РЕШЕНИЕ
№ 3285
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20231110205703 по описа за 2023 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх.№ УРИ 433200-30707/17.03.2023г. по описа на ОПП
СДВР от Х. С. Б. с ЕГН ********** и адрес в гр. С., ул."П." № *, ет. *, ап. * срещу
Наказателно постановление N 21-4332-004338 от 15.03.2021г. , издадено от началник сектор
ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят нередовно призован не се явява.
Съдът е дал ход на делото в негово отсъствие при условията на чл.61, ал. 4 от ЗАНН.
В жалбата се иска отмяна на наказателното постановление , поради нарушения на
материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание административният орган, редовно уведомен не се явява и не
изпраща представител.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на Х. С. Б. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление N 21-4332-
004338 от 15.03.2021г. , издадено от началник сектор ОПП към СДВР, е подадена в
1
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 25.02.2021г. на Х. С. Б. с ЕГН ********** бил издаден от М. П. – служител на
ОПП СДВР , Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство за това , че : '' …….на 23.11.2020 г. в
13:39 часа в гр.С., по бул.''Ц. ш.'' с посока на движение от ул.''П. К.'' към бул. ''О. п.''
управлявал на МПС, лек автомобил марка „М.”, модел „Г. “ с ДК № ***, собственост на
''В.- А.-Ф. Д-Р С. Ч. Б.'' ЕООД като срещу входа на стопанство ''В.''е бил засечен да се
движи със скорост от 103 км/ч, при забрана за движение със скорост над 50 км/ч. и
нарушението е установено техническо средство-система за видеоконтрол TFR1-M № 613.
Актът бил връчен на жалбоподателя , като същият го подписал без въражения и
попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП.
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно
постановление N 21-4332-004338 от 15.03.2021г. , издадено от началник сектор ОПП към
СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и е лишен от право да управлява МПС
за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно
които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и
условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.
Съдът намира, че се установи от събраните в хода на съдебното следствие пред
настоящата инстанция, доказателства че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно посочената норма, при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h,
които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън
2
населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 140 км. ч., като съгласно ал. 2 на същата
разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
В случая НП е издадено за нарушение, установено с „автоматизирано техническо
средство” по смисъла на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата - система за
видеоконтрол TFR1-M № 613, което е годно да установи вида на данните, които следва да
бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з – 931 от 30.08.2016
г. на министъра на вътрешните работи образец.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че средството за
измерване е одобрен тип средство за измерване (л.11) и е преминало проверка за техническа
годност , за което е издаден протокол(л.12 от делото).
По делото е установено( л. 13 от делото), че на 23.11.2020г. процесното средство за
измерване е било позиционирано на бул.''Ц. ш.'' срещу стопанство „В.“, като с него е
извършван контрол на скоростта за времето от 12:50ч. до 15:00ч. в посока на движение от
ул.''П. Г.'' към бул. ''О. п.''.
Писмените доказателства за мястото на извършване на нарушението съответстват на
приложения снимков материал и описаното в АУАН и НП.
При отчитане на скоростта и последвалото издаване на НП е взето предвид
допустимото отклонение в показанията на техническото средство и от резултата са
извадени 3 километра, като гаранция за обективност на измерването.
Видно е , че в АУАН и НП е приета скорост на движение на автомобила от 103
км./ч. От друга страна, в приложеният по делото снимков материал от автоматизирано
техническо средство (л.14), е отчетена скорост на движение 106 км./ч.
Установен по категоричен начин е и субектът на нарушението, като същият
собственоръчно е попълнил декларация, че на процената дата и час е управлявал лекия
автомобил(л.10).
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказваза превишаване над 50 km/h -
с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
В настоящият случай, жалбоподателят е превишил разрешената скорост с 53км.ч.
(след приспаднат толеранс), от което следва, че АНО е определил наказанието правилно и
съобразно разписаното в закона.
Предвид всичко, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е правилно
и законосъобразно , както от фактическа, така и от правна страна и следва да бъде
потвърдено.
При този изход от делото на административния орган се дължат разноски, но такива
не са поискани и съдът не дължи произнасяне.
3
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал. 2, т. 5 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 21-4332-004338 от 15.03.2021г. ,
издадено от началник сектор ОПП към СДВР, с което на Х. С. Б. с ЕГН ********** са
наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в
размер на 700 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4