Р Е Ш Е Н И Е
№ 201, 16.04.2019
година гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на четиринадесети
март две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа докладваното от
председателя т.д.№541 по описа за 2018г., намира за установено следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищците Н.В.Б., ЕГН ********** *** и А.В.С., ЕГН **********
*** твърдят, че на *** починал техният дядо Н.А.Б., който при управление на
велосипед на разклона за ***бил блъснат от товарен автомобил „Камаз“,
рег.№РВ7118ХМ, с ремарке №РВ0521ЕН, управляван от В.А.К., ЕГН **********.
Твърдят още, че с влязла в сила
присъда по НОХД №1741/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд водачът на
товарния автомобил В.А.К. бил признат за виновен и осъден за това, че е
причинил по непредпазливост смъртта на Н.А.Б..
Според изложеното в исковата
молба виновният за ПТП водач е имал сключена застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица №***, издадена от
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Възраждане“, жк“Възраждане“, ул.“Света София“№7, ет.5.
Ищците посочват, че всеки от тях
поотделно е имал много близки емоционални отношения с пострадалия, поради което
неговата смърт им е причинила душевни страдания и болки, които изпитват и до
днес. Подробно са изложени обстоятелства във връзка с твърденията за близките
им отношения.
На основание гореизложеното от
съда се иска да осъди ответника „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД да заплати на всеки един от ищците сума в
размер на 30 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния
дядо. Сумите се претендират ведно със законна лихва, считано от датата на
причиняване на увреждането – *** до окончателното изплащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ответникът Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД чрез пълномощника си адв.Т. Т.признава
обстоятелството, че към момента на ПТП при ответното дружество е била налична
застраховка „гражданска отговорност“ за товарния автомобил.
Исковете се оспорват със следните
възражения: 1/ ищците не са процесуално легитимирани да претендират обезщетение
за претърпени вреди, тъй като между тях и починалия не е съществувала близка и
трайна житейска връзка; 2/оспорва се механизма на настъпилото ПТП; 3/налице е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н.А.Б. – движел
се е възможно най-близо до дясната граница на платното за движение и не е имал
работещи спирачки на велосипеда; 4/исковете са прекомерно завишени като размер
и противоречиви на принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД; 5/
акцесорният иск е неоснователен, тъй като дружеството не е изпадало в забава и
не дължи лихви за забава. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
С влязла в сила присъда по НОХД №1741/2014г.
по описа на Пловдивски окръжен съд В.А.К., ЕГН ********** е признат за виновен
в това, че *** на пътя ***- ***край ***, при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил „Камаз“ с рег.№РВ7118ХМ, е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДвП, при което по непредпазливост е
причинил смъртта на Н.А.Б., ЕГН **********.
Предвид
задължителната сила на присъдата по наказателното дело /чл.300 от ГПК/ съдът
приема, че е налице виновно противоправно деяние от страна на В.А.К., изразяващо се в нарушаване на визираните в присъдата
правила за движение.
Видно
от представеното удостоверение за родствени връзки, двамата ищци са внуци на
пострадалия Н.А.Б. /деца на неговата дъщеря Г.Н.С./.
Видно
от представената справка от Гаранционен фонд /л.40/, към датата на процесното
ПТП за товарен
автомобил „Камаз“, рег.№РВ7118ХМ, с ремарке №РВ0521ЕН е била налична застраховка
“гражданска отговорност” при ответника Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД
посредством застрахователна полица №***,
осигуряваща покритие за периода *** – ***
Приетата
в настоящото производство автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице С.М.,
установява следния механизъм на процесното ПТП от техническа гледна точка:
водачът В.А.К. е управлявал товарния автомобил с прикачено ремарке по платното
за движение на пътя ***– ***в посока от изток на запад. През това време
велосипедиста Н.А.Б. се е движел по лявата лента за насрещно движение на платното за движение по пътя от ***в
посока от север на юг към кръстовището. Когато товарният автомобил е бил на
около 33-34 м, А.е навлязъл на платното за движение пред него. Водачът на
автомобила е задействал спирачната система и е отклонил товарната композиция на
ляво, като така е избегнал челния удар на велосипедиста Б.. Въпреки това, тъй
като последният не е спрял, а е продължил движението си, след около 2.5 секунди
е настъпил удар в страничната част на автомобила, който е бил неизбежен за
водача. След удара велосипедистът е попаднал в пространството зад товарния
автомобил и между него и ремаркето и е бил прегазен.
Според
експертизата скоростта на движение на автомобила преди задействане на
спирачната система е била около 49 км/ч. Водачът би имал техническа възможност
за избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост,
по-малка от 46 км/ч. Велосипедистът е имал техническа възможност да избегне
произшествието, ако преди да навлезе в кръстовището беше спрял, за да пропусне
движещия се по пътя товарен автомобил.
Предвид
установеното с експертизата следва да се приеме, че вина за настъпване на
произшествието има и Н.Б.. Тъй като и водачът на автомобила и пострадалият в
еднаква степен биха могли да предотвратят настъпването на вредоносния резултат
в случай, че всеки от тях беше съобразил поведението си на пътя с нормативно
определените правила за движение, съдът приема, че съпричиняването е в размер
на 50%.
Приетата
медицинска експертиза на вещото лице М.Б. посочва, че смъртта на Н.Б. се дължи
на тежката съчетана травма с превес на гръдната травма, която се е усложнила с
тежка мастна емболия, както и че настъпилата смърт е в пряка
причинно-следствена връзка с причинените при ПТП увреждания.
Разпитаните
по делото свидетели Г.С./майка на ищците/ и Е.Б. /вуйна на ищците/ с
показанията си установяват, че Н.Б. живяла при своите баба и дядо в ***от
предучилищна възраст до *** клас, а А.С. живял при тях до *** клас. Тази
ситуация била предпочетена от родителите им, тъй като в ***училището било
наблизо, Н.Б. бил пенсионер и водел и взимал децата от училище. Н.Б. се грижел
всеотдайно за децата – играел с тях, помагал им да учат, водил ги на почерпка,
когато получи пенсията; учил ги да *** и от него у Н. се породил интерес към ***,
което станало нейна професия; дядото научил А. да ***, водел го със себе си да ***.
Н.Б. научил внука си и на различни умения, за да стане добър *** като него, а
след завършване на образованието го взел да работи в неговата фирма и продължил
да му помага със съвети. Семейството се събирало на празници и в почивните дни.
Ищците тежко преживяват загубата на своя дядо. Продължават да се събират в дома
му и да си спомнят за него – на какво ги е учил, как ги е забавлявал.
При
съобразяване с разпоредбата на чл.172 ГПК съдът кредитира свидетелските
показания като логични, последователни и непротиворечиви, като приема, че
близките на ищците и на пострадалия в най-голяма степен имат непосредствени
впечатленията за отношенията помежду им.
Страните
спорят по въпросите дължи ли се на ищците обезщетение и ако се дължи – в какъв
размер следва да се определи същото.
Съгласно
Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са както лицата, посочени в Постановление №4/25.05.1961г. и
Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, така и всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания. В настоящия случай се
установи, че между ищците и пострадалия при произшествието техен дядо е
съществувала връзка и привързаност, по-големи от обичайните за отношенията,
присъщи за тази родствена връзка. Ищците от ранна детска възраст в продължение
на години са били отглеждани от своите дядо и баба в дома им в ***. С
непосредствените и ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на ищците в
детската и ученическата им възраст, Н.Б. е бил за тях не само дядо, а и баща,
приятел и учител. Установената между тях дълбока емоционална връзка е
продължила и след порастването на ищците, които до последно са търсили контакти
със своя близък, споделяли са празници и почивни дни с него, търсели са
съветите му, оповавали са се на неговия опит. Смъртта му е станала причинила те
да преживеят значителни по интензитет душевни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени.
Съгласно
разпоредбата на чл.493а, ал.4 КЗ размерът на обезщетението се определя съгласно
методиката, утвърдена с наредбата по чл.493а, ал.2 КЗ, който предвижда
приемането на наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт и телесно увреждане
на пострадало лице.
С
параграф 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл.493а, ал.4 КЗ е ограничено до размер от 5 000,00
лева за периода до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методиката. С
параграф 96, ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ се предвижда така определения лимит да намира
приложение по отношение на претенции за неимуществени вреди, предявени в
периода от 21.06.2018г. до влизане в сила на нормата – 07.12.2018г. Настоящото
дело попада в тази категория висящи дела, доколкото исковата молба е подадена
на 11.07.2018г.
Съдът
намира, че така въведеното ограничение за размера на обезщетението за
неимуществени вреди противоречи на основния принцип за определяне на
обезщетение, регламентиран в чл.52 ЗЗД – принципа на справедливостта. Нормата
на параграф 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в
противоречие с чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка, която гласи: „Без да се засягат всякакви по-високи
гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка
изисква застраховката, посочена в чл.3, да бъде задължителна най-малко по
отношение на следните минимални суми: а/ в случай на телесно увреждане –
минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или
5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите; б/ в
случай на имуществени вреди – 1 000 000 евро за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите“. Цитираната норма е възприета в чл.266 КЗ
/отм./ и в чл.492 КЗ. Въвеждането в
националното законодателство на нормите на редица директиви, в това число и
Директива 2009/103/ЕО е видно и от параграф 7 от ДР на КЗ.
Въведеният
с параграф
96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ лимит на
максималното обезщетение, което може да се получи при застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ е значително по-ниско от минималния размер на
застрахователната сума, уреден в Директива 2009/103/ЕО и от предварително уговорените между страните застрахователни лимити.
Като противоречаща на европейското законодателство, тази норма не следва да се
прилага от съда, а приложение следва да намери общностното право. Това е
наложително и предвид разпоредбата на чл.633 ГПК, доколкото с Решение на Съда
на Европейския съюз от 24.10.2013г. по дело С277/12, постановено по
преюдициално запитване, е прието, че „държавите-членки трябва да упражняват
своята компетентност в тази област при спазване правото на Съюза и че
разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при
произшествия при използване на моторни превозни средства, не могат да лишат
посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие“. Постановено е в
решението, че „чл.3, пар.1 от Директива 72/166 и чл.1 и 2 от Втора директива
84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка „гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в чл.1, пар.2 от Втора директива 84/5“.
Предвид
изложеното съдът счита, че в настоящия случай дължимото на ищците обезщетение
следва да се определи по справедливост, без да се съобразява предвидения в параграф 96, ал.1
от ПЗР на ЗИДКЗ максимален размер.
Съобразявайки
установените обстоятелства относно силната емоционална привързаност между
ищците и пострадалия при ПТП техен дядо, както и икономическите условия в
страната, съдът счита, че сума в размер на 30000,00 лева се явява справедливо
обезщетение за претърпените от всеки един от тях вреди. Предвид приетия процент
на съпричиняване от страна на пострадалия и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД,
посоченият размер на обезщетенията следва да се намали, като на ищците се присъдят
суми в размер на 15000,00 лева. За разликата над тези суми до пълните предявени
размери от по 30000,00 лева, претенциите ще се отхвърлят като неоснователни.
На
основание чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетенията ще се присъдят ведно със законна лихва,
считано от датата на увреждането – *** до окончателното изплащане.
По
отношение на разноските:
Ищците
са освободени от заплащане на държавна такса и разноски в производството по
силата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Осъществено е от адвокат Т.Р.Н. безплатно процесуално
представителство на ищците по делото, поради което на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът
ще следва да заплати на адвоката възнаграждение в предвидения минимален размер
по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. При определяне на възнаграждението следва да се
има предвид материалния интерес, съобразно с уважената част от всеки иск. Или
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката възнаграждение в размер
на 715,00 лева за оказаната безплатна правна помощ на всеки един от ищците или
общата дължима сума е в размер на 1430,00 лева.
Ответното
дружество претендира заплащане на разноски, включително адвокатско
възнаграждение. За вещо лице дружеството е заплатило възнаграждение в размер на
100,00 лева, от които по съразмерност следва да му се присъди сума в размер на
50,00 лева. Представени са доказателства, че за процесуалното представителство
по делото ответникът е заплатил на Адвокатско дружество „Х., Т.и И.“
възнаграждение в размер на 4 200,00 лева с начислен ДДС. Ищците са
направили възражение, че сумата се явява прекомерна с оглед фактическата и
правна сложност на делото. Минималният размер на дължимото възнаграждение
съобразно с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в случая с оглед цената на предявените искове е в размер на 2330,00 лева,
поради което платеното от ответника възнаграждение не е прекомерно, като се има
предвид действителната правна сложност на делото при повдигнатите спорни
въпроси относно приложимост на националното право, норми на общностното право и
практика на Съда на Европейския съюз. Ето защо на ответника ще се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете
в размер на 2100,00 лева.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса съобразно с уважената част от исковете в размер на 1200,00
лева, както и сумата 200,00 лева – платени от бюджета на съда възнаграждения за
вещи лица.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ОЗК
– ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Възраждане“, жк“Възраждане“, ул.“Света София“№7, ет.5 да заплати на Н.В.Б.,
ЕГН ********** *** и А.В.С., ЕГН ********** *** сума в размер на
15 000,00/петнадесет хиляди/ лева на всеки един от тях, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от
смъртта на техния дядо Н.А.Б., настъпила при ПТП на *** на пътя ***- ***край ***
в резултат на виновно поведение на В.А.К., ЕГН ********** – водач на
застраховано при ответника МПС – товарен
автомобил „Камаз“, рег.№РВ7118ХМ, с ремарке №РВ0521ЕН, като вината е установена
с влязла в сила присъда по НОХД №1741/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Н.В.Б. и А.В.С. за разликата над 15000,00 лева до пълния предявен
размер от по 30000,00 лева.
ОСЪЖДА Н.В.Б.,
ЕГН ********** *** и А.В.С., ЕГН ********** *** общо да заплатят на „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Възраждане“,
жк“Възраждане“, ул.“Света София“№7, ет.5 сумите: 2100,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и 50,00 лева –
разноски за експертиза.
ОСЪЖДА „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Възраждане“,
жк“Възраждане“, ул.“Света София“№7, ет.5 да заплати на адвокат Т.Р.Н. от Адвокатска колегия – ***, с адрес на кантората: ***
сумата 1430,00 лева – възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство на ищците по делото.
ОСЪЖДА
„ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Възраждане“, жк“Възраждане“, ул.“Света София“№7, ет.5 да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд сумите:
1200,00 лева – държавна такса и 200,00 лева – разноски за експертиза.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: