписката са приложени:Заявление вх.№ 184 от
11.02.1992 год. от ОПК-Самоков ,подадено от В.А.Н. ,като наследник на А. Иванов
Разсолков за възстановяван на собствеността върху земеделски земи в землището
на с.Белчин, община Самоков –ниви и ливади ,между които и процесните земеделски
земи;Решение № 184Б от 19.07.1993 год. на ПК-Самоков ,с което е възстановено
правото на собственост на наследниците на А. Иванов Разсолковв съществуващи
/възстановими/стари реални граници на земеделските имоти по подаденото
заявление, без посочван на границите ;Протоколно решение № 184Б от 19.07.1993
год. на ПК-Самоков за размера и категориите на земеделските земи ,правото на
собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в
землището на с.Беличн.С протоколното решение ПК-Самоков признава и определя за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за
земеразделяне;
С
решение № Б-1 от 20.10.2000 год. на ПК-Самоков е възстановено правото на
собственост на наследниците на А. Иванов Разсолков в съществуващи /възстановими
/ стари реални граници на земеделски земи ,находящи се в землището на с.Белчин
–нива с площ от 1,801 дка в местността „Донов дол“,имот № 038086 по картата на
землището при граници и съседи ,описани в решението и нива с площ от 1,999 дка
,в местността „Джонов дол“, имот № 038142 по картата на землището при съседи
,описани в решението.
Решение
№ 184Б от 03.04.1995 год. на ПК-Самоков за възстановяване правото на
собственост на наследниците на А. Иванов Разсолков върху земеделски
земи,съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Белчин –нива в местността
„Реката“ с площ от 1,200 дка ,имот № 014095 ; нива в местността „Малкия лаг“ с
площ от 1,050 дка , имот № 015164 и ливада в местността „Бански път“, имот №
028048 с площ от 5,240 дка.
По
делото представено удостоверение от
04.12.1991 год. от кметство с.Белчин, от което е видно ,че А. Иванов Разсолков
при влизане в ТКЗС е внесъл 21,7 дка.
По
делото е представена преписка вх.№ 183Б/11.02.1992 год. на наследниците на Тиме Николов Бучов за
землището на с.Белчин.Към преписката е приложено Заявление вх.№ 183 /11.02.1992
год. от Стефанка Тимева Ч. ,като наследник на Тиме Николов Бучов за
възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на с.Белчин
-нива с площ от 1,1 дка в местността „Мали лаг“, нива с площ от 1,8 дка в
местността „Джонов дол“, ливада с площ от 1,1 дка в местността „Реката“ и
ливада с площ от 1,0 дка в местността „Вадата“.
С
Решение № 183 Б от 18.05.1994 год. на ПК-Самоков е отказала да възстанови
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
имот –нива с площ от 1,800 дка ,находящ
се в м.“Джонов дол“,в землището на с.Белчин .
С
протоколно решение № 183Б от 18.05.1994 год. ПК-Самоков отказва да признае
правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на наследниците
на Тиме Николов Бучов на следните имоти, находящи се в землището на с.Белчин в
м.“Малио лаг“ с площ от 1,100 дка , в м.“Реката“ с площ от 1,100 дка и в
м.“Вадата“ с площ от 1,000 дка., с мотива ,че имотите са заявени от
наследниците на А. Иванов Разсолков и ПК-Самоков им е признала с протокол № 184
правото за възстановяване собствеността на земеделските земи.
От показанията на
разпитаната свидетелка Иванка Мирчова Менгова се установява ,че познавала
починалата С. Тимева Ч. .Били съседи в с.Алино .Знае ,че Тиме Бучов –бащата на С.Ч.
и Рйна им е завещал имоти .На С.Ч. е завещал четири имота –ниви и ливади през
1947 година.Знае това ,защото многократно е ходила в кметството в с.Белчин ,за
да види какви имоти Тиме Бучов е имал.Сочи ,че през 1956-1957 година е започнало
внасянето на земеделските земи в ТКЗС .Тогава била на 4 години ,но си спомняла
тези събития .Имотите били в местностите „Мали лаг“, „Джонов дол“, „Реката“ и
„Вадата“ в землището на с.Белчин.Доколкото си спомня имотите са обработвани от
наследниците на Тиме Бучов до 1960 година ,след това са внесени в ТКЗС .Не знае
дали С.Ч. или някой друг е внесъл имотите в ТКЗС.Твърди ,че до 1960 година С.Ч.
е обработвала имотите в с.Белчин.
По делото е извършена
съдебно –графическа експертиза ,от заключението на която се установява ,че ръкописният
текст ,с който е написано името срещу „Продавач“ в Договор обещание за продажба
на недвижим имот от 21.12.1945 година между Тиме Николов Бучов и Райна Тимева
Бучова е подписан от Тиме Николов Бучов.
Видно
от заключението по извършената повторна съдебно-графическа експертиза
,ръкописно изписаните имена „Тиме Т.Бучов“ и подписът от името на Тиме Николов
Бучов в завещанието-сравнителен материал са изпълнени от едно лице.
При
така установената фактическа обстановка ,съдът стигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.14,ал.4
от ЗСПЗЗ
По допустимостта на иска:
Предмет на установителните искове по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ
е право на собственост на земеделските земи към момента на колективизацията и
включването им в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация респ.
одържавяването.Като всеки установителен иск и този предполага за надлежното
упражняване правото на иска наличие на правен интерес.Правният интерес на тези
установителни искове се предопределя от възможността ,след приключване на спора
с позитивно решение в полза на лицата-ищци по делото ,последните да поискат от
ПК /ОбСЗ изменение на Решението по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ на ПК/ОбСЗ за
възстановяване на собствеността , по реда предвиден в чл. 14 ал.7 ЗСПЗЗ.Такова
искане за изменение на решението е възможно само ако има постановен отказ ,обжалван
по реда на чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ/ висящо административно производство/ или
възможност от образуване на такова производство, при признато право по реда на
чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ.С изменението на ЗСПЗЗ с ДВ. Бр. 13/ 09.02.2007 година , § 22
от ЗИД ЗСПЗЗ, срокът за предявяване на иска по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ бе удължен за
последен път и изтече с изтичане на три месеца от влизане в сила на закона за
изменение - 13.02.2007 година.Актуалната практика на ВКС по приложението на чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ
приема, че е достатъчно за имота, предмет на реституция по ЗСПЗЗ да е признато
правото на възстановяване поне на едната страна. Допустимостта на този иск се
определя от наличието на спор за материалното право на собственост върху
конкретен имот към момента на колективизацията му с оглед възстановяване на
собствеността върху него. Обстоятелството, че е приключила административната
процедура по възстановяване на собствеността пред ПК не е пречка за предявяване
на този иск, тъй като въз основа на влязлото в сила решение по чл. 14, ал.4 от
ЗСПЗЗ, ОСЗГ, като административен орган е обвързана от решението на съда и е
длъжна на основание чл.14,ал.7а от ЗСПЗЗ да измени решението си относно лицата,
на които е възстановена собствеността.Конститутивното действие на решението на
ПК се отнася за обособяване обекта на реституция, но то може да се изменя
относно субекта на правото на собственост.В този смисъл освен цитираното
решение от касатора Р№ 1847/19.12.2001г. по гр.д. № 1583/2001г. на ІV гр.о. са
и Р№1476/29.01.2009г. по гр.д. №650/07г. на ВКС V гр.о., Р№ 395/19.03.2000г. по
гр.д. № 1570/00, V гр.о., Р№ 1204/29.12.2008г. ІІ гр.о.
Съдът счита ,че
е налице надлежно заявяване
от ищците на процесните имоти.От приложените по делото административни преписки
се установява ,че по отношение на наследодателката на ищцата е бил постановен
отказ от ПК-Самоков да се възстанови правото на собственост върху заявените от
нея процесни земеделски имоти в землището на с.Белчин –ниви и ливади, а тези
имоти са били възстановени от поземлената комисия в стари реални граници и с
план за земеразделяне на наследниците на А. Иванов Разсолков и ответници по
делото. По изложените съображения искът с правно основание по чл.14,ал.4 от
ЗСПЗЗ е допустим.
Без значение е и фактът ,че процесните
имоти ,предмет на установителния иск по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ са продадени от
ответниците по време ,докато е траело производството по делото на трето лице.С
оглед разпоредбата на чл.226,ал.1 от ГПК-
Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху
другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.
По основателността на иска:
Предмет на претенцията по чл.14,ал.4
от ЗСПЗЗ е установяване принадлежността на правото на собственост на
спорния имот към момента на образуване на ТКЗС.За
основателността на иска по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ ищцата по делото следва да
установи, че наследодателката й, към момента на обобществяването на имота е
притежавала собствеността върху процесните имоти на конкретно придобивно
основание.В производството по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ са допустими всички
доказателствени средства по ГПК, но при спазване на ограниченията по чл.12,ал.2 от ЗСПЗЗ, тоест с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на
ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги
за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по
ЗТПС от 1946 г. и други писмени доказателства.Тези доказателства са достатъчни
за установяване на право на собстевност, независимо че част от тях не съдържат
данни за придобивното основание.Тези доказателства следва да се приемат за
достатъчни в производството по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, защото в него се решава именно спора
за принадлежността на правото на собственост към момента на внасяне на имота в
ТКЗС.
По отношение на процесните имоти ищцата
се позовава на представеното публично нотариално завещание от 1947 год. в полза
на наследодателката й Стефанка Тимева /Бучова/ Ч..Установи се ,че към момента
на образуване на ТКЗС в селото същата е била собственик на тези имоти по силата
на това публично нотариално завещание ,направено от баща й Тиме Николов Бучов в
нейна полза и неоспорено от ответниците по делото.Завещателното разпореждане е
направено на 28.01.1947 година ,преди включване на земеделските имоти в ТКЗС.Наследодателят
на Стефанка Тимева /Бучова/ Ч. е починал през 1949 година.Установи се безспорно
по делото ,че Тиме Николов Бучов е бил собственик на завещаните процесни имоти
към момента на изготвяне на завещанието.От представеното по делото
удостоверение с изх.№ 212/28.05.2009 год., издадено от кметство с.Белчин се
установява ,че завещателят е притежавал процесните имоти ,съгласно данъчния и
емлячния регистър от 1929/1930г. Заветът на земеделски имоти произвежда правно
действие ,ако към датата на смъртта на завещателя имотите са били негова
собственост, обстоятелство ,което безспорно се установи по делото.
Завещанието веднага със смъртта на
завещателя произвежда своето действие и наследодателката на ищцата е станала
собственик на процесните имоти.
Ответниците като наследници на А. Иванов Разсолков претендират
правото си на собственост върху процесните имоти на основание договор обещание
за продажба на недвижим имот от 21.12.1945 година.Представеното по делото ксерокопие
на договор е частен писмен документ, който не може да произведе транслативно
действие по отношение на правото на собственост, тъй като не е сключен в изискуемата от чл.18 от ЗЗД нотариална форма
и със сключването му собствеността върху описаните имоти ,между които и
процесните имоти не е преминала върху купувачите.
Видно от договора обещание земеделските
земи се продават само на Райна Тимева Бучова, а не на А. Разсолков ,а
поземлената комисия е възстановила собствеността върху процесните имоти на
наследниците на А. Разсолков.Към онзи момент не е съществувал режим на
съпружеска имуществена общност.Дори с въвеждането на института на СИО в СК от
1968 год. земеделските земи не са станали СИО ,тъй като н попадат в
патримониума на Райна Тимева Бучова ,той като се внесени в ТКЗС.
В случая ответниците не доказаха ,че
наследодателят им А. Разсолков е владял процесните земеделски имоти в
продължение на 20 години до включването им в ТКЗС през 1956 година.Сам по себе
си фактът на внасяне на имот в ТКЗС не е достатъчен за да докаже правото на
собственост.Трябва освен това да се представят и доказателства, че вносителят
на земята е придобил същата на някое от предвидените за това правни
основания.Липсват и писмени доказателства като основание за владението, за да
се приеме ,че давността е текла и след внасяне на имотите в ТКЗС-чл.12,ал.7 от
ЗСПЗЗ.
По изложените съображения предявеният иск с правно
основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ се явява основателен и следва да уважен ,като се
признае за установено по отношение на ответниците ,че наследодателката на
ищцата Стефанка Тимева /Бучова /Ч. към
момента на образуване на ТКЗС в с.Белчин, община Самоков е била собственик на
земеделски земи –НИВА, находяща се в землището на с.Белчин,община Самоков, м.
"Мали лак", с площ от 1,100 дка, при граници и съседи: Борис
Бучов,Илия Карушки и път; НИВА ,находяща се в землището на с.Белчин,община
Самоков, м. "Джонов дол", с площ от 1,800 дка, при граници и
съседи:братя Минови Марин Шупалов и Райна Тимева Бучова; ЛИВАДА ,находяща се в
землището на с.Белчин,община Самоков, м. "Реката", с площ от 1,100 дка,
при граници и съседи:братя Караджинови ,река ,Коста Попов;ЛИВАДА ,находяща се в
землището на с.Белчин,община Самоков, м. "Вадата", с площ от 1000
дка, при граници и съседи:Никола Ушанов, Коста Боюков и братя Караджинови.
По разноските.
С оглед направеното от ищците искане за
присъждане на разноски и при този изход на делото, ответникът следва да бъде
осъден да им заплати сумата 1363 лв. за разноски по делото, от които 53 лв. за
внесена държавна такса по иска, 30 лв. за внесени държавни такси за издаване на
съдебни удостоверения, 280 лв. за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице
по съдебно-графическа експертиза и 1000 лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
Възражението
на пълномощника на ответниците за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско
възнаграждение е основателно.Предмет на спора е право на собственост върху
недвижими имоти към минал момент –към момент на образуване на ТКЗС.Предвид
данъчната оценка на процесните имоти и с оглед разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1
от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения този
материален интерес обуславя минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.Делото не е с висока фактическа и правна сложност.При преценката на тази фактическа и
правна сложност по делото, съпоставена със стойността на материалния интерес, уговореното
и заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева и 800
лева допълнително възнаграждение е свръхпрекомерно и съдът следва да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, а именно 1000 лв. – в размер под
уговорения и платен размер на възнаграждението съгласно представения договор за
правна защита и съдействие.
Воден от горното ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.Н. *** ,Г.З.Г. и Д.З. *** по предявения иск с
правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, че към момента на образуване на ТКЗС в
с.Белчин, община Самоков, Стефанка Тимева /Бучова/Ч.-наследодател на С.Г.Ч. ,е
била собственик на земеделски земи – НИВА, находяща се в землището на с.Белчин,община
Самоков, м. "Мали лаг", с площ от 1,100 дка, при граници и съседи:
Борис Бучов,Илия Карушки и път; НИВА ,находяща се в землището на
с.Белчин,община Самоков, м. "Джонов дол", с площ от 1,800 дка, при
граници и съседи:братя Минови Марин Шупалов и Райна Тимева Бучова; ЛИВАД, находяща
се в землището на с.Белчин,община Самоков, м. "Реката", с площ от
1,100 дка, при граници и съседи:братя Караджинови ,река ,Коста Попов;ЛИВАДА, находяща
се в землището на с.Белчин,община Самоков, м. "Вадата", с площ от
1000 дка, при граници и съседи:Никола Ушанов, Коста Боюков и братя Караджинови.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответниците В.А.Н.
*** ,Г.З.Г. и Д.З. *** да заплатаят на ищцата С.Г.Ч. направените по делото
разноски в общ размер на 1363 лв., от които 53 лв. за внесена държавна
такса по иска, 30 лв. за внесени държавни такси за издаване на съдебни
удостоверения, 280 лв. за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по
съдебно-графическа експертиза и 1000 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: