№ 751
гр. Варна , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100500243 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Прокуратура на
Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“, № 2, против решение №
261562/07.12.2020 г. по гр. д. № 6810/2020 г. на 11-ти състав на ВРС, с което е осъдена да
заплати на Н. Т. К. ЕГН: **********, с адрес гр. Б. кв. „М.“, бл. 22, вх. Б, ап. 24 сумата от
2000,00 /две хиляди /лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са пряка и
непосредствена последица от несправедливо водено и поддържано обвинение в извършване
на престъпление от общ характер по чл. 343б ал. 3 от НК, приключило с прекратяване на
образуваното наказателно производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.06.2020 г. - датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 108,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски по първоинстанционното дело,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Считайки обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на процесуалните
правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, моли същото да бъде отменено
и постановено друго, с което исковата претенция, ведно с претенциите за законна лихва и
разноски, да бъде отхвърлена, евентуално намалено присъденото обезщетение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от Н. Т. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Б., кв. „М.“, бл. 22, вх. Б, ап. 24, не е постъпил.
1
В с. з. на 16.03.2021 г. Прокуратура на Република България, чрез прок. Ж.Е. от ВОП,
поддържа жалбата. Уточнява, че обжалва определения от ВРС размер на обезщетението
като прекомерно, като се позовава на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ-съпричиняване.
Самият обвиняем, видно от материалите по приложеното ДП, при разпита му като обвиняем
е признал, че е употребил кокаин. Моли размерът на обезщетението да се намали поради
съпричиняване. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна Н.К., чрез адв. С.В. оспорва жалбата като
неоснователна и претендира присъждане на разноски.
ВОС прецени следното:
В исковата си молба Н. Т. К., чрез адв. С.В. посочва, че на 20.01.2019 г. в град
Търговище е бил спрян за проверка от полицейски служители, докато управлявал л.а.
„Фолксваген Пасат“. Направена му е била проба за употреба на наркотични вещества с уред
Drager Drug Test 5000, който е отчел положителен резултат за наркотичното вещество
кокаин. Съставен му бил АУАН, който ищецът подписал, възползвал се и от правото си да
даде кръвна проба, изпълнил всички указания на контролните органи.
Производството срещу ищеца било водено по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от една до три години и
глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, като за съставомерността на това деяние е
необходимо да бъде управлявано МПС след употреба на наркотични вещества.
Посочва още, че свидетелството му за правоуправление е било отнето на място, бил
привлечен като обвиняем и му била наложена мярка „Подписка", която била отменена 8
месеца след това.
На 19.05.2020 г. ищецът разбрал, че наказателното производство, водено срещу него,
е прекратено, а няколко дни след това получил по пощата и постановлението за
прекратяване, като в същото било посочено, че „липсват доказателства обвиняемият Н. Т. К.
да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК“.
В исковата си молба ищецът е навел твърдения, че целият му живот се преобърнал в
резултат на незаконно повдигнатото обвинение и воденото срещу него наказателно
производство, както и от отнемането на свидетелството му за управление на МПС.
Принудил се да напусне работата си като докер в „Стафидорска компания“ ЕООД, т.к.
нямал възможност да се придвижва с личния си автомобил до и от работното си място в гр.
Варна, а след известно време колегите му започнали да му отказват да го вземат и връщат
обратно в гр. Б., където живеел. Последвал дълъг период от време, в който не можел да си
намери работа в Б. или околността, не можел да упражнява професията си на докер.
Същевременно съседите и съгражданите му узнали за повдигнатото обвинение, започнали
да говорят, че е наркоман, потенциален убиец на пътя, последвало отдръпване на
приятелския му кръг от него, познати изразявали съмнения относно невинността му.
Посочил е още, че предвид вече оформената му ценностна система и сравнително младата
2
му възраст, преживял този стрес изключително тежко, станал параноичен и затворен в себе
си, отслабнал. Доброто му име и авторитет, градено толкова години пред обществото и
семейството му, било опетнено. Наказателното производство срещу него се водило година
и половина, което счита, че е прекомерен срок, а освен това в този период е бил и без
свидетелството за правоуправление на МПС, което му причинило големи неудобства.
Поискал е съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратура на Република
България да му заплати сумата от 15000.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконно водено срещу него наказателно
производство, ведно със законната лихва от датата на деликта – 20.01.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В уточнителна молба вх. № 43552/06.07.2020г. ищецът е посочил, че образуваното
срещу него досъдебно производство № 31/2019 г. по описа на РУ Търговище, е било
прекратено на 19.05.2020 г., а постановлението за прекратяване на наказателното
производство, е влязло в сила на 05.06.2020 г., от който момент е претендирал законната
лихва върху сумата от 15000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконно водено срещу него наказателно
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е бил депозиран писмен отговор от страна на Прокуратурата
на Република България, представлявана от прокурора при ВРП Десислава Йотова, в който
оспорва исковата претенция както по основание, така и по размер. Твърди се, че
претендираните неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от
увреждане, причинено от конкретна дейност на ПРБ, поради което не попадат в обхвата на
отговорността на държавата, в лицето на ПРБ, регламентирана в чл. 4 от ЗОДОВ. Описаните
в исковата молба обстоятелства, са резултат от поведението и действията на трети лица –
органи на МВР, отнели свидетелството на ищеца за управление на МПС, близки, приятели,
съседи, съграждани, членове на семейството и работодателя, поради което не може да се
ангажира отговорността на Прокуратурата. Посочва се още, че ищецът не представя
доказателства за твърденията си относно претърпени неимуществени вреди, които са
резултат от воденото срещу него наказателно производство и в частност – че е накърнено
доброто му име и авторитет в обществото, а напротив – сам посочва, а и видно и от
приложената към отговора справка за съдимост, преди образуването на това наказателно
производство е бил осъждан и то с наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 8
месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години.
Признаването на ищеца за виновен в извършване на тежко умишлено престъпление (по чл.
354а, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - разпространяване на наркотични вещества,
извършено при условията на продължавано престъпление) с влязъл в законна сила съдебен
акт - определение на Окръжен съд - Варна за одобряване на споразумение, с което му е
наложено едно от най-тежките наказания по НК („лишаване от свобода"), не го
охарактеризира като лице, с високи нравствени качества и ползващо се с авторитет и с
3
добро име в обществото. Не се представят и доказателства, че именно ПРБ е разгласила за
воденото срещу ищеца наказателно производство, което е довело до отдръпване на
социалния му кръг или уронване на репутацията му.
В отговора си ПРБ оспорва и размера на претендираното обезщетение, като счита
същото за силно завишено и несъответстващо на принципа за справедливост, заложен в чл.
52 от ЗЗД, както и на икономическия стандарт в България и на трайната съдебна практика
(включително и на ЕСПЧ). Посочва се, че в хода на наказателното производство ищецът е
привлечен като обвиняем за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК
и спрямо него е взета най-леката мярка за неотклонение – подписка, като така правата му са
били ограничени във възможно най-малка степен. Излага се още, че препятстването на
възможността на ищеца за придвижване с автомобил, поради временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС и прекратяването на трудовото му правоотношение в
резултат на това, не са настъпили, нито са последица от действия на ПРБ. Твърди се, че
наказателното производство е протекло в разумни срокове, като се вземе предвид и времето
за изготвяне на заключението по назначената съдебна химико-токсикологична експертиза.
Относно акцесорната претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, се посочва, че
това искане е неоснователно, доколкото неоснователен се явява и предявения главен иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Вследствие на изложеното, се моли
предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
ВОС като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Съобразно изявленията на страните и материалите по приложеното като
доказателство досъдебно производство № 31/2019 г. по описа на РУ Търговище,от протокол
за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от
20.01.2019г. е била извършена проверка на Н. Т. К., като водач на л.а. „Фолксваген Пасат”, с
рег. № В 0260 КТ, собственост на трето лице, с техническо средство Drager Drug Test 5000
STK-7, с фабр. № ARLK – 0005, при което е установено, че той управлява МПС след
употреба на наркотично вещество-Кокаин. За същите обстоятелства на 20.01.2019г. е
съставен и акт за установяване на административно нарушение на Н. Т. К. като водач на л.а.
„Фолксваген Пасат”, с рег. № В 0260 КТ, собственост на трето лице, управлявайки МПС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози (кокаин), установено по надлежен
ред с техническо средство Drager Drug Test 5000 STK-7, с фабр. № ARLK – 0005. Иззето е
СУМПС № ********* на Н. Т. К., видно и от приложената Справка за нарушител/водач,
съдържаща се в преписката по ДП. На същата дата са разпитани като свидетели Муса
Мустафов Бичков и Трендафил Младенов Деянов - мл. автоконтрольори в група „Пътен
конкрол“ при ОД на МВР – Търговище, извършили проверката и подписали съставения
АУАН.
След извършената проверка с техническото средство Drager Drug Test 5000 STK-7, с
фабр. № ARLK – 0005 на 20.01.2019г. и показан положителен резултат за Кокаин, но тъй
4
като проверяваният Н. Т. К. не е приел показанията на техническото средство, съставителят
Муса Мустафов Бичков е попълнил талон за изследване в 14.10ч.
Видно от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества, отново на 20.01.2019г. в 14.35ч. е взета от
Н. Т. К. кръв за изследване на наркотични вещества.
С изх. № 481/21.01.2019г. кръвните проби на Н. Т. К. и документи са изпратени на
МБАЛ гр. Варна при ВМА и лаборатория по химико-трасологични изследвания-София. С
Постановление от 28.11.2019 г. е назначена съдебно-химична експертиза, като материалите
по същата са изпратени в гр. София за изпълнение с изх. № в-1371/07.02.2020г.
На 21.01.2019 г., на осн. чл. 212, ал. 2 от НПК, МВР-Търговище е уведомило РП-
Търгавище, че на 20.01.2019г. е започнало досъдебно производство № 31/2019 г. за това, че
на 20.01.2019 г. в град Търговище Н. Т. К. е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № В0260КТ, след употреба на
наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, включени в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно –
кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с фабр.
№ ARLK – 0005 и тестова касета с фабр. № ARLK – 0211, и отразен в Акт за установяване
на административно нарушение серия Д № 975485 от 20.01.2019 г. – престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК. На същата дата с постановление е привлечен като обвиняем Н. Т. К., като
му е наложена мярка за неотклонение – подписка, като е разпитан в качеството му на
обвиняем.
На 19.09.2019 г. взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение –
подписка, е отменена поради изтичане на срока по чл. 234, ал. 8 от НПК.
Видно от заключението на съдебно-химична експертиза, изготвена от ВМА-София,
изх. № 3650/10.04.2020г., в предоставената за анализ кръвна проба на Н.К., не се установява
наличие на наркотични вещества или техни аналози.
На 18.05.2020 г. с писмено мнение на разследващия полицай за прекратяване на осн.
чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е постановено изпращането на ДП №
31/2019 г. по описа на РУ-Търговище, водено срещу Н. Т. К.. С постановление от 19.05.2020
г. е прекратено наказателното производство по ДП № 31/2019 г. по описа на РУ-Търговище,
водено срещу Н. Т. К. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
От представената по делото справка за съдимост (л. 28 от делото) се установява, че
Н.К. е осъждан за престъпление по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, което е приключило със Споразумение № 32/17.09.2016 г. по НОХД № 1156/2016 г.
5
на ВОС, влязло в сила на 17.09.2016 г., с което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от осем месеца, което е отложено с изпитателен срок от три години.
Пред ВРС са изслушани показанията на водения от ищеца свидетел - Д.Д.Я. –
съученик на Н.К., чиито показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но в
голямата си част непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства. Видно
от показанията на св. Я. се установява, че след повдигане на обвинението, ищецът се
отчуждил и започнал да избягва компанията на приятелите си, спрял да им се обажда,
отишъл да живее на село, станал по-тих и по-затворен. Предполага, че това е свързано с
факта, че К. има предходно условно осъждане и изпитва страх да не влезе в затвора.
Посочва също, че в Б. се разчуло, че К. бил престъпник, че може да убие някой. Изказва и
предположения, че във връзка с повдигнатото обвинение, ищецът се разделил с приятелката
си, тъй като родителите й не искали приятелят й да е наркоман. Разбрал от общ приятел, че
К. е напуснал работата си, тъй като не можел да се придвижва с автомобил до работното си
място поради отнемане на книжката му.
Предвид така установеното от фактическа страна, ВОС прави следните правни
изводи:
Според наведените твърдения на ищеца, понастоящем въззиваема страна, настоящият
състав приема, че исковата претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата за действия на органите
на следствието и прокуратурата, в посочената хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е
обективният факт, че лицето е незаконно обвинено в извършване на престъпление, а
впоследствие образуваното наказателно производство е прекратено.
На това място следва да се посочи, че неоснователно се явява възражението на
представляващия ПРБ, че вредите, които твърди ищецът, са причинени единствено от
действията на ПРБ. Настоящият състав намира, че ПРБ и разследващите органи извършват
съвместно дейност по разкриване на престъпленията и не може да се разграничат
дейностите им. Прокуратурата осъществява контрол за законосъобразност върху дейността
на разследващите органи. Затова и законодателят е предвидил в чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ
солидарната им отговорност. Срещу кого от солидарно задължените ще заведе иска си
решава ищецът.
За успешното провеждане на осъдителния иск, в тежест на ищеца е да докаже, че по
6
отношение на него е повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което
наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено, както и
обстоятелството, че от действията на длъжностните лица на ответника за него са произлезли
конкретни вреди (които се изразяват в нравствени, емоционални и психически терзания на
личността, накърнена чест, достойнство и добро име в обществото), техният вид и размер.
Това дава основание на законодателят да квалифицира обвинението като незаконно,
независимо че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствия със закона и правомощията на съответните органи.
В случая са налице всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки за ангажиране
отговорността на прокуратурата – спрямо ищеца, сега въззиваема страна, е било повдигнато
на 211.01.2019г. обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като
впоследствие наказателното производство е било прекратено с постановление на прокурор
при РП-Търговище на 19.05.2020г., в сила от 05.06.2020г. По отношение на обвиняемия е
била наложена мярка за неотклонение „подписка“ за повече от осем месеца.
Съдът приема, че незаконно повдигнатото обвинение от длъжностните лица на
ответника, е рефлектирало по неблагоприятен начин върху личната, неимуществена сфера
на въззиваемия, поради което следва да се приеме, че същият е претърпял действителни
вреди, пряк и непосредствен резултат от повдигнатото му обвинение, по което
наказателното производство по-късно е било прекратено. На настоящия състав е известно,
че предвиденото наказание за престъплението, в което е бил обвинен е от една до три
години лишаване от свобода и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Търпял е
ограничения и от наложената му мярка „Подписка“. За търпяните неимуществени вреди
говорят и кредитираните от съда гласни доказателства чрез разпита на св. Д. Я., в частта в
която възпроизвежда непосредствените си впечатления от психическото и емоционално
състояние на К. по време на теклото наказателно производство. Свидетелят сочи, че е
настъпила промяна у ищеца, който се затворил в себе си, станал тих, отчуждил се от
приятелите си, спрял да се обажда, заживял на село. Разчуло се в Б., че ще влиза в затвора,
че е престъпник, че може да убие някой.
На това място следва да се отбележи, че към този момент К. е осъждано лице, видно
от представената Справка за съдимост (л. 28 от делото на ВРС) по НОХД № 1156/2016 г.,
приключило със Споразумение № 32/17.09.2016 г. на ВОС, в сила от 17.09.2016 г., с което
ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК (държане с цел разпространение на високорисково наркотично вещество –
марихуана, без надлежно разрешително, в условията на продължавано престъпление) и му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което е отложено с
изпитателен срок от три години. Видно от материалите по делото, повдигнатото обвинение
по чл. 343б, ал. 3 от НК, е в рамките на 3-годишния изпитателен срок по предходното
осъждане, с оглед на което ищецът неминуемо е изпитвал страх от крайния резултат на
воденото срещу него ДП и евентуалното ефективно изтърпяване на наказанието, определено
7
в одобреното от ВОС споразумение. Следва да се отбележи в тази връзка, че К. сам се е
поставил в това положение и не следва да черпи дивиденти от собственото си
противоправно поведение. Ако К. не бе извършил престъплението, за което се е споразумял
и като последица е бил осъден, а изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“ е било отложено с 3-годишент изпитателен срок, не би имал страховете, че ще
попадне в затвора, особено след като е твърдял, че към 20.01.2020г. не е употребявал
наркотици.
На следващо място съдът намира, че периодът от повдигане на обвинението до
прекратяване на наказателното производство с постановление, не надвишава съществено
разумния срок, с оглед вида на предприетите действия по разследването и особено като се
отчете продължителността на времето, за извършване на назначената съдебна химико-
токсикологична експертиза. Това не означава, че срокът през който К. е търпян
емоционалният стрес от незаконното обвинение, е кратък. Той възлиза на около една година
и четири месеца, през които ищецът изпитва негативните емоции.
Настоящият състав споделя изводът на ВРС, че с оглед обстоятелството, че ищецът е
бил осъждан с влязъл в законна сила съдебен акт - определение на ВОС за одобряване на
споразумение, с което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за престъпление по
чл. 354а, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - разпространяване на наркотични вещества,
извършено при условията на продължавано престъпление за срок от 8 месеца, чието
изпълнение, вярно е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, не го
охарактеризира като лице, с високи нравствени качества и ползващо се с авторитет и с
добро име в обществото.
Недоказано със свидетелските показания на св. Д. Я., ценени на осн. чл. 172 от ГПК,
но останали неподкрепени от други доказателства по делото, остава твърдението на ищеца
за причината за прекратяването на трудовото му правоотношение със „Стифадорска
компания“ ЕООД-отнетото му при образуване на ДП № 31/2019г. по описа на РУ-
Търговище, свидетелство за управление на МПС и невъзможността да се придвижва с личен
автомобил от гр. Б. до местоработата му във Варна и обратно и последвалия отказ на
колегите му да го вземат за работа и да го връщат обратно. За ищеца е съществувала
възможността да използва при придвижване друг вид транспорт, различен от автомобилния-
влак или автобуси от междуградския транспорт. Недоказано, следователно остава и
твърдението му, че като се е наложило да бъде прекратено по взаимно съгласие трудовото
правоотношение със „Стифадорска компания“ ЕООД, той дълго време е останал без работа,
защото не е могъл да си намери такава в гр. Б. и да упражнява професията си на докер.
Съдът не цени показанията на разпитания свидетел Д. Я. в частта, в която сочи, че
причина за раздялата на К. с приятелката му, е резултат от повдигнатото обвинение,
доколкото ищецът не е навел такива твърдения в исковата си молба, а освен това същите се
основават на предположенията му за това.
8
Искът е установен по основанието си.
В утвърдената съдебна практика се приема, че справедливото обезщетяване, каквото
изисква чл. 52 от ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен
паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен
случай конкретно. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира
вредите. Следва да се има предвид също конкретната личност на пострадалия, съдебното му
минало, тежестта на обвинението, продължителността на разследването, отражението, което
незаконното обвинение е дало в последвалото протичане на живота му.
В настоящата хипотеза съдът съобразява продължителността на воденото срещу
ищеца наказателното производство– около една година и четири месеца и на наложената
мярка за неотклонение „подписка“ - повече от осем месеца, предвиденото наказание за
тежкото умишлено престъпление, в което е бил обвинен, вида на неблагоприятните
последици върху личния му живот, както и върху психо-емоционалното му състояние,
поради което съдът счита, че обезщетение в размер на 1400.00 лв. ще репарира справедливо
претърпените от него неимуществени вреди. На ищеца следва да се присъдят и лихви за
забава, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство – 05.06.2020 г., съобразно задължителните указания, дадени с ТР № 3/2004
год. на ОСГК на ВКС, т. 4, според които отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи, възниква от момента на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на образуваното срещу ищеца досъдебно производство. От
този момент държавните органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение.
Следва да бъде посочено, че няма да бъде обсъждано възражението на въззивната
страна, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, който при разпита като обвиняем в
ДП е признал, че е употребил кокаин. Това възражение е направено за пръв път чак с
въззивната жалба, а възможността за това е преклудирана още с изтичане на срока за писмен
отговор по реда на чл. 131 от ГПК.
С оглед частично различния краен извод, до който достигна настоящият състав,
решението на първоинстанционния съд, с което се уважава искът за неимуществени вреди за
разликата над 1400.00 лв. до присъдените 2000.00 лв., следва да бъде отменен и вместо него
постановено друго, с което в тази част искът да бъде отхвърлен.
В частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата от 2000 лв.
до пълния предявен размер – 15000 лв., решението не е обжалвано и като такова е влязло в
сила.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 9а, ал. 1 и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, дължимата
държавна такса и заплатеното възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат възложени в
тежест на ответната страна по спора, съразмерно уважената част от исковете. Поради това за
9
първата инстанция ПРБ следва да заплати на Н. Т. К. сумата от 75,60 лв., в резултат на което
първоинстанционното решение в частта му, досежно присъдените разноски за сумата над
75,60 лв. до 108.00 лв., следва да бъде отменено.
За въззивната инстанция ПРБ следва да заплати на Н. Т. К. сумата от 259.00лв.,
явяващи се част от намаленото по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение от
1200.00 лв.,заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от
ГПК и определено от съда по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, до размера на 370.00лв., предвид
направеното възражение за прекомерност и действително ниската фактическа и правна
сложност на спора, според обжалвания материален интерес и уважената част от иска, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261562/07.12.2020 г., постановено по гр. д. №
6810/2020 г. на ВРС-XI състав в частта, в която Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на Н. Т. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., кв. „М.“, бл. 22, вх. Б, ап. 24, сумата от 1400.00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни
страдания и дискомфорт, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото на
20.01.2019г. по ДП № 31/2019г. по описа на РУ-Търговище обвинение в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, приключило с прекратяване на образуваното
наказателно производство, на осн. чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 , вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство-05.06.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението и в частта в която Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на Н. Т. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., кв. „М.“, бл. 22, вх. Б, ап. 24, разноски по първоинстанционното
дело в размер на сумата от 75.60лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 261562/07.12.2020 г., постановено по гр. д. № 6810/2020 г. на
ВРС-XI състав, в частта, в която Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на Н. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв.
„М.“, бл. 22, вх. Б, ап. 24, разликата над 1400.00лв. до присъдените 2000.00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са пряка и непосредствена последица
от повдигнатото на 20.01.2019г. по ДП № 31/2019г. по описа на РУ-Търговище обвинение в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, приключило с прекратяване на
образуваното наказателно производство, на осн. чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 , вр. чл. 24, ал. 1,
10
т. 1 от НПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство-05.06.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението и в частта в която Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на Н. Т. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., кв. „М.“, бл. 22, вх. Б, ап. 24, разноски по първоинстанционното
дело за разликата над 75.60лв. до присъдените 108.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. „М.“, бл. 22,
вх. Б, ап. 24, иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, против Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за разликата над 1400.00лв.
до присъдените 2000.00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са пряка и
непосредствена последица от повдигнатото на 20.01.2019г. по ДП № 31/2019г. по описа на
РУ-Търговище обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК,
приключило с прекратяване на образуваното наказателно производство, на осн. чл. 199, чл.
243, ал. 1, т. 1 , вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване-05.06.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В останалата си част решение № 261562/07.12.2020 г., постановено по гр. д. №
6810/2020 г. на ВРС-XI състав е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, да заплати на Н. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. „М.“, бл. 22, вх. Б, ап. 24,
сумата от 259.00лв., представляваща разноски по въззивното дело, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11