№ 2592
гр. Варна, 26.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100501040 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Ф., ЕГН **********, срещу
Решение №1156/04.04.2024г. по гр. дело №15244/2023г. на ВРС, 7-ми състав,
в частите с което:
1/ е предоставено упражняване на родителските права по отношение
на детето А. М.ов Ф., ЕГН**********, на майката Б. Н. Г., ЕГН**********,
при която е определено местоживеене на детето на адрес: гр.Варна, ул. „Рали
Мавридов“ №1, ет.3, ап.4;
2/ е определен подробен и поетапен във времето режим на лични
отношения на бащата М. Д. Ф., ЕГН**********, с детето А. М.ов Ф.,
ЕГН**********;
3/ е осъден М. Д. Ф., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на
детето А. М.ов Ф., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен
представител Б. Н. Г., ЕГН**********, в размер на 450.00лв. на месец,
считано от подаване на насрещната искова молба в съда – 18.12.2023г., с
падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за
изменението или за прекратяването на задължението;
и е осъден М. Ф. за държавна такса и разноски пред ВРС.
Решението не е обжалвано в останалата му част – по отхвърлителната
по размер част на иска за издръжка.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушения на
1
материалните и процесуалните закони, необосновано, немотивирано досежно
преценката на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, както и
противоречащо на интересите на детето. Относно родителските права ВРС е
приел и кредитирал неправомерно „сугестиращи го документи“ – медицински
удостоверения. Тези документи и неаргументирано интерпретираните от ВРС
свидетелски показания са довели до формирането на неверен и неправилен
личностен профил на бащата, както и са повлияли на вътрешното убеждение
на съда и са изместили фокуса от главния предмет на делото - родителските
качества и способности на страните. Не са били взети предвид и няколко
доказани от материалите по делото и важни за случая родителски слабости на
майката, а именно: Б. Г. има лабилна психика (прави истерии, говори за черни
сили и енерии, обвинява бащата за всичко и др.), проявила се през
бременността и останала и до момента. Майката е неглижирала значително
време грижите за детето през кърмаческата му възраст, като ги е оставила на
детегледачката. Г. е осуетявала поставянето на ваксини на момчето и го е
поставила в опасност. След раздялата на родителите майката лишила бащата
от контакт със сина му за дълго време, като е поставяла неизпълними и
основно материални условия за да позволява срещите между тях. Г. е
предавала детето болно и неподдържано на баща му. Отделно
приоритизирала работата си пред грижите за детето. В същото време ВРС е
пренебрегнал доказаният висок родителски капацитет на бащата и важната му
роля в живота и ежедневието на момчето, в която връзка излага съображения.
Обобщено поддържа, че притежава повече способности и възможности да се
грижи за детето от майката. Относно режима на лични отношения (РЛО)
изтъква изключително силната връзка баща-син, полаганите до момента
постоянни и качествени грижи за момчето от баща му и желанието и
възможностите да продължи да го прави и занапред, поради което претендира
още по-разширен режим, без разграничаване спрямо възрастта на детето. По
издръжката акцентира на ниската възраст на детето, на доброто му
здравословно състояние и на липсата на извънредни нужди. От приетите от
ВРС доказателства не се изяснява кои разходи са за детето и кои са за майка
му. Относно възможностите на бащата ВРС неправилно е приел за
получавани доходи от 1500лв. на месец, тъй като такива са максимално и
само спорадично реализирани от бащата; средният му доход е едва 780лв. за
12 месеца назад. От друга страна майката получава много повече средства –
3600лв. на месец, с които може да посреща всички нужди на детето. Поради
което счита, че сума от 250лв. месечно е нужната и възможната за плащане от
бащата на детето му. По същество моли за отмяна на решението на ВРС в
обжалваните му части и за уважаване на исковете на бащата; евентуално моли
за предоставяне на по-разширен и посочен РЛО и за намаляване на
издръжката до 250лв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно, обосновано и
съобразено с интересите на детето, за което излага съображения. Въззивната
жалба счита за неоснователна, бланкетна, включващи общи доводи,
2
извлечени от други съдебни актове, неотносими към точно изяснената от ВРС
фактическа обстановка. Агресивното поведение на бащата е изцяло доказано
и от значение при разглеждане на делото, с оглед средата, при която би било
отглеждано при него детето; не е в интерес на детето да живее в положение
на безпокойство и несигурност от потенциална агресия пред него. Всички
оплаквания за укоримо поведение на майката са неоснователни – тя трябва да
работи за да издържа себе си и детето; полага необходимите грижи за детето;
ваксинациите му са извършени в срок; неверно и недоказано е тя да е
лишавала бащата от срещи с момчето; налице са всички предпоставки тя да
упражнява родителските права. Въпреки готовността й за споразумение до
такова не се е стигнало, но майката изпълнява стриктно постановените от
ВРС привременни мерки. Както РЛО, така и издръжката, са определени
правилно и в интерес на детето. По тези причини моли за потвърждаване на
решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Искането за назначаване на СПсЕ следва да бъде
уважено, доколкото между страните са спорни въпросите относно
родителските им качества и подходящите условия на РЛО, по които до
момента не са налице експертни доказателства, изискуеми и съобразно
трайната практика на ВКС. В изпълнение на задължението на съда да следи
служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца в експертизата
следва да бъдат включени и служебно поставени въпроси, а посочените от
страната да бъдат прецизирани.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 16.09.2024г. от 15.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
* НАЗНАЧАВА съдебно – психологична експертиза, вещото лице по
която, след запознаване с материалите по делото и след извършване на
необходимите психологични изследвания на двамата родители и на детето, да
даде заключение по следните въпроси:
1/ Какво е актуалното психологично и емоционално състояние на
детето, при отчитане на ниската му възраст?
3
2/ Какви са актуалните индикации за привързаността на детето към
всеки от двамата родители, при отчитане на ниската му възраст?
3/ Налице ли са в обичаен и достатъчен обем личностни и родителски
способности и капацитет у всеки от родителите?
4/ Налице ли са данни или индикации за опасно или явно вредоносно за
детето поведение някои от родителите спрямо него?
5/ Могат ли да се изведат препоръки относно отглеждането и режима на
лични контакти на детето с всеки от родителите, с оглед данните към
момента, при отчитане и на ниската му възраст?
6/ Как би се отразило на психиката на подрастващо момче ограниченото
общуване с баща му в случая?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата от 400.00лв., платими от
въззивника по сметка на ВОС в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме
за недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране
на допуснати от съда доказателства.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Р. Г., което да се призове след представяне
на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, на която е насрочено за
разглеждане делото в о.с.з., като следва да уведоми своевременно съда при
обективна невъзможност за това, по арг. от чл.196 ГПК. и чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
4
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5