№ 1009
гр. София, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря Н. ИВ. В.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110211713 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Л.“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „АНТ. I“ № 79, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя ИВ. ИЛ. Г., чрез адв.
А.М., срещу наказателно постановление № 576016-F57997/07.05.2021 г., издадено от
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП София за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредба №Н-
18/13.12.2006 г./ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС. На основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв.
В жалбата се прави искане атакуваното НП да бъде отменено поради неправилно
приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Като
съществени и неотстраними процесуални нарушения се изтъкват съставянето на АУАН в
присъствието на само един свидетел и неправилното индивидуализиране в АУАН и НП на
фискалното устройство, инсталирано в обекта на проверката. Оспорва се възприетата от
актосъставителя и наказващия орган фактическа обстановка, като се изтъква, че не била
отчетена причината, поради която процесната разлика в касовата наличност била
установена, при което се поддържа, че нарушение не е извършено от обективна страна.
Твърди се, че не е спазен срокът за издаване на НП и последното е антидатирано. Поддържа
се непълнота на дадената правна квалификация на нарушението и неправилно определяне на
имуществената санкция. Релевират се и доводи в насока маловажност на случая по смисъла
на чл. 28 ЗАНН.
1
За проведеното на 18.10.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. „Л.” ЕООД се представлява от управителя Г. и адв. М., а ЦУ на НАП София - от
юрк. Н..
В дадения ход по същество адв. М. моли атакуваното НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно по съображенията, изложени в жалбата. Управителят Г.
поддържа изложеното от него.
Юрк. Н. пледира жалбата да бъде оставена без уважение и НП да бъде потвърдено в
цялост. Намира извършването на нарушението за доказано. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
От фактическа страна се установи:
На 11.11.2020 г. в 12:23 ч. свидетелите Л.Б. и А.Г., инспектори по приходите при ЦУ
на НАП София, извършили проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС - кафе „Coffee shop“, находящо се в гр. София, ул. „Софроний Врачански” № 61,
стопанисвано от „Л.” ЕООД.
При проверката, след първоначално извършена контролна покупка, за която бил
издаден фискален бон, и последвалата легитимация на свидетелите, било установено, че
фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 276, 20 лв., съгласно
изготвения лично от управителя Г. опис на паричните средства в касата. Същевременно
дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство, съгласно изготвен
междинен „Х“ отчет, бил в размер на 155, 90 лв. Фискалното устройство притежавало
функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Установената положителна
разлика в касовата наличност била в размер на 120, 30 лв. и представлявала въвеждане на
пари в касата, извън случаите на продажби, което не било отразено на фискалното
устройство в момента на извършването. Изготвен бил протокол серия АА №
0083111/11.11.2020 г. за проверката, в който констатираните обстоятелства били подробно
описани.
Предвид установените фактически положения, свид. Б. приел, че „Л.” ЕООД не е
изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на
касовата наличност /въвеждане на пари в касата/ на ФУ чрез операцията „служебно
въведени” суми, при което на 15.11.2020 г., в присъствието на свид. Г. и управителя на
дружеството, съставил АУАН № F579797/15.11.2020 г., в който описал обстоятелствата
относно констатираното нарушение и го квалифицирал съобразно разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
2
Управителят Г. вписана в АУАН възражение, че констатираната разлика в касовата
наличност се дължала на нейни лични средства, които била приготвила за заплащане на
куриерска пратка. В подкрепа твърдението си представила копие от фактура №
**********/10.11.2020 г.
Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на нарушението и
давайки му правна квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр.
чл. 118, ал. 4 ЗДДС, Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП София
издал срещу „Л.” ЕООД атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.
185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС му наложил имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите Л.Б., А.Г. и ХР. ИЛ., и писмени - протокол за
извършената проверка; опис на парите в касата на обекта; дневен отчет; заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г.; фактура № **********/10.11.2020 г.
Съдебният състав кредитира събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, намирайки ги за обективни, относими и допринасящи за изясняването на
релевантните за спора факти.
Обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации се
изясняват посредством показанията на свидетелите Б. и Г., и съставения протокол за
проверката. Показанията на свидетелите са последователни, еднопосочни, без логически
противоречия и в корелация с писмените доказателства. Наличието на разлика в касовата
наличност, посочено от тях, кореспондира с отразеното в изготвения на място в търговския
обект опис. Фактическата обстановка по същество не се променя и от показанията,
депозирани от свид. ИЛ.. Посредством последните се изяснява, че предоставената от
свидетелката на управителя на „Л.“ ЕООД сума в размер на около 120 лв., била оставена от
последната в касата на обекта.
Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и на
административнонаказващия орган следват по силата на заеманите длъжности и
правомощията, предоставени им съгласно заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Доказателства в подкрепа твърдението за
антидатиране на наказателното постановление и съставянето му извън срока на чл. 34
ЗАНН, не се събраха, при което съдът прецени съответното възражение като неоснователно.
Налице е редовна процедура по съставянето и връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя, като и двата акта съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.
3
42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, времето и мястото на извършването му и
доказателствата, които го подкрепят. Всички релевантни за обективната му съставомерност
признаци са описани по ясен и конкретен начин. Техническата грешка относно годината на
регистрацията в НАП на намиращото се в проверения обект фискално устройство, не е
елемент от съставомерността на нарушението, нито съществен елемент от фактическата
обстановка, предвид което не представлява нарушение, което да е от естество да ограничи
правото на защита на санкционираното лице. Нарушение от такова естество не представлява
и съставянето на АУАН в присъствието на само един свидетел, нито обстоятелството, че не
е посочен ЕГН на последния, доколкото липсата на съответните реквизити не рефлектира
върху въпросите, касаещи установеността на нарушението и обстоятелствата при
извършването му. Наред с това, наказателното постановление е издадено в съответствие с
изискванията на чл. 52 ЗАНН, при съобразяване от страна на административнонаказващия
орган на относимите към случая доказателства, предвид което и съответното възражение
следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения съдебният състав прецени, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице и да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.
При извършване на преценката относно материалноправната законосъобразност на НП,
съдът взе предвид следното:
Нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съдържа правило,
съгласно което, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Инкриминираната
разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за
лицата, използващи фискални устройства, и има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент.
В случая се доказа, че при извършената от контролните органи проверка е била
установена разлика между разчетената и фактическата касова наличност в обекта в размер
на 120, 30 лв., представляваща въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажби,
която не е била отразена във фискалното устройство в момента на извършването чрез
операцията „служебно въведени” суми. С това нарушението на разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС е извършено от обективна страна.
Същото е формално и се изразява в неизпълнение на съответното задължение, предвид
което и представената от жалбоподателя фактура не води до извод за отпадане на
обективната му съставомерност. Предвид безвиновния характер на отговорността на
юридическите лица, причините за извършването му, в случая - причината, поради която
4
съответната сума се е намирала в касата на обекта към момента на проверката, са
ирелевантни.
Същото не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като е
довело до затруднения в контролната дейност на органите по приходите и установяването
на действително извършените продажби и дължимите за тях данъци, като освен това
разликата не е е незначителна по своя размер. Предвид това доводите в жалбата в
съответната насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя.
Неоснователно е и възражението в насока неправилно приложение на санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС. Напротив, доколкото в случая не се доказа
нарушението да е довело до неотразяване на приходи, санкцията правилно е определена по
реда на чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 ЗДДС вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г., съгласно който за юридическите лица се предвижда налагането на имуществена санкция в
размер от 500 до 2 000 лв.
Наложената на „Л.“ ЕООД имуществена санкция е индивидуализирана в минимално
предвидения размер от 500 лв.,, който в случая се явява справедлив и обоснован, предвид
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че нарушението е извършено
за първи път и в хода на проверката не са били констатирани други нарушения.
При този изход на делото e основателна претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП,
съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
Предвид невисоката фактическа и правна сложност на случая, същата следва да бъде
уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 576016-F57997/07.05.2021 г.,
издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП София срещу
„Любофф“ ЕООД за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства /Наредба №Н-18/13.12.2006 г./ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, за което на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „Л.“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. София, ул. „АНТ.
I“ № 79, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя ИВ. ИЛ. Г., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Националната агенция по приходите сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция
5
процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6