М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 3523/2013г.
по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу Д.Г.Г., ЕГН **********, и същият е предаден на съд за извършено
престъпление по чл.211, пр.2, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б."А"
и б."Б", вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода 07.11.2011
година до 21.04.2012 година, в с.Б., гр.Р., гр.Х. и гр.П., при условията на
опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и след като е бил
осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл.66 от НК и при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за
себе си имотна облага на 07.11.2011 година е възбудил и до 21.04.2012 година е
поддържал заблуждение у С.Х.Д. ЕГН **********, с което и е причинил имотна
вреда, както следва: на 07.11.2011 година в размер на 500 лева; на 11.11.2011
година в общ размер на 420 лева; на 17.11.2011 година в общ размер на 50 лева;
на 21.11.2011 година в размер на 1 200 лева; на 23.11.2011 година в общ размер на
170 лева; на 25.11.2011 година в размер на 40 лева; на 29.11.2011 година в
размер на 180 лева; на 01.12.2011 година в размер на 225 лева; на 02.12.2011
година в размер на 100 лева; на 06.12.2011 година в размер на 520 лева; на
09.12.2011 година в общ размер на 490 лева; на 12.12.2011 година в общ размер
на 920 лева; на 13.12.2011 година в общ размер на 250 лева; на 15.12.2011
година в размер на 90 лева; на 19.12.2011 година в размер на 260 лева; на
21.12.2011 година в размер на 300 лева; на 23.12.2011 година в общ размер на
200 лева; на 27.12.2011 година в размер на 270 лева; на 06.01.2012 година в
размер на 270 лева; на 09.01.2011 година в размер на 200 лева; на 11.01.2012
година в размер на 200 лева; на 13.01.2012 година в размер на 60 лева; на
17.01.2012 година в размер на 900 лева; на 20.01.2012 година в размер на 460
лева; на 24.01.2012 година в размер на 390 лева; на 27.01.2012 година в размер
на 200 лева; на 01.02.2012 година в общ размер на 600 лева; на 03.02.2012
година в размер на 270 лева; на 04.02.2012 година в размер на 500 лева; на
08.02.2012 година в размер на 200 лева; на 09.02.2012 година в размер на 200
лева; на 18.02.2012 година в размер на 250 лева; на 30.03.2012 година в размер
на 250 лева; на 03.04.2012 година в размер на 120 лева; на 11.04.2012 година в
общ размер на 350 лева; на 18.04.2012 година в размер на 480 лева; на
20.04.2012 година в общ размер на 610 лева, на 21.04.2012 година в размер на 50
лева, като общия размер на причинената имотна вреда е 12 745 лева.
По
искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието.
По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на
подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” при превес на
отегчаващи отговорността обстоятелства в размер на девет години, което при
приложението на чл.58а, ал.1 от НК да бъде редуцирано с една трета, което да се
изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип, да му се възложат направените по делото разноски, както и да
бъде уважен в цялост приетия за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански
иск.
В съдебно заседание по молба на
пострадалата С.Х.Д. същата е била конституирана в качествата на граждански ищец
и частен обвинител в процеса, като е бил приет за съвместно разглеждане с
настоящото наказателно производство предявения против подсъдимия Д.Г.
граждански иск за сума, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, резулат от престъпление с посочената по-горе правна квалификация, а
именно за сумата от 12 745 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
уврежднето, както и направените от страна на пострадалата разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Адв.Д. – повереник на гражданския ищец и
частен обвинител Д., се солидаризира с мнението на държавния обвинител относно
наказателната отговорност на подсъдимия, като задълбочено анализирайки
индивидуализиращите я обстоятелства, предлага налагането на строго наказание,
както и моли да бъде уважен изцяло предявения граждански иск, а доверителката
му, се присъединява към изразената от него претенция.
Адв.Н. -
защитник на подсъдимия Г., пледира за налагане на наказание в минимален размер,
определено при условията на чл.55 от НК, изразявайки становища за наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а по отношение на приетия
граждански иск не изразява позиция.
Подсъдимият
Д.Г. се солидаризира с исканията на защитника му, като предлага размера на
наказанието „Лишаване от свобода” да му бъде определен в границите на четири
години и половина – пет, който да бъде намален с една трета, както и изразява
съгласие предявения граждански иск да бъде уважен изцяло.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност , намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият
Д.Г.Г. е роден на *** ***, живущ *** /понастоящем в Затвора гр.С./, българин,
български гражданин, с висше образование, осъждан, разведен, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.Г. е осъждан
35 пъти с влезли в сила присъди, както следва: по НОХД № 6074/1984г. в сила от
03.01.1985г. - 3 години лишаване от свобода при строг режим; НОХД №446/1988г. в
сила от 30.05.1988г. - 8 години лишаване от свобода при строг режим; НОХД
№224/1997г. в сила от 24.10.2000г. - 1 година лишаване от свобода при строг
режим; НОХД №268/1997г. в сила от 09.07.1998г. - 3 години лишаване от свобода
при строг режим; НОХД №1102/2006г., в сила от 26.05.2006г. - 2 години лишаване
от свобода строг режим; НОХД №752/2006г. в сила от 18.06.2006г. - 2 години
лишаване от свобода строг режим; НОХД №2788/2006г. в сила от 05.07.2006г. - 2
години и 11 месеца лишаване от свобода строг режим; НОХД №795/2006г. в сила от
04.08.2006г. - 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим; НОХД
№1182/2006г. в сила от 14.09.2006г. - 2 години лишаване от свобода при строг
режим; НОХД №1193/2006г. в сила от 17.11.2006г. - 2 години и 6 месеца лишаване
от свобода при строг режим; НОХД №12665/2006г. в сила от 16.11.2006г. - 2
години и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим; НОХД №1940/2006г. в сила
от 23.02.2007г. - 2 години и 9 месеца лишаване от свобода при строг режим; НОХД
№8254/2006г. в сила от 05.04.2007г. - 2 години и 5 месеца лишаване от свобода
при строг режим; НОХД №5614/2009г. в сила от 12.06.2010г. - 3 години лишаване
от свобода при строг режим; НОХД №7994/2009г. в сила от 18.06.2010г. - 2 години
и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим; НОХД №3251/2010г. в сила от
15.10.2010г. - 2 години и 3 месеца лишаване от свобода при строг режим; НОХД
№5213/2010г. в сила от 20.10.2010г. - 2 години и 11 месеца лишаване от свобода
при строг режим; НОХД №7837/2007г. в сила от 28.10.2010г. - 2 години и 6 месеца
лишаване от свобода при строг режим; НОХД №6045/2010г. в сила от 12.11.2010г. -
2 години и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим; НОХД №3644/2010г. в
сила от 14.11.2010г. - 2 години и 10 месеца лишаване от свобода при строг
режим; НОХД №4618/2010г. в сила от 24.11.2010г. - 2 години и 11 месеца лишаване
от свобода при строг режим; НОХД №1463/2010г. в сила от 26.11.2010г. - 2 години
лишаване от свобода при строг режим; НОХД №1332/2010г. в сила от 28.12.2010г. -
2 години лишаване от свобода при строг режим; НОХД №941/2011г. в сила от
31.03.2011 г. - 2 години и 11 месеца лишаване от свобода при строг режим; НОХД
№5251/2010г. в сила от 04.04.2011г. - 6 години лишаване от свобода при строг
режим; НОХД №88/2011г. в сила от 21.04.2011г. - 4 години лишаване от свобода
при строг режим; НОХД №8582/2010г. в сила от 12.05.2011 г. - 2 години и 11
месеца лишаване от свобода при строг режим; НОХД №1296/2011г. в сила от
12.06.2011 г. - 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим; НОХД
№1419/2011г. в сила от 16.06.2011г. - 2 години и 11 месеца лишаване от свобода
при строг режим; НОХД №19266/2011г. в сила от 14.12.2011г. - 2 години и 6
месеца лишаване от свобода при строг режим - всички те за престъпления по
чл.211 пр.П-ро, вр. чл.210 ал.1 т. 1, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.29 ал.1 буква
„а" и буква "б" от НК.
Във времето на основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1
от НК са групирани наказанията, наложени по НОХД №5614/2009г., НОХД №7994/2009г.,
НОХД №3251/2010г., НОХД №5213/2010г., НОХД №7837/2007г., НОХД №6045/2010г. НОХД
№3644/2010г., НОХД №4618/2010г., НОХД №1463/2010г., НОХД №1332/2010г., НОХД
№941/2011г., НОХД №5251/2010г., НОХД № 88/2011г. НОХД №8582/2010г., НОХД
№1296/2011г., НОХД №1419/2011г., НОХД №19266/2011 г. като е определено едно
общо наказание от 6 години лишаване от свобода. На основание чл.24 ал.1 от НК е
увеличено с три години като е постановено наказанието от 9 години лишаване от
свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.27
ал.2 вр. ал.1 от НК така определеното общо наказание от 9 години лишаване от
свобода е присъединено към неизтърпяната част от определеното общо наказание по
ЧНД №4706/2007г. от 4 години и 4 месеца лишаване от свобода, което да се
изтърпи при първоначален строг режим.
Групирани са наказанията, наложени по НОХД
№12665/2006г., НОХД №1193/2006г., НОХД №82/2006г., НОХД №1102/2006г., НОХД
№752/2006г., НОХД №2788/2006г., НОХД №795/2006г., НОХД №1940/2006г., НОХД
№8254/2006г., НОХД №19266/2011 г. като е определено едно общо най-тежко
наказание в размер на 2 години и 11 месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим на изтърпяване. На основание чл.24 ал.1 от НК същото е увеличено с
1 година 5 месеца и 15 дни - или 4 години и 4 месеца.
Групирани са наказанията, наложени по НОХД
№268/1997г. и НОХД № 224/1997г. като е определено едно общо най-тежко наказание
в размер на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Горните осъждания квалифицират деянието на Д.Г.Г.
като извършено при условията на „Опасен рецидив" по смисъла на чл.29 ал.1
б."А" и б."Б" от НК.
Подс.Г. изтърпявал така
наложеното му наказание от 9 години лишаване от свобода, присъединено към
неизтърпяната част от определеното общо наказание по ЧНД №4706/2007 година от 4
години и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в Затвора
гр.С.. Същият бил публикувал в рубриката „З." във вестник „Л." обяви
със съдържание: „Интелигентен и сериозен мъж търси сериозна дама от 40 до 50
години за сериозна връзка", „Търся жена от 40 до 50 години, отговарям само
на сериозни обаждания", „50г./95 кг./186 см., търся сериозна връзка с дама
от 40 до 50 години" и други, с посочен телефон за контакт - ********. През
месец Октомври 2011 година св. С.Д., заинтригувана от една от тези обяви, се
обадила на посочения телефон, като при проведения разговор, лицето от другата
страна и се представило като Д. от гр.С.. След този разговор последвали и
други, инициирани от подсъдимия. Всеки следващ разговор бил по-продължителен от
предходния, като подс.Г. й споделял все повече неща за себе си. Споделил й, че
бил директор на Митницата в гр.В. и, че притежавал множество недвижими имоти на
територията на гр.В. и гр.С.. Подсъдимият бил убедителен в думите си и Д.
повярвала на това, което й казвал и на трагедията, която го била сполетяла
съвсем наскоро - както той й споделил, дъщеря му била починала на 10.09.2011
година. След тези разговори, в които подсъдимият описвал себе си и семейството
си и успял да спечели доверието на Д., впоследствие й споделил, че в момента се
намира в Централния софийски затвор, твърдейки, че е попаднал там поради
съдебна грешка и скоро делото срещу него трябвало да бъде прекратено, а той
самият да бъде освободен. Дал прогнозируем срок това да стане до около 3
месеца. Обяснил, че причината да се намира в затвора бил случай със захар на
пристанище В., като не споменал повече подробности, а и пострадалата не
проверила какъв точно е този случай. Във връзка с горното и скорошното му
освобождаване подсъдимият споделил с Д., че са му необходими парични средства
за съдебни такси и адвокатски хонорари, а така също и за лични средства, тъй
като не бил осигурен. Твърдял, че има много парични средства в Европейска банка,
които също неоснователно били запорирани и след прекратяване на производството
срещу него щели да бъдат освободени за ползване. След като подробно разяснил
горните факти и спечелвайки по този начин доверието й, Г. многократно и
настоятелно молил св.Д. да му осигури необходимата му сума за разноски по
приключване на делото в негова полза, като обещавал и твърдял че ще й ги върне
до изтичането на 86 дни, когато той ще бъде освободен, респ. парите му и
имотите му ще бъдат освободени за ползване. Така пострадалата започнала да му
изпраща чрез пощенски записи исканите от него суми. Освен на свое име, Г.
посочвал и други лица, на които да бъдат изпращани пощенски записи, а те
впоследствие щели да му ги предадат или препратят с пощенски запис. Това били
лица, както намиращи се в Затвора гр.С., а именно св. А.А.М., А.Х.М., М.С.П.,
Г.К.Н., П.О. М., Л.А.А. и С.П.В., така и лица, познати на подс.Г. или близки на
лишените от свобода в Затвора гр.С.. Първата сума в размер на 500 лева, която
Д. му изпратила била по негово твърдение за изготвяне на пълномощно, с което
той трябвало да я упълномощи да оперира с неговите пари в европейската банка,
както и с автомобила му. По това време той все още не й бил казал, че тези суми
са запорирани. Това станало на 07.11.2011 година, като подсъдимият й казал да
ги изпрати на името на Д.Н. до поискване и обяснил, че ще й вземе час за
нотариус за изготвяне на тези пълномощни. Помолил я също така да прати сумата
от 270 лева на Г.Н. и сумата от 150 лева на Д.Н., като й обяснил, че последният
не работи, а той го ползва, за да му върши неща извън затвора, поради и което
да праща парите на него. За тях и за всяка следваща преведена сума й обещавал,
че ще й ги върне след като излезе от затвора. Така на 09.11.2011 година
пострадалата изпратила с пощенски запис сумата от 270 лева на Г.Н., получена от
последния на 11.11.2011 година, а на 11.11.2011 година изпратила с пощенски
запис сумата от 150 лева на Д.Н., получена от последния на 11.11.2011 година. В
последващ разговор подсъдимият я помолил да му изпрати на името на Д.Г. сумата
от 50 лева, за да може да купи разни неща в затвора, като Д. сторила това на
16.11.2011 година с пощенски запис за Д.Г., получен от последния на 17.11.2011
година. По-късно подсъдимият й съобщил по телефона, че й е запазил час за
нотариус на 22.11.2011 година в 13.30 часа, като на 21.11.2011 година за
извършването на тези действия тя трябвало да изпрати телеграфически запис до
поискване на лицето Д.М.Н.. Д. така и направила като на 21.11.2011 година
изпратила със запис сумата от 1 200 лева на Д.Н., получена от последния на
21.11.2011 година. След като вече била изпратила парите, й се обадил
подсъдимият и й казал, че сметките му в Европейската банка са запорирани и
поради тази причина няма смисъл да ходи до нотариуса в гр.С., за да й се
изготви пълномощно да борави с тях. Г. й казал, че като излезе от Затвора и му
освободят сумите от банките ще й възстанови преведените от нея, защото това
били пари дадени на заем. В случая Д. се разпоредила с паричните средства
поради факта, че подсъдимият бил много убедителен и настоятелен при проведените
телефонни разговори.
Впоследствие, на 23.11.2011 година по молба на
подсъдимия, Д. изпратила с пощенски запис сумата от 50 лева на М.Д., получена
от последната на 23.11.2011 година.
На 23.11.2011 година изпратила с пощенски запис
сумата от 120 лева на Д.Н., получена от последният на 23.11.2011 година. За
тези пари подсъдимият й бил казал, че му трябват, за да движи нещата с адвоката
му.
На 23.11.2011 година изпратила с пощенски запис и
сумата от 40 лева на Д.Г. в ЦСЗ, получена от последния на 25.11.2011 година.
Понеже по това време подсъдимият я бил убедил, че е
невинен и е попаднал незаслужено в затвора и прави всичко възможно, за да бъде
освободен, Д. му вярвала и изпращала исканите от него суми на лицата, които той
й посочвал, като всеки път той й казвал, че тези пари били, за да се задейства
неговото скорошно освобождаване.
На 25.11.2011 година, след
разговор с подсъдимия, пострадалата изпратила с пощенски запис сумата от 180
лева на А.М., получена от последния на 29.11.2011 година. За него Г. й бил
обяснил, че се намира също в Централния С. затвор. Разяснил и също така, че в
затвора имало месечен лимит на сумите, които могат да бъдат превеждани на едно
лице и тъй като неговият лимит вече бил изчерпан поради тази причина трябвало
да изпрати парите на друго лице лишено от свобода, което в случая било А.М., а
той щял да си ги вземе от него.
След разговор с подсъдимия
по телефона, при който й поискал отново пари, на 30.11.2011 година Д. изпратила
с пощенски запис сумата от 100 лева на Д.Г., изплатена на последния на
02.12.2011 година.
Гореописаните суми пострадалата изпратила през месец
ноември 2011 година с телеграфически записи от пощенската станция в с.Б.,
/където към този момент живеела/, както й бил казал подсъдимия до поискване от
получателите им - Д.Г. и лица, посочени изрично от него. За визираните суми Г.
твърдял, че са лично за него и делата му.
Освен това през месец Ноември 2011 година Д. на два
пъти - на 06.11.2011 година и на 20.11.2011 година била на свиждания на Д.Г. в
затвора, като тогава тя се запознала с Д.Н.. В разговор с Г. по телефона
последният й бил съобщил, че Н. ще я чака на спирката на хотел П. в С. и ще я
придружи на свиждането. Преди въпросните дати подсъдимият й пояснявал по
телефона какво да напазарува от магазина и да му занесе. Причината Н. да я
придружава на свижданията била, че Д. по заръка на подсъдимия винаги носела
храна за двама-трима лишени от свобода. Понеже имало ограничение на внасяните
продукти в Затвора гр.С., Г. свалял с него други лишени от свобода лица, на
които Д.Н. давал част от закупените от нея продукти, в това число и цигари, за
да може да ги внесат в затвора. И при двете свиждания Д. носила по 80 бр. кутии
цигари от марките Марлборо, Дънхил и Виктори пакет и пури по 5 кутии.
През декември 2011 година контактите по телефона
между пострадалата и подсъдимия продължили, като последният й казал, че през
този месец предстояло разглеждането на дело за предсрочното му освобождаване,
поради която причина ще му трябват пари и за това дело. За целта Д. изпращала
суми, след като Г. й казвал на кого и колко, както следва:
На 01.12.2011 година изпратила с пощенски запис
сумата от 225 лева на Д.Н., изплатена на последния на 01.12.2011 година.
На 06.12.2011 година изпратила с пощенски запис
сумата от 520 лева на Д.Н. получена от последният на 06.12.2011 година. По
думите на подсъдимия тези средства били необходими за адвокати.
На 06.12.2011 година изпратила с пощенски запис
сумата от 50 лева на Д.Г., изплатена на последния на 09.12.2011 година.
На 06.12.2011 година изпратила с пощенски запис
сумата от 230 лева на Л.А., изплатена на последния на 09.12.2011 година.
Последният по думите на Г. бил лишен от свобода в Затвора гр.С. и сумата била
предназначена за получаване от подсъдимия.
На 08.12.2011 година изпратила с пощенски запис
сумата от 150 лева на З.М., усвоена от последната на 09.12.2011 година. Сумата
била изпратена от пострадалата от Централна поща гр.Пловдив.
На 09.12.2011 година изпратила с пощенски запис
сумата от 60 лева на Д.Н., получена от последния на 09.12.2011 година.
На 12.12.2011 година изпратила с пощенски запис
сумата от 150 лева на Н. Г., изплатена на последната на 12.12.2011 година.
Съгласно обясненията, дадени й от Г., Н. му била племенница и средствата били
за неплатени данъци, които тя трябвало да погаси, за да приключи делото му за
предсрочното освобождаване.
На 12.12.2011 година изпратила с пощенски запис
сумата от 500 лева на Д.Н., получена от последния на 12.12.2011 година.
На 12.12.2011 година А.Х.М. усвоил сумата от 270
лева, изпратени му с пощенски запис от С.Х.Д..
На 13.12.2011 година пострадалата изпратила с
пощенски запис сумата от 100 лева на Д.Н., усвоена от последния на 13.12.2011
година и мобилен телефон, оценен по експертиза на стойност 150 лева.
На 15.12.2011 година изпратила с пощенски запис
сумата от 90 лева на П.Г., изплатена на последния на 15.12.2011 година.
На 19.12.2011 година внесла
с банков превод чрез „О**"АД сумата от 260 лева по сметка на С.В..
На 21.12.2011 година
изпратила с пощенски запис сумата от 300 лева на Д.Н., получена от последния на
21.12.2011 година.
На 21.12.2011 година изпратила с пощенски запис
сумата от 100 лева на А.М., получена от последния на 23.12.2011 година.
На 23.12.2011 година изпратила с пощенски запис
сумата от 100 лева на З.М., изплатена на последната на 23.12.2011 година. По
думите на подсъдимия визираното лице било съпруга на М.П.. Последните две суми
били за адвокат, който бил ходил при него, но понеже нямал пари в себе си Г.
бил изтеглил пари от картите на М. и П. и сега трябвало да им ги върне.
На 27.12.2011 година внесла с банков превод чрез
„О**"АД клон гр.Р. сумата от 270 лева по сметка на М.П..
На 06.01.2012 година внесла с банков превод чрез
„О**"АД сумата от 270 лева по сметка на М.П..
Д. внесла пари по сметките
на лица, изтърпяващи наказание Лишаване от свобода в Затвора гр.С. по
настояване на Г., който й бил казал, че за празниците били пуснали внуците му в
затвора и М.П., А.М. и С.В. им били купили подаръци, които подсъдимият им бил
подарил и, поради тази причина, трябвало да им върне парите. Останалите суми тя
изпращала с пощенски записи от станцията в с.Б.. През първата и третата седмица
от месец Декември 2011 година Д. на два пъти ходила на свиждане на подсъдимия
като в първия случай освен другите неща му занесла и два парфюма на Гучи и Хуго
Бос. След свиждането Г. я накарал да даде 100 лева на Н., за да му внесе флашка
с филми в затвора, а на 18.12.2011 година преди второто свиждане да даде отново
на Н. сумата от 100 лева, за да внесе пуйка за Бъдни вечер. За предаването на
посочените суми документ не бил изготвен. Една от причините, поради които
пострадалата ходила на свиждане на подсъдимия била, че той й бил казал, че
преди да почине дъщеря му, тя го посещавала, а след смъртта й неговите момчета
не ходили и нямало кой.
През месец Януари 2012 година Д. по молба на Д.Г.
изпратила следните суми:
На 09.01.2012 година изпратила с пощенски запис
сумата от 200 лева на Д.Н., получена от последния на 09.01.2012 година.
На 11.01.2012 година
изпратила с пощенски запис сумата от 200 лева на Д.Н., получена от последния на
11.01.2012 година.
На 11.01.2012 година изпратила с пощенски запис
сумата от 60 лева на А.М., усвоена от последния на 13.01.2012 година.
На 17.01.2012 година изпратила с пощенски запис
сумата от 100 лева на Е. А., изплатена на последната на 17.01.2012 година.
На 17.01.2012 година изпратила с пощенски запис
сумата от 800 лева на А.Н., получена от последната на 17.01.2012 година.
На 17.01.2012 година изпратила с пощенски запис
сумата от 170 лева на А.М., получена от последния на 20.01.2012 година. На
20.01.2012 година пострадалата Д. изпратила на А.Н. мобилен телефон, оценен от
проведената в хода на производството стоково-оценъчна експертиза на стойност
150 лева, както и сумата от 140 лева по „Е.".
На 19.01.2012 година изпратила с пощенски запис
сумата от 120 лева на П. М., получена от последния на 24.01.2012 година.
На 19.01.2012 година
изпратила с пощенски запис сумата от 270 лева на Д.Г., усвоена от последния на
24.01.2012 година.
На 25.01.2012 година изпратила с пощенски запис
сумата от 200 лева на С.В., получена от последния на 27.01.2012 година.
През посочения месец пострадалата на два пъти ходила
на свиждане на Г., като отново пазарувала и носила продукти и багаж за трима
лишени от свобода, които последният получавал за себе си като свалял свои
познати - С.П.В. и С. В.Г.. При тези свиждания Д. отново била придружавана от
Д.Н..
През месец Февруари 2012 година Д. по молба на Д.Г.
изпратила следните суми:
На 01.02.2012 година изпратила с пощенски запис
сумата от 100 лева на Е. А., усвоена от последната на 01.02.2012 година.
На 01.02.2012 година изпратила с пощенски запис
сумата от 500 лева на А.Н., изплатена на последната на 01.02.2012 година.
На 01.02.2012 година изпратила с пощенски запис
сумата от 270 лева на А.М., получена от последния на 03.02.2012 година.
На 03.02.2012 година изпратила с пощенски запис
сумата от 500 лева на А.Н., изплатена на последната на 04.02.2012 година.
На 08.02.2012 година изпратила с пощенски запис
сумата от 200 лева на А.Н., усвоена от последната на 08.02.2012 година.
На 09.02.2012 година изпратила с пощенски запис
сумата от 200 лева на А.Н., получена от последната на 09.02.2012 година.
На 17.02.2012 година изпратила с пощенски запис
сумата от 250 лева на А.Н., получена от последната на 18.02.2012 година.
Тези суми подсъдимият й казал, че били за
изготвянето на постановление за прекратяване на наказателното производство, без
да уточнява подробности. В последствие й обяснил и, че се е разболял и тъй като
не е здравно осигурен му трябват средства за заплащане на лечението му. На
05.02.2012 година Д. ходила на свиждане на Г. в затвора, придружена от сина си.
Н. не присъствал, като подсъдимият не посочил причината за това. При последващи
позвънявания от Д. към Н. последният не й вдигал телефона. За известен период
от време след свиждането й Г. спрял да й се обажда и не й отговарял, когато му
се обаждала, като по-късно и обяснил, че по това време е бил болен и се е
намирал в болницата на затвора.
На 30.03.20121 година пострадалата изпратила с
пощенски запис сумата от 250 лева на А.Н., получена от последната на 30.03.2012
година.
На 03.04.2012 година изпратила с пощенски запис
сумата от 120 лева на А.Н., изплатена на последната на 03.04.2012 година.
На 10.04.2012 година подсъдимият се обадил на Д. и й
съобщил, че делото му било гледано и щял да бъде освободен седем работни дни
след тази дата. Казал й, че дължал пари в затвора и трябвало да ги плати,
поради което пострадалата му изпратила следните суми:
На 11.04.2012 година изпратила с пощенски запис
сумата от 250 лева на А.Н., получена от последната на 11.04.2012 година.
На 11.04.2012 година
изпратила с пощенски запис, изпратен от гр.Хасково, сумата от 100 лева на З.М.,
получена от последната на 11.04.2012 година.
На 18.04.2012 година
изпратила с пощенски запис сумата от 480 лева на А.Н., получена от последната
на 18.04.2012 година.
На 18.04.2012 година изпратила с пощенски запис
сумата от 50 лева на Д.Г., изплатена на последния на 21.04.2012 година.
На 20.04.2012 година изпратила с пощенски запис
сумата от 610 лева на А.Н., усвоена от последната на 20.04.2012 година.
Освен посочените по-горе суми, на 13.12.2011 година
св.Д. закупила по молба на подсъдимия мобилен телефон марка Нокия С-2 от лице,
изпратено й от последния за сумата от 150 лева, след което изпратила посочения
мобилен телефон на А.Н. /майка на Д.Н./, за да бъде внесен същият в Затвора
гр.С..
На 20.01.2012 година Д. закупила и друг мобилен
телефон Нокия N9 за сумата от 150 лева отново от изпратено й от подс.Г.
непознато лице, като при изпращането на визирания телефон по „Е." същата
изпратила и запис в размер на 140 лева отново на св.Н.. Посочените мобилни
телефони Н. от своя страна предала на изпратено й от Г. непознато лице, което
трябвало да ги внесе в Затвора С. и да ги предаде на подсъдимия.
Съгласно заключението от проведената в хода на
производството стоково-оценъчна експертиза пазарната стойност на мобилен
телефон „Нокия С-2", нов със зарядно и батерия, без СИМ карта модел 2010
година към 31.12.2011 година е 150 лева, а на мобилен телефон „Нокия N9"
модел 2011 година, закупен втора употреба без СИМ карта със зарядно към
20.01.2012 година е 150 лева или общо на стойност 300 лева.
През м.април 2012 година, подс.Г. казал на св.Д., че
на 23.04.2012 година ще излезе от затвора и ще й възстанови всички дадени от
нея и описани по-горе суми. Помолил я да му занесе патерици да се подпира, тъй
като кракът му бил счупен. На 23.04.2012 година обаче подсъдимият не се появил,
поради което на 24.04.2012 година свидетелката отишла до затвора С., за да
провери какво се е случило и защо Г. не е на свобода и там разбрала, че същият
имал още много време докато изтърпи присъдата си. Д. проверила в интернет,
откъдето установила, че Д.Г. бил многократно осъждан за измами и едва тогава
разбрала и се убедила, че най-вероятно и тя е станала жертва на измама от
негова страна.
Д. осъществявала връзка с
обвиняемия от личните и номера: *****, *** и *** на следните, ползвани от Г.
телефонни номера: *** и *****.
За да постанови
присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната
фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали - от самопризнанията на подсъдимия, направени
в съдебното заседание, от свидетелските показания на свидетелите С.Х.Д.,
З.Л.М., Д.М.Н., А.Г.Н., М.С.Д., А.А.М., А.Х.М., М.С.П., Г.К.Н., П.О. М.,
Л.А.А., С.П.В., П.Г.Г., Н.П.Г., дадени в досъдебното
производство, които подкрепят направеното от подсъдимите самопризнание и са
събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани
на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал, сред които заключение на СОЕ, документи,
приложени от ГД „Изпълнение на наказанието" МП - покани за получаване на
запис - 8 бр., извлечения от набирателната сметка на затвора - 3 бр. и
извлечения от личните партиди на лишените от свобода, справка и копие от
телеграфни записи от „Б п", характеристични справки,справки съдимост,
справка и СД от В., протокол за оглед на ВД и разпечатки, справка Г. и
разпечатки, справка и разпечатки М..
Съдът кредитира и изцяло се доверява на
показанията на свидетелите, като логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства по делото. Същите
разкриват така приетата за установена фактическа обстановка в отделни аспекти,
изяснявайки различни моменти, които са им станали достояние и които са предмет
на доказване в настоящето производство. В смисъла на гореизложеното следва да
се отбележи, че показанията на цитираните свидетели изцяло синхронизират на
наличните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира в пълнота като
обективни, достоверни и неоспорени от страните. Съдът възприе и заключението на
СОЕ, като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в
съответната област.
Доказателствената съвкупност
разкрива факти, касаещи инкриминирания период и места, дейността на подсъдимия
и създадената от същия стройна организация по разпределение на ролите на
различни лица, с различна съпричастност към намеренията и действията му,
посредством които е реализирал намисленото, зараждайки и поддържайки заблудата
у пострадалата и мотивирайки я да извършва имуществените разпореждания.
При постановяване на присъдата си, съдът се
ползва от самопризнанието на подсъдимия, което в контекста на гореобсъденото
изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът
зае становище, че с деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.211, пр.2, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29, ал.1,
б."А" и б."Б", вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че през
периода 07.11.2011 година до 21.04.2012 година, в с.Б., гр.Р, гр.Х и гр.П, при
условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и след
като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК и при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага на 07.11.2011 година е
възбудил и до 21.04.2012 година е поддържал заблуждение у С.Х.Д. ЕГН
**********, с което й е причинил имотна вреда, както следва: На 07.11.2011
година в размер на 500 лева; На 11.11.2011 година в общ размер на 420 лева; На
17.11.2011 година в общ размер на 50 лева; На 21.11.2011 година в размер на
1 200 лева; На 23.11.2011 година в общ размер на 170 лева; На 25.11.2011
година в размер на 40 лева; На 29.11.2011 година в размер на 180 лева; На 01.12.2011
година в размер на 225 лева; На 02.12.2011 година в размер на 100 лева; На
06.12.2011 година в размер на 520 лева; На 09.12.2011 година в общ размер на
490 лева; На 12.12.2011 година в общ размер на 920 лева; На 13.12.2011 година в
общ размер на 100 лева; На 15.12.2011 година в размер на 90 лева; На 19.12.2011
година в размер на 260 лева; На 21.12.2011 година в размер на 300 лева; На
23.12.2011 година в общ размер на 200 лева; На 27.12.2011 година в размер на
270 лева; На 06.01.2012 година в размер на 270 лева; На 09.01.2012 година в
размер на 200 лева; На 11.01.2012 година в размер на 200 лева; На 13.01.2012
година в размер на 60 лева; На 17.01.2012 година в размер на 900 лева; На
20.01.2012 година в размер на 170 лева; На 24.01.2012 година в размер на 390
лева; На 27.01.2012 година в размер на 200 лева; На 01.02.2012 година в общ
размер на 600 лева; На 03.02.2012 година в размер на 270 лева; На 04.02.2012
година в размер на 500 лева; На 08.02.2012 година в размер на 200 лева; На
09.02.2012 година в размер на 200 лева; На 18.02.2012 година в размер на 250
лева; На 30.03.2012 година в размер на 250 лева; На 03.04.2012 година в размер
на 120 лева; На 11.04.2012 година в общ размер на 350 лева; На 18.04.2012
година в размер на 480 лева; На 20.04.2012 година в общ размер на 610 лева и на
21.04.2012 година в размер на 50 лева, като общия размер на причинената имотна
вреда е 12 305 лева.
От обективна страна с действията си подсъдимият е реализирал обективните
признаци от състава на престъплението “измама”, тъй като в инкриминирания
период е възбудил и в инкриминирани места - различните селища, е поддържал
заблуждение у пострадалата С.Д., че пребиваването му в Затвора гр.С. е плод на
съдебна грешка, незаконосъобразни действия от страна на държавни органи, което
положение в обозримо бъдеще ще се промени в положителна за него насока, като
бъде освободен поради пракратяване на делото, респективно ще бъде предсрочно
освободен, а съвкупно до този резултат ще се стигне чрез поредица от технически
и юридически действия от страна на подсъдимия или негови пълномощници,
респективно адвокати, за които дейности се изисквало активната финансова
подкрепа от страна на пострадалата. Подс.Г., съзнавайки, че престоят му в
затвора е поради изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” в противовес с
твърденията му за „задържано лице” във връзка с „висящ казус”, спекулирал със
статуса си на лишен от свобода, за който по силата на закона в случай на
необходимост от медицински грижи същите се поемат от държавата в лицето на
институциите към ГД „ИН”, уверявал пострадалата Д., че е болен и поради
обстоятелството, че е здравно неосигурен, то е нужно заплащането на лечението
му, както и за подобряване на битовите му условия, с което я е мотивирал да
извърши поредица от парични преводи за обезпечаване на състоянието му. Тоест
подсъдимият създал у пострадалата неверни представи относно действителното
положение в неговата битност, които неверни представи я мотивирали да се
разпореди с личните й блага. Измамливите действия на подсъдимия се обективирали,
чрез активната комуникация, която осъществявал с пострадалата, разказвайки й за
драматични събития, сполетели го, които в действителност въобще не са се
случвали, както и за възможността резултатът от тези събития да бъде туширан
след заплащане на определени суми.
Вмененото
във вина на подс.Г. деяние същият е извършил при условията на опасен рецидив,
съгласно чл. 29 ал. 1 б. “А” и б. “Б” от НК, тъй като е извършил измамата след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едното от тях изпълнението не е
отложено по чл. 66 от НК. Наличието на това квалифициращо обстоятелство се
извежда от миналите му осъждания, изложени по-горе, изводимо от приложената по
делото справка за съдимост. Същевременно, подсъдимият е действал при условията
на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК – като деянията му
осъществяват състава на едно и също престъпление и са осъществени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което всяко последващо се явява от обективна и субективна страна
продължение на предхождащото го.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина
пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването
на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Подсъдимият е
съзнавал противоправността на деянието си, като умисълът му се обективира от действията му, описани по-горе, очертан и от
кредитираните показания на свидетелите и приобщените писмени доказателства.
Това е така, тъй като въпреки, че е бил наясно със статуса си, подсъдимият е
обяснявал на пострадалата, че е шеф на Митница В., несправедливо обвинен и
задържан, като за отстраняване на това положение е нужно заплащането на не малко
суми /напълно неверни факти/, които тя следва да му заеме, а след
освобождаването му – той ще й върне заетото, макар и в тази насока да се касае
единствено за деклариране на добри намерения. В
крайна сметка подсъдимият се е възползвал от създаденото у пострадалата
заблуждение, а именно неверните й представи за «житейските несгоди» на
подсъдимия и по този начин последния е получил имотна облага. Реализицията на
целта на подсъдимия – да се облагодетелства, е станала възможна именно чрез
осъществяване на измамливите му действия, като изначално е бил наясно, че
действителните факти не са такива, каквито се представят от него, но именно
тези факти ще мотивират пострадалата да се раздели с имуществото си.
В противовес на горното част от имуществените разпореждания,
които пострадалата извършила и в частност закупуването на двата мобилни
телефонни апарата, всеки от които по 150 лв., на обща стойност 300 лв., не е
било мотивирано по никакъв начин от измамливите действия на подсъдимия, а
предоставянето им е било в резултат на лични подбуди, извън сферата на
съвкупната деятелност по финансовото подсигуряване на юридическия статус на
подсъдимия. Съдът намери, че подс.Г. нито от обективна, нито от субективна
страна е осъществил измамата по отношение на процесните мобилни телефона, тъй
като тяхното закупуване от страна на пострадалата, както и предаването на
сумата от 140 лв на А.Н. на 20.01.2012г., е продиктувано от стремежа й да
облекчи битовите му условия в затвора, аналогично на предоставените от нея и
други вещи като парфюми, флаш памет, храна и цигари, които резонно не са били
включени в обвинението. По тези съображения Съдът призна подс.Г. за невинен, за
това да е осъществил измамата по отношение на стойностите на двата мобилни
телефона от по 150 лв. всеки, както и сумата от 140 лв., разпорежданията за
които са извършени на 13.12.2011г. /за 150 лв./ и на 20.01.2012г. /общо за 290
лв./, тоест на обща стойност 440 лв. както и го призна за невиновен за това
пълния размер на вредата да е 12745 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му в този смисъл обвинение.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия Съдът взе предвид следното:
На първо место, съобразявайки
правната квалификация на деянието, съдът прие, че следва наказанието да се
определи при условията на чл.54, ал.1 от НК, тоест при параметри на наказанието
“лишаване от свобода” от три до десет години, като в случая не би могло да се
приеме за резонно виждането на защитата за приложение на чл.55 от НК, тъй като
в конкретния казус не се установява наличието нито на многобройни, нито на
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Прочее за такова
единствено се приема направеното самопризнание и съдействието за разкриване на
обективната истина. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се установяват
в начина на осъществяване на престъплението – касае се, от една страна, за един
немалък период на реализация на измамливите действия, понеже в рамките на около
половин година подсъдимият упорито и неотклонно е осъществявал измамата, от
друга страна, действията му са били реализирани изцяло в една среда, а именно
на пенитенциарно заведение, в която по дефиниция следва ограничаване на
определени права и свободи на лишените от свобода, а в случая подсъдимият е
действал в по-голяма част от случаите в разрез с правилата на ЗИНЗС. Все в този
ред на разсъждения относно механизма на извършване на престъпната деятелност
като отежняващи вината обстоятелства се установява наличието на стройна
организация и планиране на действията на подсъдимия в насока осигуряване
помощта на множество други лица – в и извън затвора, посредством които да
получи облагите. Не на последно място и не без значение е обстоятелството, че
причинената вреда е в не малък размер, което съвкупно и с оценката за
изключително обременото съдебно минало на подсъдимия, досежно множеството му
осъждания извън тези от тях, обуславящи по-тежко наказуемия състав на деянието,
осъществено при условията на опасен рецидив, налагат извода за значително
по-висока степен на обществена опасност както на извършеното, така и на дееца,
очертаващ се като лице с трайно установени престъпни нагласи. Всички тези
индивидуализиращи отговорността белези сочат, че е налице относителен превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, което мотивира съда да определи
наказанието над средния и към горната граница на наказанието размер, а именно
СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Имайки предвид характера на
производство и реда, по който същото се разглежда и приключва по съкратената
процедура, а именно по Глава ХХVІІ от НПК, предварително
изслушване на страните по реда на чл.370 и чл.371, т.2 от НПК, т.е.
съобразявайки и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съдът наложи на
подсъдимия наказание при условията на
чл.58а, ал.1 от НК, а именно редуцирайки с една трета размера на определеното и
посочено по-горе наказание. В тази връзка Съдът осъди подс.Д.Г. на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА “лишаване от свобода”.
Според преценката на Съда именно това наказание като вид и
размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
На
следващо място, при обсъждане на въпроса за условията и режима, при които
следва наложеното наказание да бъде изтърпяно Съдът отчете обстоятелството, че
подсъдимият е осъждан многократно и са му били налагани наказания „лишаване от
свобода”, то и на основание чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС Съдът определи
първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наложеното му понастоящем наказание,
което да се изтърпи в затвор или затоврнически общежитие от ЗАКРИТ ТИП.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Основанието на предявения граждански иск е
виновно извършено деяние от подсъдимия и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен
да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение.
Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимия
престъпление пострадалата С.Д. е претърпяла имуществени вреди в размер на 12
305 /дванадесет хиляди триста и пет/ лева, което налага тяхната обзвреда,
поради което и Съдът осъди подс.Г. да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител Д. именно тази сума. Предявеният от последната и приет за съвместно
разглеждане граждански иск е в размер на 12 745 лв., но предвид изложените
по-горе обстоятелства, че от обективна и субективна страна подсъдимият не е
реализирал измамата по отношение на суми в общ размер на 440 лв., за която сума
е признат за невиновен и оправдан, то и поради съображения за липсваща пряка
причинно-следствена връзка между противоправната деятелност на подсъдимия и
имуществените разпореждания на пострадалата в размер на цитираната сума от 440
лв, предявения от Д. граждански иск за тази сума до пълния претендиран размер е
ОТХВЪРЛЕН като неоснователен.
С оглед приложеното по делото адвокатско
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от страна на граждански ищец
и частен обвинител С.Д. по отношение на процесуалния й представител –
повереника адв.К.Д. и заплатения на същия адвокатски хонорар в размер на
1000лв, то съдът осъди подс.Г. да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител и цитираната сума от 1000 /хиляда/ лв, представляваща разноски по
водене на делото, извършени от последния.
Причините за извършване на престъплението
са незачитане на личната собственост и
установените правила и норми за нейното опазване, ниската правна култура
на дееца, както и стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК Съдът осъди
подсъдимия Д.Г.Г. да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в
размер на 83 лева, както и сумата от 492,20лв., представляваща 4% ДТ върху
уважения размер на гражданския иск.
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: МК