№ 221
гр. Перник, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500154 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, във вр. чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 1261/24.11.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
76/04.02.2023г., постановени по гр. дело № 5314/2022 г. по описа на Районен съд – П.
съдът е наложил мерки за защита срещу М. И. Л., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ***, за осъществени на 25.09.2022г. и 03.10.2022г. актове на ДОМАШНО
НАСИЛИЕ по отношение на К. С. Л., ЕГН: ********** с постоянен адрес: с. К., общ.
П. ул. *** и Б. Г. Л. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: с. К., общ. П. ул.
„Матница“ №53, като се ЗАБРАНЯВА на М. И. Л. С ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. ***, ДА ПРИБЛИЖАВА К. С. Л., ЕГН: ********** с постоянен адрес:
с. К., общ. П. ул. ***, както и жилището й, на адрес с. К., общ. П. ул. ***,
местоработата й, местата й за социални контакти и отдих на по- малко разстояние от
100 /сто/ метра за срок от 10 /десет/ месеца, както и се ЗАБРАНЯВА на М. И. Л., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***, ДА ПРИБЛИЖАВА Б. Г. Л., с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес: с. К., общ. П. ул. *** , както и жилището му,
на адрес с. К., общ. П. ул. ***, местоработата му, местата му за социални контакти и
отдих на по- малко разстояние от 100 /сто/ метра за срок от 10 /десет/ месеца, наложил
е глоба на М. И. Л. в размер на 200 лева в полза на държавата и е издал заповед за
защита. С решението съдът е осъдил М. И. Л. да заплати в полза на РС – Перник
сумата 25 лв. – държавна такса.
В срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН М. И. Л. е обжалвала решението изцяло, като
моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи
по същество на спора срещу решаващите изводи на първоинстанционния съд като
твърди, че по делото не е доказано да е упражнявала домашно насилие над
молителката и сина й. Твърди, че не е имало дори и конфликт м/у нея и ищците и дори
не е посещавала с.К. на датите 25.09.и 03.10.2022г. Напуснала жилището им преди
около едно година заедно с двете й малки деца и отишла да живее при майка си, защото
К. и Б. системно злоупотребяват с алкохола и конфликтите били ежедневие. Бащата на
децата й не се грижи изобщо за прехраната и нуждите на децата, няма постоянна
1
работа и каквото изкара го дава за алкохол. Осъден е да плаща издръжка за по-
голямото дете, но досега не е изплатил нищо. За да осигури по-спокоен живот на
децата си отишла да живее при майка си в гр.Перник. Но Б. продължил да идва и при
майка й да вдига скандали, тероризирал я и по телефона. Поради това М. И. Л.
депозирала молба по чл.9 от ЗЗДП. Същата молба е депозирал и Б., заедно с майка му
К., като настоящето дело изпреварило това по молбата на М. И. Л.. По време на
процеса са допуснати по двама свидетели от двете страни, но необяснимо защо съдът е
дал предпочитания на техните свидетели, които също не са преки очевидци. В
мотивите си съдебния състав е посочил, че липсват преки доказателства от нейна
страна, че на посочените дати, не е била на посоченото място и посоченото време.
Няма как да представи такива доказателства, освен факта, че е ангажирана ежеминутно
с децата, тъй като няма на кого да ги остави и дори за съдебните заседания те били с
нея. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемите К. С. Л. и Б. Г. Л. не са подали
отговор на жалбата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима (по съдържание е въззивна жалба,
подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 17, ал. 1
от ЗЗДН, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването)
и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба жалбоподателят не е поискал събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266,
ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния
съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с
неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на
доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не
възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба жалбоподателят не представя и не сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК и чл. 17, ал. 5 ЗЗДН,
съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер
на окончателен доклад на жалбата по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.03.2023г. от 10,30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3