Решение по дело №10070/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 21.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на девети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Г.

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 10070 по описа за 2017 г. И

 

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД да заплати следните суми:

1. на Р.К.З.:

- 12 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за Застраховане КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 16.09.2016 г., плюс законната лихва от 23.02.2017 г. до окончателното изплащане;

- 630,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК;

2. на адвокат М. Б.Н.-Т.  – 686,40 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Р.З. е със съдебен адрес – адвокат М.Н.-Т.,***. З. „Б.И.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от КЗ (отм) на Р.З. срещу З. „Б.И.” АД за разликата над 12 000,00 лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева

 

[3] ОСЪЖДА Р.З. да заплати на З. „Б.И.” АД 1 293,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ищеццът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 360,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 240,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако някоя от страните обжалва частично решението, тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса върху обжалваната сума по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.      На ищеца

 

[6] В искова молба от 07.08.2017 г. Р.З. заявява, че на 16.09.2016 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Н.М.. От това ПТП той е получил върхов пневмоторакс и разкъсноконтузна рана отпред на гръдния кош. Вследствие на уврежданията Р.З. е претърпял болки и страдания.

 

[7] Гражданската отговорност (ГО) на Н.М. е била застрахована при ответника З. ”Б.И.” АД ***). Тъй като Б.И.не е изплатил обезщетение на Р.З.,*** да му заплати 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и законна лихва от 23.02.2017 г. – датата на изтичането на тримесечния срок за произнасяне от Б.И.(исковата молба, л. 2-3).

 

2.      На ответника

 

[8] Ответникът  Б.И.е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. Н.М. не е бил виновен и не е причинил процесното ПТП, а то е било причинено от ищеца;

2. търсеното обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителната вреда;

3. ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, защото: а. не се е движел по обозначената велоалея; б. не е подсигурил достатъчно странично разстояние на спрелия автомобил (писмения отговор, л. 51-52).

 

3.      Насрещни твърдения на ищеца

 

[9] Р.З. твърди, че не е бил нарушил правилата за движение, получил е твърдените увреждания, от които е претърпял заявените вреди. Затова той моли съда да уважи иска му (допълнителната искова молба, л. 62-63).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[10] Р.З. е роден на *** г. Той е обичал да спортува и да кара велосипед (показанията на свидетелката Захариева, л. 104).

 

[11] На 16.09.2016 г. около 10:30 часа Н.М. е управлявал лек автомобил „Хюндай” по бул. „Шипчески проход” от ул. „Александър Жендов” към ул. „Н. Коперник”. Той е спрял в района на № 18А, на 20 см вляво от десния бордюр.

 

[12] В същото време Р.З. е управлявал велосипед в същата посока и лента за движение. В района не е имало алея за движение на велосипеди. Когато Р.З. е започнал да заобикaля автомобила „Хюндай“, Н.М. е отворил лявата му предна врата и велосипедът се е ударил в нея. Ударът е бил на около два метра вляво от десния бордюр и е бил непредотвратим за Р.З.. Ударът не би настъпил, ако велосипедът е бил на метър и половина встрани от Р.З. (заключението на вещото лице Т., л. 95-98; показанията на свидетеля М., л. 103-гръб; констативния протокол, л. 5). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Н.М. ***.

 

[13] От удара Р.З. е получил контузна рана в дясната част на гръдния кош и частичен (върхов) пневмоторакс вдясно. Той е бил лекуван в болница „Пирогов“, където заради пневмотораксът е бил поставен аспирационен дрен в плевралната кухина, от което е последвала спонтанна резорбция.

 

[14] След четиридневен престой в болница, Р.З. е бил изписан и е продължил лечението си у дома. През този период той е следвало да изпълнява щадящ режим, не е трябвало да яде определени храни. Р.З. е имал болка при движението на дясната ръка и не е можел да спи. С обслужването са му помагали майка му и брат му.

 

[15] Р.З. е имал болки за около 15 дни, като те са били по-интензивни през първите три дни, след което са намалели. Той се е възстановил за около 15-20 дни (заключението на д-р Й., л. 89-94; епикризата, л. 6-8; показанията на свидетелката Захарива, л. 104-105).

 

[16] На 23.11.2016 г. Р.З. е поискал от З. „Б.И.” АД да му изплати обезщетение за неимуществените вреди вследствие на уврежданията от ПТП (претенцията, л. 27-29). Не се спори че Б.И.не е направил това.

 

[17] Р.З.  е заплатил: 1 200,00 лева държавна такса (л. 48); 375,00 лева за вещо лице (л. 74). Той е бил представляван безплатно от адвокат, който е регистриран по ЗДДС (л. 100-101). Б.И.е заплатил: 2 000,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 61); 30,00 лева за призоваване на свидетел (л. 77); 125,00 лева за вещо лице (л. 76)

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[18] Ищецът е предявил иск по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) за обезщетение за неимуществени вреди от увреждане вследствие на ПТП.

 

1. По исковете по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) за обезщетение за неимуществени вреди

 

[19] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал.1 от КЗ (отм)).

 

[20] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е бил увреден при ПТП; 2. това ПТП да е било предизвикано виновно и противоправно от трето лице-автомобилист; 3. от ПТП ищецът да е претърпял неимуществени и имуществени вреди; 4. ГО на третото лице, причинител на вредата, да е била застрахована при ответника; 5. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[21] Съдът установи, че:

1. на 16.09.2016г.  Н.М. е причинил ПТП;

2. Р.З. е бил увреден от процесното ПТП;

3. от ПТП Р.З. е претърпял неимуществени вреди;

4. ГО на Н.М. ***;

5. Б.И.не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищеца.

 

[22] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

[23] Съдът приема, че Н.М. е предизвикал ПТП, защото: съгласно чл. 5 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни пътни превозни средства. В случая Н.М. е отворил вратата си без да се убеди, че зад него се е движил Р. З., като е управлявал велосипед. Същевременно, Н.М. е бил спрял на 20 см от десния бордюр, което не е позволявало преминаването на велосипед между бордюра и лекия автомобил „Хюндай“. Така Н.М. е бил достатъчно внимателен по отношение на велосипедиста Р.З. и е предизвикал ПТП.

 

[24] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (вж. решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 16.09.2016 г.

 

[25] Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[26] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК се е произнесъл по този въпрос).

 

[27] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането). Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм)). Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била: 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[1] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[2]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[3]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[4].

 

[29] Съдът установи, че към момента на ПТП Р.З. е бил на 33 години. Той е обичал да спортува и да кара велосипед. От ПТП той е получил гръдно-коремна контузия с разкъсно-контузна рана в дясната част на гръдния кош и частичен (върхов) пневмоторакс вдясно. Той е бил лекуван в болница „Пирогов“, където заради пневмотораксът е бил поставен аспирационен дрен в плевралната кухина, от което е последвала спонтанна резорбция.

 

[30] След четиридневен престой в болница, Р.З. е бил изписан и е продължил лечението си у дома. През този период той е следвало да изпълнява щадящ режим, не е трябвало да яде определени храни. Р.З. е имал болка при движението на дясната ръка и не е можел да спи. С обслужването са му помагали майка му и брат му. Той е имал болки за около 15 дни, като те са били по-интензивни през първите три дни, след което са намалели. Ищецът се е възстановил за около 15-20 дни.

 

[31] Съдът не откри решение на ВКС или САС, чийто предмет да е бил единствено обезщетяването на неимуществени вреди от пневмоторакс. Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Затова съдът приема, че 12 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от ищеца. Ето защо съдът осъжда Б.И.да заплати на Р.З. 12 000,00 лева, като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 30 000,00 лева.

 

[32] Ответникът е възразил, че Р.З. е допринесъл за настъпването на ПТП-то и увреждането, защото:

а. не се е движел по обозначената велоалея;

б. не е подсигурил достатъчно странично разстояние на спрелия автомобил. Възражението е неоснователно.

 

[33] Съдът приема това, защото установи, че на мястото на ПТП не е имало велоалея. Също така съдът установи, че, за да е бил на 1,5 метра от автомобила, Р. А. е щял да бъде на 3,5 метра наляво от десния бордюр. Така той би нарушил разпоредбата да се движи възможно най-вдясно, а той не е могъл да бъде възможно най-вдясно, защото автомобилът е бил спрял на 20 см от десния бордюр.

 

2. По разноските

[34] Ищецът търси и разноски. Той е направил такива за 1 575.00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[35] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 12 000,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати на Р.З. 630,00 лева разноски по делото. Съдът осъжда Б.И.да заплати на адвокат Н.-Т. 686,40 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (30 000,00-20 000,00х0,03+830,00х12 000,00/30 000,00х1,2).

 

[36] Б.И.също търси разноски. Той е направил такива за 2 155,00 лева, от които 2 000,00 лева за адвокат. Ищецът е възразил, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. Съдът не приема това, защото минималното адвокатско възнаграждение, дължимо при цена на иска 30 000,00 лева, е 1 430,00 лева, а заплатеното от ответника е с 40% по-високо.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 18 000,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда Р.З. ***  1 293,00 лева разноски по делото.

 

Съдия: