№ 1155
гр. Варна, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110112109 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост на
сграда с административен адрес Етажна собственост с Административен
адрес гр. Варна, к.к. „***********“, бул. „***********, представлявана от
управителя „***********“ ЕООД, ЕИК ********* срещу П. Р. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. ***********, с която е предявен иск по
реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед №
458/22.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 4036/2021г. по описа на ВРС за следните суми: сумата
от 3110 лева /след допуснато изменение в размера на иска/, представляваща
разноски по поддръжка и управление на Етажната собственост, фонд ремонт
и обновление, натрупани под формата на месечни такси към етажната
собственост за апартамент № 12, находящ се на адрес: гр. Варна, кк.
„***********“ бул. „***********, бл. 3, собственост на длъжникът, за
периода от месец април 2018 г. до месец февруари 2021 г. включително, общо
за 35 месеца, съгласно решения, обективирани в т. 3 и т.4 от протокол от
Общо събрание, проведено на 13.11.2010 г. и чл. 30 от Правилника за
вътрешния ред в етажната собственост, от които 660 лева – консумативни
разходи (начислявани по 30 лева на месец за периода от м. април 2018 г. до м.
декември 2018г., като за обитаем апартамент и по 15 лева на месец за периода
1
от м. януари 2019г. до м. февруари 2021г. като за необитаем апартамент),
2275 лева – разходи за управление и поддръжка (начислявани по 65 лева на
месец) и 175 лева за фонд „ремонт и обновление“ (начислявани по 5 лева на
месец), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 18.03.2021 г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че за периода от месец
февруари 2018 г. до месец февруари 2021 г. включително за притежавания от
ответника в Етажната собственост апартамент № 12 е начислена сума
съгласно приети решения на Общото събрание на ЕС в общ размер от 3230
лева, от които 710 лева – консумативни разходи (начислявани по 30 лева на
месец за периода от м. февруари 2018 г. до м. декември 2018г., като за
обитаем апартамент и по 15 лева на месец за периода от м. януари 2019г. до
м. февруари 2021г. като за необитаем апартамент), 2340 лева – разходи за
управление и поддръжка (начислявани по 65 лева на месец) и 180 лева за
фонд „ремонт и обновление“ (начислявани по 5 лева на месец). Твърди се, че
с решения, обективирани в т.3 и т. 4 от протокол от Общо събрание,
проведено на 13.11.2010г., е определен размера на таксите, дължими към ЕС,
като в т.3 е приет правилник за вътрешния ред в етажната собственост,
определящ сумите, дължими от всеки собственик, а в т.4 са определени
отделните пера, по които се начислява общата дължима месечна такса. В
чл.30 от Правилника за вътрешния ред било прието, че собствениците на
апартаменти са длъжни да заплащат приетите вноски авансово за всяко
тримесечие, както следва: до 10 число на м. януари за месеците януари,
февруари и март; до 10 число на м. април за месеците април, май и юни; до 10
число на м. юли за месеците юли, август и септември; до 10 число на м.
октомври за месеците октомври, ноември и декември. Вноските приети от ОС
покривали следните разходи: консумативни разходи по 30 лева на месец от
собствениците, обитаващи апартаментите си и по 15 лева на месец от
собствениците, които не обитават апартаментите си; разходи за управление и
поддръжка на общи части – 65 лева на месец, дължими от всички
собственици; фонд „Ремонт и обновление“ – 5 лева на месец, дължими от
всички собственици. На общо събрание на ЕС, проведено на 29.08.2018г. в т.2
било прието решение таксите да останат непроменени.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове като частично недопустими и изцяло
2
неоснователни. Сочи, че липсва идентитет между заповедта за изпълнение и
петитума на исковата молба. Счита, че ищецът не е доказал, че ответникът е
собственик на апартамент № 12, нито че са взети сочените от него решения
на ОС. По отношение на решението по т.2 от протокола от проведено ОС на
ЕС от 29.08.2018г. сочи, че същото е за събиране на вземания, а не за
определяне вида и размера на таксите. В случай, че се приеме, че е взето
решение на ОС за събиране на такса за консумативи, ответникът счита
същото за нищожно, тъй като съгласно ЗУЕС таксата за управление и
поддръжка на общите части включва и консумативните разходи. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за
консумативни разходи, разходи за поддръжка и управление и такса за фонд
ремонт и обновление за периода от м.02 до м.03.2018г. Отделно от това се
твърди, че ответникът е погасил сумата от 180 лева, представляваща такса за
фонд ремонт и обновление през easypay. Отделно от изложеното счита
вземанията за консумативни разходи и разходи за поддръжка и управление за
недължими и с оглед императивното правило на чл.51, ал.2 от ЗУЕС.
Ответникът твърди, че никога не е обитавал процесния апартамент, поради
което не дължи суми за консумативни разходи и разходи за поддръжка и
управление. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане с
негови вземания за недължимо платени на ЕС суми за вноски в общ размер от
3060 лева за периода от 05.06.2012г. до 17.12.2015г. – 36 месеца по 85 лева на
месец. Сумата била формирана от заплатени от ответника 4 броя вноски от по
510 лева, начислени за период от по 6 календарни месеца по квитанции към
приходни касови ордери от 05.06.2012г., 15.12.2012г., 04.07.2013г. и
09.02.2014г., както и заплатена вноска в размер на 1020 лева за 12 календарни
месеца по квитанция към приходен касов ордер от 17.12.2015г.
С допълнителна молба ищецът е направил възражение за погасяване по
давност на вземанията на ответника, за които е направено възражение за
прихващане.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа иска.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
3
фактическа страна следното:
Представен от ищеца по делото е протокол от проведено на 13.11.2010г.
Общо събрание на собствениците на обекти в режим на етажната собственост
на адрес: ж.к. „***********“ ул. I № ***. С обективираното в протокола по
т.3 е от дневния ред решение е приет Правилник за вътрешния ред в етажната
собственост, а с решението по т.4 е приет бюджет на етажната собственост ,
като са посочени разходи по пера, както следва: консумативни разходи,
разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС, Фонд „Ремонт и
обновление“, допълнителни вноски за неотложен ремонт; вноски за
извършване на подобрения – полезни разноски.
Представен по делото е Правилникът за вътрешния ред в етажната
собственост. Съгласно чл.30 от Правилника собствениците са длъжни да
заплащат приетите от ОС вноски в определения от ОС размер авансово за
всяко тримесечие, както следва: до десето число на м.януари, април, юли и
октомври. Посочено е, че консумативните разноски се дължат в пълен размер
от собствениците, постоянно обитаващи апартаменти в ЕС и в размер 50 на
сто от собствениците, необитаващи апартаментите си за времето на
отсъствието им след предварително писмено уведомяване на управителя за
времето на тяхното отсъствие, а разходите за управление и поддържане на
общите части и разходите за Фонд „Ремонт и обновление“ се дължат в пълен
размер от всички собственици и обитатели в ЕС. В ал.23 на същата
разпоредба са посочени размерите на дължимите месечни вноски – 65 лева за
разходи за управление и поддържане на общите части, 5 лева за Фонд
„Ремонт и обновление“ и 30 лева/15 лева за консумативи.
От ответника е представен документ, за който се твърди, че е извадка от
книга на собствениците. В същия на първа страница е посочен обект в блок 3,
ет.4, ап.12 с площ от 130,70 кв.м. със собственици П. Р. П. и В.Г. П.а, за който
е отбелязано, че не се обитава. На гърба на документа е поставена дата на
съставяне: 27.12.2010г. и печат на Етажна собственост „***********“ ул. I №
***. Ищецът е оспорил този документ, с твърдение, че етажната собственост
не разполага с такава книга, както и че не е ясно дали стр.1 и стр.2 са част от
един и същи документ и е възможно тази извадка да се отнася за друг обект.
Представена от ответника е и справка за потреблението от 13.04.2021г.,
издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД за клиент П. Р. П. за обект адрес:
4
Вилна зона Варна, *********** *** *****. Справката е за периода от
***.01.2018г. до 24.02.2018г., като видно от същата не е налице отчетено
потребление на електрическа енергия в обекта.
Представена е и справка за частен абонат от 09.04.2021г., издадена от
„В и К – Варна“ ООД за абонат В.Г. П.а за обект с адрес: КК, вила зона Б.К. Б.
I, ***********. В справката е вписано, че последното отчетено показание на
водомера е от 02.03.2011г.
Ответникът е представил разписка от easypay за заплатена от него сума
в размер на 207,71 лева, в която е посочено име на получателя „Уникредит“ с
основание 180 лв. авансово плащане и 27.71 лв. съд. разноски.
Приложени от ответника са и квитанции към приходни касови ордери
от 05.06.2012г., 15.12.2012г., 04.07.2013г. и 09.02.2014г. за заплатени суми от
по 510 лева в полза на ВС „Св.Св.Константин и Елена“ № *** *** и от
17.12.2015г. за заплатена сума в размер на 1020 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от
ГПК.
Искът е предявен след провеждане на производство по чл.410 от ГПК и
надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК
в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за
изпълнение, а именно: наличието на валидно решение на ОС на ЕС за
събиране на такса за управление и поддръжка на общите части и на такса за
фонд „ремонт“ от всеки собственик на самостоятелен обект в сградата в
определен размер и за определен период, обстоятелството, че ответникът е
собственик на посочения недвижими имот в процесната сграда, както и
размера на дължимите такси за съответния период. Ответникът следва да
докаже правопогасяващ факт (плащане, давност и др.).
На първо място, спорен е въпросът дали ответникът е собственик
/единствен собственик/ на имота в етажната собственост, за който са
начислени процесните такси. Ищецът, на когото е възложена
5
доказателствената тежест да установи това обстоятелство, не е представил
никакви доказателства в тази насока. От друга страна, самият ответник е
представил доказателства, които съставляват индиция, че той е или е бил
собстветник/съсобственик в процесния имот. Извадката от книга на
собствениците е от 2010г. и е оспорена от самия ищец с твърдението, че
етажната собственост не поддържа такава книга. От друга страна,
действително не става напълно ясно дали обектът, посочен в тази извадка е
именно процесния. В допълнение, в книгата ищецът е вписан като собственик
заедно с още едно лице - В.Г. П.а. От справката за потребление на
електрическа енергия е видно, че ищецът е вписан като титуляр на партида на
обекта, но това не означава, че е собственик. В справката от ВиК за абонат е
посочена В.Г. П.а. От всички посочени документи не може да се установи
еднозначно нито обстоятелството, че се касае именно за процесния имот в
Етажната собственост ищец по делото /предвид разминаванията в описанието
на адресите/, нито дали П. Р. П. е собственик или съсобственик / в случай, че
е съсобственик неясно е дали в условията на съпружеска имуществено
общност или в обикновена съсобственост и при какви квоти/, а още по-малко
може да се установи собствеността му към процесния период от време.
На следващо място, дори и да се приеме, че всички представени от
ответника документи касаят процесния обект и че П. Р. П. е собственик на
същия, то видно от представените писмени доказателства, той не е обитавал
имота през процесния период – в извадката от книгата се сочи, че обектът не
се обитава, от справката от „Енерго-Про Продажби“ АД е видно, че в обекта
няма потребление, а от справката от „ВиК-Варна“ се установява, че
последният отчет в обекта е от 2011г.
Съгласно чл.51, ал.2 от ЗУЕС не се заплащат разходите по ал. 1 /за
управление и поддръжка на общите части на ЕС/ за деца, ненавършили 6-
годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който
пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една
календарна година. В този смисъл предвид, че имотът не е обитаван въобще
от ищеца в процесния период, то той по силата на закона не дължи разходите
за управление и поддръжка на общите части на ЕС. Доколкото ЗУЕС не
разграничава отделна категория „разноски за консумативи“, то същите
предвид тяхното предназначение следва също да се приемат като разходи за
управление и поддръжка на общите части. В този смисъл ответникът
6
евентуално би дължал само разходите за Фонд „Ремонт и обновление“.
Отделно от всичко изложено, съгласно чл.11, ал.1, т.5 и 7 от ЗУЕС
Общото събрание на ЕС определя размера на паричните вноски за разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата и размера на
паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“. В представения по делото
Протокол от проведено общо събрание на ЕС не е обективирано конкретно
решение за размер на дължимите вноски, като размерите са посочени в
Правилника за вътрешния ред.
Ако се приеме, че обективирането на размерите в Правилника за
вътрешния ред, който е приет с решение на Общото събрание, е
законосъобразно, то в случа, както се посочи по-горе, ответникът би дължал
само вноските за Фонд „Ремонт и обновление“. Същите са в общ размер от
180 лева. Ответникът е ангажирал доказателство за плащане на сума в размер
на 180 лева още в рамките на заповедното производство, като изрично е
посочил, че не оспорва дължимостта на разходите за Фонд „Ремонт о
Обновление“ в размер на 180 лева. Доколкото други разходи не се дължат на
ищеца, следва да се приеме, че с платената сума от 180 лева за погасени
именно разходите за „Фонд Ремонт и обновление“. С оглед погасяване на
претендираната в настоящия процес сума в размер на 175 лева като разходи за
„Фонд Ремонт и обновление“, то ответникът изцяло е погасил задълженията
си към Етажната собственост още преди завеждане на исковото производство.
По гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК и при
съобразяване на частичното прекратяване на делото, ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Етажна собственост на сграда с административен
адрес Етажна собственост с Административен адрес гр. Варна, к.к.
„***********“, бул. „***********, представлявана от управителя
7
„***********“ ЕООД, ЕИК ********* срещу П. Р. П., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ул. *********** иск за признаване за установено между
страните, че П. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. ***********
дължи на Етажна собственост на сграда с административен адрес Етажна
собственост с Административен адрес гр. Варна, к.к. „***********“, бул.
„***********, представлявана от управителя „***********“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 3110 лева, представляваща разноски по поддръжка и
управление на Етажната собственост, фонд ремонт и обновление, натрупани
под формата на месечни такси към етажната собственост за апартамент № 12,
находящ се на адрес: гр. Варна, к.к. „***********“, бул. „***********, бл. 3,
собственост на ответника, за периода от месец април 2018 г. до месец
февруари 2021 г. включително, общо за 35 месеца, съгласно решения,
обективирани в т. 3 и т.4 от протокол от Общо събрание, проведено на
13.11.2010 г. и чл. 30 от Правилника за вътрешния ред в етажната
собственост, от които 660 лева – консумативни разходи (начислявани по 30
лева на месец за периода от м. април 2018 г. до м. декември 2018г., като за
обитаем апартамент и по 15 лева на месец за периода от м. януари 2019г. до
м. февруари 2021г. като за необитаем апартамент), 2275 лева – разходи за
управление и поддръжка (начислявани по 65 лева на месец) и 175 лева за
фонд „ремонт и обновление“ (начислявани по 5 лева на месец), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 18.03.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е
издадена Заповед № 458/22.03.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4036/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда с административен адрес
Етажна собственост с Административен адрес гр. Варна, к.к. „***********“,
бул. „***********, представлявана от управителя „***********“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на П. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
*********** сумата от 500 лева, представляваща направени в настоящото
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8