Р
Е Ш Е
Н И Е
№
805 08.03.2018 година град Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на осми
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието
на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 12148 по описа на съда за 2017 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ, вр.
чл. 86 и чл. 138 от ЗЗД.
Ищецът
„Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от и. д. В.
Х. и Д. К., чрез пълномощника си ю. Р., със съдебен адрес-*** е предявил против
П.К. Ч. ЕГН ********** и Р.А. Ч. ЕГН
********** ***, искове за признаване на установено, че ответниците
дължат солидарно присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК, издадена по частно гр.
дело № 3306/ 2016 г. на ПдРС, 1 бр. с-в, сумата от
2000 евро – главница произтичаща
от договор за банков креди и поръчителство от *****,2010 г., сумата от 1054,59
евро представляваща договорна лихва, дължими за периода от 15.11.2010 г. до
15.10.2015 г., сумата от 1229,28 евро, представляваща наказателна лихва,
дължими за периода от 06.12.2010 г. до 16.03.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.03.2016 г.
В исковата
молба е посочено, че на 08,10,2010 г. в гр. П. между
ищеца като кредитор от една страна и П.К. Ч. в
качеството му на кредитополучател-длъжник от друга страна е сключен договор за
предоставяне на банков в размер на 2000
евро, обезпечен с поръчителството на втория ответник - Р.А. Ч., с който ищецът имал сключен договор за
поръчителство от *****,2010 г. Крайния срок за погасяване на кредита бил
15,10,2015 г. В т. 4 от договора за банков кредит била
уговорена договорна лихва, а в т. 10 от договора – наказателна.
Ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което било образувано
ч.гр.д. № 3306/2016 год. на PC - Пловдив, I бр.с. срещу ответниците Срещу издадената заповед за
изпълнение на основание чл. 414 от ГПК е подадено възражение от ответниците. Предвид изложеното е налице
правен интерес за предявяваме на настоящия иск. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подали писмени отговори, с които
оспорват предявените искове по основание и размер. Правят възражение за изтекла
погасителна давност. Претендират разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 3306/2016 г. на ПдРС,
1 бр. с-в се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК № 1869/ 24,03,2016 г. и изпълнителен лист против
П.К. Ч. и Р.А. Ч. , които солидарно да заплатят следните
суми: 2000 евро –
главница произтичаща от договор за банков
кредит и поръчителство от ******,2010 г., сумата от 1054,59 евро представляваща
договорна лихва, дължими за периода от 15.11.2010 г. до 15.10.2015 г., сумата
от 1229,28 евро, представляваща наказателна лихва, дължими за периода от
06.12.2010 г. до 16.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.03.2016 г. , както и разноските по заповедното
производство за държавна такса -167,57 лв. и 425 лева- ю.ско възнаграждение.
Срещу заповедта са постъпили възражения от
П.К. Ч. и Р.А. Ч., подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането
си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Видно от
приложените договори за кредит за банков кредит № ********/*****.2010 и договор за поръчителство от *****,2010 г. се установява,
че на посочената дата – 08,10,2010 г. са сключени между П.К.Ч., като
кредитополучател и Р.А.Ч., като поръчител и ищеца договори за банков кредит и
поръчителство, по силата на които на кредитополучателя –П.Ч. е предоставена в
заем сумата от 2 000 евро, със срок на издължаване до 15,10,2015 г.
Уговорени са броя и размера на всяка от месечните вноски, при падежна дата на
издължаването им ( 15-то число от месеца) и лихвен процент (от 7,99 %), посочен
в чл. II, т. 4 от договора за банков кредит и наказателна надбавка в размер на
законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната
вноска- чл. II, т. 10 от договора. Към
договора за приложени и погасителния план.
Видно от
покана изпратена до ответницата Ч., получена от нея лично на 14,12,2015 г.
ищецът я поканил в седем дневен срок от получаване на поканата да изпълни
всички просрочени задължения по кредита.
По делото е прието заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като
компетентно дадено, по която вещото лице след извършена проверка в банката по
кредитното досие на кредитополучателя е установило, че сумата от 2000 евро е
била преведена по сметка на кредитополучателя – Ч. на 12,10,2010 г. По
процесния договор за банков кредит са извършени плащания в общ размер от 229,16
евро, с който са погасени лихви по кредита. Задължението на кретитоплоучателя
по договора за кредит възлиза на следния размер- 2000 евро главница по кредита,
347,46 евро договорна лихва за периода от 17,03,2013 г. до 15,10,2015 г. и 590,74 евро наказателна лихва за периода от
17,03,2013 г. до 16,03,2016 г.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че на 08,10,2010 г. между П.Ч. и ищеца е
подписан договор за банков кредит, по
силата на който на Ч. е предоставена в
заем сумата от 2000 евро, с краен срок за погасяване на кредита 15,10,2015 г. ,
обезпечен с поръчителство на ответницата Р.Ч.. Уговорени са броя (60 месеца) и
размера на всяка от месечните вноски, при падежна дата на издължаването им (на
15 число от месеца) и лихвен процент (от 7,99 %), като и наказателна надбавка в
размер на законната лихва. Със сключването на договора всяка от страните се
задължава по него, а оттук и поръчителя ответница Ч. се явява обвързан от
съглашението, изискващо от нея да отговаря спрямо кредитора на
кредитополучателя за изпълнение на неговото
задължение в уговорените срокове на сумите по погасителния план, при
забава на които следва да понесе и съответните санкционни последици, свързани с
лихви и наказателни надбавки.
По смисъла на чл. 60 ал. 2 от Закона за
кредитните институции банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради
неплащане на определен брой месечни вноски. При всички положения уговорената
предсрочна изискуемост на задължението обаче не настъпва автоматично само с
факта на неплащане на договорения брой последователни вноски с настъпил падеж,
а още и с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно
изискуем. В този смисъл освен обективният факт на неплащането, е необходимо и
кредиторът да упражни правото си да обяви кредита за изискуем преди крайния му
падеж. Според по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора или с други думи до длъжника трябва да
е стигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Дали банката ще упражни това свое непритезателно субективно право/ да обяви
кредита за предсрочно изискуем/ зависи изцяло от нейната суверена воля. В
разглеждания казус банката не е упражнила своето субективно потестативно право
да направи целия кредит предсрочно изискуем. Такива твърдения липсват и в
исковата молба.
Поради гореизложеното съдът намира, че
направените от ответниците възражения свързани с предсрочната изискуемост на
процесния кредит са неоснователни. Съдебният исков процес е организиран като
система на процесуални действия на страните и съда с цел и гаранция за
ефективна защита на субективните материални права на физическите , юридическите
лица , държавата общините и други правни субекти, когато тези права са
застрашени или нарушени. Именно спорното материално субективно право -
претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и
петитума на иска, е предмет на делото.
Съдът приема, че изискуемостта на
договора за банков кредит е настъпило на посочения в договора краен срок за
погасяването му – 15,10,2015 г.
Съгласно чл.430
ал.1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Ал.2 предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита,
уговорена с банката.
С оглед на събраните по делото и
неоспорени от страните доказателства, съдът приема за доказано, че между
страните е сключен валиден договор за предоставяне на
банков кредит, обезпечен с поръчителството на ответницата Ч., с която ищецът е
сключил договор за поръчителство. По делото е безспорно установено, че
кредитополучателя не е изпълнил задълженията по договора, като е преустановил
плащанията още на 15,12,2010 г. Падежът на кредита е настъпил на 15,10,2015 г.
Ответниците, в чиято тежест
бе, не противопостави доказателства за погасяване на вземането на ищеца, чрез
плащането му ,като единственото му
правопогасяващо възражение по делото е за
изтекла давност, която според страната е тригодишна съгласно чл.111,ал.1, б.”в”
от ЗЗД, тъй като се касае за периодични
плащания. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответниците, че дължимата главница е погасена по
давност, тъй като по отношение на
процесното вземане следва да намери приложение общата петгодишна погасителна
давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Съгласно решение №28 от
05.04.2012г. по гр.д.№523 от 2011г.,ІІІ г.о. задълженията по договор за
кридит/заем не са такива за периодичен платеж. Задължението е неделимо и дори
договореното връщане на кредита/заема на погасителни вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи,а представлява частични плащания по
договора , поради което е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Следователно към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
по приложеното ч.гр.д. № 3306/2016 г. на ПдРС – 17.03.2016 г. /която
прекъсва давностния срок съгласно чл.116 б. „в” от ЗЗД/ - давността не е била
изтекла.
Досежно вземанията за договорна и наказателна лихва в размер на 1054,59 евро за периода от
15,11,2010 г. до 15,10,2015 г. и 1229,28 евро за периода от 06,12,2010 г. до
16,03,2016 г., съдът ги намира за частично основателни. Вземанията за лихви се
погасят в три годишния период - арг. чл.111, б.”в” ЗЗД. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е депозирано в съда– 17.03.2016г., т.е.
след като за част от лихвите е изтекъл визирания в посочения по-горе член
тригодишен давностен срок. Всички вземания за лихви от 15,11,2010 г. до
17,03,2013 г. са погасени по давност. Ето защо ответникът дължи договорна и
наказателна лихва за периода от 17,03,2013 г. до 15,10,2015 г./ договорна/ и от
17,03,2013 г. до 16,03,2016 г./наказателна/, които период не е обхванат от
погасителна давност.
Относно размера на исковата претенция, съдът намира следното:
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието по делото, се
установява, че за периода от 17,03,2013 г. до 15,10,2015 г. договорната
лихва е в размер на 347,46 евро, а
наказателната лихва за периода от 17,03,2013 г. до 16,03,2016 г. е в размер на
590,74 евро, до който размер предявените
акцесорни искове се явява основателен и доказан, като за разликата над уважения
до пълно претендирания размер следва да се отхвърлят като погасени по
давност.
Инвокираните от ответниците възражение за
нищожност на претеднираните от ищеца лихви поради това, че липсва законово
основание за тяхната дължимост, поради неразбираемостта им, съдът го намира за
неоснователно поради следните причини. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна
е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в
сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест,
които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус
ответникът не ангажира никакви доказателства, които да установят наведеното от
него възражение за нищожност на посочената по-горе клаузи от процесния договор.
Съдът счита, че не се установява по
делото противоречие с императивните разпоредби на чл.
10, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД с разпоредбите на договора, касаещи определяне на
лихвения процент. Съгласно чл. 10 ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер,
определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се
намалява по право до този размер. С ПМС № 72 от 8.04.1994 г. (обн., ДВ, бр. ЗЗ
от 19.04.1994 г., изм., бр. 74 от 22.08.1995 г.) обаче е определен само
размерът на законната лихва, но не и на договорната лихва, възнаградителна или
мораторна лихва. Със заключителната разпоредба § 1 е отменено РМС № 1238 от
25.06.1951 г. (обн. ДВ, бр. 52 от 1951 г., изм., бр. 6 от 1991 г.) за
определяне на максималния процент на договорните лихви (обн., изв., бр. 52 от
1951 г.; изм., ДВ, бр. 6 от 1991 г.), без да бъде определен нов максимален
размер на договорната лихва. С оглед липсата на определен максимален размер на
договорната лихва, то няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва
(чл. 240, ал. 2 ЗЗД) или неустойка за забавено изпълнение на парични задължения
(чл. 92 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не
е ограничена от разпоредбата на чл.
10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от
чл. 9 ЗЗД съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. ( в този смисъл Решение
№ 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о.)
Не
се установява да е налице и твърдяното от ответника нарушение на изискванията
на чл. 59, ал. 2 ЗКИ, съгласно която разпоредба "условията по влоговете и
кредитите се формулират ясно и по разбираем за клиентите начин", доколкото
разпоредбите, касаещи определяне на лихвения процент са изписани по ясен и
разбираем начин, като са определени случаите, в които е налице промяна на
лихвения процент. В договора е отразено по разбираем начин, реда, по който се
формира и дължи договорна и наказателна лихва. По делото не се установи и
възнаградителна/ договорната/ лихва да надвишава с повече от три пъти законната
лихва, в която хипотеза съглашението за плащане на възнаградителна лихва би
било недействително (в този смисъл: Решение № 906/30.12.04 г. ВКС по гр. д. №
1106/03 г., ІІ г.о.; Решение № 1270/9.01.09 г. на ВКС по гр. д. № 5093/07 г.,
ІІ г. о).
Съгласно постоянната практика на ВКС,
обективирана в решение № 92/16.06.2009г. по т. д. № 467/2008г. на ТК, II т. о.,
решение № 58/15.04.2009г. по т. д. № 584/2008 г. на ТК, II т. о. и решение №
40/17.06.2015г. по т. д. № 601/2014г. на ТК, I т. о., отговорността на
поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
изтекъл 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, чийто начален момент е
настъпването на крайния срок за погасяване на кредита – 15,10,2015 г. Именно тогава е и началният момент на шестмесечния срок
по чл.147, ал.1 от ЗЗД, поради което съдът намира, че не е изтекъл посочения в
правната норма на чл. 147, ал. 1 ЗЗД срок, тъй като заявлението е подадено на
17.03.2016 г. Съобразно
разпоредбите на чл.138, 140, 141 от ЗЗД поръчителят е солидарно задължен с
главния длъжник- кредитополучател, като отговаря за изпълнението на неговото
задължение, а поръчителството се простира върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събирането
на вземането.
По отношение на разноските:
При този резултат и двете страни имат право на деловодни разноски на
основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Поради частичното уважаване на предявените установителни
искове за вземанията, за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3306/16
г. на РС – Пловдив, 1 бр. с. следва да бъдат редуцирани и разноските присъдени
по производството по последното до размера на сумата от 406,43 лв.
На ищеца му се дължат разноски за заплатена държавна такса по
установителния иск в размер на 167,57 лева, за експертиза – 120 лева. Освен
това на същия му се дължи ю.ско възнаграждение. Понастоящем е в сила изменената
разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, според която в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от ю., като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1,
предвижда възнаграждение за исковото – от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 25, ал.
2 от Наредбата, за защита по дела с материален интерес, продължила повече от
три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лева,
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по ал. 1. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да
определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената
работа. Съдът като съобрази, че по делото от страна на ответниците са направени
многобройните възражения, поради което и съдът намира, че в полза на ищцовото
дружество, следва да се определи и присъди ю.ско възнаграждение в размер на 300
лева.
Така общият размер на разноските за производството, направени от ищеца
възлизат на 587,57 лева, от които по съразмерност следва да му се присъдят
разноски в размер на 403 лева.
На всеки от
ответниците се дължат разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска, а
именно в размер от по 408,36 лева на всеки един ответник.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1869/
24.03.2016 г., издадена по частно гр. дело № 3306/ 2016 г. на ПдРС, I бр. с-в, П.К. Ч. ЕГН
********** и Р.А. Ч. ЕГН ********** ***, ДЪЛЖАТ солидарно на „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков”
№ 37, представлявана от и. д. В. Х. и Д. К., сумата
от 2000 евро
– главница, произтичаща
от договор за банков креди и поръчителство от *****,2010 г., сумата от 347.46 евро представляваща договорна лихва, дължими за периода от 17.03.2013 г. до 15.10.2015 г., сумата от 590,74 евро, представляваща наказателна
лихва, дължими за периода от 17.03.2013 г. до 16.03.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 17.03.2016 г. до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове в частта за
признаване за установено на вземане за договорна лихва над уважения до пълния
предявен размер от 1054,59 евро и за периода от 15.11.2010г. до
17.03.2013 г. и на вземане за наказателна лихва над уважения до пълния предявен
размер от 1229,28 евро и за периода от 06.12.2010г. до
17.03.2013 г., като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА П.К. Ч. ЕГН ********** и Р.А. Ч. ЕГН
********** ***, да заплатят на „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков”
№ 37, представлявана от и. д. В. Х. и Д. К., направените по делото разноски в
размер на 403 лева, както и направените
по частно гр. дело № 3306/ 2016 г. на ПдРС, 1
бр. с-в. разноски в общ размер на 406,43 лева, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна
Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Драган Цанков” № 37, представлявана от и. д. В. Х. и Д. К., да заплати на
П.К. Ч. ЕГН ********** ***, направените по делото
разноски в размер на 408,36 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от
и. д. В. Х. и Д. К., да заплати на Р.А.
Ч. ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на
408,36 лева, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала.
РЦ