Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София,………. г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV“ в” състав, в открито съдебно
заседание, проведено на осемнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл.съдия Андрей Георгиев
при участието на секретаря Маргарита
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Чолева
гр.дело № 13965 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на К.Х.И. /починал в хода на въззивното производство с правоприемници по чл.227 от ГПК –
Д.М.И. и Р.К.И./ , представлявани от адв.Ж.Ж. срещу решението на СРС, 119 състав под № 21967 от 28.12.2016г.
по гр.д.№ 48451/2014г., с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл.200,ал.1 от КТ от починалия в хода на процеса
жалбоподател К.Х.И. срещу „М.М.И.“ АД с ЕИК
*********; „М.х.“ АД с ЕИК ********* и Министерство на енергетиката - за
солидарното осъждане на отвениците за заплащане на
сумата от 320 000,00лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди поради влошаване на здравословното състояние
на починалия в хода на процеса ищец в резултат на професионални заболявания ,
ведно със законната лихва , считано от дата на влошаване на здравословното
състояние на ищеца в резултат на професионалните заболявания-до окончателното
изплащане.
Въззивникът-ищец К.Х.И. /починал в хода на въззивното производство /, действащ чрез пълномощника си – адв.Ж.Ж. поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение. Намира за неправилен и необоснован извода на първата инстанция, с който е прието, че по
делото не е доказано правоприемството между ответниците и работодателите, с които е бил в трудови
правоотношения. Във въззивната жалба на ищеца,
подадена от пълномощника му , във връзка с обосноваването на пасивната
легитимация на ответниците да отговарят по предявения
иск се поддържат твърдения, идентични с тези,заявени с исковата молба. С
жалбата е заявен довод за неправилност на извода на първата инстанция, с който
е прието за недоказан /при условията на
пълно и главно доказване/ фактът на влошаването на здравословното
състояние на ищеца като последица от професионалните заболявания, от които
страда. В тази връзка се поддържа твърдение, че от приетото по делото
заключение на СМЕ е доказано влошаване
на заболяванията на ищеца, които са станали трайни и нелечими и изискват
симптоматична и поддържаща терапия. Поддържа се довод, че в нарушение на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД от първоинстанционния
съд е приет за недоказан по размер искът.
С изложените доводи въззивникът-ищец /починал
в хода на въззивното производство/ мотивира искането
си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с
което искът да бъде уважен с присъждане на направените по делото разноски. Съображенията
и доводите на починалия в хода на въззивното
производство въззивник-ищец К.И. се поддържат и от
правоприемниците му по чл.227 от ГПК- Д.М.И. и Р.К.И., действащи чрез
процесуалния им представител- адв.Ж.Ж..
Въззиваемите страни- ответници по предявения иск „М.М.И.“ АД; „М.х.“ АД и Министерство на енергетиката оспорват
жалбата по доводи, подробно развити в
подадените писмени отговори в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Заявяват искане за
потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноските за въззивното производство.
Третите
лица- помагачи на ответника „М.М.И.“ АД- „Бургаски медни мини“ ЕАД, „Геопроучване АВ“ ООД и „Геология е геотехника“
ООД – не са подали отговори на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК.
Съдът
е сезиран и с частна жалба подадена от ищеца К.Х.И. /починал в хода на въззивното производство с правоприемници по чл.227 от ГПК -
Д.М.И. и Р.К.И./ срещу определението на първоинстанционния
съд под № 169789 от 12.07.2017г., с
което е оставено без уважение искането
му по чл.248 от ГПК , / инкорпорирано като част от съдържанието на подадената въззивна жалба/ - за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските присъдени на ответниците.
С частната жалба се поддържа заявеното възражение за прекомерност на присъдените
разноски за ответниците за адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение и твърдение за недължимост на държавни
такси и депозити за вещи лица, предвид предмета на делото, както и поради
липсата на доказателства за заплащането
им- относно присъденото юрисконсултско
възнаграждение.
По
частната жалба е постъпил писмен отговор в законоустановения
срок от насрещната страна по нея- ответникът „М.М.И.“
АД, с който жалбата е оспорена като неоснователна и е направено искане за
потвърждаване на атакуваното определение. В законоустановения
срок не са подадени отговори на частната жалба от останалите насрещни страни- ответниците „М.х.“
АД и Министерство на енергетиката.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната
жалба по реда на чл.269 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.200,ал.1 от КТ за сумата от 320 000,00лв.,
претендирана като обезщетение за влошено здравословно
състояние /екцес/ в резултат на следните твърдяни професионални заболявания от ищеца и в рамките на
следните периоди, съгласно допуснатото уточнение на исковата молба във въззивното производство /съд.заседание на 18.04.2019г./:
-силно
намаляване на слуха на дясното ухо и пълна липса на слух в лявото ухо , като се претендира обезщетение
за екцес за
периода 17.01.2011г. до 04.09.2014г.
-диабетна
ретинопатия / Е10- Е 14+ с общ четвърти знак. 3/ и
придружаващи заболявания инсулинозависим захарен
диабет с очни усложнения като се претендира обезщетение за ексец
за периода 28.01.2011г.- 04.09.2014г.;
-60%
диабетна полиневропатия лека ст., по ч.9р.1т.2; 50%
за ИБС с-н след преживян МИ 2003г. и АКБ х3 2008г. СН ІІ фк
по ч.4 р.1 и 30% т.2 ; за диабетна ретинопатия с-ние след лазартерапия
на катаракта сенилис спец.очна 60% по ч.5 р.1 и 30%
по ч.5 р.8 т.7 или общо 88 % сп. на увреждане за общо заболяване и ДИ
установена. За ВПНГК ІІ ст. 40% по ч.7 т.12.2 . За сурдутас
билатералис 60% по ч.3 р.1 т.2.2, или общо 68% ст. На увреждане с признат
професионален характер и ДИ установена. Обща степен на увреждане 100% без
придружител за период на екцеса 26.07.2012г.-
04.9.2014г.;
-
оперативна интервенция на гангрена диабетика педис синистра с придружаващи заболявания ; диабетикс
мелтус и хипертонична болест с период на екцеса 10.10.2012г.-
04.09.2014г.;
-
100% степен на увреждане за заболявания от общ характер и ДИ 05.11.1998г.; 68%
степен на увреждане за заболяване с причинна връзка с професионално заболяване
с ДИ 03.12..1979г. в това число 20% по Приложение № 2 към НМЕ/2010г. с
определена чужда помощ по Приложение № 2,т.V, с период на екцеса
26.11.2012г.- 04.09.2014г.;
-Е
11.4 – захарен диабет, Т.2 – лош гликемичен контрол,
диабетна полиневропатия , КП № 104 и с придружаващи
заболявания , ИБС- ХМИ, състояние след АоКБх3, ХСІІ ІІ ф.кл.
АХ ІІІ ст. , с период на екцеса 18.03.2014г.- 04.09.2014г. ;
-захарен
диабет, изт. Декомпресиран и с придружаващи
заболявания: диабетна полиневропатия; диабетна ретинопатия, катаракта сенилис окули УТР,
артериална хипертония ІІ ст., ИБС, триклонова кор.
Болест, ХОББ, двустранен неврит на слухови нерви, дислипидемия,
с-ие след АКБ х 3 с период на екцеса
от 19.05.2014г. до 04.09.2014г. ;
-
старческа нуклеарна катаракта на дясно око с период на екцеса
25.06.2014г.- -04.09.2014г. и
-68
% трудова неработоспособност за професионално заболяване с дата на инвалидизиране 03.12.1979г. както и 100% трудова неработоспособност за
заболявания с общ характер с датата на инвалидизиране
30.06.2010г. и краен 100% трудова неработоспособност с
период на екцеса 30.06.2008г.-04.09.2014г. От посочените
начални моменти ищецът претендира и присъждане на законна лихва до
окончателното изплащане на
вземането.
Съдът
намира за неоснователни заявените от ответниците
възражения за недопустимост на уточнението , допуснато във въззивното
производство на началния момент на периодите, за които се претендира
обезщетението за екцес, с мотива, че в първата инстанция е прието, че той е през
2008г., /както е прието и с обжалваното решение/, а в молбата –уточнение на
ищеца се сочат начални моменти преди 2008г. Видно от горепосочените начални
моменти така, както са индивидуализирани
с молбата на ищеца от 28.05.2018г. , по
която е допуснато уточнението на исковата молба във въззивното
производство, нито един от тях не е преди 2008г.
Ищецът
К.И. /починал в хода на въззивното производство/ твърди, че до пенсионирането си е
работил по трудово правоотношение с „Геопроучване“ АД-гр.Ямбол“, в „Бургаски медни мини“ ЕАД и в
„Минстрой – Мерс“ АД- гр.Раднево. Твърди, че ответниците
се явяват правоприемници на посочените
му работодатели, тъй като „Геопроучване“ АД- гр.Ямбол е закрито, „Бургаски медни руди“
ЕАД- гр.Бургас е обявено в несъстоятелност, а „Минстрой Мерс“
АД- гр.Раднево е с ново наименование “М.М.И.“ АД , като последното е и дъщерно дружество в ответника „М.Х.“ АД, в
което участие има и ответникът Министерство на икономиката и енергетиката, /чийто
правоприемник в хода на процеса е Министерство на енергетиката/. Поддържа, че в резултат на трудовата дейност
е получил трайни професионални
заболявания ,за които по предходно водено гражданско дело му е присъдено
обезщетение по чл.200 от КТ. Поддържа, че впоследствие след този исков процес,
с Експертно решение /ЕР/ под № 0778 от 03.06.2008г. на НЕЛК му е признат ТНР в
резултат на професионалните заболявания от 68% с дата на инвалидизирането
03.12.1979г. и 100% ТНР за заболявания от общ характер с дата на инвалидизиране - 30.06.2008г. Твърди, че по време на работа при
работодателя „Геопроучване“ АД- гр. Ямбол през 1988г. е претърпял трудова злополука, а
с вибрационна болест е диагностициран през 1989г.,
сочи и други заболявания, като захарна болест ІІт.
НИЗТ от 1989г.; захарна болест І т. НИЗТ от 1989г.; диабетна ретинопатия; сенилна катаракта,
състояние след ОИМ; артериална хипертония ІІт.; ИБС
ІІ фк; СН ІІ ФК; дислипидимия;
триклонова болест; ХОББ- бронхиална форма. Твърди, че
здравословното му състояние се е влошило в резултат на тези заболявания, като
е диагностициран
и с нови – посочени в исковата молба и молбата-уточнение, което е наложило
нееднократната му хоспитализация и постоянен прием на медикаменти, както е
периодични прегледи и консултации с лекари. Ето защо ищецът /починал в хода на въззивното производство с правоприемници по чл.227 от ГПК Д.М.И.
и Р.К.И./ претендира осъждане на ответниците да му
заплатят солидарно исковата сума от 320 000,00лв. като обезщетение за претърпяните от него неимуществени вреди в резултат на екцеса на заболяванията за горепосочените периоди. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Исковата
претенция е оспорена от ответниците Министерство на
енергетиката /като правоприемник на първоначалния ответник Министерство на
икономиката и енергетиката/ и двамата ответника- търговски дружества - „М.М.И.“ АД и „М.х.“ АД с възражение, че не са пасивно
материално-правно легитимирани да отговарят по предявените искове, тъй като
нямат качеството на работодатели и/или правоприемници на работодателите на починалия
в хода на процеса ищец. Заявяват възражение за недоказан екцес
, поради липса на промяна на процента ТНР , определен за професионалните заболявания
на ищеца. Поддържат и възражение за
погасяване на вземането на ищеца по давност.
С
обжалваното решение исковата претенция е отхвърлена като неоснователна с
мотива, че от ищеца не е реализирано пълно и главно доказване на
правно-релевантния факт, че е бил в трудови правоотношения с ответниците, респ.- че ответниците
се явяват правоприемници на работодатели на ищеца, както и през кой период от
време. Прието е за недоказано и влошаването на здравословното състояние на
ищеца в резултат на професионалните
заболявания, от които страда, след установяването им през 1989г.
При
извършената от съда проверка по реда на чл.269,изр.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, ето защо дължи
произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите, заявени с жалбата, от които съдът е ограничен, съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК..
Настоящият
съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния
съд както относно правилно установените правно-релевантни факти по делото - в
съответствие с представените
доказателства, така и привеждането на тези факти към приложимите правни норми,
с които е мотивирана неоснователността на иска. Ето защо и на основание чл.272
от ГПК, препраща към изводите на първоинстнационния
съд. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите
заявени с въззивната жалба настоящият съдебен състав
приема следното:
При
предявен иск с правно основание чл.200,ал.1 от КТ за обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на екцес, който е
предмет на разглеждане по настоящото дело, в доказателствена
тежест на ищеца, съгласно правилото на чл.154,ал.1 от ГПК, е установяване на следните елементи от
фактическия състав: между ищеца и ответниците да е
съществувало трудово правоотношение, респ.- ответниците
да са правоприемници на работодателите на ищеца. По време на действието на
трудовите правоотношения ищецът да е претърпял трудова злополука, респ.- да са
налице диагностицирани професионални заболявания в
резултат на положения от ищеца труд по трудовите правоотношения с ответниците и/или техните праводатели.
Да е доказано твърдяното влошаване на здравословното състояние /екцес/ на ищеца настъпило, след изтичане на периода от време, за който е била първоначално установената увреда на здравето на ищеца и той е бил обезщетен . Това
влошаване на здравословното състояние да е в пряка причинно- следствена връзка
с уврежданията от трудовата злополука, респ.- професионалните заболявания. От
своя страна ответниците носят доказателствената
тежест да установят положителните факти, на които почиват техните правоизключващи и правопогасяващи
възражения. Тази доказателствена тежест е
разпределена законосъобразно с доклада по настоящото дело от страна на първата инстанция.
Настоящият
съдебен състав намира, че от ищеца в съответствие с носената от него доказателствена тежест не е реализирано доказването на
горепосочените елементи от фактическия състав по чл.200,ал.1 от КТ.
На първо място от ищеца не са представени
доказателства, които да установяват твърдението му, че ответниците
се явяват правоприемници на сочените от него работодатели. Както правилно е
прието и с обжалваното решение от ищеца не са представени доказателства, които
да установяват наличието на горепосочения първи елемент от фактическия състав
по чл.200,ал.1 от КТ. От ищеца не са представени нито трудови договори, нито трудови
книжки или други документи, от които да се установява кои са били
работодателите му и в кой период от време. Както правилно е прието и от първата
инстанция, само в два от документите по делото са налични данни за работодател
на ищеца : 1/ Акт за трудова злополука №
9 от 04.04.1990г., с който е удостоверено, че
работодател на ищеца е бил „Геопроучвателно
предприятие“ – Ямбол, в което ищецът е работил като миньор със стаж при този
работодател от 1 год. и 7 мес. към датата на
съставяне на документа /04.04.1990г./ и 2/ Протокол №
17 от 20.10.1989г., с който е признато професионално заболяване на ищеца-
вибрационна болест ІІ ст., невритис нерви акустици билатералис, в който
документ е отразено, че ищецът работи като миньор в рудник Зидарово, а преди
това е работил в дърбодобив като секач – 5 години,
като в този протокол е отразен и в Акта за трудова злополука от 1990г—т.19. Дори
да се приеме за вярно твърдението на
ищеца, че правоприемник на „Геопроучвателно
предприятие“- Ямбол е посоченото от него /ищеца/ търговско дружество - с оглед
факта, че в представеното от
ищеца решение на Бургаски апелативен съд от 26.03.2008г.-. по гр.д № 195/2007г.,
е удостоверено наличието на решение от 24.06.1996г. по гр.д.№ 1698/1995г., с
което „Геопроучване“ АД е осъдено да заплати на ищец
сумата от 98 444 неденоминирани лева като обезщетение за имуществени вреди
, представляващи разликата между получаваното от него трудово възнаграждение и
отпуснатата пенсия плюс стойността на слуховия апарат в резултат на влошаване
на здравословното му състояние за периода 03.12.1989г.- 31.12.1993г., то
правилно с обжалваното решение е прието, че от представените по делото решения
на Ямболски окръжен съд по ф.д.№ 260/2002г. и справки от търговския регистър е
видно, че това дружество /“Геопроучване“ АД-
гр.Ямбол/ е преобразувано без
прекратяване с решение от 15.11.2006г. на Ямболски окръжен съд - чрез разделяне
в две нови търговски дружество- „Геология и геотехника“
ООД и „Геопроучване АВ“ ООД. Именно тези две търговски
дружества се явяват правоприемници на работодателя на ищеца, но те не са ответници по предявения иск. Тези две търговски дружества имат само качеството
на подпомагаща страна на единия ответник - като трети лица- помагачи на
ответника „М.М.И.“ АД, но не са пасивно
материално-правно легитимирани да отговарят по предявения иск, тъй като не са
главна страна – ответници по него.
Във
връзка с установяване на пасивната материално- правна, /а не процесуално правна
легитимация, както необосновано поддържа въззивникът-ищец/,
настоящата инстанция съобразява и липсата на представено по настоящото дело влязло в сила съдебно
решение по предходно дело, с което ищецът твърди, че ответниците
са осъдени да му заплатят вреди от професионалното заболяване и трудовата
злополука за предишен период от време, но не доказва това свое твърдение. С всички представени по настоящо дело съдебни
решения от ищеца, предявените по други дела срещу ответниците
искове за имуществени и неимуществени вреди по чл.200 от КТ са отхвърлени. По
отношение решението на Бургаски окръжен съд под № 102 от 18.10.2004г. по гр.д.№
1615/2000г., /с което исковете са уважени/, съдът съобразява, че то е отменено
с влязлото в сила на 02.02.2009г. решение на Бургаски
апелативен съд от 26.03.2008г. по гр.д. № 195/ 2007г.
При
недоказана пасивна материално-правна легитимация на ответниците
да отговарят по предявения иск, само на това основание искът подлежи на
отхвърляне.
Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не се доказва и
твърдяното влошаване на здравословното
състояние на ищеца в резултат на претъпряната трудова
злополука и установеното професионално заболяване. От приетото по делото и
неоспорено заключение на СМЕ и изричното уточнение към него, направено от
вещото лице в съдебното заседание на 07.03.2016г. се установява, че влошаването
на здравословното състояние на ищеца така, както е отразено в представеното по
делото решение на ТЕЛК от 2004г. и при съпоставка с медицинските документи ,
касаещи исковите периоди от време- решение на ТЕЛК от 2008г.;
на ТЕЛК и НЕЛК от 2012г., медицинско удостоверение № 11/
13.01.2011г., аудиометрично
изследване от 17.01.2011г., амбулаторен лист № 000026 от 17.01.2011г. ,
амбулаторен лист № 0000116 от 28.01.2011г., епикриза
от МБАЛ „Проф.Ст.Киркович“ от 29.10.2012г., епикриза от отделение по Ендокринология и болести по
обмяната на МБАЛ – Бургас АД № 6947 от 21.03.2014г.,епикриза
от Клиника по еднокринология на Военно медицинска
академия-МБАЛ София от 26.05.2014г., епикриза от Медицински център „Св.Петка“ ООД от
25.06.2014г. , не е последица от професионалните заболявания, от които ищецът е
страдал. Установява се, че това влошаване е свързано само и единствено с общите
заболявания от които ищецът е страдал , като е уточнено, че следните от тях са хронифицирали и са станали трайни: захарният диабет е хронифициран и е с лош гликемичен
индекс и изчерпани инсулинови резерви, като диабетът е дал следните усложнения:
диабетна ретинопатия , диабетна гангрена на левия
крак и диабетна полиневропатия , АХ, ИБС, ИМ, дислипидемия и др. Именно във връзка с хронифицирането
и усложненията на посочените общи заболявания ищецът е имал нужда от постоянно
поддържаща терапия с медикаменти по рецептурна
книжка. Изрично по делото вещото лице уточнява, че след прегледа на
медицинската документация не се установява влошаване на здравословното
състояние на ищеца, което да е последица и в причинно-следствена връзка с
професионалните му заболявания и претърпяната трудова злополука – вибрационна
болест ІІст. и
неврит на двата слухови нерва. От приетото по делото заключение на СМЕ се
установява , че макар професионалното заболяване на ищеца да е било необратимо
и трайно, то не е повлияло върху влошаването на общото му здравословно
състояние, тъй като влошаването, което е налично е в резултат на общите
заболявания от които ищецът е страдал и в най-голяма степен - на захарния диабет и усложненията от него.
С
оглед изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че при липса на
доказателства, които да установяват наличието на фактическия състав по
чл.200,ал.1 от КТ , предявеният иск на посоченото основание за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като недоказан, както правилно е
постановено и с обжалваното решение. Твърденията на страните подлежат на
доказване в процеса, съобразно носената от тях доказателствена
тежест. При липсата на ангажирани от ищцовата страна
доказателства, които да установяват наличието на правно-релевантните факти
искът подлежи на отхвърляне.
По
частната жалба на ищеца К.Х.И. /починал в хода на въззивното
производство с правоприемници по чл.227 от ГПК - Д.М.И. и Р.К.И./ срещу
определението на първоинстанционния съд под № 169789 от 12.07.2017г. , с което е оставено
без уважение искането му по чл.248 от ГПК – за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските.
Частната
жалба е частично основателна.
С
първоинстанционното решение съобразно изхода на спора
по делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника
„М.М.И.“ АД сумата от 5 100,00лв, от която: сумата от 5 00,00лв.- адвокатско
възнаграждение, намалено по реда на чл.78,ал.5 от ГПК от претендирания
от ответника и доказан размер от 10 000,00лв. и сумата от 100,00лв.-
депозит за вещо лице . На ответника „М.х.“ АД ищецът е осъден да заплати с
решението сумата от 11 630,00лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
С
молба, инкорпорирана в подадената от ищеца въззивна
жалба срещу първоинстанционното решение с вх.№
5018630/ 09.02.2017г. , е заявено искане по реда на чл.248 от ГПК – за
изменение на първоинстанционното решение в частта, с
която той е осъден да заплати разноски по делото на ответниците с възражението, че не се дължи юрисконсултско възнаграждение, което не е предварително
заплатено, с възражението , че присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение и юрисконсултско са прекомерни, както
и с възражението, че по трудови дела работникът е освободен от държавни такси и
разноски за вещи лица
С
обжалваното определение от 12.07.2017г.
искането на ищеца по чл.248 от ГПК е оставено без уважение. С обжалвания
съдебен акт е прието, че съгласно
Наредба № 1/2004г. и с оглед цената на предявения иск минималният
размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 7 500,00лв., като ищецът дължи разноските , направени по делото
от насрещните страни в хипотезата на отхвърляне на иска, тъй като е освободен
от такси и разноски само за процесуалните действия, които сам е поискал.
Настоящият съдебен състав намира,
че в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските,
присъдени на горепосочените двама ответника за адвокатско и юрисконсултско
възнаграждения , е неправилно и като такова следва да бъде отменено и искането
за изменение чрез намаляването им като прекомерни да бъде уважено. Възражението по чл.78,ал.5 от ГПК е заявено
своевременно в съдебното заседание на 07.03.2016г., в което е даден ход на
устните състезания по делото пред първата инстанция. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от отвеника„М.М.И.“ АД в
размер на 10 000,00лв. е уважено до размера на сумата от 5 000,00лв.,
която е присъдена с първоинстанционното
решение. Настоящият съдебен състав при съобразяване на фактическата и правна
сложност на настоящото дело и при зачитане на извършените от
адвоката-пълномощник на ответника „М.М.И.“ АД
процесуални действия по делото : подаване на отговор на исковата молба и участие в две открити съдебни заседания, в
които са извършвани процесуални действия по делото , свързани със събирането на
доказателства, приема, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено и
под минимално установения размер. А именно – следва да бъде намалено до размера
на сумата от 2000,00лв. Като последица от това обжалваното определение следва
да бъде отменено в частта, с която е заявено искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските,
присъдени за адвокатско възнаграждение на ответника „М.М.И.“
АД и вместо това искането по чл.248 от ГПК да бъде уважено, като това
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено до размера на сумата от
2000,00лв., при уважаване на възражението на ищеца по чл.78,ал.5 от ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че не е
ограничен от минимума, установен с нормата чл.7,ал.7, вр.
с ал.2 от Наредба № 1/ 2004г. / в приложимата редакция към датата на подписване
на договора за правна защита и съдействие, публ. В
ДВ, бр.28/28-03-2014г. / - от 10 130,00лв., като приема, съгласно
задължителното разрешение, дадено с Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени
дела № С-427/12016г. и С - 428/2016г, че с
оглед легитимните цели на тежестта за разноски в конкретния случай,
/предмет на делото, фактическата му и правна сложност и извършените процесуални
действия от адвоката-пълномощник/, нормата на чл.7,ал.7, вр.
с ал.2 от Наредбата в приложимата редакция не обезпечава постигането на тези
легитимни цели. На ответника се дължат и направените разноски за вещо лице. В
хипотезата, при която страната е освободена от внасянето на такси и разноски по
делото, тя дължи такива на насрещната страна при приложение на общите правила
на чл.78 от ГПК в зависимост от изхода на спора. Тя е освободена само от тези
,дължими от нея по делото. В този смисъл е и съдебната практика- Определение № 185 от 21.04.2016г. по ч.гр.д.№ 680/2016г., Т. К., І Т. О. на ВКС. По отношение на тези разноски, за които
искането по чл.248 от ГПК е оставено без уважение, обжалваното определение се
явява законосъобразно. Ето защо, дължимите от ищцовата
страна разноски по делото за първата инстанция на ответника „М.М.И.“ АД възлизат на общата
сума от 2 100,00лв., до размера на които следва да бъде изменено първоинстанционното решение след частичната отмяна на
обжалваното определение.
По
отношение на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, определени в размер на 11 630,00лв., присъдени на
ответника „М.х.“ АД, неоснователно се
явява възражението на ищцовата страна за недължимост, поради липса на доказателства за плащане.
Нормата на чл.78,ал.8 от ГПК не поставя законово изискване за плащане, /за
разлика от адвокатското/. Размерът на това възнаграждение се определя от съда,
като в случаят с оглед фактическата и правна сложност на делото настоящият
съдебен състав приема, че то следва да бъде определено в размер на 500,00лв.
след отмяна на обжалваното определение с оглед основателното искане на ищцовата страна по
чл.248 от ГПК.
При
горния изход на делото- на установена неоснователност на въззивната
жалба на ищцовата страна и на основание чл.78,ал.3 от ГПК правно на разноски имат ответниците- въззиваеми. Искания
за присъждане на такива са направили ответниците „М.М.И.“ АД , който претендира сумата от 6000лв.- за
адвокатско възнаграждение и ответникът „М.х.“ АД, който претендира юрисконсултско възнаграждение. От конституираните правоприемници
по чл.227 от ГПК на починалия в хода на процеса ищец е заявено своевременно
възражение по чл.78,ал.5 от ГПК по отношение на така претендирани
размери на разноските от тези ответници. Съдът намира
възражението на основателно . С оглед предмета на делото и фактическата му и
правна сложност в настоящото производство и при зачитане на факта, че е
проведено едно съдебно заседание с извършване на процесуални действия от пълномощниците, настоящият съдебен състав приема, че на
основание чл.78,ал.5 от ГПК адвокатското възнаграждение на ответника „М.М.И.“ АД следва да бъде намалено до размера на сумата от
500,00лв. при зачитане на горепосочената
практика на СЕС при определяне на този
размер. А за ответника „М.х.“ АД следва да бъде определено по реда на
чл.78,ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл.25,ал.2, вр. с ал.1 от Наредбата за
правна помощ, приложима на основание чл.37 от Закона за правната помощ , към
който препраща ГПК в размер на 500,00лв.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ определението на СРС, 119 състав под № 169789 от 12.07.2017г. по гр.дело №
48451/2014г., с което е оставено без
уважение искането на ищеца К.Х.И. /починал в хода на въззивното
производство с правоприемници по чл.227 от ГПК - Д.М.И. и Р.К.И./ по чл.248 от ГПК , /инкорпорирано като част от съдържанието на подадената въззивна жалба/- за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските присъдени на ответниците
„М.М.И.“ АД и „М.х.“ АД, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решението на СРС, 119 състав под № 21967 от 28.12.2016г. по
гр.д.№ 48451/2014г. в частта за
разноските, присъдени на ответниците „М.М.И.“ АД и „М.х.“ АД като го ОТМЕНЯ в частта , с
която К.Х.И. /починал в хода на процеса с правоприемници по чл.227 от ГПК – Д.М.И.
и Р.К.И./ е осъден да заплати на ответника „М.М.И.“
АД с ЕИК ********* - разликата над сумата от 2 100,00лв.- до пълния
присъден размер от 5 100,00лв., а на ответника „М.х.“ АД с ЕИК ********* - разликата
над сумата от 500,00лв.- до пълния присъден размер от 11 630,00лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС,
119 състав под № 21967 от 28.12.2016г. по гр.д.№ 48451/2014г., с което е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.200,ал.1 от КТ от К.Х.И. /починал в хода на въззивното производство с правоприемници по чл.227 от ГПК –
Д.М.И. и Р.К.И./ срещу „М.М.И.“ АД с ЕИК *********; „М.х.“ АД с ЕИК ********* и
Министерство на енергетиката - за солидарното осъждане на отвениците
за заплащане на сумата от 320 000,00лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди поради влошаване на здравословното
състояние на починалия в хода на процеса ищец в резултат на професионални
заболявания , ведно със законната лихва , считано от дата на влошаване на здравословното
състояние на ищеца в резултат на професионалните заболявания, /подробно
посочена по-горе в мотивите/ - до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.М.И. и Р.К.И. / в качеството на правоприемници по чл.227
от ГПК на починалия в хода на въззивното производство
ищец К.Х.И./ да заплатят основание чл.78,ал.3 от ГПК - на ответника „М.М.И.“
АД – сумата от 500,00лв. и на основание чл.78,ал.3, вр.
с ал.8 от ГПК - на ответника „М.х.“ АД -
сумата от 500,00лв., представляващи направени от тези ответници разноски по делото във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС при условията на чл. 280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/