Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                         град Свиленград, 02.11.2020 година

 

                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 564 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-1253-002486 от 08.10.2019 година на Началник Група в Сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОДМВР - Хасково, с което на С.Т.Щ. с ЕГН ********** ***, магазин за хранителни стоки, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.

 Жалбоподателят С.Т.Щ. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – никога не бил притежавал моторно превозно средство (МПС) с немска регистрация и никога не бил излизал извън София.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С.Т.Щ., се явява. Пледира пред настоящия Съдебен състав за отмяна на НП, тъй като не бил извършил нарушението.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 25.05.2019 година около 17.38 часа свидетелите Т.Б.В. и П.И.И. (служители в Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” („КПДГПА”) при ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си задължения се намират на Автомагистрала (АМ) № 4 (АМ „Марица”), когато получават сигнал от Оперативния дежурен в ОДМВР – Хасково, че при км. 89 + 500, находящ се на територията на община Свиленград, област Хасково, има пътнотранспортно произшествие (ПТП). Отиват на место и установяват, че шофьорът на лек автомобил марка „БМВ” с немски регистрационен номер LU GG 2928 – собственост на Ibrahim Etem Karadeniz, движещ се в посока към град Харманли, поради движение с несъобразена скорост губи контрол над управляваното МПС, излиза в дясно от пътното платно и се преобръща в канавката в дясно по посоката на движение, като по автомобила има материални щети. Констатират, че шофьор на МПС е лице от женски пол.

 На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Т.Б.В. – Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково  (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя от женски пол Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля П.И.И.. В кориците на делото е приложен АУАН серия АА с бланков № 66708 съставен против жалбоподателя С.Т.Щ. – лице от мъжки пол. В приложения в кориците на делото АУАН е изложено описание на фактическото нарушение, свързано с това, че жалбоподателят Щ. като водач на МПС управлява същото с несъобразена скорост, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която вписва за нарушена. В приложения към Административнонаказателната преписка (АНП) АУАН липсват подписите на всички участниците при съставянето му, както и графата, касаеща възражения не е попълнена коректно – посочено е „нямам възражения имам възражения”.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група в Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково, издава процесното НП № 19-1253-002486 на 08.10.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН (, приложен към АНП), както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и налага на жалбоподателя Щ. административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 02.09.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана, както и видно от данните, отразени в Справката относно нарушенията на жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група в Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Т.Б.В. заема длъжността „Младши автоконтрольор, IІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” и предвид факта, че Здравко Тончев И. заема длъжността „Началник на Група в Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приета е като доказателство по делото и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Щ. има наложени множество санкции (над 40 на брой) с НП и Фишове за различни административни нарушения на ЗДвП и няма наложени принудителни административни мерки.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на депозирането й в Деловодството на СДВР – Отдел „ПП”, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3 от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 25.05.2019 година актосъставителят Т.Б.В. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят Т.В. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. В тази насока е и изявлението на свидетеля В., направено в открито съдебно заседание, проведено на 26.10.2020 година. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група в Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

        Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните съображения:

1. Обжалваното НП следва да се отмени, тъй като лицето, на което е съставен АУАН е такова от женски пол, като свидетелите В. и И. са категорични, че жалбоподателят – лицето, намиращо се в залата по време на съдебното заседание – С.Т.Щ., не е лицето, на което е съставен Акта.

2. Юридическият ефект на АУАН може да се прояви, само ако същият е редовно съставен. Само валидно съставеният АУАН е годен да осъществи присъщите на тази категория актове констатираща, обвинителна и сезираща функции. Предвид характера и значението на АУАН да обезпечи по-нататъшното надлежно развитие на административнонаказателното производство, неподписването му представлява съществено нарушение, опорочаващо самото административнонаказателно производство.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи НП е за законосъобразност. От тази гледна точка Съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в Акта или в НП (аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 година на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН. В чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише (видно е че в процесния АУАН липсват подписите на всички посочени лица). С тази императивна разпоредба подписът на актосъставителя е възприет като част от производството по съставянето на АУАН, независимо от посочването в него на собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му, изброени като задължителни реквизити на АУАН в чл. 42, т. 1 от ЗАНН. Неподписването на Акта от неговия съставител води до такова съществено нарушение във формата му, което би могло да се приравни на липса на издаден Акт. Въпросното нарушението е съществено. За да бъде надлежно предявен на нарушителя АУАН, той трябва да е подписан от съставителя си, т.е. да е налице валиден акт, обективиращ констатациите на подписалото го лице. Функциите и юридическият ефект на АУАН по изключение биха могли да се проявят и ако в него е допусната несъществена нередовност, съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, но това изключение се отнася за отстранима незаконосъобразност на валидно съставен АУАН. В разглеждания случай допуснатата нередовност на АУАН - неподписването му от актосъставителя, свидетеля и нарушителя, е съществена и не би могла да се санира след предявяването на АУАН на нарушителя (, а и реално не е). Неподписването на Акта от съставителя му, свидетеля и нарушителя е нарушение на процесуалните правила, неотстранимо на  основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Подписът на актосъставителя служи именно за удостоверяване авторството на документа и по същия начин, по който Съдът не може да извърши проверка дали АУАН е издаден от компетентно лице при непосочване името на съставителя, той не може да извърши и проверка дали е издаден от вписано като съставител в Акта лице при липсата на подпис. Порокът във формата на АУАН не може да бъде отстранен в съдебното производство по обжалване на НП, включително чрез предявяването на АУАН на актосъставителя и на свидетеля по Акта и показанията им в тази насока. С оглед изложеното, допуснатото нарушение е достатъчно основание издаденото въз основа на неподписан, а оттам и недействителен АУАН, НП да бъде отменено. Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на АНО е да проведе законосъобразна процедура, започнала и завършила със законосъобразни актове, въз основа на които да докаже обективираните в тях твърдения с валидни доказателства. В изложения смисъл е Решение № 5 от 23.01.2012 година, постановено по КАНД № 510/2011 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Василка Желева.

Между другото, по мнение на настоящия състав, именно поради сходството на административнонаказателното производство с наказателното производство, при съответното приложение по аналогия, в конкретния казус могат да намерят място и мотивите към Тълкувателно решение (ТР) № 2/2002 година на ВКС, където в т.3, по повод липсата на подпис в Постановлението за привличане на обвиняем от разследващия орган, изрично се посочва, че: „ ... възможно е подписът да не е бил положен своевременно и липсата му да се констатира от Прокурора при проверката по чл. 234, ал. 1 от НПК (по отменения НПК, аналогичен на сега действащата разпоредба на чл. 242, ал. 1 от НПК – б.а.). В този случай, ако пропускът е от чисто техническо естество, няма пречка да бъде валидно отстранен чрез последващо подписване преди внасянето на делото за разглеждане в Съда, без да се налага повтаряне на действията по предявяване на обвинението. По същия начин следва да се подходи и когато неподписването на Постановлението е дало основание на Съдията-докладчик или състава на Съда да върне делото на Прокурора ...”. Казано по друг начин – очевидно във въпросното ТР е посочено, че неподписването на документа, с който лицето се привлича като обвиняем от съставителя (в административнонаказателното производство тази роля се изпълнява от АУАН) е съществено процесуално нарушение, което е пречка за законосъобразното развитие на производството и дава основание на Съда да върне делото в предходния стадий, като изрично се посочва, че този пропуск може да се преодолее, като процесуалният документ се подпише от компетентното лице, преди обаче делото да се внесе в Съда. Горното, съобразено със спецификата на административнонаказателното производство е налагало АНО да констатира липсата на подпис от страна на актосъставителя и ако приеме, че „пропускът е от чисто техническо естество” да преодолее същия, чрез последващото подписване на Акта от съставителя му, но преди издаване на НП. Ако пък счете, че пропускът се дължи на друга причина – следвало е да укаже съставянето на нов Акт, на база на който да ангажира отговорността на нарушителя. В случая АНО не е предприел нито едно от горните, а е пристъпил към издаване на НП на база на неподписан АУАН, без да укаже подписването му, поради което и по мнение на настоящия състав санкционният акт е издаден незаконосъобразно.

Т.е. констатираното нарушение на процесуалните правила е довело до ограничаване и нарушаване правото на защита на жалбоподателя и е довело до опорочаване на АНП и само по себе си е причина за отмяна на атакуваното НП.

3. С процесното НП на жалбоподателя е наложено наказание на основание чл. 179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от същия нормативен акт. Санкционната норма предвижда който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини ПТП, да се наказва с Глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Съответно нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства (ППС) при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Сред задължителните реквизити на АУАН и НП е описанието на нарушението. То следва да е сторено от актосъставителя и наказващия орган по такъв начин, че пълно точно и ясно се посочат всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на деянието, т.е. подробно да се индивидуализира осъщественото от нарушителя противоправно деяние в съответствие със съвкупността от признаци, характеризиращи нарушението като такова. Това изискване към съдържанието на АУАН и НП е свързано с гарантиране правото на защита на нарушителя - да даде възможност на последния да узнае всички съставомерни признаци на деянието, за което му е наложено административно наказание, като същевременно по този начин се определя и предмета на доказване по делото.

В конкретния случай в АУАН и респ. в НП деянието е описано аналогично, а именно че на посочените дата и място жалбоподателят като водач на МПС марка „БМВ” с немски регистрационен номер LU GG 2928, поради движение с несъобразена скорост, губи контрол над управляваното МПС, излиза в дясно от пътното платно и се преобръща в канавката в дясно по посоката на движение, като по автомобила има материални щети. Това описание на нарушението настоящият Съдебен състав намира за непълно и неконкретизирано. Не е посочено, с каква точно скорост е управлявал автомобила жалбоподателят, за да се прецени, че същата е несъобразена. Обвинението така както се сочи в АУАН и НП, настоящата инстанция намира за изцяло неконкретизирано и недостатъчно, за да обоснове извода, че наказаният е осъществил нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Ползването на общия законов текст „движение с несъобразена скорост”, не е достатъчно описание на нарушението от обективна страна. По никакъв начин не се установява, че нарушителят се е движел с несъобразена скорост, още по-малко да се сочи каква е била конкретната скорост, с която наказаният е управлявал ППС, преди да се случи ПТП.

Не е посочено и каква е точно материалната щета по автомобила, участник в ПТП.

Липсва и посочване с кой/кои точно от визираните в нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП условия на пътя и характера на движението, не е била съобразена избрана от водача скоростта – с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. Не са събрани доказателства за виновното поведение на водача на лекия автомобил, няма посочване каква е установената като несъобразена скорост на движение на ППС. Въпреки, че АНО не установява с каква скорост се движи автомобилът на наказания водач, приема, че същата е несъобразена. Не се установява и механизмът на самото ПТП и дали водачът има възможност да реагира. От доказателствата по делото не може да се приеме за категорично и безспорно установено, че водачът на посочената дата и място действително се движи с несъобразена за конкретния релеф и пътни условия скорост. Използването единствено на общата формулировка на закона, визирана в приложената разпоредба, не може да е основание да се приеме наличие на административно нарушение.

При липса на пълно описание на елементи от обективната страна на конкретно извършено деяние, което органът субсумира като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, не може да се извърши правилна и адекватна преценка дали в действителност такова нарушение е извършено. Това от една страна сочи на нарушение на изискванията за съдържание на АУАН и НП, което е съществено такова, доколкото ограничава правото на защита на наказаното лице, а от друга страна обуславя и извод за недоказаност на твърдяното нарушение не само от обективна, но и от субективна страна. Т.е. при липсата на описание на всички елементи на състава от обективна страна, то Съдът се оказва в невъзможност да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на санкционния акт, включително по отношение на това осъществено ли е съответното деяние от обективна и субективна страна или не - т.е. дали ПТП е настъпило именно поради виновно нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП от санкционираното лице, а същевременно наказаното лице се поставя в невъзможност да организира в пълен обем защитата си. Предвид санкционния характер на производството, описанието на нарушението не може да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката.

Съдът е длъжен да установи и прецени не само наличието на релевантни от обективна страна обстоятелства, но и тези от субективна, т.е. има ли виновно поведение на водача, както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение. Изясняването на това дали възникналият инцидент е в следствие на виновно поведение, осъществяващо състава на административно нарушение или е в следствие на случайно събитие, за което водачът няма как да носи вина, е от съществено значение за развитието на цялото административнонаказателно производство. След като тези фактически положения не се установяват по делото, не може да се приеме извод за безспорно установяване на описаното в обжалваното НП. За да е адекватна съдебната проверка, тя следва да се уповава единствено и само на релевираните в АУАН и НП факти, които, ако са непълни или недостатъчни, ограничават тази проверка.

Допуснатото процесуално нарушение в хода на административнонаказателната процедура безспорно е съществено и е основание за отмяна на санкционния акт само на процесуално основание.

В този смисъл е и практиката на касационната инстанция в лицето на Административен съд – Хасково, изразена в Решение от 08.03.2017 година по КАНД № 21/2017 година, Решение от 24.09.2015 година по КАНД № 169/2015 година, Решение № 740 от 11.10.2018 година по КАНД № 637/2018 година и др.

С оглед изложеното в конкретния случай следва Съдът да отмени, а не да потвърди акта на наказващия орган, като постановен в нарушение на императивни правила на ЗАНН, както и поради недоказаност на претендираното нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Констатираното съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно, извън горепосоченото нарушение на особената административнонаказателна процедура в насока нарушение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, както и предвид констатираното в открито съдебно заседание несъответствие по отношение на лицето, на което е съставен АУАН.

В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:

        Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна.

Не биха били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени биха били предвидените форми на констатиращия и санкционния акт и те биха имали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение би били описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Следователно нарушението би било описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Действително в НП е посочено от една страна, че управляваният от жалбоподателя автомобил е с регистрация в България, а от друга – че е с немска такава, но наличието на тези данни в НП не е задължително съгласно императивната норма на чл. 57 от ЗАНН. Предвид факта, че е посочен коректно, точно и ясно регистрационният номер на процесния автомобил би било налице пълно индивидуализиране на посоченото МПС и не би бил наличен проблем с неговата индивидуализация. От друга страна констатирания недостатък не би представлявал съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не би било налице.

Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.

Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съдът би приел, че след като жалбоподателят С.Щ. е управлявал МПС с несъобразена скорост е допуснал нарушение на цитираната правна норма. Т.е. Съдът би приел, че правилно и свидетелят В., и АНО са анализирали и приели, че е налице хипотезата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Деянието не би съставлявало престъпление.

Налице би бил субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко биха се извели от обективните му действия. Съдът би приел, че е бил напълно наясно относно факта, че не следва да управлява МПС с несъобразена скорост. Т.е. поведението на жалбоподателя би било виновно, тъй като е съзнавал естеството на указаното задължение, произтичащо от нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чийто безспорен субект би бил.

Съгласно чл. 179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП се наказва се с Глоба от 200 лв. водач, който управлява МПС с несъобразена скорост, при което причини ПТП и ако деянието не съставлява престъпление.

Описанието на нарушението в НП Съдът би приел, че съответства на правната му квалификация, така и наказанието би приел, че е  законосъобразно наложено на посоченото правно основание по чл. 179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП.

Административното наказание за инкриминираното нарушение би било правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размера си, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона би липсвало основание за определянето му под този минимум. 

Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът би намерил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай, според Съда.

Изложената фактическа обстановка, обективирана в АУАН и възприета от АНО в НП по отношение на посоченото нарушение, би се установила от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 26.10.2020 година свидетели – Т.Б.В. и П.И.И.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на Т.Б.В. и П.И.И.. С правна преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите биха се ценили по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

 По разноските:

По делото се констатираха разноски в размер на 23 лв. – пътни разходи на свидетеля Т.В., платени от бюджетните средства на Районен съд – Свиленград.

Производството по обжалване на НП е особен вид наказателно производство, разноските по което се определят по правилата на НПК, с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН. Следователно при уважаване на Жалбата (както е в процесния случай), разноските по делото остават за сметка на Държавата. В тази връзка е и ТР № 3 от 08.04.1985 година на ОСНК на ВС (, което не е изгубило правната си сила), което предвижда: „По делата от административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лице страните не внасят предварително разноски. Съдът с Решението си е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото.”. Приложима в случая е третата от описаните в ТР хипотеза, съгласно която: „ако НП бъде отменено, разноските остават за сметка на Държавата”.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 19-1253-002486 от 08.10.2019 година на Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково, с което на С.Т.Щ. с ЕГН ********** ***, магазин за хранителни стоки, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.

ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски за пътни на свидетел в размер на 23 лв. (двадесет и три лева) да останат за сметка на Районен съд - Свиленград.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                           

                                                                            (Кремена Стамболиева)