МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД №
513/2016г. по описа на РС – В. Търново
Великотърновската районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия Б.М.П., роден
на ***г, българин, български гражданин, със средно образование, работи,
неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 04.11.2015г.,
в гр. П.Т, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като в тъмната част на деня, пред хотел
„Есперанто", собственост на Община П.Т, след употреба на алкохол ругал и
удрял по стъклата на входната врата на хотела; безпричинно счупил 2 броя
стъклопакети с размери 67/102 см., буйствал, ругал и обиждал дошлите на място
служители на РУ - П.Т Й.А.Т. и Ц.С.И., с думите „смешници", „дрисльовци", „путки майни" - престъпление по чл.
325, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП – В. Търново
поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Приема, че същото е доказано
по безспорен и категоричен начин. Предлага, подсъдимият П., поради липса на
основания за приложимост на чл. 78, а от НК, да му бъде наложено наказание -
към средния размер, изпълнението на което да се отложи по реда на чл. 66 от НК,
за срок от три години. При условията на алтернативност,
предлага да му бъдат определени пробационни
мерки.
По делото бе приет за съвместно разглеждане
предявения, своевременно, от пострадалия Й.А.Т. против подсъдимия, граждански
иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени обиди, с думите „смешници", „дрисльовци",
„путки майни", нанесени при извършването на престъплението по чл. 325, ал.
1 от НК, в размер на 3 000 (три хиляди) лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увредата (04.11.15г.)
до окончателното и заплащане.
На следващо място бе приет за съвместно разглеждане и
предявения от пострадалия Ц.С.И., против подсъдимия, граждански иск за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени обиди, с думите „смешници", „дрисльовци",
„путки майни", нанесени при извършването на престъплението по чл. 325, ал.
1 от НК, в размер на 3 000 (три хиляди) лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увредата
(04.11.15г.) до окончателното и заплащане.
На основание, чл. 76 и чл. 84, ал. 1 от НПК,
пострадалите се конституираха, в настоящото наказателно производство, като
частни обвинители и граждански ищци.
В съдебно заседание частните обвинители и граждански
ищци, поддържат обвинението срещу подсъдимия и предявените граждански искове.
Назначеният като служебен защитник на подсъдимия адв. И.Д. твърди, че поддържаното обвинение срещу подзащитния и не е доказано по безспорен и категоричен
начин.Излага съображения в тази насока. Предвид на това счита, че следва,
подсъдимият, да бъде признат за невиновен.
Подсъдимият Б.М.П. не дава обяснения по делото. Не се
признава за виновен в твърдяното за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. моли, да бъде признат за не виновен
и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.М.П. ***, като към
лятото на 2015г. е работил в „Промишлена енергетика Варна" АД. От началото
на м. август 2015г. група работници на дружеството, сред които и П., били
командировани в гр. П.Т, където извършвали монтаж на котел в „Олива" АД. Ремонтната
бригада била отседнала в две стаи в хотел „Есперанто" гр. П.Т, находящ се
на ул. ****, собственост на Община П.Т. П.
ползвал една стая със свидетелите Н.М.С. и К.Т.П..
На 03.11.2015г., след края на
работния ден, около 20.00ч., тримата отишли да вечерят в механа в гр. П.Т.
Ключът за хотелската стая оставили на рецепцията. В заведението употребили неустановено
количество алкохол /ракия/. Около 23.00 ч. свидетелят К.П. си тръгнал към
хотела. Около 00.00ч. на 04.11.2015г. от заведението си тръгнал и свидетеля Н.С..
Когато стигнал до хотела, той видял, че К.П. стоял пред вратата. Попитал го
какво става и П. му обяснил, че звънял на звънеца на входната врата на хотела,
но никой не му отварял. След около 5 минути, при тях дошъл и подсъдимия, който
също започнал да звъни на звънеца на хотела, но никой не им отварял. В
продължение на около 20 минути тримата звънели на звънеца, чукали по стъклото и
се опитвали да се свържат по телефона с администратора на хотела, но опитите им
не дали резултат. Това изнервило и ядосало подсъдимия и той започнал да удря
силно по едно от стъклата на входната врата на хотела. Н.С. се опитал да го
спре да удря по стъклото, но П. не го послушал, опитвал се да го изблъска и
станал агресивен и в резултат на силните удари по стъклото го счупил. Нанасянето
на тези повреди не му подействало възпиращо и той започнал да удря силно и по
другото стъкло на входната врата, което също се счупило.
По това време свидетелят И.Я., който
работел като администратор в хотела, бил в тоалетната, тъй като имал стомашни
проблеми. Той чул, че се звъни на звънеца на входната врата на хотела, но в
този момент бил в невъзможност да излезе незабавно от тоалетната и да отиде да
отключи входната врата на хотела. Малко по - късно чул звук от чупене на стъкла,
което го мотивирало незабавно да отиде до входната врата. Там видял, че
стъклата й били счупени, а подсъдимият бил в непосредствена близост до нея.
Свидетелят Я. отворил вратата и тримата влезли в сградата на хотела. При това
подсъдимият продължил с агресивното си поведение, като продължил да буйства. П.
посегнал да удари свидетеля Я., като му търсел отговорност, защо се бавел и не
отварял вратата. Поведението му уплашило администратора на хотела, поради което
той избягал от хотела и отишъл до
сградата на ФСМП в гр. П.Т, която била в близост, за да подаде сигнал в РУ гр. П.Т.
През това време подсъдимият свидетелите С. и П. се качили в стаята.
На подадения сигнал в РУ гр. П.Т се
отзовали старши полицай „ООР" Й.Т. и старши полицай „ООР" Ц.И., които
за времето от 20.00 ч. на 03.11.2015 г. до 08.00 ч. на 04.11.2015 г, били
назначени в наряд по опазване на обществения ред на територията на община П.Т.
При пристигането си на
местопроизшествието на входа на хотела, служителите на МВР видели счупените
стъкла на вратите и остатъците от тях, посипани
на земята под тях. във фоаето на хотела
заварили св. Я., който ги посрещнал. При това им разказал, че чул звъненето и
хлопането по входната врата и като отишъл при нея, видял счупените стъкла. Пред
тях свидетелят заявил, че подсъдимият го псувал и че П. искал да го бие затова
избягал и отишъл до Центъра за спешна помощ където се обадил в полицейското
управление. Служителите на МВР го попитали къде се намират описаните от него
три лица, след което св. Я. ги завел, като им показал къде е хотелската им
стая. Св. Й. Т. и Ц. И. почукали на вратата на стаята, и след като им била
отворена вратата, в стаята, заварили св. Н. С., св. К. П. и подсъдимия. Те
отправили въпрос към лицата "Кой е счупил прозорците на входната
врата", на който подсъдимия отговорил, че той ги бил счупил. Полицейските
служители поискали от П. да представи личните си документи, след които заедно с
него слезли пред рецепцията на хотела за изясняване на случая.
МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 513/2016г. по описа на РС
– В. Търново, лист 2.
Непосредствено
след тях, там слязъл и св. К. П.. Св. С.
слязъл в по - късен момент, като малко след това, отново, се прбрал в стаята си.
При проведения от служителите на РУ
- П.Т разговор с подсъдимия за изясняване на възникналия инцидент, подсъдимият
им обяснил, че продължително време звънели на входната врата, понеже било заключено,
след което той се бил ядосал и счупил двете стъкла на вратата. Свидетелите
възприели по поведението му, че бил употребил алкохол. В този момент П.
започнал да се държи агресивно, като говорел на висок тон със св. Я. и св. Т..
Пожелал да заплати нанесените щети, като за целта извадил няколко банкноти от
по 50 лв. Св. Я. отказал да получи парите, тъй като не знаел каква е стойността
на счупените прозорци. Подсъдимият, непосредствено след това отново станал
агресивен, като този път насочил агресивното си поведение към полицейските
служители Т. и И.. Започнал да вика и да се кара с
тях, като при това ги наричал с думите „смешници", „дрисльовци",
„путки майни". Извършените от подсъдимия действия, осъществени при
изпълнение на служебните им задължения, и в присъствието на други лица (св. Я.,
и св. П.) обидило и двамата свидетели, тъй като те възприели същите като
унизяващи личното им достойнство.
Непосредствено след това, по дадени
от Дежурен в РУ - П.Т инструкции, полицейските служители предприели действия по
задържане на лицето и отвеждането му в сградата на РУ - П.Т. В този начален
момент подсъдимият се съгласил да тръгне с тях, като заедно със св. Т. и И. тръгнал и св. К.П., който влязъл в полицейския автомобил
преди останалите лица. Последният бил явно повлиян от изпития алкохол, тъй като
според св. И., постоянно се извинявал,
хленчел и молел подсъдимия да престанел да вика и да се кара със останалите
свидетели.
В този момент подсъдимият отново,
променил поведението си, като отново, станал агресивен и отказал да изпълни
разпореждането на полицаите да влезе в патрулния автомобил и да ги придружи до
полицейския участък. При това служителите на РУ гр. П.Т няколко пъти го
предупредили да престане с агресивното си поведение, но без резултат. Това
довело до предприемане, от тяхна страна, на действия по поставяне на белезници,
при което П. оказал съпротива, съпроводена с отправяне на обидни думи и викове,
насочени срещу св. Т. и св. И.. Въпреки това, полицейските служители успели да
го настанят в патрулния автомобил, за да го откарат до сградата на РУ гр. П.Т,
където бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24
часа. Обидите към полицейските служители продължили и в патрулния автомобил и в
сградата на РУ гр. П.Т, където в присъствието на намиращите се там лица,
продължил да буйства, да вика, и да се опитва да рита.
В хода на досъдебното
производство е изготвено заключение на съдебно-оценителна експертиза. Съгласно
същото стойността на причинените от подсъдимия имуществени вреди изразяващи се
в счупването на стъклата на входната врата на хотела възлиза на 137,11 лв.
По време на съдебното следствие е допуснато
изготвянето на допълнително заключение, при което вещото лице, след като се е
запознало с приложените в Община П.Т доказателства относно възстановителната
стойност на осъществения ремонт е заключило, че общият размер на платнения
ремонт на двукрилата входна врата на хотела възлиза на 104, 80 лв.
Въз основа на изложеното съдът приема, че
действителната стойност на причинената на Община П.Т, като собственик на процесния хотел "Есперанто", имуществена вреда
възлиза на 104, 80 лв. Същата, до приключване на съдебното следствие по делото не е възстановена.
Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Н.М.С., К.Т.П., И.Е.Я., Й.А.Т. и Ц.С.И.; проведените
отчни ставки; заключения на СИЕ и останалите доказателства по делото.
В тази връзка, по отношение на сочените от свидетелите
Н. С. и К. П. обстоятелства, според които подсъдимият е счупил стъклата на
входната врата на хотела, съдът цени показанията им дадени в хода на досъдебното производство, и приобщени като доказателства по
делото, по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1
от НПК. Тези показания на свидетелите корекспондират,
като се допълват от изложените от св. Т., И. и Я. факти, относно извършеното от
подсъдимия деяние. Действително и тримата свидетели не са преки очевидци на
факта на счупване на процесните стъкла, но техните
възприятия пряко и непосредствено са добити лично (видели счупените стъкла). В
това число същите се базират и на самото изявление на подсъдимия, направено
пред тях непосредствено след инцидента, според което - той е счупил същите. По
делото липсват твърдения и не са събрани доказателства някой друг от
присъстващите лица да е счупил процесните прозорци.
По този начин събраните преки и косвени доказателства
водят до единствения възможен и доказан по делото обективен факт, че именно
подсъдимият е причинил описаните имуществени вреди.
Изложеното мотивира съда да приеме, че с деянието си Б.М.П.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
325, ал. 1 от НК, тъй като на 04.11.2015г., в гр. П.Т, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като през ноща (в тъмната част на деня)
пред хотел „Есперанто", собственост на Община П.Т, след употреба на
алкохол ругал и удрял по стъклата на входната врата на хотела, безпричинно
счупил 2 броя стъклопакети с размери 67/102 см., буйствал, ругал и обиждал
дошлите на място служители на РУ - П.Т Й.А.Т. и Ц. С.И., с думите "смещници",
"дрисльовци", "путки майни"
Съдът приема за неоснователно наведеното от защитника
твърдение, според което не е описано в достатъчна степен времето на извършване
на деянието. Съдът възприема, че същото е описано в изискуемата от закона
степен, по време. Записаната конструкция позволява, в достатъчна степен да се
индивидуализира времето на осъществяването му, като по делото не се навеждат
доказателства, които да оспорват момента на реализирането му.
Действията
на подсъдимия са непристойни, тъй като са неприлични и се изразяват в буйство,
невъзпитаност, ругатни, удряне по прозорците на входната врата на хотела,
довело до тяхното счупване, респективно причиняване на имуществени вреди, на
обществено (общинско) имущество, и скандализират обществото.
Нанесените
от подсъдимия на св. Я., св. Й.Т. и св. Ц.И. (служители на РУ- П.Т)
оскърбления, агресивното му и арогантно поведение, и отправяните обиди към св. Й.Т.
и св. Ц.И. (служители на РУ- П.Т), извършени при липса на личен мотив, следва
да се квалифицират като хулиганство, защото са извършени публично, грубо
нарушават обществения ред и изразяват едновременно с това и умисъл на дееца за
явно неуважение към тези лица, както и към другите граждани и обществото.
С
действията си подсъдимият е демонстрирал явното си неуважение и пренебрежение
към обществото. Неуважението в случая е явно, защото открито засяга обществения
ред. Налице е грубо нарушение на обществения ред, тъй като деецът чрез
действията си е изразил демонстрация против установения ред и е нарушил важни
лични интереси, съществено е засегнал нормите на нравствеността. Явното
неуважение към обществото, е проявено тъй като подсъдимият чрез действията си е
изразил открито висока степен на неуважение към личността и правилата на
обществото. При това антиобществения характер на тези действия се съзнава както
от дееца, така и от другите лица – посетители на хотела и служители на РУ – П.Т, на които са станали достояние.
Не може да има спор, че с това си поведение
подсъдимият е проявил не само незачитане на личността, респективно честта и
достойнството на свидетелите И. Я.
МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 513/2016г. по описа на РС
– В. Търново, лист 3.
Й.Т. и Ц. И., но и грубо е нарушил обществения ред и е
изразил неуважение към обществото. И двата съществени признака на
престъплението са налице. С действията си подсъдимият е надхвърлил обикновеното
хулиганско поведение и същите не могат да бъдат разглеждани като непристойни
прояви, попадащи в приложното поле на УБДХ. Това е така защото с тях, в много
груба форма са засегнати интересите на личността на пострадалите лица и упорито
не са прекратени, като по този начин е изразено пренебрежително отношение към
обществения ред /в този смисъл Решение № 39 от 11.02.1983г. по н.д. № 10/83г.,
ІІ н.о./.
Обстоятелствата, че деянието е
извършено след употреба на алкохол, според съда, не лишава подсъдимия от
възможността да осъзнава действията си и да ръководи постъпките. Същият е
действал при обикновено алкохолно опиване,
От субективна страна Подсъдимият е
осъществил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
За престъплението по чл.325, ал.
1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години
или с пробация, както и с обществено порицание. Видно
от приетите по делото доказателства П. е пълнолетен и не е осъждан за
престъпление от общ характер; не представлява лице с висока обществена
опасност. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК.
От престъплението са налице не възстановени
имуществени вреди в размер на 104, 80 лв., което обосновава извод, че не са
налице основанията на чл.78 А от НК за освобождаване на Б.П. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление - с налагане на административно
наказание – глоба.
Причините
за извършване на деянието от подсъдимия се коренят в ниска правна култура и
праг на личностнови задръжки.
При
индивидуализация на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия, съдът съобразно разпоредбата на чл.54 от НК, обсъди степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване, както и
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Обществената
опасност на деянието е сравнително висока с оглед на това, че в тежка степен се
засягат обществените отношения, които осигуряват редът, установен в страната и
общественото спокойствие, както и установените в държавата обществени
отношения, определящи поведението на хората в процеса на обществения
живот.
Обществената
опасност на подсъдимия съдът прецени като ниска, поради липсата както на
смекчаващи вината обстоятелства, така и поради не наличието на отегчаващи
неговата вина такива .
Предвид
гореизложеното, след като извърши преценка по реда на чл. 57 от НК, съдът
приема, че за извършеното от П. престъпление, следва да бъде наложено наказание
пробация, като съвкупност
от мерки за контрол и въздействие
без лишаване от свобода, което да бъде
определено в размер - над минималния, но под средния, предвиден в закона, а именно:
Задължителна регистрация по настоящ адрес,
за срок от
една
година, със задължение за явяване и подписване
пред пробационен служител или определено
от него длъжностно
лице с периодичност от два пъти
седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една
година; на 100,00 (сто) часа
безвъзмезден труд в полза на обществото
за срок от
една година.
При
това съдът наложи на подсъдимия и комулативно предвиденото в закона наказание,
за извършеното престъпление, а именно обществено порицание, което, на
основание чл. 52 от НК, да бъде изпълнено чрез залепване на табло за съобщения
при **** (постоянен
адрес).
В тази връзка, съдът приема, че така
определените по вид и размер наказания, биха оказали по отношение на подсъдимия,
своята превантивна и превъзпитателна и възпираща роля и биха довели до
постигане на целите на наказанието предвидени в закона.
Пострадалият Й.А.Т. е предявил и
съдът е приел за съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия за
сумата 3000,00 лева, представляваща неимуществени вреди от престъплението по
чл. 325, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на увредата (04.11.15г.),
до окончателното и изплащане.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и предвид изложените от фактическа и правна страна съображения,
съдът приема, че искът е доказан по основание. Безспорно е установено, че отправените
към него груби и обидни думи са в пряка причинна връзка с престъплението,
извършено от подсъдимия. С оглед изложеното съдът намира, че за преживените обиди,
справедливия размер на дължимото обезщетение е 1500,00 лева. Горната сума се
дължи от подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на увреждането -04.11.2015г.
до окончателното изплащане.
Предявеният граждански иск за
претърпени неимуществени вреди за разликата от уважените 1500,00 лева до претендираните 3000,00 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В хода на съдебното производство
пострадалият Ц.С.И. е предявил и съдът е приел за съвместно разглеждане
граждански иск против подсъдимия за сумата 3000,00 лева, представляваща
неимуществени вреди от престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на увредата
(04.11.15г.), до окончателното и изплащане.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и предвид изложените от фактическа и правна страна съображения,
съдът приема, че и този граждански иск е
доказан по своето основание. Безспорно е установено, че отправените към него
груби и обидни думи са в пряка причинна връзка с престъплението, извършено от
подсъдимия. С оглед изложеното съдът намира, че за преживените обиди,
справедливия размер на дължимото обезщетение е 1500,00 лева. Горната сума се
дължи от подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на увреждането -04.11.2015г.
до окончателното изплащане.
Предявеният граждански иск за
претърпени неимуществени вреди за разликата от уважените 1500,00 лева до претендираните 3000,00 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При това
подсъдимия Б.М.П., бе осъден да заплати, в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВТРС, сумата от 120,00 лв., представляваща ДТ върху размера на
уважения граждански иск; разноски в размер на 242,70лв.. както и 5 лв., в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: