Р Е Ш Е Н И Е
№262280/15.7.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и девети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2989 описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на предявен от А.М.К. срещу Р.Д.В. иск за заплащане на сумите, както следва: 3500 лева – главница по договор за заем от 17.10.2019 г., ; 4000 лева – по договор за заем от 18.10.2019 г. и 3066.50
лв. – главница по
договор за заем от 15.11.2019 год., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното заплащане на задължението; 73.89 лв. – обезщетение
за забава, начислено върху главницата
от 3500 лв., за периода 12.12.2020 г. – 25.02.2021
г.; 84.44 лв. - обезщетение
за забава, начислено върху главницата
от 4000 лв., за периода 12.12.2020 г. – 25.02.2021
г.; 64.74 лв. - обезщетение
за забава, начислено върху главницата
от 3066.50 лв., за периода 12.12.2020 г. – 25.02.2021
г.
В условия на евентуалност
претендира връщане на сумите, като предадени
при начална липса на
основание.
Ищецът твърди, че между страните са сключени три неформални договора за заем. Заетите
суми са предадени
на ответницата по банков път. До заемополучателя е оправена покана за връщане на предадените суми, получена от адресата на
20.11.2020 г., като плащане
не е последвало.
Ответникът –
Р.Д.В., депозира писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира доводи за допустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията за облигационна обвързаност между страните, с посочения от ищеца предмет. Възразява, че през процесния период страните се намират във фактическо съжителство, а предоставените от ищеца на ответницата суми са за заплащане
на техни, съвместни пътувания. Отправя искане за отхвърляне на претенцията и за присъждане на
разноски.
Съдът, след като взе предвид представените
по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са евентуално съединени
искове, с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение първо
ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест е да установи: по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД: наличие на валидна
облигационна връзка между страните по силата на договор за
заем, от която е изправна
страна (т. е. реалното предаване
на сумата) и от която е възникнало задължение задължение за ответника за заплащане на търсената сума; по
иска с правно основание чл.
55, ал. 1, предложение първо ЗЗД: предаване на сумата на ответницата.
В тежест на ответника е да установи: по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 :положителните
факти, на които основава възраженията си за основанието, на което са предоставяни търсените суми; по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД: основание за задържане
на предоставените суми.
При установяване
на горните обстоятелства, ответникът от своя
страна е длъжен да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума.
По отношение на исковете с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Заемът за потребление е
договор, с който заемодателят
предава в
собственост на заемателя
пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава
да върне заетите суми или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът е неформален -
не е необходима определена форма за неговата
действителност, писмената
форма е форма за доказване на същия.
Предвид на това, че договорът за заем е реален, същият
се счита сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя. Консенсуалният
характер на договора предполага постигането
на съгласие между двете страни по него за сключването му.
В настоящата хипотеза,
установява се от приобщените на л. 4 – 7 удостоверения и извлечение от сметка извършени от
ищеца към ответницата преводи, както следва: на 17.10.2018 г. – за сумата от 3500 лева; 18.10.2019 г. – за сумата от 3500
лева и на 15.11.2019 г. – за сумата от 3066.50 лева.
Коментираните документи не съдържат подпис
на получателя, като отразяването
на данните в същата, е извършено едностранно от ищеца. Касае се за частни документи, които не съдържат подпис на ответника и
в този смисъл не го обвързват досежно постигнатото между страните съгласие за предаване на паричната
сума срещу задължение за връщане. В този смисъл тези писмени доказателства не обосновават
извод за наличие на постигнато между страните съгласие за сключването на договор за заем, в изпълнение
на който ищецът да е предал
на ответника търсените суми.
Възникването на заемни
правоотношения, при посочените от ищеца параметри, не се установява и от
ангажираните в тази насока гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите В. Ц.и А. И. , кредитирани като обективни, отразяващи преки и
непосредствени впечатления на лицата и кореспондиращи помежду си. От същите се
установява, че в периода 2017 г. – 2019 г. страните са поддържали лични
отношения. В този период, по настояване на ответницата, ищецът и е предоставял
парични суми. Изнесените от свидетелите данни не са достатъчно информативни и
точни относно съществени елементи на заемното правоотношение, а именно –
момента на предоставяне на сумите, точния им размер, поето от ответницата
задължение за тяхното връщане, както и срока за това.
В случая, не са ангажирани доказателства, които да удостоверяват
по надлежен начин наличие на заемни правоотношения, които ищеца твърди, че са възникнали. Ангажираните от ищеца доказателства не съдържат
данни за напарвени насрещни волеизявления на страните, насочени към
обвързването им в заемни правоотношения, още повече - за постигнато между
страните съгласие за връщане от страна на ответника на предоставените суми.
Фактическият състав на чл. 240, ал. 1 ЗЗД не
еосъществен, поради което
и предявените искове за присъждане на
сумите от 3500 лева – главница по договор за заем от 17.10.2019 г., 4000 лева – по договор за заем от
18.10.2019 г. и 3066.50 лв. – главница
по договор за заем от 15.11.2019 год, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД неоснователна
е и акцесорната претенция за присъждане на обезщетения върху горепосочените главници, както следва: 73.89 лв. – начислено върху главницата от 3500 лв., за
периода 12.12.2020 г. – 25.02.2021 г.; 84.44
лв. - начислено върху
главницата от 4000 лв., за
периода 12.12.2020 г. – 25.02.2021 г.; 64.74
лв. -, начислено върху
главницата от 3066.50 лв.,
за периода 12.12.2020 г. – 25.02.2021 г.
По отношение на исковете с
правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД:
Отхвърлянето на главния иск, обуславя
разглеждане на евентуалния такъв, основан на твърдения за неоснователно
обогатяване.
Съобразно разясненията, дадени с Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/ 1979 г., Пленум на ВС, в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три
фактически състава на неоснователно
обогатяване. Първият от тях изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване
на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.
В настоящата хипотеза, принципно между
страните липсва спор относно превеждането на търсените суми от ищеца, респ.
получаването им от ответницата. А, и както бе отразено и по – горе, тези
обстоятелства безспорно се установяват от представените с исковата молба
документи.
При това положение, в тежест на
ответника е да установи основание за задържане на сумите.
На първо място, твърдението за
фактическо съжителство между страните е опровергано от ангажираните гласни
доказателства – показанията на свидетеля А. И. , кредитирани в тази част като
обективни, последователни и вътрешно логични, отразяващи преки и непосредствени
впечатления на лицето.
Същевременно, ,доказателства, годни да установят тезата за предоставяне на процесните
суми с цел организация на пътувания, не са ангажирани. Данните от водената
между страните кореспонденция са твърде общи, като липсват ясни изявления за
предоставяне на съответната сума за конкретно пътуване.
С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че ответницата не установи
основание за получаване на сумите, поради което и дължи тяхното връщане.
На следващо място, недоказано е и
извършено погашение на сумата от 3066.50 лв. Ангажираните в тази насока гласни
доказателства, посредством показанията на свидетеля Е. Г.не следва да бъдат
кредитирани, до колкото същите се възприемат от съда като нелогични, противоречиви
и неубедителни, в частта относно обстоятелствата, при които свидетелят се е
запознал с ответницата, изброяване на паричните знаци, срещата в питейното
заведение. Така, според свидетеля, г- жа В. (към настоящия момент на 58 години)
е „момиче“, а обсъжданата се е състояла в кафене в края на месец април –
началото на месец 2020 г. Ноторно известно е, че в периода 13.03.2020 г. –
13.05.2020 г., поради въведено в страната извънредно положение, със заповед на
министъра на здравеопазването е забранена дейността на питейни заведения, както
в закрити, така и на открити площи.
До колкото не са ангажирани други
доказателства в подкрепа на възражението за връщане на сумата от 3000 лева, то
същото се явява лишено от основание.
По изложените съображения, се налага
извод за основателност на евентуалните искове, поради което и същите следва да
бъдат уважени, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва върху горепосочените
главници, считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.02.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора и отправеното
искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, сумата от 1296.04
лв., представляваща извършени разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 77 ГПК, ищецът следва
да бъде осъден за заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски районен съд сумата от 141.06 лв., представляваща разликата от общо
дължима държавна такса от 572.64 лв. (определена по реда на чл. 72, ал. 1 ГПК и
чл. 1 ТДТССГПК) и заплатените от страната 422.64 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.М.К., ЕГН: **********, с адрес *** Р.Д.В., ЕГН: **********,
с адрес *** иск за заплащане на сумите, както следва:
3500 (три хиляди и петстотин) лева – главница по договор за заем
от 17.10.2019 г., ; 4000 (четири хиляди) лева – по договор за заем от 18.10.2019 г. и 3066.50 лв. (три хиляди шестдесет и шест лева и петдесет стотинки) – главница по договор за заем
от 15.11.2019 год., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД; 73.89 лв.
(седемдесет и три лева и осемдесет и
девет стотинки) – обезщетение
за забава, начислено върху главницата
от 3500 лв., за периода 12.12.2020 г. – 25.02.2021
г.; 84.44 лв. (осемдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) - обезщетение за забава, начислено върху главницата от 4000 лв., за периода 12.12.2020 г. – 25.02.2021 г.; 64.74 лв.
(шестдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки) - обезщетение за забава, начислено върху
главницата от 3066.50 лв.,
за периода 12.12.2020 г. – 25.02.2021 г., на основание чл. 86, ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Д.В., ЕГН: **********, с адрес *** да
заплати на А.М.К., ЕГН: **********, с адрес ***
сумите от 3500 (три хиляди и
петстотин) лева, 4000 (четири хиляди) лева и 3066.50 лв. (три хиляди шестдесет и шест лева и петдесет стотинки) –получени от ответника без основание, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.02.2021 г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Д.В., ЕГН: **********, с адрес *** да
заплати на А.М.К., ЕГН: **********, с адрес *** сумата
от 1296.04 лв. (хиляда двеста деветдесет и шест лева и четири стотинки),
представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
А.М.К., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата от 141.06 лв. (сто четиридесет и един лева и
шест стотинки), представляваща
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат доброволно
заплатени от ответника чрез банков превод - по
сметка с IBAN: ***; BIC: ***, открита в „****“ АД
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: