№ 1187
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20231100900340 по описа за 2023 година
Ищецът „О.Б.Б.“ АД - универсален правоприемник на „К.Б.С.Б.“ ЕАД /с
предишно наименование „Райфайзен Българя/“ЕАД твърди, че в качеството
си на фактор сключил с „Н.Т.“ АД договор за факторинг от 21.06.2012 г. По
силата на договора факторът поел задължение да финансира търговската
дейност на доставчика с плащания по извършени от него търговски доставки,
а срещу осигуреното финансиране „Н.Т.“ АД му прехвърлил всички свои
настоящи и бъдещи вземания по фактури за извършени доставки с отложен
падеж. Сочи, че за конкретното прехвърлянето на вземанията от ответника
„К. 5“ ЕООД дружеството било уведомено, като с писмо от 13.02.2018 г.
банката фактор била уведомена за прехвърлянето на процесните вземания и с
писмо от същата дата ответникът потвърдил пред банката, че е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания. Твърди, че в изпълнение на
задълженията си по договора за факторинг извършил плащания към „Н.Т.“
АД по фактури за доставени стоки на „К. 5“ ЕООД, като дължимите суми по
тях не били платени на банката от ответника „К. 5“ ЕООД на датата на
падежа и до настоящия момент, поради което предявява осъдителен иск за
сумата в размер на 31 343,17 лева – по договор за продажба по фактура №
**********/21.03.2022 г.; сумата в размер на 56983,46 лева за извършени
доставки по фактура № **********/21.03.2022 г.; сумата в размер на 23869,70
лева за доставени стоки по фактура № **********/23.03.2022 г.; сумата в
размер на 59 260,40 лева за доставени стоки по фактура №
**********/25.03.2022 г.; сумата в размер на 13 966,57 лева част от вземане
от 15 929,32 лева по фактура № 26693/04.04.2022 г. Претендира законната
лихва и разноски.
Ответникът „К. 5“ ЕООД твърди да е кредитор на „Н.Т.“ АД по
договор за цесия от 23.09.2022 г., с който прехвърлил на „Н.Т.“ АД свое
1
вземане към „Г. 2002“ ЕООД за цена в размер на 650 000 лева, както и по
договор за цесия от 24.09.2022 г. за прехвърляне на вземане към „А.-2003“
ООД в размер на 890 000 лева. Не оспорва да е имал сключен договор за
доставка на горива с „Н.Т.“ АД № 526/01.01.2021 г. Твърди, че на 01.09.2022
г. „Н.Т.“ АД уведомил всичките си контрагенти, че преустановява дейността
си за доставка на горива и преустановява приемането и обработването на
заявки, от което „К. 5“ ЕООД претърпял вреди. Твърди, че на 19.10.2022 г. с
двустранно споразумение е извършено прихващане на насрещни вземания и
задължения между „К. 5“ ЕООД и „Н.Т.“ АД до размера на по-малкото, като
са прихванати задължения на „К. 5“ ЕООД по 32 фактури на обща стойност
1 285, 470,09 лева със задължение на „Н.Т.“ АД за вреди от неизпълнението
на договора за доставка на горива в размер на 720 000,00 лева и задължението
на „К. 5“ ЕООД останало в размер на 565 470,09 лева. Сочи, че на 21.10.2022
г. с двустранно споразумение е извършено прихващане на насрещни вземания
и задължения между „К. 5“ ЕООД и „Н.Т.“ АД до размера на по-малкото, като
са прихванати задължения на „К. 5“ ЕООД по 4 броя фактури на обща
стойност 218 714 лева със задължение на „Н.Т.“ АД за цена по договор за
цесия от 23.09.2022 г. в размер на 650 000,00 лева и задължението на „Н.Т.“
АД останало в размер на 431 286 лева. Твърди, че не е бил изрично уведомен
с изрично посочени номера на фактури, поради което прехвърлянето на
вземания между „К.Б.С.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзен
/Българя/“ЕАД, чийто универсален правоприемник е „О.Б.Б.“ АД и „Н.Т.“ АД
не му е противопоставимо.
В допълнителната искова молба ищецът „О.Б.Б.“ АД оспорва
представените с отговорна на исковата молба договори за цесия от 23.09.2022
г. и 22.09.2022 г. да са му противопоставими, като твърди да са изготвени за
целите на процеса и антидатирани. Твърди да са изготвени за целите на
процеса и антидатирани и споразумение от 19.10.2022 г. и споразумение от
21.10.2022 г.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът „Н.Т.“ АД
излага доводи, че ищецът може да събере вземането си и от „Н.Т.“ АД по
силата на договора за факторинг.
Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по
делото, достигна до следните фактически и правни изводи.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл.
99, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал.1 ТЗ.
В тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договор с характер на
договор за факторинг с елементи на цесия е придобил процесните вземания,
както факта и датата на която ответникът се е съгласил с прехвърлянето на
вземанията.
В тежест на ответника е да докаже, че преди потвърждаване
прехвърлянето на вземанията между ищеца и „Н.Т.“ АД е сключил с
последния валидни договори за цесия, по силата на които процесните
вземания са погасени.
Не е спорно между страните, а и се установява от представения с
исковата молба договор за факторинг, че на 21.06.2012 г. между „Райфайзен
/Българя/“ ЕАД, в качеството му на фактор и „Н.Т.“ АД, в качеството му на
доставчик е сключен договор за факторинг.
2
Договорът за факторинг няма правна уредба в ТЗ, а легалната му
дефиниция в § 1 т. 11 ДРЗКПО е дадена за нуждите на приложението на
съответния закон. Подробна уредба на договора за факторинг, разкриващ
естеството му, се съдържа в Конвенцията за международния факторинг, която
не е ратифицирана от Р. България. Според нея, по договора за факторинг
доставчикът може да е задължен с прехвърлянето на фактора на вземания,
породени от договори за доставки на стоки, а едно от характерните
задължения на фактора е да финансира доставчика, вкл. чрез заем или
авансово плащане. В Конвенцията е предвидено, че бъдещите вземания на
доставчика се прехвърлят автоматично върху фактора в момента на
възникването си, т.е. прехвърлителният ефект настъпва по силата на договора
за факторинг, а не по силата на друг правен акт. С оглед това се налага
изводът, че при спорове, произтичащи от или свързани с подобни договори,
от значение най-вече са конкретните клаузи на договора за факторинг,
търговската практика и общите принципи на правото.
По силата на сключения договор доставчикът прехвърля на фактора
всички свои настоящия и бъдещи парични вземания по търговски фактури с
отложено плащане, съобразно условията на договора, в т.ч. и подписани
приложения към него. Според т. 1.3 от Общите условя за извършване на
факторингови сделки на „Райфайзен /Българя/“ ЕАД вземанията се
прехвърлят на фактора със сключването и на основание на договора и
приемането на прехвърлянето на вземанията от страна на фактора и
представяне на копия от съответните фактури, отнасящи се до цедираните
вземания и документи, удостоверяващи правата на доставчика. Бъдещите
вземания се прехвърлят от датата на възникването им.
С анекс № 28 от 13.02.2018 г. към договора се добавя приложение № 28-
1, в което е включен като платец дружество „К. 5“ ЕООД с лимит не повече
от 300 000,00 лева и период на отложено плащане до 150,00 дни от датата на
издаване на фактурата.
С писмо от същата дата доставчикът „Н.Т.“ АД е уведомил фактора
„Райфайзен /Българя/“ЕАД за прехвърлянето на всички вземания, отнасящи
се до доставките, извършени към „К. 5“ ЕООД по договорите, които ще се
сключат занапред, считано от датата на писмото. С писмо от същата дата,
получено от управителя на ответното дружество на 13.02.2018 г., то е
уведомено, че всички вземания на „Н.Т.“ АД, които ще възникнат от вече
подписани договори или бъдещи договори за доставка са прехвърлени на
„Райфайзен /Българя/“ ЕАД, като е посочена банковата сметка на фактора, по
която да се извършват плащанията. С писмо от същата дата, изходящо от „К.
5“ ЕООД, дружеството-платец е потвърдило за узнаването на прехвърлянето
на вземанията и се е съгласило да извършва плащания директно и
изключителна само в полза на банката.
Установява от представените с исковата молба искания за плащане и
извлечения от сметка на „Н.Т.“ АД, че дружеството е получило от фактора
плащания по процесните фактури за доставени стоки на „К. 5“ ЕООД, като на
банката са представени и необходимите фактури с оглед прехвърлянето на
вземанията, в които също изрично е посочено, че сумите следва да се платят
по сметка на банката-фактор.
Доводите на ответника за погасяване на вземанията са неоснователни.
Ответникът основава правопогасяващото си възражение на извършено
прихващане с негови вземания към „Н.Т.“ АД, възникнали по договори за
3
цесия от 23.09.2022 г. и 24.09.2022 г.
Прихващането представлява способ за погасяване на насрещни вземания
до размера на по-малкото – арг. чл. 103 ЗЗД, като за настъпване на
погасителния ефект е необходимо вземанията да са насрещни т.е. едната
страна да е кредитор на другата и обратното, вземанията да са ликвидни и
изискуеми. В настоящия случай липсва такава „насрещност“ на вземанията,
за които ответникът твърди да са погасени взаимно, тъй като от датата на
извършване на доставките по процесните фактури са номера №№
**********/21.03.2022 г.; **********/21.03.2022 г.; **********/23.03.2022 г.;
**********/25.03.2022 г., 26693/04.04.2022 г. кредитор на вземанията по
силата на договора за факторинг е цесионера „Райфайзен /Българя/“ЕАД, а не
„Н.Т.“ АД. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права
(вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото
цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор.
В този смисъл според разпоредбата на чл. 103, ал.3 ЗЗД ако длъжникът се е
съгласил с прехвърлянето на вземането, каквото съгласие в случая е налице,
той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към
предишния кредитор.
Доводите на ответника за неизпълнение на договора за факторинг, както
от банката-фактор, така и от доставчика „Н.Т.“ АД не следва да бъдат
обсъждани, тъй като длъжникът не може да черпи права/възражения от
неизпълнението на тази договор. За пълнота следва да се отбележи, че с оглед
характера на конкретните облигационни връзки и тяхното съдържание и с
оглед спецификата на прехвърлянето на вземанията с договора за факторинг,
като финасова услуга кредитираща бъдещи сделки, респ. това, че длъжникът е
купувач по бъдещи продажби въз основа на рамково споразумение или
трайно установени търговски взаимоотношения, за настъпване на
прехвърлителния ефект на цесията с оглед конкретно уговореното между
страните и съгласието на третото лице, респ. на съгласието на длъжника с
прехвърлянето по чл. 103, ал.3 ЗЗД /лист 116/ е достатъчно такова да е дадено
еднократно, в т.ч. и за бъдещите вземания, определени от обхвата на
договора за факторинг.
Предвид изложеното съдът намира, че не е настъпил погасителният
ефект на представеното от ответника споразумение за прихващане и при
липса на твърдения и доказателства за погасяване на процесните вземания
искът следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
По разноските:
При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените от него разноски по делото и в производството по
обезпечение на бъдещ иск общо в размер на 8380,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К. 5“ ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на „О.Б.Б.“ АД,
4
ЕИК: ******* - универсален правоприемник на „К.Б.С.Б.“ ЕАД /с предишно
наименование „Райфайзен Българя/“ ЕАД на основание чл. 79, ал.1, пр. първо
вр. с чл. 99, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал.1 ТЗ следните суми прехвърлени с
договор за факторинг от 21.06.2012 г., сключен с „Н.Т.“ АД и уведомление за
прехвърляне на вземанията до „К. 5“ ЕООД от 13.02.2018 г., както следва:
сумата в размер на 31 343,17 лева – по договор за продажба по фактура №
**********/21.03.2022 г.; сумата в размер на 56983,46 лева за извършени
доставки по фактура № **********/21.03.2022 г.; сумата в размер на 23869,70
лева за доставени стоки по фактура № **********/23.03.2022 г.; сумата в
размер на 59 260,40 лева за доставени стоки по фактура №
**********/25.03.2022 г.; сумата в размер на 13 966,57 лева част от вземане
от 15 929,32 лева по фактура № 26693/04.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 17.02.2023 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 8380,00
лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5