Р E Ш Е Н И Е
град София, 04.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение-брачни
състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито съдебно заседание на осми октомври
две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от съдия Г. МИТОВА въззивно гр. дело № 12156 по описа за
2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно – по реда на чл.
258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, вх. № 5123714 от 15.07.2019 г., подадена от ищеца Н.А.И. (въззивник в настоящото производство), чрез пълномощник. Обжалва Решение № 151868 от 26.06.2019 г., постановено по гр. дело
№ 63965 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение,
91-ви състав. С това Решение е прекратен с развод брака,
на основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс (СК), сключен на 24.03.1990 г. между Н.А.И., ЕГН **********, и К.П.И., ЕГН **********,
за който е съставен акт № 108 от 24.03.1990 г. на Столична община, Район
”Средец”, като дълбоко и непоправимо разстроен. Обявил е вина и на двамата
съпрузи за разстройството на
брака. Постановил е съпругът, на основание чл. 53 СК, да продължи да носи
брачното си фамилно име ”И.”. Предоставил е ползването, на
основание чл. 56 СК, на семейното жилище – апартамент № 119 в град София, жк”*********, на жената, и е отхвърлил предявения иск от Н.А.И. срещу К.П.И., на същото основание.
Първоинстанционното Решение е обжалвано в частите му относно семейното
жилище. Въззивникът
моли въззивния съд да отмени първоинстанционното Решение в обжалваните части,
като неправилно и необосновано, и да
предостави същото на въззивника. Въззивникът е навел доводи, че е налице
промяна на обстоятелствата спрямо първоначалното фактическо положение при
подаването на исковата молба. Жилищната нужда, затрудненото финансово положение
на въззивника, и нежеланието на другата страна да се посрещат семейните
разходи, били причината Н.И. да се върне в семейното жилище и към сегашния
момент той все още живеел там, тъй като нямал други недвижими имоти. Съдът не
съобразил и фактът, че ответницата била собственик и на други недвижими имоти,
макар и да притежавала само ¼ от тях. Въззивникът – ищец сочи, че в
случая жилищната нужда била негова, а не на въззиваемата – ответница. Въззивникът
не се яви в съдебно заседание във въззивната инстанция, като с писмена молба
заяви, че поддържа въззивната жалба и изложените в нея твърдения, като оспорва
писмения отговор на жалбата. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Другата страна – ответницата К.П.И. (въззиваема страна в настоящото производство), е подала отговор на въззивната жалба, чрез пълномощник, с който е оспорила жалбата. Сочи, че оспореният
съдебен акт е правилен, постановен в съответствие с материалния и процесуалния
закон. Правилно съдът постановил по
иска по чл. 56, ал. 1 СК съпругата да ползва семейното жилище, тъй като не се
доказало, че има къде да живее. Моли въззивния съд да остави без уважение
въззивната жалба, като неоснователна, и да потвърди Решението на първоинстанционния
съд. Не претендира присъждане на разноски. Въззиваемата не се яви в съдебното
заседание във въззивната инстанция и не беше представлявана.
Първоинстанционното Решение е
влязло в сила, като необжалвано, на основание чл. 296, т. 2 ГПК,
в частите му относно прекратяването на брака, вината и фамилното име,
както и относно окончателната държавна такса за прекратяване на брака.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в преклузивния срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща
правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваните части.
Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивно обжалване, като прецени приетите
относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на
въззивното производство, намира за установено следното:
Първоинстанционният Софийски районен съд е бил сезиран с иск от Н.А.И. срещу К.П.И., с правна квалификация чл. 49, ал. 3, вр. с ал. 1 СК, обективно съединен с иск за предоставяне ползването на семейно жилище, находящо се в
град София, Район ”*********(за което сочи да е
собственост на майка му А.Ц.Т.и на природения му брат от втория й брак).
Ответницата в писмения отговор на исковата
молба също е молила съдът да се произнесе относно
семейното жилище (посоченото от ищеца), като го предостави
на нея и сина й.
Страните Н.А.И. и К.П.И.
имат от брака им две деца – понастоящем пълнолетни.
Безспорно е по делото, а това обстоятелство
се установи и от приетия договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти от 06.02.1991 г., (л. 13 и л. 14 от първоинст. дело), че претендираното
като семейно жилище – апартамент № 119, находящ се в град София, , жк”*********ет.
*, е собственост на трето лице – А.Ц.Т.(майката на ищеца).
В първата инстанция са ангажирани и други
писмени доказателства – относно дохода на ищеца, придобито през време на брака
МПС, относно притежавани от страните идеални части от недвижими имоти (ищецът –
от апартамент в град София, а ответницата – от парцел, с площ за жилище и земя в с. Гурмазово, Община - Божурище).
В първоинстанционното производство са ангажирани и гласни доказателствени
средства, чрез разпит на по един свидетел, воден от всяка от страните.
Въззивният съд не основава Решението си на тези показания, които не дават
яснота относно обстоятелствата в предмета на въззивното обжалване.
Във въззивната инстанция не са ангажирани доказателства.
Съобразно тази фактическа
установеност и приложимия закон, по свое убеждение, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Относно семейното жилище.
Първоинстанционният съд е решил
въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, като е приел за
доказано, че ищецът дълго време е живял извън семейното жилище без да има
каквито и да е индиции, че е бил в нужда. Излизайки веднъж от семейството,
съпругът направил своя избор. Предвид което съдът е стигнал до извода, че претенцията
на ищеца за ползване на семейното жилище се явява неоснователна. Съдът е
обосновал, че макар и собствеността на семейното жилище да е на трети лица,
съпругата има право да го ползва, тъй като не се доказало да има къде другаде
да отиде. Предвид което първоинстанционният съд е приел претенцията на
ответницата за ползване на семейното жилище за основателна, без да дължи
определянето на срок за ползването, тъй като собственикът е трето лице.
Въззивният съд намира, че първият
въпрос при разглеждането на този небрачен иск, като последица от прекратения
брак е, доколко изобщо може да се
приеме, че в случая е налице ”семейно жилище” по смисъла на чл. 56 СК, а след
това следва да се обсъжда при коя хипотеза от тези разпоредби семейното жилище
евентуално да бъде предоставено за ползване и въз основа на кои критерии.
Въззивният съд в случая приема,
че въобще няма ”семейно жилище”, относно
което да се обсъжда предоставянето му за ползване, в смисъла на СК. Настоящата
инстанция обосновава следните съображения:
Действащият СК (в сила от 01.10.2009 г.) решава въпросът за семейното жилище по различен начин от този, уреден в
чл. 107 СК (отм.). Това ново законодателно решение на въпросите относно предоставяне на
семейното жилище се обуславя и е вследствие от няколко нови разрешения в
действащия СК. Водещо начало е защита интересите на ненавършилите пълнолетие
деца от брака. На следващо място, е липсата на служебно произнасяне по въпроса
за вината, респ. отпадането на този критерий при предоставяне ползването на
семейното жилище. Не на последно по значение място е възможността на съпрузите
да сключат брачен договор, с който същите да уредят и въпроса за ползване на
семейното жилище след развода (чл. 58 СК – предимство на брачния
договор).
При тези основополагащи нови
положения в действащия СК, се разглеждат и хипотезите относно предоставяне
ползването на семейното жилище, съобразно чл. 56 СК. Освен изложеното, аргумент
в тази насока е и самото определение на понятието ”семейно жилище”, дадено в §
1 от Допълнителни разпоредби на СК, а именно ”семейно по смисъла на този кодекс
е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца”. Отново като критерий законодателят поставя наличието или
липсата на ненавършили пълнолетие деца от брака, чиито интереси следва да бъда
защитени. Това понятие се различава от приетото от досегашната практика по СК (отм.), съобразно която като семейно
жилище се определяше това, от което е настъпила фактическата раздяла на
съпрузите.
Въобще, може да бъде обоснован
изводът, че действащият СК принципно не защитава интересите на някого от
съпрузите, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, освен в ограничени
хипотези. И това е така независимо от вината, здравословното състояние и други
обстоятелства, вкл. и предвид жилищна нужда.
Когато от брака няма ненавършили
пълнолетие деца, какъвто е настоящият случай, може да бъде предоставено ползването на семейното жилище единствено в хипотезите
на чл. 56, ал. 5 СК, във връзка с критериите на общата разпоредба на чл. 56,
ал. 1 СК – именно в контекста на изложеното
относно духа на действащия СК. Съгласно чл. 56, ал. 5 СК законодателят има предвид, когато съпрузите
са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище. Процесният
казус обаче не е такъв. Претендираното като ”семейно жилище”, което съпрузите
са обитавали (независимо от това кой от тях
кога го е обитавал и/или продължава да го обитава и понастоящем), безспорно е собственост на трето лице/лица –
близък/близки на въззивника – ищец. При което не може да се приеме, че е налице
хипотезата на чл. 56, ал. 5 СК, за да имат значение вината, здравословното състояние и други обстоятелства, вкл. и да
се преценява жилищната нужда на страните.
Друг аргумент в
подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 56, ал. 3 СК, която урежда
хипотезата на предоставяне ползването на семейното жилище, собственост на
близки на единия съпруг - само когато от брака има ненавършили пълнолетие
деца, съдът може да
предостави ползването му на другия съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права, и то с ограничен срок - до една година.
По изложените подробни аргументи въззивният съд приема, че в настоящия
случай няма ”семейно жилище” по смисъла на СК, по отношение на което съдът да
решава въпроса за предоставяне на ползването му. Предвид което, като е
предоставил, на основание чл. 56 СК, ползването
на семейното жилище, на посочения адрес, на жената, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт
в тази част и същият следва да бъде отменен,
като се отхвърли предявеният иск, на това основание, от К.П.И. срещу Н.А.И..
Съобразно изложеното, първоинстанционното
Решение в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявеният от Н.А.И. срещу К.П.И., иск, на основание чл. 56 СК, е
правилно като краен извод, и следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Приложима за разноските е
разпоредбата на чл. 329 ГПК, поради което претенцията за разноски се разглежда
съобразно вината. В случая и двамата съпрузи са виновни за разстройството на
брака, поради което разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги
направили. И това е така, независимо от изхода на делото във въззивната
инстанция, в която вината не е предмет на обжалване. Предвид което искането на
въззивника за присъждане на разноски по делото в двете инстанции следва да бъде
оставено без уважение, като неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 151868 от 26.06.2019 г., постановено по гр. дело № 63965 по описа за 2018 г. на
Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 91-ви
състав, в обжалваната му част, с която е
предоставено ползването, на основание чл. 56 СК, на семейното жилище –
апартамент № 119 в град София, жк”********* (собственост на трето лице), на жената, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният иск от К.П.И., ЕГН **********, срещу Н.А.И., ЕГН **********, за предоставяне ползването на семейното
жилище, на посочения адрес, на основание чл. 56 СК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 151868 от 26.06.2019 г., постановено по гр. дело № 63965 по описа за 2018 г. на
Софийски районен съд, III Гражданско
отделение, 91-ви състав, в останалата му обжалвана част
относно семейното жилище - с която е отхвърлен предявеният от Н.А.И.
срещу К.П.И., иск, на основание чл. 56 СК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.А.И. за присъждане на разноските по делото в двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.