№ 23731
гр. София, 06.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110172416 по описа за 2021 година
С определение № 7930/29.6.2023г., постановено по дело № 6466/2023г. от СГС,
производството пред СГС е прекратено и делото е върнато за провеждане на процедура по
чл.248 ГПК, по искане, формулирано от Г. М. във въззивната му жалба.
Ответната страна, в отговорите на въззивната жалба, не са взели становище.
СРС, при произнасянето си, съобрази, че молбата е подадена в срок – в срока за
въззивно обжалване, поради което и молбата е допустима.
Ищецът – молител сочи, че адвокатските възнаграждания, присъдени на ответниците,
са прекомерно високи, оспорва осъждането си за възнаграждение за експертиза, като сочи,
че не е уведомен от съда, че искането му за освобождаване от държавна такса за изготвяне
на експертиза , не е уважено, като сочи и че доказателството не е използвано от съда при
постановяване на решението. Относно адвокатските възнаграждения, сочи, че доколкото
двама от трима не са били собственици, защитата им е била чрез минимални усилия, а
необосновано са присъдени възнаграждения, тъй като делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност.
Същата е неоснователна изцяло.
В исковата молба е направено искане за освобождаване от такси и разноски, което,
видно от последващите молби и цялостното поведение на ищеца, не е било поддържано –
ищецът е заплатил държавната такса, определена от СРС. Следователно, макар съдът да е
пропуснал да се произнесе по искането му, доводът е неоснователен. Определението по
чл.140 ГПК, с което съдът е определил депозита, е било връчено редовно на ищеца, като
искане за освобождаване от заплащането на депозита, още по – малко подкрепено с
доказателства, че ищецът няма средства да заплати същото, не е подавано.
Отделно от това, на основание чл.78,ал.6 ГПК, дори и съдът да беше освободил
ищеца от заплащане на депозита за СТЕ, същият щеше отново да му бъде възложен с
решението. Доводите, че в решението изложеното в експертизата не е ползвано, са
несъстоятелни – доколкото искът се отхвърля на друго основание, обсъждането й е било
ненужно.
Относно определените адвокатски възнаграждения. Действително, според приетото в
решението, Й. Н. и Е. Н. не са били собственици на имота, поради което и искът спрямо тях
е отхвърлен. Разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК не държи сметка на какво основание се
отхвърля иска, когато предвижда, че и ответниците имат право на разноски. Ето защо, тяхно
право е било да упълномощят адвокат, дори и защитата им да се вижда елементарна на
ищеца, и, съответно, да му заплатят възнаграждение за представителството. Отговорността
за разноски е обективна – същата се следва за, както е в настоящия случай, необосновано
1
повдигнат правен спор. Относно присъдените адвокатски възнаграждения, тук е моментът
да се посочи, че сумата 300 лева съставлява абсолютния минимум на възнаграждение за
адвокат, и се следва на всяка страна, която има право на разноски, дори и защитата й да
съвпада със защитата на останалите.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба на Г. М. М., формулирана във въззивната жалба вх.№
44067/16.2.2023 г. за изменение на решение, № 11511/21.10.2022г. по дело № 72416/2021г.
на СРС, 125- ти състав, в частта за разноските – в частта, в която съдът го е осъдил да
заплати в полза на бюджета на СРС сумата 400 лева възнаграждение за вещо лице, и в
частта, по присъдените на ответниците адвокатски възнаграждения.
Определението може да се обжалва от ищеца Г. М., в двуседмичен срок от
връчването му, пред СГС, с частна жалба.
Препис от определението да се връчи и на ответниците,чрез процедуалните им
представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2