Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 48
гр. Перник, 26.04.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА Г.
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря А.М. и прокурора РОСИЦА РАНКОВА, като
разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД № 59/2021 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С.А.К., ЕГН
********** *** против Решение № 260012/19.01.2021 г., постановено по АНД №
1638/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено наказателно
постановление № 18-1158-004174/13.11.2018 г., издадено от началник сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР – Перник, с което са наложени административни
наказания, както следва: на основание чл. 178д от ЗДвП „глоба” в размер на 200
лв. за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и „глоба” в размер на 10 лв. за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобрзаност на обжалвания съдебен акт, поради съществени нарушения на
процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК,
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че районният съд не е обсъдил
всички възражения на жалбоподателя и е постановил немотивиран съдебен акт.
Искането към касационния състав е да го отмени и да постанови нов, с който да
отмени наказателното постановление, предмет на съдебен контрол, алтернативно –
да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В съдебно заседание, касационният
жалбоподател, редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – ОДМВР – Перник, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт В., оспорва жалбата. Искането към касационния състав е да остави в
сила обжалваното решение.
В съдебно заседание Окръжна
прокуратура – Перник, чрез прокурор Росица Ранкова, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния състав да остави
в сила обжалваното решение.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди
събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол
съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
За да постанови обжалваното решение, районният съд е
приел, че на 15.09.2018 г. в 23.00 ч. свидетелите П.Д.и М.К., в изпълнение на
служебните си задължения като служители
на ОДМВР – Перник, извършвали обход на автомагистрала „Струма”. Констатирали, че лек автомобил марка „***”, с
рег. № Е *** МН е паркиран на паркинга на бензиностанция „ШЕЛ”, находяща се в
с. Студена, върху парко-място, обозначено за хора с трайни увреждания,
сигнализирано с пътен знак Д – 21 и с маркировка, без да е поставена карта,
указваща управлението му от лице с трайни увреждания. Установили, че лекият
автомобил се управлява от С.А.К.. Същият не представил свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
За констатираните нарушения по чл. 98,
ал. 21 т. 4 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, свидетелят П.Д.–
автоконтрольор при сектор ПП при ОДМВР съставил АУАН № 0643803 от 15.09.2018 г.
Същият е подписан от актосъставителя, свидетеля при извършването на нарушението
и нарушителя и е връчен на последния. Не са изложени възражения. Въз основа на
така съставения АУАН, началник сектор към ОДМВР – Перник е издал наказателно
постановление № 18-1158-004174 от 13.11.2018 г., с което на С.А.К. са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл. 178д от ЗДвП „глоба”
в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и „глоба” в
размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна районният съд
е достигнал до извода, че административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана законосъобразно. Приел е, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма,
при спазване на предвидената процедура и при наличие на предпоставките за това.
Счел е, че за извършените нарушения са наложени предвидените в закона административни
наказания. По тези съображения е потвърдил издаденият от
административно-наказващия орган правораздавателен акт.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което е валидно и допустимо.
Същото е и правилно. Съображенията за
това са следните:
При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във
вр. с чл. 84 от ЗАНН, фактическата обстановка е установена правилно. Събрани са
гласни и писмени доказателства и веществени доказателствени средства/снимков
материал/, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото.
Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщените
доказателства в тяхната съвкупност. В мотивите на обжалваното решение е
отразена дейността на съда по преценка на доказателствения материал. Посочени
са фактите, които са приети за установени и доказателствата, на които те се
основават.
Съдът е обсъдил всички оплаквания на
жалбоподателя и е изложил съображения за неоснователността им. В тази връзка,
касационният състав намира за неоснователно твърдението на касатора за
немотивираност на обжалваното решение. То съдържа аргументите на съда за
приетата от него за установена фактическа обстановка и за направените правни
изводи.
При
разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател
за неправилно приложение на закона. Правилно районният съд е приел, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на
административно-наказателното производство и налагане на административното
наказание. Видно от приложения АУАН серия Д, № 0643803/15.09.2018 г., същият е
съставен от компетентно за това лице съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, във вр.
със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи –
младши автоконтрольор при ОДМВР - Перник. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя, свидетеля, присъствал при извършване
на нарушението и нарушителя и е връчен на последния. Въз основа на АУАН,
компетентният за това орган съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, във вр. със
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи - началник сектор ПП към ОДМВР – Перник, е
издал НП № 18-1158-004174/13.11.2018 г. Същото е в изискуемата от закона
писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е
подписано от издателя.
Правилно, с оглед установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че привлеченото към
административно – наказателна отговорност лице е осъществило състава на
административните нарушения по 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП.
Съгласно 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП паркирането е забранено
на места, определени за паркиране на хора, с трайни увреждания. В случая е
безспорно установено, че на 15.09.2018 г., касаторът е паркирал управляваното
от него МПС – лек автомобил „***”, с рег. № Е***МН на парко-място за хора с
трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д – 21 и с маркировка, находящо се в
с. Студена, паркинг на бензиностанция „ШЕЛ”, без да притежава карта за
паркиране на места за хора с трайни увреждания. Административното наказание за
това нарушение е предвидено по абсолютен начин в нормата на чл. 178д от ЗДвП и
е глоба в размер на 200 лв. Това е наложеното на касатора административно
наказание за извършеното от него нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. В настоящия случай безспорно установено е, че на 15.09.2018 г.
при управление на лек автомобил „***”, с рег. № Е***МН касаторът не носил
свидетелство за управление на МПС от съответната категория.
Административното наказание за това
нарушение е предвидено по абсолютен начин в чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от ЗДвП и е „глоба” в размер на 10 лв. Това е и административното наказание,
наложено от административно-наказващия орган.
Предвид всичко изложено настоящия състав
намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяната му. Затова на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд -
Перник
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260012/19.01.2021 г., постановено по АНД №
1638/2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/