Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 17.01.2020 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 18.12. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1416 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е
решение № 1315/15.10.2019 г., постановено по гр. д.
№ 1938/2019 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, с което е осъден „ЕВН Б. Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. „Х. Г. Д.” № **, да заплати на „В. и к.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. „Х.Б.” № * сумата от 1900 лева, представляваща недължимо платена сума –
разлика между такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение и такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно
напрежение – Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ№ 2939033, за периода
от 23.03.2014 г. до 22.04.2014 г., ведно със
законната лихва, върху сумата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и
сумата от 1007,73
лв., представляваща
направени по делото разноски.
Въззивникът
“ЕВН Б. Е.” ЕАД – П.навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението,
като излага подробни съображения. Моли съда да отмени решението и да отхвърли
предявеният иск като неоснователен. Претендира разноските пред двете инстанции.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от „В. и к.” ЕООД, с който оспорва
жалбата и счита същата за неоснователна. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноските пред въззивната
инстанция.
Окръжен съд
– гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
В
решението си РС е приел за установено, че ЕВН ЕС притежава Лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия и осъществява дейност по
снабдяване на потребителите с електрическа енергия. Крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са
присъединени, при публично известни общи условия, които се публикуват и влизат
в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане. Установено е, че
ищецът е клиент на ЕВН ЕС, включително през процесния период.
От
данните по делото се установява, че издадените от ответника процесни фактури са
били изцяло заплатени от ищеца.
Не
е спорно, че съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008 г., ЕВН ЕС се е задължил
да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца, няколко места на
потребление /ИТН/, едно от които е процесното ИТН 2939033 – Помпена Станция
„Капитан Петко Войвода“, общ. Тополовград. Ищецът от своя страна, съгласно чл.
11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите
условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
От
доказателствата по делото - Заповед №
135/12.12.1995 г. на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и предаване на
основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС
"ОРЕШНИК", характеристика на ДМА - Трафопост "Орешник", акт
обр. 16 за Електропровод "Венеция" 20 kV, на Помпена станция
"Орешник" с. Орешник, на помпена станция "Кап. Петко
войвода" и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване №
261/09.08.1995г, се установява, че ищецът е собственик на Електропровод
"Венеция" 20 kV, на помпена станция "Орешник" с. Орешник,
на помпена станция "Кап. Петко войвода" и на намиращите се в тях ЗРУ.
Същите са включени в капитала на дружеството и са собственост на дружеството от
29.12.1995г. За тези обекти е подписан Акт обр. 16 и е издадено Разрешение за
ползване № 261/09.09.1995 г.
С
Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, считано от 01.07.2008 г. цената, която
се е заплащала за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за
достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
С
писмо до ЕВН ЕС, с изх. № 2013/05.12.2008 г. ищецът е изявил желание да бъде
изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение
20 kV в Подстанция гр. Тополовград на ИТ № 2939032 ПС "Орешник", с.
Орешник /процесния/ и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, които се
захранват от електропровод 20 kV "Венеция", собственост на ищеца.
В
отговор на писмото, с изх. № 01/09.01.2009 г. ЕВН ЕС изисква от ищеца документи
за собственост на електропровод 20 kV извод "Венеция" п/с
Тополовград.
В
производството пред РС е назначена и приета съдебно-техническата експертиза. От
заключението на експертизата се установява, че през процесния период ищцовото
дружество е потребило ел. енергия за процесния обект. През този период
измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесните фактури за обекта
се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително
устройство/ 20kV/400V в ПС „Капитан Петко Войвода“, собственост на ищеца.
Измерването се е извършвало посредством измервателна група.
Съгласно
чл. 120, ал. 1 от ЗЕ и чл. 27 от ОУ на ЕВН, действали през процесния период,
СТИ, собственост на оператора на електроразпределителната мрежа се разполагат
до или на границата на имота на потребителя. Ако се приеме, че електропровод
"Венеция“, изходящ от подстанция "Тополовград", е бил собственост
на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на
електропровод "Венеция" в ЗРУ на подстанция "Тополовград"
на ниво средно напрежение. ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, СТИ и модем за дистанционен отчет, на
изводите средно напрежение 20 kV на електропровод "Венеция" в
подстанция "Тополовград" чрез обособяване на отделно поле
"мерене" или в съществуваща килия.
Независимо дали измервателната група е била
поставена на ниво средно напрежение 20 kV в ЗРУ на подстанция
"Тополовград" или на ниво ниско напрежение в ПС „Капитан Петко
Войвода“, ищецът не дължи заплащане за достъп до електроразпределителната мрежа
на ЕВН, тъй като по цялата верига на електрозахранването на процесния обект ПС
„Капитан Петко Войвода“ ЕВН ЕР Юг няма никакви собствени електропроводи и
електросъоръжения, с изключение на измервателната група, по показанията на
която, ищецът заплаща потребената ел. енергия от обект ПС „Капитан Петко
Войвода“ за съответния период. Заплащането за достъп до
електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за разходите по дейностите по
осигуряването, монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните
електросъоръжения. При положение, че електроразпределителната мрежа е
собственост на ищеца, съответно монтажът, поддръжката и ремонтът на
присъединителните съоръжения са за негова сметка и електроразпределителното дружество няма
разходи по достъпа до нея, в конкретния случай не би имало разходи по
електропровод „Венеция". В този случай
електроразпределителното дружество няма основание да калкулира на ищеца
цена за достъп, нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение.
Видно
от заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните по
делото, процесните фактури са платени изцяло. Отчетените количества ел. енергия
за процесния период са остойностени съгласно Действащите общи условия на
договорите за продажба на ел. енергия на ЕВН България Електроснабдяване.
Разликата в стойността на отчетените в обекта стойности за пренос по
електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение и до обект на
средно напрежение за процесния период е 1902,88 лева.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Отношенията между страните се регламентират от нормите
на Закона за
енергетиката, НАРЕДБА № 6 от 9.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.)НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи,Правила за търговия с
ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД полученото
без основание подлежи на връщане.Начална липса на основание е налице, когато е
получено нещо в следствие на нищожен акт. При условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да установи, че е заплатил процесната сума,
представляваща разлика между платена от него такса ниско напрежение и такса
средно напрежение, каквото според него е дължима при положение, че собствения
му трафопост извършва преобразуването от СрН в НН.
Съгласно
решение № 75 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 864/2012 г. І г.о. на ВКС, също
постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и
чл. 28 ал.1 от Наредба № 6/09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите
съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на
потребител на електрическа енергия.
Към
момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско
напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да
определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие
съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно
разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно
чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя
от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в
хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения.
Окръжен съд споделя изложените от РС
съображения досежно основателността на предявения иск, поради което на
осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.
С оглед неоспореното заключение на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза и предвид изложените по-горе съображения
Окръжен съд приема, че разликата между заплатената цена за пренос на ниско
напрежение и действително дължимата цена за пренос на средно напрежение за
процесния период, се явява платена без основание.
Въззивникът
следва да заплати на въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лева с ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
предвид възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1315/15.10.2019 г.,
постановено по гр. д.
№ 1938/2019 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора.
ОСЪЖДА „ЕВН Б. Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр. П., ул. „Х. Г. Д” № *, да заплати на „В.и к.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. З., ул. „Х. Б.” № **, сумата
от 360 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: