Решение по дело №882/2024 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от адв. Р. И. против Решение № 32/09.07.2024г. на РС Левски, по АНД 58/2024 г. по описа на РС Левски, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0938-000015/18.01.2023 г., издадено от Началник сектор ПП в ОД на МВР Плевен, с което на касатора на основание чл. 175. ал. 3. пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП допуснато на 02.10.2022 г. в [населено място] общ. Левски.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, с твърдения за постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е постановен при неправилна преценка на фактическата обстановка от страна на съда, установена със събраните в хода на съдебното производство доказателства касаеща процесните нарушения на правилата на ЗДвП. Оспорват се изводите на районния съд за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила.Твърди се, че при решаване на делото съдът не е изложил мотиви относно това извършено ли е нарушението, за което е издадено наказателното постановление умишлено. По изложените в жалбата аргументи, се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба– Началник сектор „ПП към ОД на МВР Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Плевен дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, доводите на страните и закона, намира за установено следното:

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд Левски е потвърдил Наказателно постановление № 23-0938-000015 от 18.01.2023 г. на Началник Сектор в ОДМВР Плевен, сектор Пътна полиция Плевен, с което на Я. М. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „******* на основание чл. 175. ал. 3. пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП допуснато на 02.10.2022 г. в [населено място]. общ. Левски, като законосъобразно.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление първоинстанционният съд е приел, че то е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му, при липса на процесуални нарушения в административнонаказателната фаза на процеса.

Съдът е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.Съдът е приел, че установената по делото фактическа обстановка се установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства- от показанията на разпитаните по делото свидетели, събраните писмени доказателства, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, Постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.01.2023 г. на прокурор от РП - Плевен, приложеното досъдебно производство и намиращия се в него на л. 10 - АУАН cep. GA № 787597 от 02.10.2022 г. Съдът е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели, като последователни и безпротиворечиви - вътрешно и помежду си, кредитирал е представените писмени доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица и неоспорени от страните.Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 140 ал.1 изр. първо от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.Съгласно чл. 175 ал. 3 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Изложил е мотиви, че от събраните по делото доказателства по един несъмнен и категоричен начин е установено, че на 02.10.2022 г. Т. в [населено място], общ. Левски е управлявал мотоциклет „Хонда“, който е бил без регистрационни табели и не е бил регистриран по надлежния ред. Изложил е мотиви, че независимо от обстоятелствата, при които едно МПС, което не е регистрирано за движение по пътищата, се управлява по път, отворен за обществено ползване, то самото му движение по такъв път осъществява състава на нарушението по чл. 140 ал.1 от ЗДП. Приел е, че деянието е такова на формално извършване, то е типично за вида си и не се отличава от останалите такива. С оглед особеностите на конкретния деец, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените, типичните случаи на престъпление от този вид, РП Плевен е направила преценка, че в случая не се касае за престъпление, а за административно нарушение, което следва да се санкционира по административен ред. Изложил е мотиви, че в настоящия случай, не е налице „маловажен случай“,а съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН и законодателят изрично е изключил нарушенията по ЗДвП от категорията на нарушения, които могат да бъдат определени като „маловажен случай“. Приел е, че на Т. е наложено минималното предвидено в Закона наказание за този вид нарушение и съдът приема, че същото е правилно, законосъобразно и индивидуално съобразено с оглед конкретните факти по случая и личността на нарушителя.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния съд, въз основа на събраните по надлежния ред доказателства.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, допуска по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на тази забрана е обективирано като административно нарушение в санкционната норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно който се наказват с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водачи, които управляват моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, за наличието на съставомерно от обективна страна деяние е необходимо да бъде установено и доказано, че Я. М. Т. у на посочената в НП -02.10.2022г дата е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, което пълно доказване в конкретния случай административнонаказващият орган е провел. От показанията на свидетелите, по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС мотоциклет марка „Хонда“ модел CRF450R , което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил правилото на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Същото се потвърждава и от обясненията дадени от Я. Т. в хода на проведеното досъдебно производство, както и пред служителите на ПП при установяване на нарушението. Касаторът, като правоспособен водач, е съзнавал, че нарушава императивно установени задължения, които виновно не е изпълнил. Фактическото описание на деянието съдържа съставомерните признаци на отговорността по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Пред настоящата съдебна инстанция касационният жалбоподател не сочи нови доказателства, които да не са представени пред районния съд и съответно обсъдени при постановяване на решението, и които да водят до нови изводи, различни от тези на първоинстанционния съд.

Като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32/09.07.2024г., постановено по н. а. х. д. № 58/2024г. по описа на Районен съд Левски.

Решението е окончателно.