СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
01.03.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 04.02.21г. /с участието на секретаря М.
Димитрова/ гражданско дело № 2455/20г. и констатира следното:
Предявени са искове от Б. В.против ЗД „Е.“ АД с правно основание
чл. 229 от КЗ отм. за сумата общо
83 865, 34 лева.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват /като тези
обстоятелства не са и спорни между страните/, че:
На 25.04.13г. ищцата е причинила ПТП-е /и в резултат на същото е загинала Ц.
Н./. С влязло в сила решение /на ВКС от 09.07.19г., постановена по н.д. № 444
от 17г./ ищцата е била осъдена /при условията на чл. 45 от ЗЗД/ да плати на П. Н.и
И. Н./наследници на Ц. Н./ обезщетение за неимуществени вреди в размер на
сумата общо 80 000 лева; законна лихва върху това обезщетение за периода
след 29.06.13г. /когато е починала Ц. Н./ и общо 1 300 лева – съдебни
разноски за съдебното /исково/ производство. Същите суми са били изплатени
/законната лихва до размера на сумата 2 565, 34 лева/ от ищцата в полза на
П. Н.и И. Н./в рамките на изпълнително производство – по изп.
д. № 20198460400423 на ЧСИ О. М./. Към датата на инцидента – ищцата е имала
действаща застраховка /“ГО“/ при ответника.
Горните обстоятелства /надлежно установени – доказани по делото, съответно
и – безспорни между страните/ удостоверяват пряко /еднозначно – категорично/
предпоставките на чл. 229 от КЗ отм., който текст /преценен във връзка с
разпоредбите на чл. 223 от КЗ отм. и чл. 267 от КЗ отм./ регламентира
регресното право на застрахованата – да претендира от застрахователя платените
в полза на пострадалите лица суми /главници, законни лихви и съдебни разноски/.
С оглед изложеното – искът следва да бъде уважен изцяло.
Възражението на ответника по чл. 197 от КЗ отм. е неоснователно:
Правото на увредения от ПТП-е спрямо делинквента /по чл. 45 от ЗЗД/ или
спрямо застрахователя /по чл. 226 от КЗ отм./ възниква и става изискуемо – може
да бъде упражнено /по смисъла на чл. 114
от ЗЗД/ веднага след настъпването на инцидента. Именно поради тази причина –
само за тези права /по чл. 45 от ЗЗД и
по чл. 226 от КЗ отм./ срокове по чл. 110 от ЗЗД и по чл. 197 от КЗ отм.
започват да текат – от момента на застрахователното събитие.
Регресното право на застрахования обаче /в случая – ищцата/ може да бъде
упражнено /става изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/ чак след –
удовлетворяване на пострадалите от ПТП-е лица /т.е. 5-годишната давност за това
право започва да тече едва от този момент и в случая се явява спазена – към
момента на завеждане на настоящото дело/.
Обратната съдебна практика /цитирана от ответника/ не кореспондира нито с
правната, нито с житейската логика.
Горните принципни законови постановки /които са и житейски обосновани/ имат
изрична регламентация /в посочения смисъл/ в новия КЗ /чл. 378, ал. 2 и ал. 5
от КЗ/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД да плати на Б.В. Г.
- В.ЕГН ********** сумата общо 83 865, 34 лева /на основание чл. 229 от КЗ
отм./; законната лихва върху тази сума от 26.02.20г. до цялостното й изплащане и
5 955 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: