Р Е Ш Е Н И Е
Номер 152 30.12.2019 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд - Бургас Търговско отделение,
На пети декември две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател Павел Ханджиев
Членове Илияна Балтова
Албена Зъбова - Кочовска
Секретар Станка Ангелова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Ил. Балтова
търговско дело № 203 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на „П“ А. ,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Я., Обходен
път Запад, № 61, представлявано от „С“ ЕООД, чрез Г. И. Т. , срещу Решение № 6
от 8.02.2019 г., постановено по т.д. № 130/
В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и необосновано, иска се неговата отмяна, с постановяване на ново решение, с което предявеният иск бъде уважен.
Сочи се, че между страните липсва писмена изрична уговорка за рефакция, поради което следва да се счита, че страните не са уговорили такава. Касае се за договор при индивидуално уговорени условия, а не при общи такива, поради което не може да се обосновава приложимост на уговорките за рефакция и параметрите ѝ, налични в Общите условия на договорите за влог на въззиваемия.
По мнение на въззивника, страните съзнателно и с пълно
разбиране са изключили възможността за намаляване на количеството на зърното,
тъй като не са я уговорили изрично, както са направили в договорите за продажба
на селскостопанска продукция, реколта
Въззивникът подчертава, че претендираното от него обезщетение е за коригирано с 10 тона в посока надолу количество зърно, като не се претендира пълното предадено количество. Съображенията му за корекцията на теглото се основават на разпоредбите на Наредба № 13а – 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им, и според него е следвало да се предаде зърно от средно качество, намалено единствено със законоустановените фири по цитираната Наредба.
Поддържа се, че ирелевантни за спора са качествените показатели на зърното по представените анализни свидетелства, тъй като те нямат отношение към количеството, което е трябвало да се предаде.
Акцентира се на обстоятелството, че неправилно първостепенният съд е приел, че вещото лице по техническата експертиза е ползвало при изчисленията си БДС 750-83.
Оспорва се съждението на съда, че освен приетата рефакция, количеството зърно е следвало да се намали кумулативно и по реда на Наредба № 13а – 10403, тъй като така би се стигнало до двойно приспадане на влага и примеси.
Като несъстоятелен се квалифицира изводът на съда, че следва да се зачете признанието на ответника, че дължи връщане на определено количество зърно, до размера на 30,46 т.
Претендират се разноските пред двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва, като се прави искане за потвърждаване на постановеното първоинстанционно съдебно решение.
Сочи се, че неоснователни са възраженията на въззивното дружество, че между страните не е уговорено да се прилага рефакция, като чл.6 от договорите разкрива действителните им уговорки – към протокола за разчитане на отношенията по договора се прилага опис на изтеглените количества зърно по кантарно и бонифицирано тегло.
Подчертава се, че разпоредбата на чл.17, ал.4 от Закона за съхранение и и търговия със зърно (отм.) не е приложимото право в отношенията между страните, тъй като се отнася за складов запис, издаван от публичен склад, а въззиваемото дружество управлява зърнохранилище.
По мнение на въззиваемото дружество, съществуването на правоотношение по договор за влог, когато предмет на същия е съхранение на зърно, следва да се преценява единствено с оглед Закона за съхранение и търговия със зърно, като сключеният между страните договор не може да се приеме, че е договор за влог в публичен склад, по смисъла на чл.573 и чл.574 ТЗ.
Оспорва се доводът във въззивната жалба, че не следва да се обсъждат представените анализни свидетелства, като се поддържа, че именно на тяхна база следва да се направи извод за бонификация или рефакция на теглото.
Излагат се доводи, че по делото не е установено да е настъпила вреда за въззивника, нито за конкретен размер на такава. Липсват доказателства, че вредата се съизмерва с цената на вложеното зърно, тъй като не е доказано, че е било възможно то да се продаде за цената, за която е било закупено.
На следващо място се сочи, че въззивникът – влогодател не е бил изправна страна по договорите за влог, към момента на прекратяването им, като е имал неплатени задължения за цената за съхранение и обезщетение за забавено плащане.
Претендират се направените разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Делото е за втори път висящо пред настоящата
апелативна инстанция, след частичното обезсилване с Решение № 76 от 7.08.2018
г. на ВКС на Решение № 23 от 15.03.2016 г. на Апелативен съд Бургас по т.д. №
25/
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
Твърденията на ищеца са, че страните са обвързани по договор за влог на зърно, сключен след продажба на същото, по който влогоприемателят не е върнал на влогодателя цялото вложено количество. Ищецът поддържа, че между страните не е уговорена да се прави корекция в теглото, предвид различията в качеството на предаваното зърно, но ако такава се прави, тя не следва да отчита различия във влагата.
Представени са по делото договори за
продажба на селско-стопанска продукция, по силата на които въззиваемият е
продал на въззивника черен маслодаен слънчоглед, реколта
След сключване на договорите за покупко – продажба, страните са сключили и типови договори за влог, с които 2740 т. от продаденото слънчогледово зърно е останало в зърнохранилищата на продавача. Съгласили са се, че приемането на зърното ще стане без фактическото му преместване – чл.2 от договорите за влог, и влогоприемателят има правото да смесва вложеното зърно с друго такова, от същия вид и качество – чл.14. Относно финализиране на облигационната обвързаност, страните са уговорили в чл.6 от договорите изготвянето на констативен протокол, двустранно подписан, с който да разчетат отношенията си, с приложен към него опис на експедираните количества, съдържащ дата на експедиция, номер на автомобил, кантарно тегло, бонифицирано тегло, показатели на зърното.
Бидейки естествен продукт, при съхранението си, зърното претърпява промени в качествените показатели, които рефлектират върху тегловите му стойности и за да се избегне ощетяването на която и да било от страните по договорите за влог, се прилага метод за бонификация, представляващ корекция в теглото. По смисъла на § 1, т.8 от Закона за съхранение и търговия със зърно (отм.), бонификация е корекция на количеството зърно в повече, а според т.9, рефакция е корекция на количеството зърно в по-малко. Вещото лице по изпълнената при първоначалното разглеждане на делото пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза е пояснило, че в българската търговска практика терминът бонификация се е утвърдил като означаващ корекция в теглото на зърното както в повече, така и в по-малко.
Анализирайки комплекса от отношения между страните в процесния случай, съдът достига до заключение, че учредените правоотношения по договорите за влог не могат да се обсъждат изолирано от предхождащите ги договори за покупко-продажба. Безсъмнено, родово определените вещи, които са предадени на влог, са именно част от продадената селско-стопанска продукция, за която са предвидени в договорите за продажба определени качествени характеристики. Не е спорно, че двустранни протоколи, нито при приемане на стоката, нито след нейното поетапно изтегляне от складовете на продавача – влогоприемател страните не са съставяли. При липса на въведени противоположни твърдения и проведено доказване, следва да се приеме, че предаденото за съхранение зърно е отговаряло на показателите за качество, утвърдени между съдоговорителите в чл.2 от договорите за продажба, тъй като предаването на влог е било без фактическо преместване – т.е. вложено е именно продаденото зърно.
В договорите за продажба страните са уговорили как ще се третира отклонението в качеството на продукцията - чл.2, и тази уговорка следва да се зачита. В този смисъл, неоснователни са възраженията на въззивника, че между страните не е уговорено извършването на бонификация в теглото при предаване. Горното съждение противоречи на изричната договорна воля в цитирания чл.2 и макар да се отнася към договорите за продажба, предвид обвързаността с последващите договори за влог, е значима и за отношенията по тях. В самите договори за влог, при уредбата на ликвидацията на отношенията си, контрахентите са предвидили, че в описа към констативния протокол по чл.6 ще се съдържа както кантарно тегло, така и бонифицираното тегло на предаваното количество, което подкрепя горния извод.
Вникването в договорните клаузи и тяхното тълкуване според правилата на чл.20 ЗЗД, при отчитане действителната воля на страните и обвръзката на отделните уговорки едни с други и със смисъла, произтичащ от двете взаимно свързани групи договори, и тяхната цел, сочи, че страните са уговорили извършването на корекция в теглото по показателите масленост и чужди примеси, както и конкретни параметри на същата. По отношение на показателя влага, настоящият апелативен състава намира, че така формулирана уговорката – максимум 9 %, предвижда, че всяко изпълнение със зърно, с влажност под уговорения максимум, е точно изпълнение, т.е. страните не са предвидили да се бонифицира, когато влагата е с по-ниска стойност.
Видно от договорите за влог, въззивникът - купувач е предал за съхранение 2740 т. слънчогледово зърно и страните не спорят по това. При проверката си в експедиционните бележки за извозване на количества от зърнохранилищата към складове на купувача, вещото лице по изпълнената пред настоящата инстанция съдебно – техническата експертиза е установило, че са транспортирани 2623,92 т. кантарно тегло. Вещото лице е уточнило при разпита си в съдебно заседание, че за предаваното по всеки един от договорите за влог, е извършвало корекцията в количеството, съобразно уговорения в конкретния договор начин за бонификация. Бонифицирано спрямо показателите масленост и чужди примеси горното кантарно тегло се равнява на 2617,04 т. – сбор по колона 13 в таблици 7, 8, 9 и 10 към заключението на вещото лице.
Следователно, непредадено е останало количество от 122,96 т. При първоначалното разглеждане на делото с влязло в сила решение е разпоредено връщането на 30,46 т., поради което е следвало да се върнат от влогоприемателя на влогодателя още 92,50 т. Тъй като в настоящия процес въззивникът претендира обезщетение за непредадено количество от 83,83 т., тази стойност следва да се използва за база при определяне на обезвредата, тъй като в противен случай би се стигнало до произнасяне свръх петитум.
Договорното неизпълнение е породило
правото на въззивника – влогодател да получи обезщетение за вреди, което се
съизмерва с цената на слънчогледовото зърно, реколта
Заключението по съдебно-счетоводната
експертиза при първоначалното разглеждане на делото пред първа инстанция
съдържа информация относно цената на тон слънчогледово зърно към релевантния
момент – април
Следователно, дължимото обезщетение за договорно неизпълнение възлиза на 67 064 лв., в какъвто размер и предявеният иск е основателен.
Поради несъвпадане на изводите на настоящия състав, с тези, направени от първоинстанционния съд, решението на същия следва да бъде отменено и постановено ново, с което предявеният иск бъде уважен, в горепосочения размер.
При този изход от делото, въведените искания и ангажираните доказателства на двете страни се следват разноски, съобразно уважената, респективно – отхвърлената част от предявения иск. Въззивникът не е претендирал направените от него разноски пред ВКС, поради което и такива не следва да се присъждат.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, въззиваемият дължи заплащане на въззивника от общо сторените пред двете инстанции, при двете разглеждания на делото, разноски, в общ размер на 14 319,37 лв., от които 3649,04 лв. – заплатена държавна такса пред първата инстанция, първо разглеждане; 1000 лв. – заплатено възнаграждение на вещите лица пред първата инстанция, първо разглеждане; 3650 лв. – заплатен адвокатски хонорар пред първата инстанция, първо разглеждане; 1059,61 лв. - заплатена държавна такса пред втората инстанция, първо разглеждане; 3000 - заплатен адвокатски хонорар пред втората инстанция, първо разглеждане; 1810,72 лв. - заплатена държавна такса пред втората инстанция, второ разглеждане; 150 – заплатено възнаграждение на вещото лице пред втората инстанция, второ разглеждане, пропорционално сумата от 10 606,99 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът дължи заплащане на въззиваемия от общо сторените пред трите инстанции, при двете разглеждания на делото, разноски, в общ размер на 20 161,91 лв., от които 1000 лв. – заплатено възнаграждение на вещите лица пред първата инстанция, първо разглеждане; 4872 лв. – заплатен адвокатски хонорар пред първата инстанция, първо разглеждане; 7096,50 - заплатен адвокатски хонорар пред втората инстанция, първо разглеждане; 3000 - заплатен адвокатски хонорар пред ВКС; 3793,41 - заплатен адвокатски хонорар пред втората инстанция, второ разглеждане; 400 – заплатено възнаграждение на вещото лице пред втората инстанция, второ разглеждане, пропорционално сумата от 5227,09 лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 6/ 8.02.2019 г., постановено по т.д. № 130/
ОСЪЖДА „Г“ А. , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д“ № 4, ет.2, офис № 6, представлявано от П. С. Ч., да заплати на „П“ А. , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Я., Обходен път Запад, № 61, представлявано от „С“ ЕООД, чрез Г. И. Т. , сумата от 67 064 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение за връщане на 83,83 тона черен маслодаен слънчоглед, по сключени между тях договори за влог от 15.10.2012 г., 1.11.2012 г., 31.12.2012 г. и 17.01.2013 г., както и сумата от 10 606,99 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА П. – о.“ А. , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Я., Обходен път Запад, № 61, представлявано от „С“ ЕООД, чрез Г. И. Т. , да заплати на „Г“ А. , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д“ № 4, ет.2, офис № 6, представлявано от П. С. Ч., сумата от 5227,09 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски за трите инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: